Canada & USA 2009

 

 

Canada  Las Vegas  Los Angeles

 

 

 

 

 

Canada

 

Canada  Las Vegas  Los Angeles

 

Част от роднините ми живеят в Калгари, Канада от няколко години. Идеята да отида на гости дойде спонтанно през пролетта на 2009-та година. За едномесечен престой в Канада взех виза от Канадското консулство в София. И в края на август тръгнах. Кацнах в Торонто след 9 часов полет от Мюнхен. Предстоеше ми вътрешен полет до Калгари. Има - няма за 4 часа и съм там. На летището не беше трудно да се оправя, нищо че беше огромно. Гледам табелки, знаци, разпитвам униформени и като си намерих Gate-а, започнах да разглеждам. Най-сетне бях в Северна Америка.

 

Така видях Торонто от летището. На връщане нямаше да мина от тук. По-късно в самолета заспах. Умората ме пребори. По принцип не спя в самолетите... може би от страх. За цялата обиколка в Северна Америка се качих на 6 Еърбъса и 1 Боинг. Сигурно медиите са ми насадили мнението, че Еърбъсите са несигурни машини. Но мога да кажа, че най-раздрусващият полет беше с Боинга.  Кацнах в Калгари. Първо впечaтление - тия канадци много неразбираемо говорят. С онези в Торонто се разбирах по-добре. Направих извод, че в Торонто има по-силно европейско влияние. Посрещнаха ме. Ядене, пиене, по нашенски.

 

 

 

Downtown

 

 

На другия ден излизам навън да разглеждам. Много съм слушал и чел за Американския континент, но беше време да разбера от собствен опит. Моята цел беше да разбера как живеят обикновените хора, независимо какви са - жълти, черни, бели. Защо да не започна нов живот тук? Дали е по-добре от България? Хехехе! Навън времето е слънчево, слънцето свети много силно, все пак съм доста на север. Духа вятър. Освен Скалистите планини, тая обширна страна си е една равнина, от тук, та до източния бряг.

 

Гледам Хеликоптер кръжи в небето вече 10 минути, на 100 метра от мен имаше патрулка. Бяха спрели някаква кола, пътниците бяха в разкрачен стоеж с ръце на капака. Леле, тия не си поплюват!

 

Взех метрото и към центъра... напред при небостъргачите. Оказа се, че общественият транспорт не е много развит. Тук хората ползват коли. Ама си имат и мощни автомобили, и здрави пътища.

 

Така се строи небостъргач.

 

Иначе в работен ден няма много хора по стъргалото. То май и в почивен ден не беше навалица. Население от над един милион души, а беше незабележимо в този обширен град. Май такава е Америка. Градовете са построени върху нетипично голяма, за моите разбирания, територия. Все пак тук - територия бол. Ако направя сравнение със София, Калгари с подобно население се разпростира на тройно повече място. Пътищата меджу отделните кварталчета имат повече ленти от прословутите наши магистрали. По пътищата се срещаха предимно SUV-ове, като Dodge Ram и други високи truck-ове, на които по-дребни "момчета" се качват зад волана с подскок. Карат се предимно американски и японски возила. Европейските хич не се котират. Докато бях в Калгари, с брат ми ходихме до една автоморга. Направи ми впечатление, че всевъзможни автомобили са качени на трупчета, а хората обикалят сами, намират си марката, която ги интересува, разглобяват колата, взимат си частта, която им трябва и отиват да я платят на касата. Другият вариант е да отидат на сервиз за ремонт, който може да струва колкото половината кола.

 

В Торонто се намира една от най-високите телевизионни кули в света. В Калгари също си имат кула, която е един от символите на града . Висока е 191 метра.

 

 

Другият символ на града - "Седлото". Тук се провеждат мачовете на Calgary Flames от Националната Хокейна Лига, както и концерти, конгреси и дори родео.

 

 

 

Домашен уют

 

 

В блока, в който живеех, имаше няколко помещения, свободни за ползване от живущите. Като тази фитнес зала. Ако не те мързи, тичаш си по пътеката. Иначе набиваш евтините и достъпни хамбургери. Като се замисля доста хора се хранеха по този начин.

 

Срещу няколко монети имах на разположение пералня и сушилня. Тук хората не си простират прането на балкона или на двора. Даже ще станеш обект на присмех, ако не постъпваш като тях.

 

Това е нещо като стая за гости. В такова помещение се събираха част от живущите на раздумка.

 

В блока си имаха и сауна. Не че ме вълнуват такива процедури, но е впечатляващо.

 

 

 

 

Другата Канада

 

 

Време беше да разгледам какво има извън града. Все пак Калгари не е Канада и не всичко е в един огромен град с купчина високи сгради в центъра.

 

С брат ми отскочихме до малкото градче Drumheller. Намираше се на 130 - 140 км източно от Калгари. Баш в прерията. Градчето беше разположено в малък каньон.

 

Тук са открити кости на динозаври и градчето се е превърнало в "Градът на динозаврите".

 

Всичко беше свързано с тази тема. Динозаври тук, динозаври там. А аз - озверял от жега, като T-Rex.

 

Посетихме музея на динозаврите. Културните мероприятия са част от моето пътешествие. Разгледах всевъзможни макети на нееволюирали същества. Проследих последните няколко милиона години от развитието на планетата Земя.

 

Качих се в макет на динозавър в естествени размери.

 

Какво е усещането да си в устата на динозавър? Да, може да погълне рейс, ама май имат мозък на кокошка. Нищо чудно, че са изчезнали.

 

По пътя към къщи през така наречената прерия. По-различно съм си я представял. Тук имаше само жита.

 

И на изток, и на запад, докъдето виждаш, и на север, и на юг, все едно.

 

Като истински експерт слязох да проверя. Време беше за жетва. Средата на Септември. Тук е по-хладно. Казват, че през зимата температурата достига минус 20 - 30 градуса. При вятър усещането е по-силно. А вятър тук има в изобилие. Няма какво да го спре.

 

Видиш ли някоя безименна височинка - значи има и селище.

 

В следващите дни се отправихме на запад. Навигацията беше верен спътник. По-късно беше и наш спасител.

 

Гражданите живееха в града, то се знае, а селяните.... във ферми. Това не го знаех. В Америка няма села.

Отбихме се от главния път, за да огледаме обстановката на така наречените "селянчета".

 

Тия хора си бяха добре, май нищо не им липсва, чак им завиждах. Като малка къща в прерията.

 

Наблизо имаше беседка, всичко беше устроено за провеждане на пикник - маси, пейки, скари, кошове за боклук. Видя ми се подходящо за посрещане на рождени дни или други мероприятия. Тук никой няма да бъде притеснен, освен кравите на съседната ферма. Или патиците в близкото езеро.

 

Върнахме се на пътя Trans Canada Highway, дълъг нищо и никаквите 8000 км и свързващ 10 канадски провинции. Дестинацията беше Скалистите планини. Този път минава през тях и стига до Ванкувър, на брега на Тихия океан. Леле, това е на краят на света.

 

Теренът се промени. Появиха се иглолистни гори, пенливи реки. Спряхме да починем и да хвърлим по един поглед.

 

Мястото се оказа подходящо за планинари или просто любители на дивата природа. Времето беше топло и имаше много хора, дошли на пикник.

 

Ето ги бе... най-сетне! Високите им хребети чак плашат. За планините говоря. Едни от най-високите върхове достигат 4000 метра. Когато застанеш в подножието им, дъхът ти спира.

 

На няколко пъти минавахме под странни мостчета. За мечки и други горски обитатели.

 

Отбихме от пътя. На много пъти дъхът ми спираше.Чак ми се прииска да скоча в реката и да търся златен пясък, като златотърсач. Само мечка и бобър липсваха на пейзажа. Продължихме. Мечка не искам да виждам.

 

Наближавахме Moraine Lake. Някакво си езеро. Зад гъстата гора се появиха върхове със сняг по тях. Това беше ново за мен. Лятото беше минало, а снега не се беше стопил. Явно си е студено горе.

 

А гората беше много гъста, колкото да видиш парче небе над теб. Като вървиш между дърветата, потъваш в дебел слой мъх.

 

На пръв поглед - скали, вода, плаващи дървета, пътека, водеща до близък хълм.

 

Качихме се на хълма и се ... вцепенихме. Малииии, каква красота!

 

И се започна едно снимане... цял час.

 

Тук хората ценят природните си богатства. Присъствието на човека беше нищожно. Все едно си откривателят на това приказно място. Непроменено от хиляди години.

 

Времето бързо се промени. Появиха се облаци, започна да пръска дъжд. Имахме време да отскочим до още едно място преди да се е стъмнило - Lake Louise - друго езеро наблизо.

 

Отново нереално! Снимките, които направихме изглеждат като че са правени пред фототапет.

 

Тук присъствието на човека се усеща. Има цял един хотел.

 

След няколко дни направихме малък поход по една пътека. Целта - да открием водопадите на Johnston.

 

 

 

Откривателят на водопадите е бил голям ентусиаст. Ако не бяха мостчетата покрай реката, търсенето щеше да е непосилно за туристи като нас.

 

Пътеката беше облагородена с мостове и осигурителни парапети, но нищо не скриваше красотата на природата.

 

Баир будали, дай им да катерят върхове и да влизат в непристъпни гори.

 

На връщане, долу в кафето... бири и сандвич с месо от бизон. Поне така казаха. Било от истински бизон.

 

След няколко дни тръгнахме в друга посока - Кананаскис. Мечка страх, мен - не страх.

 

Абе мечка не видяхме, ама сърничка привлече вниманието ни... ето го животинчето.

 

... и още едно.

 

В огромните езера може да ловиш... не много риба, защото има рестрикции. Абе, развалят ти кефа.

 

 

 

Животът

 

 

 

Като цяло в Канада срещнах много рестрикции, даже някои бяха смешни. Истински цирк е да си купиш цигари, тъй като са скрити с едно перденце. Уж от невинните детски погледи. Ако решиш да си купуваш, без да знаеш точно какви имат, може да се натъкнеш на неудобно препятствие. Продавачът отива до специалната витрина, скрита с перденцето, дърпа пердето, отваря витрината, взима цигарите, затваря, слага пердето и ти дава цигарите. "А имате ли по-силни?" - питаш ти, следва същата процедура. "А пури с аромат на череши?"... Употребата на алкохол на публично място е забранена. Като се замисля, виждал съм много млади хора в Европа да се разхождат по улиците и по парковете с бира в ръка. Тук пък било забранено. Липсата на развит градски транспорт, големите разстояния, суровият климат, скъпите жилища и високите наеми са от големите недостатъци на живота в Канада. Получаването на висока заплата не винаги говори, че може да спестиш някой и друг долар. Месечните разходи за жилището, колата, застраховката, в някои случаи костват почти всичко.

Има и много хубави неща. Ако знае как, човек може да оцелее с минимални разходи. Да намериш работа тук, казват, е лесно. Друг въпрос е колко ще е престижна или добре платена. Има много изгодни оферти за дрехи, храна, коли, екскурзии. Например едноседмична почивка в Мексико, спане, храна и самолетни билети, за около 400 долара на човек. От една такава оферта се възползвах и аз. Дестинацията беше Лас Вегас. Оказа се, че едно пътешествие от Калгари до Ниагарския водопад може да излезе двойно по-скъпо от разходка до Sin City. Американска виза имах. Взех си я още в България. Този път, за разлика от преди 10 години, нямах проблеми с издаването на американска виза. Като студент кандидатствах за летна бригада в Щатите. Тогава ме набедиха за потенциален емигрант. Сега явно не бях, защото получих визата само за един ден. Лас Вегас - дръж се, идвам.

 

Горе ^                     Следва >

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2010-08-30 23:00:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Страхотно пътуване, дон Cecolo! Кръстосал си целият континент. Тия езера в Скалистите планини направо ми спряха дъха. Определено ми се ще и аз някой ден да мога да посетя поне част от местата описани от теб.


2012-02-16 14:52:55
От: Елия Тренкова
Email, ICQ или Skype: trenkov@mbox.contact.bg
Ей, много си сладкодумен!

 

 

  
 Moto

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >