Canada & USA 2009

 

 

Las Vegas

 

Canada  Las Vegas  Los Angeles

 

Полетът за Лас Вегас беше рано сутринта. Имаше дълга опашка от пътници за САЩ. Всички търпеливо си чакаха реда. Проверката на личния багаж и паспортите беше по-различна. Американците си имаха други правила. Със служителя на летището проведохме бърз разговор за моята националност, родния ми език, както и на кои други езици прилича българският. За него аз бях от друг свят. Но, да бъда честен, аз не знам също с кои страни граничи Зимбабве, нито с кой език си прилича зимбабвийският. Полетът мина сравнително бързо... 3 - 4 часа. Преди да кацнем, през прозореца на самолета се виждаше жълтеникаво-пясъчен терен. Отдолу беше пустиня.

 

Кацнахме на летището в Лас Вегас. Навън беше 40 градусова жега, по Целзий, по Фаренхайт - не знам. Тук използват други мерни единици: имат си фаренхайти, галони, мили. В Канада поне използваха "европейски" мерни единици - Целзий, литри, километри.

 

Брат ми нае кола, настанихме се в хотел, хапнахме нещо набързо и излязохме навън. Колата беше много добра. Мазда 9, автоматик, разбира се.

 

The Strip - главната улица. Покрай нея са наредени хотели гиганти. Всичките различни, създадени в тон с чужди култури - римска, гръцка, египетска. Хотел с Айфелова кула и триумфална арка, хотел с венециански канали и гондоли. Имаше и хотели, като New York, пресъздаващ поредица от небостъргачи - чисто американско влияние.

 

В супермаркетите храната беше много евтина. В магазините за дрехи сериозни намаления на дрехи и обувки. Естествено, че ако искаш нещо луксозно, трябва да приготвиш дебелия портфейл. Истински проблем се оказа намирането на предплатени карти за мобилните ни телефони. Беше добре да разполагаме със средства за комуникация. Цели два дни обикаляхме, за да намерим SIM карти. На едно място ни предложиха една карта, с извинението, че само това имат. В покрайнините на града, на паркинга на голям Mall намерихме така търсения офис на AT&T. Рекламата на мобилните услуги не е толкова натрапчива и агресивна, както съм свикнал в България. Даже си мисля, че липсваше. Направи ми впечатление, че масово се рекламираха услугите на видни, местни адвокати. Малко странно ми беше докато лежа и гледам телевизия в хотела, да ме призовават да осъдя някой.

 

За хотелите мога да кажа, че сякаш се надпреварваха да бъдат кой от кой по оригинални, по-високи и по-лъскави. Една двойна стая в нашия струваше около 20 долара на ден. Всеки хотел, със своите хиляди стаи, посрещаше гости от цял свят.

 

 

Вътре има огромни зали, предназначени за всякакви посетители. За децата има зала за забавления, влакчета на ужасите, игри за стреляне, разни симулатори. Цял панаир.

 

Разбира се и огромни казина. Рулетки, маси за покер, покер машини, ротативки, са разположени на партерния етаж на всеки хотел. В нашия имаше лабиринт от зали и коридори, които водеха от главния вход на хотела до асансьорите за стаите. В началото ми беше много трудно да се ориентирам за правилната посока, защото хич не ми приличаше на лоби. След дълъг слалом сред тълпа от хора, разглеждащи безбройните магазинчета и ресторантчета, се промушвах между игрални маси и с няколко упътвания, намирах изхода. По-късно разбрах, че ако следвам специален килим по пода, то той ще ме изведе на нужното място, без да се отклонявам. На деца и непълнолетни е забранено да играят в казиното, но им е разрешено да преминават през тези зали, тъй като са гости на хотела, само ако следват въпросното килимче.

 

Служителите на магазинчетата и ресторантчетата подканяха непрекъснато преминаващите хора. Всички, които ме спираха ме разпитваха от къде съм и колко време ще остана. Аз вече отговарях, че съм от страна в Европа. Някои ме разпитваха къде по-точно. Учудих се като ми казаха, че знаят къде е България. Кой бил от Унгария, Израел... ходили навремето до Черно море, преминавали транзитно. Имаше младежи от цял свят, дошли да работят в САЩ.

 

На излизане от хотела те лъха горещият и сух въздух на пустинята. Ако има нещо, което искаш, то може да го получиш в хотела. Не е нужно да излизаш. Всичко, което може да ти мине през главата, го има в хотела и е предвидено. Целта е да останеш там и да похарчиш парите си в техния хотел. Но Вегас не е само хотел, трябваше да разгледаме наоколо. Интересно е да се видят входният надпис на Лас Вегас и големият екран в центъра, на Fremont Street. Другото са хотели и казина.

 

Самият надпис е разположен между платната на пътя за Лос Анджелис, почти на изхода на града. За снимка пред надписа чакаше доста народ, включително и младоженци. Редиш се на опашката, снимаш се и отминаваш.

 

За да привличат внимание, някои хотели организират безплатни представления. Например едно такова шоу се провежда няколко пъти, всяка вечер, пред един от хотелите. Разни пирати скачат върху кораб, в естествени размери, разположен точно пред хотела. Винаги ставаше голяма навалица по време на представлението, та не успях да го видя хубаво.

 

 

 

Качихме се на "Айфеловата кула". Тази беше двойно по-ниска от оригинала в Париж. А в подножието й имаше казино, разбира се.

 

Аз също похарчих някой и друг долар на покер машините. Не постигнах големи резултати, но поне опитах.

 

Едно крупие ме покани да седна на неговата маса. Но нали не са ми много ясни правилата - отказах. Той естествено каза, че е много лесно и щял да ме научи. Хехе, усетих, че скъпо ще ми излезе тоя урок и си продължих.

 

От върха на кулата се виждаше целият град. Нов хотел се строеше наблизо. От едно списание разбрах, че ще прилича на кристал.

 

Лас Вегас.

 

Фонтанът пред "Беладжио". В момента не работи.

 

Но на всеки половин час изпълнява оригинален "танц".

 

Водата се плиска в феерия от причудливи фигури в ритъм с музиката.

 

Горе в кошницата на кулата има ситна мрежа, която пречи да се снима добре. Имаше по-големи отвори, предназначени за провиране на фотоапарати. Но те не бяха много и наставаше съревнование, когато дойдеше време фонтаните на Bellagio да избухнат.

 

 

 

Тук всички са в шоу-бизнеса, даже и пиколото в асансьора. Докато се качваме с асансьора до върха, пускаше разни лафове и забавляваше публиката. Затова като слязохме го намерих и го накарах да се снимаме.

 

Странно място е Лас Вегас.

Ето го и самият екран. =Дълъг е, може би, 100 метра. Беше във формата на арка и покриваше пешеходната улица в центъра на града.

 

Когато екранът грейна, всички минаващи под него спряха и вдигнаха глави. Много хора се събраха, за да гледат. Някои легнаха на земята. От мощни тонколони звучеше песента на Don Mclean - American Pie. Видях двама-трима да плачат. Сигурно им навяваше благи спомени. "Романтика" по американски.

 

Чудо!

 

На самата улица имаше някакъв концерт. Тълпа беше обградила трибуната. Художници рисуваха платна. Скулптор твореше върху своето произведение. Танцьорка с пера позираше чинно. Опитах да я снимам, а тя се обърна на другата страна и се криеше с чантата си. Разбрах. Намираме се в страната на парите и още по-точно в града на парите: Плащаш - получаваш.

 

Дори и униформените пазтели на реда изнасяха представление. Нали сме в Лас Вегас.

 

Каубоят и танцьорката. Неоновите реклами са част от историята на града и негови емблеми.

 

Хубаво е в Лас Вегас, но имахме желание да видим колкото се може повече от Америка.

 

На много места в Лас Вегас се организират еднодневни екскурзии до Хувър Дам или до Гранд каньон. Решихме да посетим язовира.

  х 

Хувър Дам се намира между щатите Невада и Аризона.

 

Не мисля, че този язовир е нещо уникално, но въпреки това местните са намерили начин да изкарват пари.

 

 Като например, да го разгледаш от хеликоптер.

 

Стената е впечатляваща. Язовирът има собствен музей. Преди да влезеш там трябва да минеш през security проверка. Идентифицирах се с паспорта си. Служителят ме разпита от къде съм. Бях претръпнал вече и му предложих да се хванем на бас, че не знае къде е това България. Изгубих баса. Човекът даже живял една седмица в София. Колко е малък светът.

 

Едно нещо ми се струваше странно. Как не се е изпарила водата вече? Температурата прехвърляше 40.

 

Тъй като нямаше какво друго да правим, след музея и щракане на няколко снимки, се върнахме в града.

 

С настъпването на вечерта посетихме италиански ресторант, разположен непосредствено до изкуствените "венециански" канали - атракцията на хотел The Venetian. По някакъв странен начин каналът пред самия хотел влизаше в сградата. А вътре загубих представа за времето.

 

 Тонове вода се плискаха наоколо. Напети гондолиери припяваха. Желаещите за романтична обиколка с гондола имаше много. Луксозните бутици около каналите имаха вид на стари венециански къщурки. Изкуственото небе беше нереално истински цвят. Минаха часове, а небето над нас имаше същия цвят, като при ранно утро.

 

Факири са тия америакнци!

 

Чак когато излязохме навън, разбрахме, че е станало много късно. Но въпреки, че минаваше 2 часа улиците и тротоарите бяха препълнени.

 

Животът в Лас Вегас беше в разгара си.

 

Фонтанът на Беладжио продължаваше да танцува своя пленителен танц. 

 

Айфеловата кула беше облята в светлина.

 

Във всяко казино имаше ясна информация за спечелените там джакпоти и големи снимки с гордите победители. Ясно беше, че малцина печелят, но пък много се пробват. И аз бях един от тях.

 

Заради широките булеварди и огромните сгради имах чувството, че разстоянията са близки. Но краката ми твърдяха друго. Чувствах града близък до себе си. Колкото и смешно да звучи, роден съм в град, побратим на Лас Вегас. За справка - виж wikipedia. Може би това беше връзката. :-)

 

По-късно разбрахме, че всички паркинги по главната улица са безплатни и със свободен достъп. Няма значение дали са на хотел или не. Където намериш място - спираш. Няма проблем. Ако искаш да паркираш в паркинга на Bellagio - ОК - Добре дошъл!

 

Статуята на свободата и мини Дисниленд.

 

Малият Ню Йорк. Спомних си за едно хотелче в Слънчев бряг. Имаше стаи за 100 човека, а нямаше и едно паркомясто. Тук хотелите са с хиляди стаи, но и с паркинг за хиляди коли.

 

Противно на общото правило, пррозорецът ми се отваряше, макар и малко. Морето под нас продължаваше да бушува, но ние трябва да почиваме. Утре ни очаква тежък ден. Трябва да стигнем до Лос Анджелис.

 

Напълнихме резервоара с бензин. Евтим, по америакнски. Един галон е 3,785 литра, цената се вижда. Странна е системата на зареждане. Отиваш до касата и  оставяш пари за горивото. От там ти отпускат толкова гориво на колонката, за колкото си платил. Пълниш за цялата сума, а ако не го събереш, връщаш се за ресто.

 

Поехме към Лос Анджелис. GPS-ът дълго мълчеше, заради правите участъци през пустинята Мохаве.

 

Горе ^                     Следва >

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2010-08-30 23:00:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Страхотно пътуване, дон Cecolo! Кръстосал си целият континент. Тия езера в Скалистите планини направо ми спряха дъха. Определено ми се ще и аз някой ден да мога да посетя поне част от местата описани от теб.


2012-02-16 14:52:55
От: Елия Тренкова
Email, ICQ или Skype: trenkov@mbox.contact.bg
Ей, много си сладкодумен!

 

 

  
 Moto

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >