МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

 

Мото Алпи 2012

Moto Alps 2012

 

 

Австрия и Баварските замъци     Швейцария и Италия     Алпийска Приказка

 

   Полетял веднъж на крилете на приключенията, човек никога не се отказва от тях. Няма нищо на Земята, което да го накара дори да си помисли подобно нещо. Няма сила във Вселената, която да го спре да мечтае. А мечтите са нашият живот и нашата същност. Започнеш ли да мечтаеш, мислите и енергията ти се устремяват нанякъде. Мечтай, мечтай неуморно, мечтай смело и Съдбата, нашата добра приятелка, рано или късно ще те побутне в желаната посока, както побутна и нас... мечтаехме да посетим земите от приказките на Шехеразада и го направихме, а сега си помечтахме за една Европейска приказка... Мечти!

 

  

 

 

 

 

Австрия и Баварските замъци

 

Австрия и Баварските замъци     Швейцария и Италия     Алпийска Приказка

 

 

Организацията нямаше какво толкова да я мислим. Местата за посещения и плановете бяха набелязани още миналата година. По една или друга причина тогава не ни се получи, а вместо това Съдбата ни изпрати в съвсем неочаквана (или пък може би беше очаквана) посока. Една година далеч от дома, почти година не бяхме се прибирали. Ами какво пък толкова: самолета - гаража - мотора - екипите и на път. Всичко изброено отне 1 ден, това се казва добра подготовка  :)

А пътя, пътя към Европа е ужасен! Поне за мотористи. 15 часа магистрална скука. Истинско събитие е ако някое хълмче вземе, че се покаже иззад безкрайния царевичак. Както казваше един хубав човек обичащ да пътува натам "Има едни 1000 км. които много ми пречат".

 

Е, не всичко беше толкова лошо. Няма как да не отбележим вкусните плескавички. Тоя Тито не знам как ги е възпитавал, ама всичките тия хора не знаят мярка, поръчваш кюфте, те ти носят цяла тава мръвки. Не се оплаквам, хваля ги :-)

 

Купихме си винетка на Словенската граница. За първи път му лепя винетка на това желязо. Момента си струва да се отбележи.

 

Някъде след Любляна най-накрая ландшафта се промени и се показаха така жадуваните планински вериги.

 

Едва дочакахме да минем тунела "Караванкен" и веднага с остър завой полетяхме към път 111 и стърчащите зъбери.

 

Околността веднага ни се отблагодари за решението. Още на първите метри ни грабнаха страхотни гледки. За секунди забравихме умората и отегчението и изпаднахме в необяснима еуфория.

 

В онзи момент не можех да повярвам, че се чувствах все едно току що съм извадил мотора от гаража, а всъщност бяхме се влачили по магистралите до полудяване. Пътя се виеше в полегати завои, настилката беше чудесна и отвсякъде изскачаха мотори. Всички летяха здраво и никой не обръщаше внимание на ограниченията. Разперихме смело крилата и полетяхме и ние.

 

Тоя път 111 е уникален. Мога да кажа смело, че погледнато комплексно, това е пътят, който най-много ми хареса. Не че няма и по-красиви, и екзотични, и високи, и завиващи, и... просто ми хареса, има очарование. На няколко пъти се случваше да минем по него в различни отсечки, а накрая го пришпорихме от край до край. Има участъци с бързи завои като тук, на места се качва в планината, а на места са обратни завои та чак до фиби. И навсякъде зелено, зелено, ЗЕЛЕНО... (ама не като в оная песен, малко по-инакво :D )

 

Абе кой ги реди тия къщи бреее... какви хора живеят тук... тъй ли няма една външна тоалетна някъде да о***е пейзажа... или камара разхвърляни тухли откраднати при разграбването на ТКЗС-то... А то красота... Вече сме в приказката.

 

Без да се усетим минахме няколко прохода. В тая част на Австрия е така. Дълги, успоредни планински вериги, а между тях яркозелени, успоредни долини. Само преди часове прелетях от тук, пътувайки от Франкфурт за София и гледах същите тия редуващи се планинско-равнинни пейзажи, предвкусвайки предстоящото удоволствие. Много ефектно се вижда от въздуха. МмммММммММммммм... ето ме най-накрая на място... Гаааааз! Дръж се земьо, шоп те гази!

 

Започна да се стъмнява. Трябваше да се ориентираме към къмпинг Linderhof, където мислихме да пренощуваме. Леко се завъртяхме насам натам и изведнъж задуха силно. След 5 минути едва крепяхме мотора прав, след още 5 заваля, като че ли цунами се спусна върху ни. През непрогледната водна пелена мярнах голяма къща с мотори отпред. Веднага свърнах и спрях до тях. Скочихме и се шмугнахме през вратата без да го мислим много. 

 

Оказа се моторджийско хотелче, пълно с позачервени западняци в пред-пенсионна възраст, разхождащи халби с бира покрай прозорците. "Точно навреме" ухилиха ни се те. "Навреме, навреме" отговорихме и побързахме също да се оборудваме с нещо подходящо за в ръка. За нещастие нямаше свободни стаи. Гледах през прозореца и не вярвах какво се случва навън. Халите вилнееха все едно бяха решили да отнесат всичките мотори. Подпрени до вратата се заговорихме с един англичанин и му споделих, че това е първият ми дъжд за последните 10 месеца, а то какъв се случи... Изгледа ме човека все едно идвам от Марс. Хахахха то и на Албиона климата не е много сух, как да ми повярва. Ами ако иска да вярва, стана ми смешно, като се замислих, че само преди няколко дни нормалните температури около мен бяха къде 45 градуса, а днес... хахаха, Съдбата си е шегаджийка, нали.

 

Чакахме, часовете минаваха, а дъжда и не помисляше да спира. Имахме още около 30-тина километра до къмпинга. Накрая ни писна. Използвахме едно леко затишие и започнахме да обличаме дъждобраните. Моя нов, английски приятел съвсем се убеди, че българите не са в  ред. Изпрати ни с подвиквания: "Ако не се удавите утре минете да пием по кафе". "Ще, ще, не се притеснявай." Едва, едва, че нищо не се виждаше в тая дъждовна тъмница пристигнахме в къмпинг Linderhof. Страхотен е къмпинга, но това го разбрахме чак сутринта. Сега установихме само колко готини са стопаните. Беше към полунощ и мъртвило. Звъннахме, подвикнахме и излезе едно момиче (после научихме дъщерята на собственика). Заведе ни направо в една от караваните. В това време и дума не можеше да става за спане на палатка. Без да ни пита каквото и да е направо обади цена като за свои хора. Бре!! Излязохме набързо от мокрите дрехи, завихме се през глава и заспахме като къпани... хм, защо ли. Сутринта отворихме очи и какво да видим... Леле майко! Това беше гледката от прозореца ни, три реда планини и още нещо.

 

Излязохме на припек на малката тераска и някак си не ни се тръгваше. Не можехме да отделим очи от околната красота и безметежие. Какво пък, нали сме дошли за кеф. Ще си стоим тук колкото ни се иска. По план днес трябваше да пришпорим до ледника Гросглокнер, а довечера да спим в Германия, близо до баварските замъци. Променяме. Ще се помотаме днес по Гросглокнер повечко време, а довечера ще се върнем пак тук.

 

Camping Linderhof е хубаво местенце, чудесно и спретнато. Стопаните, както вече казах, добри хора, до Гросглокнер са само около 15-тина километра и е удобна отправна точка. Струва си посещението. Горещо препоръчвам!

 

Най-накрая надвихме мързела. Добре беше да стигнем до ледника преди обяд, защото в планините, обикновено, следобед излизат облаци. Пътчето се виеше през забележителна околност.

 

Къщичките, до една кукли. Чудно!

 

Започнахме леко да изкачваме и съзряхме първите ледници.

 

Тук спрях. Не можеш да подминеш просто така.

 

Градчета...

 

... и селца...

 

...и пак нагоре.

 

Спряхме пред табелите за прохода да съберем сили.

 

Großglockner Hochalpenstraße е част от националният парк Hohe Tauern, обхващащ най-високият масив на източните Алпи. Прохода е платен, цената през 2012 беше тази от табелата. Направи ми впечатление, че повечето по-високи проходи в Австрия са платени. Сумите уж не са толкова големи, но като минеш 4-5 прохода за ден и започваш да се замисляш. Посещението тук обаче определено си струва.

 

Вече няколко години се каним да дойдем насам и някак си в подножието на прохода не можем да се наканим да тръгнем. Винаги има едно наум: Ами ако се окаже че е голямо разочарование? Не е ли по-добре да оставим мечтата жива? :-)

 

Кратък поглед към картата и съмненията са разсеяни. Напред! Ясно се вижда Гросглокнер горе в ляво и прословутия глетчер Пастерце (Pasterze) на източният му склон.

 

Изкачването е впечатляващо, но потока автомобили и мотоциклети не дава много свобода за импровизации.

 

Кемпъри са наспирали на всяко възможно място.

 

Пътя завива рязко и достига до паркинга за мотоциклети.

 

Където пък се подвизават машини от всякакви марки и модели, с регистрации от цяла Европа. Е, най-хубавия мотор го спират винаги най-отпред. Иска ли питане.

 

А срещу нас Гросглокнер (Großglockner), най-високият връх в Австрия, извисяващ се на 3 798 м. (в ляво).

 

Леле, леле, лелееее...

 

И като се замислиш, че имаше 0.005% шанс да се откажем :-D

 

Водата от топящият се лед е образувала голямо сиво-зелено езеро.

 

Ледени късове плуват по повърхността му,...

 

.... а ледени водопади се спускат от близо 2 километрова височина.

 

Размерите са внушителни. Ледника е дълъг цели 10 км. От площадката за наблюдение трябваше да зуумна доста за да различа, че долу, по ледените канари, се разхождат хора.

 

Хеликоптера изглеждаше като играчка. Тътена му обаче, умножен от акустиката на замръзналата долина, си беше съвсем истински.

 

Решихме да не се спускаме до долу, а вместо това да разгледаме наоколо. Площадката за наблюдение е доста голяма. В дясно се вижда малка част от многоетажният паркинг за автомобили, а зад него е стъклената сграда на парковия музей. Музея не е кой знае какво, но си личи, че е нов и е добре подреден.

 

Не може да не увековечим присъствието си тук на фона на Йоханисберг (Johannisberg), който е малко по-нисък (3 453 м.), но за сметка на това по-ефектен с голямата си площ и ледената шапка.

 

Някаква смела птица стоеше на почти отвесната скала под нас.

 

А ние съзерцавахме природното величие.

 

Очаквахме да видим още нещо, че да идеш до Гросглокнер и да не видиш мармотите е като Рим без Папата.

 

Ама тия странни мишоци ги нямаше. Очевидно бяха много заети да увиват шоколада в станиол. Добре, че беше Вики, още преди време да ни открехне колко обичат български солети. Разбира се модел без сол. Ние обичаме животните. :-D Мерси, Вики! Оказа се, че солетената тактика работи.  Един по един започнаха да си подават носовете от дупките. Ставайте момчета, време е за балкански деликатеси...

 

За нула време цялата група се накатери по камъните в очакване.

 

Чак взеха да се карат за плячката.

 

Ама вкусна работа са тия солетки беее... след малко опитаха и италиански крекери, после се присъединиха и австрийци с някакви кексчета... а ние дебнехме да им изядем шоколада.

 

Много сладки животинки. И любопитни също.

 

Поехме отново по криволичещите пътища. Време е да покараме.

 

Завоите са приятни. От южната страна на прохода почти няма истински фиби, макар да се създава усещането.

 

Намерихме и къде почива вертолета. Я да го видим по-отблизо. Съвсем нормален размер си е,  нищо че от разстояние изглеждаше като произведен от MatchBox.

 

Парка Hohe Tauren е доста голям. Има разнообразни забавления за всеки вкус, като трекове с различна трудност, алпийски зоопаркове, градини с защитени видове и тъй нататък. Тук, долу видяхме речен пролом.

 

Първите ни "Крави Милки" или поне първите на които обърнахме внимание при толкова много неща за гледане наоколо.

 

Каква гледка към пътя и долината през която дойдохме.

 

И изкачването към най-високата точка.

 

Умопомрачителни пейзажи докъдето ти стига поглед.

 

Има много места за спиране и на всяко се стои дълго и се цъка с език. Колкото и да се насищат сетивата все има какво да те впечатли. Разтърсващо и запомнящо се място.

 

Още едно езерце с ледени води.

 

Изглед невъзможен за обяснение.

 

Коментарите са излишни.

 

И скромния паркинг на височина 2 428 метра, от който заснехме горните две снимки.

 

Достигнахме най-високата точка на прохода - обсерваторията Edelweisplatze, на 2 571 м. над морското равнище. А гледката от тук е предизвикателство, което не може да остави никого безразличен. Неусетно започваш да се питаш кой си, къде си...

 

... и отново да звъниш на хора, намиращи се на хиляди километри от теб, за да им обясниш туй що не може да бъде обяснено... величието на майката природа.

 

Тук осъзнах какво означава статистиката цитираща, че на територията на парка Hohe Tauren има 300 на брой три хилядници. Накъдето и да погледнеш си заобиколен от стърчащи ридове, реещи се в небесата.

 

Спуснахме от северната страна на Гросглокнер Хохеналенщрасе и после хайде пак.

 

Този път е бил построен преди 75 години, когато икономиката на Австрия била в упадък и трябвало да се намери работа на хиляди хора. По план широчината трябвало да е двойно по-голяма от тази която виждаме, но явно и кризата си е оказала влиянието... или пък бързо са излезли от нея и не е било нужно да строят повече, кой знае. При всички случаи са се справили доста добре.

 

Поради голямата височина пътят е отворен около 6 месеца в годината. Обикновено от Май до Октомври, като Май едва ли е най-подходящото време за мотористи предвид, че всичко още е покрито със сняг и температурите ще са доста ниски. За наша радост се наслаждавахме на прекрасно слънце през целия ден. Как да не се изтегнеш под топлите му лъчи.

 

Решението да останем още една нощ в къмпинг Linderhof беше много добро попадение. Позволи ни да разполагаме с достатъчно време и да минем прохода 2 пъти от край до край. Напълнихме душите качествено с приятни емоции и добихме усещането да сме взели всичко, каквото може от това прекрасно място. Чувствахме се леко изморени, но много, много доволни.

 

След пълноценният ден е време за малко рахат със занимания по интереси, или както викат бабите: "Кой какво го влече". Веселата история тук е, че същият ден, когато ние дойдохме(то беше повече нощ ама хайде), от къмпинга си беше тръгнал колегата от мото-форума balkanski. Казал на собствениците, че ще се върне отново, след няколко дни. За малко да пием ракиийка заедно, ама нейсе. Написах му малка бележка със задочна наздравица и ги помолих да му я предадат. Хехехе, бил е много зарадван, като я получил. Явката сработи. Неведоми са пътищата мото-пътешественически тъй да се каже. Нали бре, balkanski?

 

Спокойствие и природно съвършенство, но изведнъж задуха рязко... ееее няма начин, наближава 20:00.

 

Ние обаче, днес, има къде да се скрием, а гледката от прозореца си е пак така хубава.

 

Наша си къщичка тук в сърцето на Алпите. Не закъсня и дъжда. Не беше толкова буен като снощи, но все пак. Имайки предвид и че застудява си направихме изводите. Стане ли 19:00 трябва да сме се прибрали някъде на топло. Планината не се шегува.

 

Сутринта беше свежа и топла. Долината грееше.

 

Къщичките блестяха с цялата си красота, а ние летяхме по алпийските проходи.

 

Някъде към обяд Дидка каталяса.

 

Каталяса, ама за кратко. Че кой се отказва от такива пейзажи, а и те зареждат здраво емоционалните батерии.

 

Ето я, засияла отново.

 

Карахме си и се радвахме на къщичките и кротко пасящите кравички.

 

Някои си бяха цели палати.

 

Други намирисваха лееекинко на мутробарок.

 

Или пък просто си бяха замъци от модерната епоха, а аз не го разбрах съвсем.

 

Абе, с две думи, идилия и благо слънчице върху зелени морави.

 

"И све е у реду."

 

То това му е най хубавото на карането в Алпите, че всичко си е на мястото. Без значение дали там го е поставила ръката човешка или природна. Трудно за вярване, ама на, явно е възможно.

 

Като на шега и стори ни се много на бързо пристигнахме във Фюсен, Германия (Füssen). Не знам ние ли бяхме късметлии ама веднага се усети. За три дни в Австрия не видях една полицейска кола. Още с влизането във Фюсен срещнахме полицаи на три места. И на трите глобяваха някого за нещо - паркиране, спиране, светофар... как да не повярва човек на оня брадат виц:

 

Попитали един мъдрец: "Къде е Раят?"

"Раят е там където:

Полицаят е Англичанин,

Механикът е Германец,

Готвачът е французин,

Любовникът е Италианец

и всичко е организирано от Швейцарец."

 

"А къде е Адът?"

"Адът е там където:

Полицаят е Германец,

Готвачът е Англичанин,

Механикът е Французин,

Любовникът е Швейцарец

и всичко е организирано от Италианец."

 

Урааа, най-сетне Баварските замъци! И тия ги сънувахме бая време.

 

Купихме билети и тъй като за Нойшванщайн трябваше да изчакаме около 2 часа, решихме да използваме времето и да посетим Хохеншвангау (Hohenschwangau). Замъка е построен от  Крал Максимилян II Баварски, през 19 век, като лятна резиденция. Тук е преминало детството на сина му Лудвиг II и тук се е зародила любовта на Лудвиг към приказките и легендите.

 

До замъка се стига с изкачване по вита стълбичка и гледката, която се открива е чудесна.

 

Главната порта.

 

Фонтана с лъвската глава. В дясно от нея има нарисуван лебед. Лебедите са нещо, което буквално обсебвало мислите на Лудвиг II през целия му живот. В целият комплекс има огромно количество изображения и статуи на лебеди.

 

Парка около замъка е приятен.

 

Лебедовия фонтан създаден по молба на невръстният Лудвиг. Когато го попитали какво иска за рождения си ден, той пожелал фонтан с лебед. От тази тераса се открива чудесна гледка към другия замък - Нойшванщайн (Neuschwanstein)...

 

... Да, ама не и когато е в ремонт... голям Bump!! Уцелихме гредата, няма начин.

 

Нищо де, за щастие има интернет и мога да ви покажа какво се подвизава там.

 

Още по-красиво е през зимата. Това е замъка, който показват в заглавните шапки на Walt Disney. Виждали сте го нали. Ей сега вече наистина сме в приказката - Алпийска приказка.

Двете снимки са от blotisfoo.com

 

От приятната тераса се виждаше също някакво странно пространство с прескачащи се хора. Чудехме се какъв им е случая на тия люде да се тълпят като маймуни в това абсолютно безинтересно място и се подсмивахме. Приготвихме се за тръгване към другия замък и се оказа, че и ние трябва да се присъединим към маймуните. Това било спирката на автобуса. Е, няма начин и ние станахме сеир за някой друг, който в момента се почесва в двора на Хохеншвангау, гледайки насам. И за да е цирка пълен взе че заваля. Чакай бе, още няма 20 часа... Германия да не е в друга часова зона... И да знаете китайците са много нахални, пререждат се и се блъскат повече дори от италианците.

 

Най-накрая се качихме на автобуса и стигнахме до другият замък. По пътя към него се откри като на длан цялата долина. Замъка Хохеншвангау кацнал на хълма между Алпензее (Alpensee) - Алпийското езеро, в ляво и  Шванзее (Schwansee) - Лебедово езеро, в дясно. Знаете ли че точно това Лебедово езеро е дало името на прословутия балет.

 

Като цяло местността е забележително красива и е лесно да разберем някогашният интерес на кралете. Интерес има и сега. За да спестите чакането на опашка и лактите на автобусната спирка би било удобство билетите да се резервират предварително, през интернет. Във всеки замък се влиза с точен час и е добре да се има предвид, че е нужно немалко време да се стигне от единия до другия. Около 40 минути ход или малко по-малко с автобус, ако обаче не уцелите час пик. Най-добре предвидете 1 час. Вземете под внимание и времето за тура вътре в самия замък. И на двете места той отнема 35 минути. С кола или мотор до горе не може да се стигне и те трябва да останат паркирани на някой от множеството паркинги долу. Наоколо има хотели, ресторанти, магазини и въобще туристическата инфраструктура е на ниво. Дори малко повече отколкото е нужно. Но все пак, това май е най-известният туристически символ на Германия.

 

Пристигнахме в Нойшванщайн (Neuschwanstein). Замъкът е построен от Баварският Крал Лудвиг II, през 19 век. Човека е имал малко по-особени възприятия за реалността и е живеел в свой собствен свят, изпълнен с легенди, приказни герои и митове. Злите езици вероятно биха били по-директни и биха го класифицирали като отявлен кандидат за клиниките за психично здраве, но да приемем, че те просто не го разбират. Първоначалният план е бил за 3 години да се построи малък, рицарски замък. В последствие плановете са се променяли няколкократно и се е стигнало до строителството на огромен комплекс състоящ се от 3 сгради. Цената на проекта надвишила първоначално предвидената 10 пъти и почти довела до фалит на Баварското кралство. Парите така и не стигнали и замъка Нойшванщайн стои недовършен до ден днешен. Най-високата кула дори не е започната. Като цяло една много малка част от замъка била завършена по времето на Лудвиг  II, а самият той прекарал едва няколко дни в своето творение. Повече от половината готови днес помещения са достроени с помощта на доброволни дарения от немските граждани в подема за възраждане на нацията и нейните културни ценности през 20-те години на 20 век. Щастливите мигове на кралят-романтик завършили малко след като се нанесъл в замъка. Той бил арестуван с предтекст просрочени дългове. Само няколко дни след ареста умира по неизвестна причина. Изглежда си като да са му помогнали. Интересна шегичка на съдбата е, че най-известният днес профил на замъка не е трябвало да съществува. Предвидената най-голяма кула, която така и не е е построена е трябвало да го закрива.

 

Снимки от вътрешността и на двата замъка няма. Снимането е забранено. Като цяло Нойшванщайн е много по-пищен и интересен. Голяма част от интериора е реализиран в духа на легендите от творбите на Вагнер. Великият композитор е съвременник на Крал Лудвиг и двамата са близки приятели (май даже подозрително близки :-) ) Има голяма концертна зала,  посветена на Вагнер, стенописи с мотиви от приказките Краля-лебед Лойнгрин, Тристан и Изолда и други. Има тайни зали и проходи, рицарска зала и оръжейница, макар да говорим за края на 19 век и рицарските времена отдавна да са отминали, параклис, бална зала и т.н. Малко е странно, че в същото време е предвидено да се инсталира централно отопление и телефон, който тогава е бил революционна технология.

 

Въпреки отнесената си природа Лудвиг II успява да изпълни мечтата на живота си. Той действително построява най-приказният замък на земята. Със сигурност творбата му помогна и на нас да се почувстваме по начин, който никога до сега не ни се беше случвал. Поклон и благодарим!

 

Обиколката свърши, дъжда все още плющеше и трябваше да се възползваме от найлоновите дъждобрани. Бууууаааааууууууу... същински дух от приказния зааамъъък.... в плът и кръв. Ако беше се стъмнило със сигурност щяхме да изкараме акъла на някое дете :)

За щастие, докато стигнем до моторите халите се поуспокоиха. Зачудихме се какво да правим. Вместо да ходим да спим на още 60 км. навътре в Германия, което са си 120 км. с връщането, изглеждаше много по добре да обърнем към Австрия и да си намерим хотел там. Хем има повече избор, хем ще минем част от пътя предвиден за утре, хем вече така и така преваля. Газ на обратно... да, ама не! Не знаехме ние, че австрийския дъжд няма нищо общо с немския. Току стана 20:00 и вятъра ни разлюля... че като се почна... абе тоя дъжд знае кога не сме се прибрали навреме и точно тогава се сили най-много. :-) Свърнахме в някакво село и за малко да влезем на едни мирни люде в хола, мислейки, че там е хотела... ама то вали бе, няма време да гледаш табели :-) Подслонихме се.

 

А хотелчето чудесно. Цяла Холандска цветна ферма по терасите. Наоколо борова гора и ...

 

... китни къщички.

 

Ширнали се едни ливади също.

 

Утрото беше кристално свежо. Точно каквото се очаква в страната на легендите. А може ли да е друго, когато ден след ден преживяваш собствената си приказка.

 

Облаците висяха застрашително и напомняха за снощните бесове.

 

А ние безстрашно подкарахме напред към Швейцария...

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2013-02-12 12:03:24
От: Бойко
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
За пореден път си започнал супер обещаващо тази алпийска приказка, не му се иска на човек да свършва със "споко народее ...". С нетърпение чакаме продължението. На някой снимки предполагам си си упражнявал фотошопа, има нереално красиви места и съчетание от цветове. Кога каза ще ходите пак към Алпите? :)


2013-02-14 22:38:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Да, има няколко на които се упражнявах. При това не много успешно :-) Това докато се науча как се снима зелено с тоя фотоапарат. После са си истински. Просто действително цветовете там са уникални, ако е ясно времето. А всъщност както се вижда не само цветовете са уникални. Ако някой знае как се пипат с редактора снимки с лека мараня, за да се изчистят, ще съм му много благодарен да сподели. Има доста, които изглеждат леко в мъгла от влагата и ще е добре да се оправят лекичко може би.


2013-03-03 22:29:23
От: Мони
Email, ICQ или Skype: m.krumova_84@abv.bg
Направо ми останаха очите, да гледам кога ще го публикуваш. Голяма съм ви фенка,пътувам направо заедно с вас.


2013-05-22 22:39:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Благодаря за коментарите! Има няколко засечки от служебен характер, но пък са свързани с пътуване, така че е за добро. Надявам се скоро да довърша вотрата част, на половина е готова.


2013-03-11 23:40:48
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f@abv.bg
От силата на цветовете буквално ми секва дъха. Толкова са плътни, наситени и свежи… сякаш току-що са положени на платното от изкусен художник. Гледките са уникални! Главозамайващ е кадъра на глетчера! Като се замисли човек, как свличащият се лед е издълбал този улей, все едно върховната сила, наречена природа, преди хиляди години е търкулнала болид, по бобслей писта. Илко, снимката, на която съвсем реално почувствах разреденост на кислорода, е тази с гледката от паркинга, намиращ се на височина 2 428м. Само мога да ви завиждам, че сте преживели тази гледка! Като извън Земно е. Не знам как иначе да го опиша. Виждала съм далеч, далеч по-скромни гледки, пред които съм застивала, чудейки се как да обхвана с фотото си величието им, а за това, ширнало се пред вас… зор ще е да си видял, докато си го щракал:). Брей, от толкова чист въздух - огладнях:). С нетърпение чакам разказа ти за "България на Европата" и за любимата ми Италия!


2013-09-13 21:43:23
От: Стефан Марков
Email, ICQ или Skype: stefan_mark@mail.bg
Здравей Smehurko, Много се радвам, че си осъществил още една дългоочаквана мечта. Приказката найстина е невероятна и с нетърпение ще очаквам да видя и продължението й. Не се знае, току виж, някой ден да ме сполети и мен това щастие да мина по твоите стъпки! :)


2013-03-28 17:01:41
От: Калин
Email, ICQ или Skype: kalin_z@abv.bg
Поздрави от още един фен на пътешествията! Чудесен разказ с готини снимки!


2013-04-17 19:50:34
От: MadMax
Email, ICQ или Skype: hoffmadmax@abv.bg
Здравей, Смехурко :) Поздравления за къртовския труд по публикуването на този и предните мото-пътеписи. Страхотни са! Аз и съпругата ми също обичаме и практикуваме мото-пътешествия от типа "по света и у нас". Някак си, четейки вашите, "усещаме, че сме от една порода" :). За това се интересуваме дали планирате нещо за това лято и дали приемате спътници. Желаем успехи и безаварийно каране винаги и навсякъде, много положителни емоции и точната порция адреналин за да бъде всичко хем незабравино, хем безопасно :) ...


2013-09-13 21:43:41
От: Наталия
Email, ICQ или Skype: natalyz@mail.bg
Браво и на двама ви! Сърцето ми спря, докато изчета и разгледам всичко, а след това заби бясно в очакване на продължението!


2013-05-09 21:15:57
От: Бойко73
Email, ICQ или Skype: boiko73@mail.bg
Страхотно. Беше наистина удоволствие да прочета пътеписа. Сайта ми е от любимите и се радвам, че продължават разказите в него.


2013-09-13 21:44:08
От: ariana_f@abv.bg
Email, ICQ или Skype: Ариана
Уникално… уникално преживяване е четенето на мислите ти Илко! Освен прекрасните снимки, за които безспорен принос има безстрашната Дидка /това да си на седло, яхнала толкова коне :), да се държиш И да правиш снимки в движение - иска се голяма смелост!/,завладяващия начин, с който само ти, драги Разказвачо, можеш да разкриваш мислите и емоциите, съпътствали новото ви приключение, радвам се и на поредното Нещо, дало още по-голяма сила на въздействие на повествованието – страхотната музика! Надали има някой, който когато пътува да не обича да слуша музика, или пък при липсата на такава, да не си тананика нещо. Радвам се, че чух музиката от вашето пътуване !:) п.с. Искрено се забавлявам и със заглавните снимки/колажи, на пътеписите ти! Следя развитието им с голям интерес :)!


2013-09-13 21:44:30
От: Asen
Email, ICQ или Skype: Email: a.asparuhov@gmail.com
Ilarioncho, страхотно пътешествие, перфектна организация и неворятен пътепис- Шапка долу!


2013-09-13 21:45:15
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
@Асене, шапките се свалят долу, само за да се сложи каската, на тяхно място, хахаххахах, но аз знам, че вие вече планирате вашето ходене в Алпите. Видял си предполагам линка към файла, в края на пътеписа. Там има систематезирано инфо за доста места, които си струват посещението. Ще Ви помогне предполагам при организацията. Дръж ме в течение, че пак ми се ходи натам.

@Наталия, вие какви ги творите последните две години. Дай някой линк и може би някое пътеписче.

@Арианке, ти нали си знаеш, че имаш резервирано място в нашите пътувания... само трябва да си завериш билета :-D

@Mad Max, това не е порода, лекарите му казват психическо отклонение :-) И според моите наблюденния не се лекува хахаха...

@Бойко 73, и на мен ми се чете, да знаеш... и чакам писанието за Азия :-D

@Стефчо (Марков) радвам се, че си писал тук. Означава, че жаждата за пътешествия още не е угаснала... а щом е жива толкова време ще я бъде :-D Продължавай да се целиш високо!


2013-11-29 09:04:03
От: Димитър
Email, ICQ или Skype: d.kambarev@gmail.com
Здрасти, страхотен пътепис, наистина ме развълнува особено поради причината, че преди няколко седмици и аз бях на път 111, дори спах 5 поредни вечери на това място. Наистина е приказно. Направи ми впечатление, че пътуваш по магистралата към Австрия. Това е наистина ненужно. Пътят през Босна и Хърватия е невероятено приказен, много по-евтин и страхотен за мотори. Споделям ти нашият маршрут. Успех и дано се срещнем на някой завой! Ако имаш интерес ще ти разпратя снимки от пътищата и ще ти разкажа за тях. Успех!


2013-11-29 08:59:39
От: AquABaY
Email, ICQ или Skype: excepaive@mail.ru
You have more useful info than the British had colonies.


2013-11-29 09:13:04
От: Михела
Email, ICQ или Skype: ketrin_m@abv.bg
Вълшебно! :)


2016-12-13 15:52:09
От:
Email, ICQ или Skype: yordan.danchev@festo.com


 

 

Австрия и Баварските замъци     Швейцария и Италия     Алпийска Приказка

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >