МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

Мото Алпи 2012

Moto Alps 2012

 

 

 

 

 

Швейцария и Италия

 

 

Австрия и Баварските замъци     Швейцария и Италия     Алпийска Приказка

 

 

Наслаждавахме се на заобикалящата ни красота, в омайната свежест на след-дъждовното, алпийско утро. На едно невзрачно място, на сред пътя стоеше полицай. Протегна ръка и спря каращите пред мен холандци, спрях и аз. Погледна за миг номерата им, колкото да види от къде са, реши, че сме пакет и отегчено ни махна да продължаваме. Дадох газ и отлетях заедно с "пакета". Всичко отне 10 секунди. За толкова белите хора минават швейцарската граница. Пришпорих след холандците по някакъв стръмен проход с яки фиби. Съвсем скоро осъзнах, че това е Passo di Resia, че сме объркали пътя и че въобще нямаме работа в тая посока. Естествено, че продължихме напред. :-) За нула време стигнахме отново в Австрия, а след малко и в Италия. Прохода свърши. Най-накрая холандците спряха. Спряхме и ние. Поздравихме се и обърнахме обратно към Швейцария. Този път дори нямаше полицай. Така, като на шега, за 1 час успяхме да влезем в три държави, три пъти да минем австрийско-швейцарската граница и да се озовем отново в Швейцария, без нито една проверка. А и всичко се развиваше чудесно. Passo di Resia не беше планиран, пък виж ти, като е писано. :-)

 

Подкарахме в истинската Швейцария.

 

Няма спор, че е много красиво. Планините са някак различни от тия, които виждахме досега. Природата е изключителна.

 

Къщите пак са поддържани, но не чак толкова добре, колкото в Австрия. Няма ги цветята по тераските и прозорците и това в пъти намалява удоволствието и впечатлението, което създават. Видяхме запуснати къщи, в които очевидно никой не живее. Такова нещо в Австрия нямаше.

 

И за да не си помисли някой, че всичко им е наред на тия мили хора, да споделя. На повечето места миришеше непоносимо на оборска тор, ама СМРАД ви казвам. Само дето никъде не видяхме крави... Никъде!! Нямаше дори една за снимка, а голямо взиране падна. :-) Ливадите, до една, бяха пусти, а миризмата обилно и вездесъщо се носеше над тях.  Направо започна да си прилича, като да са ги вдигнали извънземните същата сутрин... а в замяна са бомбардирали обилно с торни бомби... само дето летящи чинии също не прилитаха наоколо. Мистерия! :-) Отговор нямам и ще звънна на агент Мълдър да разучи.

 

Ама пътищата им за сметка на това, като от мечтите. По толкова мазен асфалт не съм карал никога. Дори в сравнение с Австрия се усети голяма разлика. Само бяха малко натоварени на места.

 

Свърнахме към проходите и ситуацията взе да става по-моторджийска.

 

Още на Fluellapass свят ни се изви от гледки.

 

Бяха се струпали облаци, но нищо не можеше да ни развали кефа от съзерцаването на безкрая.

 

То езерца...

 

... то зеленина...

 

....то завои, то пътища, то кеф!

 

Неусетно стигнахме Давос (Davos). Тоя град. поради причина никому неизвестна, ми беше станал интересен. От шума покрай международните срещи на високо ниво, проведени тук ли, от що ли, но много ми се искаше да го посетя. Представях си голям и модерен град, а то освен това авангардно езерце, нищо кой знае колко модерно не видяхме в него. Нито пък беше толкова голям.

 

Градчето си е симпатично, де, просто си беше нормално, планинско градче.

 

Разгледахме го Давос по-бързо от очакваното. Сега отново газ по завоите.

 

Красив язовир със синьо-зелена вода, по пътя към Tiefencastel.

 

Дори в най-скромните селца имаше няколко хотелчета и лифт станция. Все ми е трудно да проумея, как в цялата държава не видяхме ни един панаир като Банския или кич като в Боровец. Вместо това е създадена равномерна подредба и туризма си тече кротко и без ексцесии. Ако наистина говорим за почивка, това май има повече смисъл, нали. А също има хляб за всички, дори за тия от малките паланки.

 

Изключително симпатично и натурално селце. Имаше даже цветя на терасите. Тук решихме да си изхвърлим боклука разделно (то инак не може) и се оказа, че си е задачка с повишена трудност. Контейнерите с капаци, капаците с катинар, ключа... ха сега де! Много ценен тоя боклук бре, да не вземе да го вдигне някой :-) По-скоро нещата наистина са уредени до детайли - плащаш такса - имаш ключ. Инак, носи си го боклука с теб да ти вдига разхода на моторетката :-) Добре, че дойдоха едни местни лелки и позволиха да си изхвърлим сметта на аванта. Пак ударихме кьоравото, еййй. И пак не ми го побира главата. Туй ако е у нас, кой ще ти се кахъри да търси ключове, мятай у дерето... кметО да му мисли... :-)

 

Искаше ни се да пообиколим повече, но за нещастие халите осезателно започваха да се позамътват и съвсем скоро щяха да ни наквасят подобаващо. Време беше да се спасяваме на Юг. Останалата част от Швейцария ще я обиколим другия път.

 

Splugenpass, северната страна. Огромно попадение, макар и неочаквано. Просто решихме да пропуснем по-комерсиалният маршрут и видяното ни се отблагодари многократно. Не само тук, ще видите и след малко. За нещастие вече заваляваше и нямахме никакво време за снимки, трябваше да шпорим за да избягаме на дъжда.

 

На превала ни посрещна италианския флаг. Бонджорно, Италия!

 

Започнахме да спускаме. Ако в Швейцария къщичките ни се сториха леко безлични, то тук беше истинска драма. На някои чак  да им се чудиш как още не са се срутили. И настилката изведнъж се промени - дупки, кръпки... разглезихме се ние, май.

 

Иначе пък природата и гледките нямат грешка.

 

Швейцарските облаци запъплиха и по южната снага на планината, но дъжда започна да отслабва.

 

Я, най-накрая кравички! Тия да не са щипнали през границата щото оттатък много им мирише. Тарикати!

 

Стремглаво спускане по почти отвесен, еднолентов път, с остри, обратни завои. Мислихме си че кефа е голям, но най-интересното предстоеше.

 

В завоите виждаш каската на долният точно под теб.

 

На този разклон имаше избор. По-дълъг, но по-широк и не толкова стръмен път или по-къс, но стръмен, тесен и с остри завои и с няколко табели предупреждаващи за опасност... хеххехе, иска ли питане, кой избрахме, жалко само, че ще е по-къс :-)

 

Е, такъв път НЯМА!. Канарата върху, която е построен си е направо отвесна. Завоите издълбани в скалата(тунели), че иначе липсва пространство да се направят, правите(ако въобще имаше 20 метра прави) са зидани една върху друга, широчината е като за колело, осигурителни мрежи ти висят над главата, до тебе урва къде 400-500 метра, а наклона караше баба ви Африка да ускорява, като Формула 1, дори на 1-ва скорост. Все едно нямаше двигател да я спира. Вярно е, не ме питайте как е възможно. Таквос чудо за сефте виждам, ама го видях, инак и аз нямаше да повярвам. Абе, с две думи мечтата на самоубиеца, как да не му се накефиш. :-)

 

От най-яките участъци няма снимки (Що ли! :-)  Тази тук дава бегла представа, но тук е що годе  прилично.

 

Обратен завой в тунел, с може би 40% наклон на пътя.

 

Тук се усеща колко е стръмно.

 

Със замаяни мозъци и усмивки от ухо до ухо стигнахме градчето Campodolcino.

 

Трябваше да спрем да отпочинем и да смелим преживяното. Паркирах на някаква невзрачна  бензиностанция.

 

Очите ми светеха яко. Ама хубава машинка брееее, я какъв фън и душевно удовлетворение ни донесе само. Такова нещо не се преживява всеки ден, че и не всяка година дори. Оле!!

 

Пийнахме по една лимонада и взехме въздух. Околността беше много приятна, ама стопанката на бензинджийницата се изложи. Както се казва няма две добри. Не знам дали сме изглеждали много замъглени, или пък са решили, че всички идващи откъм Швейцария са баровци, но за тия две кока-коли ни поискаха пари като за вечеря. Ей, чшшш, алооо, не така бе! Ние от тия ориенталски номера бягаме. Не ни карайте още от входната врата да съжаляваме, че сме ви дошли в държавата. Италианска им работа, да не кажа друго! Голямо разочарование с това  ценообразуване едно към епсилон.

 

Спуснахме още надолу, чак до езерото Комо (Lago Di Como).

 

Тук, някак си изведнъж, влязохме в типичния италиански тежък трафик и задръствания.

 

Завъртяхме от западната страна на езерото и намерихме чудесен къмпинг. Младежа на рецепцията, като разбра, че сме българи се ухили до уши. Първата емоция откакто сме в "белия" свят. Бре, тая радост пък защо? Ааааа, той бил от Румъния... Е, добре, че сме си ние да си се радваме един на друг, че инак... И все пак, въпреки моя смях, явно посещението ни наистина беше светъл лъч в непрогледния, "капиталистически мрак" и работно ежедневие на тия момчета, защото се появиха още няколко румънски трабахероси да се убедят, че е вярно. Щом и тъмни, балкански субекти могат да идват на почивка тук, като бели хора (или поне така изглежда), значи има надежда ще рече и за нас. Има я, ама за съжаление не е голяма. В последствие разбрах, че почти всички от персонала са румънци и то не само тук. Всяко заведение, хотел, къмпинг е бъкан с албанци, румънци, българи, македонци, сърби, босняци... егати Италията! Виждате ли се бреее алооооу, европейцитеее... ако не сме ние, ще Ви умре далаверата... :-D Отплеснах се. Разпънахме на сами брега на езерото.

 

Гледката от "верандата" е неповторима.

 

Тръгнахме на разходка из градчето. Като цяло хубави къщурки, но най-много ми хареса тая каменна вила.

 

Приятно е и също и много топло. Отвикнахме от топлината в последните дни и сега не можехме да се нарадваме на усещането за уют. Освен това бяхме много смели, защото наближаваше 20:00, а нямаше и помен от дъжд. Седнахме в един ресторант, хапвахме, пийвахме и се наслаждавахме на спускащата се над тъмната, езерна вода нощ. Изведнъж загърмя, след 5 минути рязко задуха, след още 5 минути... познхте... хахахха, да, заваля, като из ведро... И тук Бруте, и тук!

 

За щастие всичко отмина бързо. Топлата земя изсъхна и все едно нищо не е било. А сега е време за среднощна, романтична разходка. "Личната ни" пейка точно пред ПАЛАТкатА ни на езерото Комо. Уредихме се, а! В допълнение, оркестъра от ресторанта на къмпинга виртуозно суче канцонети....

 

                       E buonanotte, buonanotte a chi non riesce a prender sonno
                       E buonanotte, buonanotte a chi insegue un'altro sogno
                       E buonanotte al sole che spegne la luce e va a dormire senza me
                       E buonanotte buonanotte amore buonanotte a te...
                       E buonanotte, buonanotte a chi ha chiuso gia' la porta
                       E buonanotte, buonanotte a chi e' fuori un altra volta
                       E buonanotte al mare che al buio ha paura e le lampare accende gia'
                       E buonanotte, buonanotte amore e a chi ti viziera'...

 

                       ... абе я си я пуснете докато четете нататък, за да усетите Романтиката.

 

 

 

                       Лека нощ на тези, които още не могат да заспят.
                       Лека нощ , лека нощ на тези, които вече сънуват още един сън.
                       Лека нощ на слънцето, което залязва и заспива без мен.
                       Лека нощ, лека нощ, любов, лека нощ и на теб.
                       Лека нощ, лека нощ и на тези, които вече са заключили вратите си.
                       Лека нощ, лека нощ на тези, които още са навън.
                       Лека нощ на морето, което се страхува от мрака и затова е запалило

                       морските фарове.
                       Лека нощ, лека нощ, любов, лека нощ и на онзи, който ще те гали...

 

 

На сутринта решихме да разгледаме цялото езеро.

 

Наистина е величествено.

 

Всяко място е усвоено и все пак прави им чест, че има паркчета за разходки и джогинг.

 

Тоя замък, май не изглежда като да е скорошен.

 

Замъглените Алпи в далечината и просторните води на Комо.

 

На няколко пъти улицата ставаше еднопосочна. Преминаването се регулираше със светофар и съответно от двете страни се струпваха големи колони. А на тия хора не ми се мисли какво им е, като им минава толкова трафик направо в къщи. От друга страна пък нали живеят на езерото Комо - "Може да сме цигани, ама сме рокери". (макар личните ми впечатления на места да клоняха повече към обратното - "Може да сме рокери ама сме...", ама кой па ме пита мен).

 

Повечето къщи покрай Комо действително са забележително луксозни, а някои и с доста просторни дворове, което тук изглежда като особен лукс.

 

Посрещнахме ферибота.

 

Смирен поглед към плажа.

 

И един дзвер маскиран в храстите.

 

Това беше изключение. Затова го и снимах. Първият фас от доста време насам. Замислих се колко хубаво впечатление ми направи, когато си дойдох преди няколко дни в София и видях да метат улиците, а и изглеждаше по-чисто. Не се е случвало от десетилетия май. Бре, брее, бреее, ще стане Ора и от нас... има защо да се радват румънчетата. Дай Боже!

 

Не може да не направи впечатление колко гъсто е застроено навсякъде около езерото. Има някакви табели за различни населени места, но на практика си е едно градче с няколко обособени центъра. Трафика е тежък, като навсякъде в Италия и става още по-зле заради тесните улички. На доста места няма тротоари и пешеходците вървят по шосето. Както е известно местните шофират темпераментно и стори ми се, като нарочно да се опитват да  прегазят някой. Не ми направи впечатление да спират на пешеходни пътеки, а даже осезателно си подаваха газ и се правеха, че не забелязват чакащите да пресекат хора (колко мило-родно). Мотористите им май са малко по-толерантни.

 

Същото впечатление се затвърди от последвалото пътуване до Borimo. На няколко пъти различни апаши се опитаха да ни отнесат, прибирайки се прекалено рязко и изпреварвайки ненужно близо. Стори ми се странно при положение, че имат толкова много мотори и се очаква да са свикнали, но те си знаят. Смело мога да кажа, че трафика в Италия не ме кефи. Ужасно е да се кара там!

 

Въпреки опнатите нерви, достигнахме до Боримо (Borimo) невредими. А от тук  започва дългоочакваният проход Passo Dellо Stelvio.

 

Имахме достатъчно време и решихме да разгледаме градчето. Определено си струваше. Хубаво градче с градини по много от къщите. Леле, колко много променят излъчването тия цветчета.

 

Много китно и приятно.

 

Поехме към Стелвио. Отначало участъците са бързи и завоите полегати. Отлична загрявка за това което предстои.

 

Пътя постепенно се стеснява и започва да намирисва на високопланински проход.

 

Завоите стават по-остри.

 

Появяват се тунели.

 

И навсякъде бъка от мотори.

 

Тук има място само за едно нещо - Гаааааааааааз!!

 

Скоростта на прохода е висока. Кара се много здраво, чак до фибите горе, пък дори и на тях.

 

Ухаааааа!! Яко! А най-хубавото е, че позволяват вземане с прилична скорост и после пак Гааааааааззз!!

 

Ум да ти зайде.

 

Една от любимите ми снимки. Започвам да събирам колекция "Проходи". Този определено е перла в короната.

 

С неописуем и неповторим блясък в очите най-накрая сме на заветното място - превала на Passo Dello Stelvio, 2 758 m. Откога го чакаме тоя момент. Ебре курортеее!!

 

Да не ни лъжат с височината. Око да види, GPS да провери.

 

Северната страна на прохода е много по-внушителна откъм планински вериги. Фибите тук са много по-остри и вземането на първите няколко се оказа истинско предизвикателство с натоварения мотор, големия наклон, насрещният трафик, липсата на мантинели, ширналата се пред очите ти бездна и най-вече защото шубето е голям страх. :-)

 

След няколко завоя схванах идеята на "фибирането" и нещата се пооправиха. Само че то накъде първо да гледаш. Път ли, трафик ли, колосални, грандиозни пейзажи ли...

 

Какво ли е усещането да живееш тук. Мина ми през главата, че сигурно и това чудо е за 3 дни, но пък може и да не е. Уж и ние сме вече колко време из планините, пък продължаваме да се впечатляваме. Знае ли човек.

 

Шпорихме яко до долу и после обратно. И още веднъж за да е сигурно, че фибите са вече детска игра. Малко нескромно и далеч от любимият ми Easy Rider стил, но ще си кажа, че беше много здраво каране. Явно няколкото дни завои си казваха думата, бяхме се слели с моторетката и се чувствах супер уверен. Асфалта също лепнеше, като мед. С тоя 300 кг. струг подминах доста от шосейните мотори. Очевидно хората дошли за уйкенда още не бяха се отпуснали както си трябва. Естествено имаше други, извънземни карачи, истински не-хора, които буквално ме прескачаха без да ме отчетат. Абе имаше всичко и всякакви. Най-важното е, че се кара невероятно по тая планина. С огромен кеф! Като спуснахме след второто минаване слязох от мотора, ококорен и ухилен, и се разкрещях като обезумял. Дилянка цъфтеше и също се кокореше на задната седалка. Неволно погледнах спирачките. След такова каране, с тоя тежък мотор, бях сигурен, че дисковете са посинели, а феродото тече от апаратите. Е, не течеше, но това май е достатъчно показателно за какво иде реч. Уникално!!

Ходете на Стелвио и карайте. Има защо да е толкоз по-по-най спелувания проход и наистина е голям КЕФ. Туйто!

:-)

 

Върнахме се в Borimo да пием кафенце и да поуспокоим страстите.

 

Както бяхме вдигнали адреналина за малко да свърна към тая площадка да я мина на газ преди да продължим. Захилих се и споделих с Дидка а тя се засмя, че абсолютно същата откачена мисъл и е прелетяла, преди секунда, през главата. Хахахах само дето за подобно нещо тук сигурно ще подстригваме общинските градинки докато сме живи :-)

 

Пийнахме кафенце и отпрашихме към Passo De Gavia. Тоя проход е пълната противоположност на Стелвио. Силно некомерсиален с тесни, криви пътища, кръпки и бавни завои.

 

Превала. Всъщност голямото каране и големите красоти са след него.

 

Е и тук е уникално, макар да нямам идея как се казва тоя ледник.

 

Още едно планинско езеро.

 

Път към светлите простори.

 

Имаше стотици фиби от най-бруталните. Добре, че преди малко се научих как да ги минавам. Фибите тук са си голямо предизвикателство, дори в сравнение със Стелвио.

 

Отново езерце. Контраста между близкия и далечния план направо те размазва..

 

Тия апапи така бяха глътнали бастуна от тесните фиби и огромната урва току под носа ни, че едва пъплеха. Изпреварвахме ги поне 15 пъти, а те ни настигаха като спирахме да снимаме. Поне си имахме компания. Друг трафик почти нямаше.

 

Гледките, които се разкриваха наоколо отново ни караха да се замислим колко нищожно е всичко и ние самите също. Гигантски урок за величието и красотата на света в който живеем.

 

Спуснахме прохода с наслада и лекота в сърцето. Може би след бурните емоции на Стелвио, размазващата красота и грандиозност на планините около Пасо де Гавиа ни накара да се чувстваме лежерно удовлетворени от живота. Като че ли бяхме взели вече всичко възможно от света и нямаше нищо, което да може да ни развълнува.

 

Естествено, че грешахме. Съдбата ни беше приготвила още една черешка в днешната тора. Достигнахме Ponte de Legno и поехме на запад към Paso del Tonale. Не бях чел нищо за този проход и не знаех какво да очаквам. Оказа се уникално преживяване с широк път, отлична настилка, малко трафик и страхотни, бързи завои. Леле като навихме масура... някъде в средата на прохода застигнахме един спортен sidecar (състезателен мотор с кош).  Егати надбягването падна с тия фенове. Балнсьора на коша излизаше направо целия извън платформата на завоите. Пилота и той лягаше върху коша в същата посока. Ние пък почти търкахме куфарите по  асфалта. Според мен тия двамата не караха на 100% от възможностите на машината, а по-скоро тренираха движенията по баланса, защото като цяло ние бяхме по-бързи. На няколко пъти имах възможност да ги изпреваря, но не исках и връщах леко газта да им дам аванс. По-голям кеф беше да карам зад тях и да се наслаждавам на яките изпълнения. Страхотно спускане!

 

И за да е кефа пълен случихме на къмпинг. На няколко километра след Пасо дел Тонале започнахме да се оглеждаме за място за нощуване. Видяхме табела, свихме и само на стотина метра от главния път се озовахме в Рая - Camping Cevedale.

 

Къмпинга предлага каравани, достроени с дървено бунгало и веранда.Къщичките разполагаха с две спални,  собствена кухня, градинка и въобще всички удобства на съвременният дом. Околността беше поддържана изключително добре, а и природата представляваше удоволствие за очите и душата.

 

Идеята на мястото обаче беше по-скоро семеен парк сред природата. Всички къщички имаха дългосрочен ангажимент. Бунгалата се даваха под наем за години напред. Представи си че живееш в града и искаш къщичка на село. Няма проблем, наемаш си една китна къщурка тук и си я ползваш като своя собствена. Управата на къмпинга се грижи за чистотата и всички други детайли. Ти само си плащаш наема. Има смисъл. Предполагам че разходите около поддръжката на собствена къща не са много по-малки, а като добавиш и инвестицията за покупката и май тази схема излиза далеч по-изгодна. Наоколо има и много ски курорти. Един от най-известните италиански ски центрове - Madonna de Campiglio е само на 10 км, така че къщурките спокойно може да се ползва и през зимата. Много от хората си държаха скутери, мотори, канута, колела, ремаркета и други паркирани наоколо. Други бяха подредили дворчетата по свой вкус, с допълнителни беседки, воали, цветни градини и безброй красоти. Имаше семейства, които държаха няколко съседни къщички и си бяха обособили цяло имение - къщичката на родителите, до тях семейството на големия брат, отсреща на сестрата в ляво братовчедите... децата тичаха и летяха с колелета навсякъде, всички се поздравяваха и усмихваха като стари приятели... и не само по между си. Докато разпъвахме палатката минаха поне трима господа, които до един се впуснаха да помагат, да разпитват за мотора и да ни упътват какви са удобствата на къмпинга. Много приятна атмосфера.

 

Домакините също бяха много любезни. Позволиха ни да си включим зарядните устройства в офиса, дадоха ни парола за интернет, загрижени за комфорта ни упътиха къде има маси и барбекю да си приготвим вечерята, дадоха ни координати на хубавите ресторанти в района и ни представиха на говорещия папагал... абе с удоволствие и усмивка да се върнеш на такова място.

 

Буйна река минава покрай къмпинга.

 

Решихме да се възползваме от препоръките и да пробваме ресторантите в близкото селце Ossana.

 

Че то там имало и друго какво да се види - замъка San Michele от 12 век.

 

Впечатляващо! Особено погледнато от тук.

 

Дилянка сред билки дилянки.

 

Не само къмпинга беше отлично поддържан. Всички къщички тук бяха приказни.

 

Едната от тях буквално. Разноцветни вещерски метли, вятърни мелници, фигурки на приказни герои, къщички, вятърни камбанки, джуджета, тролове... бяха се постарали.

 

На сутринта поехме към Болзано. Минахме покрай Lago di Santa Giustina.

 

Тоя път си струва.

 

Минава през малки, китни градчета.

 

Навсякъде имаше ябълкови градини покрити с мрежи.

 

Мрежите доминираха над пейзажа и придаваха извънземен вид.

 

Като изтъкани от огромен паяк.

 

Местните се стягат за годишния фестивал.

 

Имаше няколко не много високи прохода, но с изумителни гледки.

 

Прилича си на истински замък.

 

За наше ОГРОМНО! нещастие достигнахме град Merano. Искахме да прекосим града за да поемем към прохода San Leonardo. Самото Мерано е приятно градче, но организацията на движението е откровен кошмар. 

 

Отне ни 1 час да успеем да влезем в града. И на мен не ми се вярва сега, ама е така. Четири пъти преминавахме покрай града по магистралата, като пробвахме всички отбивки и винаги стигахме я до задънена улица, я отново излизахме на магистралата. Включих GPS-a за първи път откак тръгнахме, същата трагедия. Най-накрая, успяхме да влезем по някакъв много особен начин. Сега започнахме да се въртим в самия град. Отново тотална дезорганизация - противоречива сигнализация, която те върти в кръг, забранени улици, пешеходни зони, трагедия! Въртяхме се още един час, като глуха кучка у курджак. Тотално безумие!

 

Успокоявахме се, че поне е приятно и има какво да се снима, но като минахме от там за трети път не ни беше много до снимки.

 

Най-накрая, теглих по една и на табелите и на GPS-a и подкарах по усет гледайки да излезем към планините, прохода трябва да е там. Разгеле получи се, излязохме.

Мммммммм.......... на всички дето слагате табели в Италия!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

 

И имам голямо основание да напиша горното. Не стига, че ни изкараха от нерви ами изгубихме два часа в мотане, което даде време на облаците, пълзящи след нас, да ни застигнат. Прасна ни леден дъжд на около 2000 м височина. Бяхме вир-вода, а температурата се усещаше под нулата. Не си чувствах пръстите на ръцете, въпреки засилените на максимум нагреватели на ръкохватките. Едва стигнахме до някакво селце и се метнахме в първата попаднала пред очите ни къща. Спазарихме се набързо и за пореден път се заехме надлежно с подсушаването... Със запасите гроздомицин пък се имунизирахме вътрешно против настинка :-) Пътуването и за днес приключи.

 

Дъжда валя целият следобед и цялата нощ. Утрото обаче за пореден път ни се усмихваше прекрасно.

 

Цветните стрехи грееха.

 

Красота!

 

Барачка за инструменти, точно под прозореца ни.

 

Уж незначителен детайл, пък се вписва някак перфектно в пейзажа. Как да останеш безразличен.

 

Толкова рязко се затопли, че започна да се вдига пара от всичко.

 

Закусихме вкусни пържени филийки, приготвени от любезната домакиня, натоварихме багажа и с грейнали усмивки поехме отново на път през грейналата наоколо ни идилия.

 

Това всъщност беше най-прекрасният, слънчев и безоблачен ден от цялото пътуване. Природата богато ни се отблагодаряваше за вчерашните изпитания. Небето беше упойващо синьо, без нито едно облаче, цветовете грееха в ярки, наситени тонове, а въздуха беше кристален.

 

Достигнахме Cortina D'Ampezzo.

 

Самото градче не блести с нещо особено. Стандартното за тези места китно и подредено усещане, с малки улички и усмихнати хора. Може би малко по-оживено.

 

Природата наоколо обаче наистина прави впечатление.

 

Стръмни ридове заобикалят градчето от всички страни. Контраста между тях и яркозелените гори и поляни е внушителен.

 

Стройни борови гори покриват околността.

 

А по пътя, който избрахме, почти нямаше трафик. Плъзгахме се по перфектната настилка, сами сред природата - радост за сетивата.

 

Върнаха се цветните градини по прозорците на къщите, усети се че нравите и най-вече трафика се поуспокоиха, самите хора започнаха да изглеждат по-различно, наближавахме Австрия.

 

Тази част на Доломитите е неземно красива и уютна.

 

Каменните колоси неизменно ни съпътстваха.

 

Въпреки осезаемо различните нрави тук, все още правеше впечатление, че е доста оживено и застроено. Тогава не знаех, но по-късно проверих и се оказа, че Италия е втора в Европа по гъстота на населението. Усещаше се навсякъде.

 

Езерото Lago Di Lendro.

 

Много е красива тази част от Италия. Загледайте се в снимката, чувствате ли спокойствието и умиротворението, носещи се във въздуха?

 

С това чувство на лекота, а също и с пълна газ подминахме последните километри от Италия. Влязохме отново в Австрия, насочвайки се към любимият ни път 111, жадни да разберем с какво още има да ни зарадва...

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2013-02-12 12:03:24
От: Бойко
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
За пореден път си започнал супер обещаващо тази алпийска приказка, не му се иска на човек да свършва със "споко народее ...". С нетърпение чакаме продължението. На някой снимки предполагам си си упражнявал фотошопа, има нереално красиви места и съчетание от цветове. Кога каза ще ходите пак към Алпите? :)


2013-02-14 22:38:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Да, има няколко на които се упражнявах. При това не много успешно :-) Това докато се науча как се снима зелено с тоя фотоапарат. После са си истински. Просто действително цветовете там са уникални, ако е ясно времето. А всъщност както се вижда не само цветовете са уникални. Ако някой знае как се пипат с редактора снимки с лека мараня, за да се изчистят, ще съм му много благодарен да сподели. Има доста, които изглеждат леко в мъгла от влагата и ще е добре да се оправят лекичко може би.


2013-03-03 22:29:23
От: Мони
Email, ICQ или Skype: m.krumova_84@abv.bg
Направо ми останаха очите, да гледам кога ще го публикуваш. Голяма съм ви фенка,пътувам направо заедно с вас.


2013-05-22 22:39:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Благодаря за коментарите! Има няколко засечки от служебен характер, но пък са свързани с пътуване, така че е за добро. Надявам се скоро да довърша вотрата част, на половина е готова.


2013-03-11 23:40:48
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f@abv.bg
От силата на цветовете буквално ми секва дъха. Толкова са плътни, наситени и свежи… сякаш току-що са положени на платното от изкусен художник. Гледките са уникални! Главозамайващ е кадъра на глетчера! Като се замисли човек, как свличащият се лед е издълбал този улей, все едно върховната сила, наречена природа, преди хиляди години е търкулнала болид, по бобслей писта. Илко, снимката, на която съвсем реално почувствах разреденост на кислорода, е тази с гледката от паркинга, намиращ се на височина 2 428м. Само мога да ви завиждам, че сте преживели тази гледка! Като извън Земно е. Не знам как иначе да го опиша. Виждала съм далеч, далеч по-скромни гледки, пред които съм застивала, чудейки се как да обхвана с фотото си величието им, а за това, ширнало се пред вас… зор ще е да си видял, докато си го щракал:). Брей, от толкова чист въздух - огладнях:). С нетърпение чакам разказа ти за "България на Европата" и за любимата ми Италия!


2013-09-13 21:43:23
От: Стефан Марков
Email, ICQ или Skype: stefan_mark@mail.bg
Здравей Smehurko, Много се радвам, че си осъществил още една дългоочаквана мечта. Приказката найстина е невероятна и с нетърпение ще очаквам да видя и продължението й. Не се знае, току виж, някой ден да ме сполети и мен това щастие да мина по твоите стъпки! :)


2013-03-28 17:01:41
От: Калин
Email, ICQ или Skype: kalin_z@abv.bg
Поздрави от още един фен на пътешествията! Чудесен разказ с готини снимки!


2013-04-17 19:50:34
От: MadMax
Email, ICQ или Skype: hoffmadmax@abv.bg
Здравей, Смехурко :) Поздравления за къртовския труд по публикуването на този и предните мото-пътеписи. Страхотни са! Аз и съпругата ми също обичаме и практикуваме мото-пътешествия от типа "по света и у нас". Някак си, четейки вашите, "усещаме, че сме от една порода" :). За това се интересуваме дали планирате нещо за това лято и дали приемате спътници. Желаем успехи и безаварийно каране винаги и навсякъде, много положителни емоции и точната порция адреналин за да бъде всичко хем незабравино, хем безопасно :) ...


2013-09-13 21:43:41
От: Наталия
Email, ICQ или Skype: natalyz@mail.bg
Браво и на двама ви! Сърцето ми спря, докато изчета и разгледам всичко, а след това заби бясно в очакване на продължението!


2013-05-09 21:15:57
От: Бойко73
Email, ICQ или Skype: boiko73@mail.bg
Страхотно. Беше наистина удоволствие да прочета пътеписа. Сайта ми е от любимите и се радвам, че продължават разказите в него.


2013-09-13 21:44:08
От: ariana_f@abv.bg
Email, ICQ или Skype: Ариана
Уникално… уникално преживяване е четенето на мислите ти Илко! Освен прекрасните снимки, за които безспорен принос има безстрашната Дидка /това да си на седло, яхнала толкова коне :), да се държиш И да правиш снимки в движение - иска се голяма смелост!/,завладяващия начин, с който само ти, драги Разказвачо, можеш да разкриваш мислите и емоциите, съпътствали новото ви приключение, радвам се и на поредното Нещо, дало още по-голяма сила на въздействие на повествованието – страхотната музика! Надали има някой, който когато пътува да не обича да слуша музика, или пък при липсата на такава, да не си тананика нещо. Радвам се, че чух музиката от вашето пътуване !:) п.с. Искрено се забавлявам и със заглавните снимки/колажи, на пътеписите ти! Следя развитието им с голям интерес :)!


2013-09-13 21:44:30
От: Asen
Email, ICQ или Skype: Email: a.asparuhov@gmail.com
Ilarioncho, страхотно пътешествие, перфектна организация и неворятен пътепис- Шапка долу!


2013-09-13 21:45:15
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
@Асене, шапките се свалят долу, само за да се сложи каската, на тяхно място, хахаххахах, но аз знам, че вие вече планирате вашето ходене в Алпите. Видял си предполагам линка към файла, в края на пътеписа. Там има систематезирано инфо за доста места, които си струват посещението. Ще Ви помогне предполагам при организацията. Дръж ме в течение, че пак ми се ходи натам.

@Наталия, вие какви ги творите последните две години. Дай някой линк и може би някое пътеписче.

@Арианке, ти нали си знаеш, че имаш резервирано място в нашите пътувания... само трябва да си завериш билета :-D

@Mad Max, това не е порода, лекарите му казват психическо отклонение :-) И според моите наблюденния не се лекува хахаха...

@Бойко 73, и на мен ми се чете, да знаеш... и чакам писанието за Азия :-D

@Стефчо (Марков) радвам се, че си писал тук. Означава, че жаждата за пътешествия още не е угаснала... а щом е жива толкова време ще я бъде :-D Продължавай да се целиш високо!


2013-11-29 09:04:03
От: Димитър
Email, ICQ или Skype: d.kambarev@gmail.com
Здрасти, страхотен пътепис, наистина ме развълнува особено поради причината, че преди няколко седмици и аз бях на път 111, дори спах 5 поредни вечери на това място. Наистина е приказно. Направи ми впечатление, че пътуваш по магистралата към Австрия. Това е наистина ненужно. Пътят през Босна и Хърватия е невероятено приказен, много по-евтин и страхотен за мотори. Споделям ти нашият маршрут. Успех и дано се срещнем на някой завой! Ако имаш интерес ще ти разпратя снимки от пътищата и ще ти разкажа за тях. Успех!


2013-11-29 08:59:39
От: AquABaY
Email, ICQ или Skype: excepaive@mail.ru
You have more useful info than the British had colonies.


2013-11-29 09:13:04
От: Михела
Email, ICQ или Skype: ketrin_m@abv.bg
Вълшебно! :)


2016-12-13 15:52:09
От:
Email, ICQ или Skype: yordan.danchev@festo.com


 

 

Австрия и Баварските замъци     Швейцария и Италия     Алпийска Приказка

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >