МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

Мото Балкани 2009

 

 

Македония  Гърция  Албания   Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 

   Странно нещо е духът на пътешествието. Всели ли се веднъж в теб не ти дава мира. Цяла зима из главата ми вихрено се гониха странни мисли за далечни, екзотични земи и напълно непознати хора. Вятърът свистеше не отвън, зад прозорците, а около каската, която мислено слагах веднага щом затворех очи. Усещане за природни чудеса и облени от слънчеви лъчи, безбрежни простори изместваха калното и мъгливо софийско ежедневие и даваха оня блясък в очите, който е нужен на душата за да знае че тялото в което се подвизава е още живо. Съвсем естествено, в началото на лятото, страстта ме поведе към поредното приключение - Планината Арарат. Приятни емоции и моменти на преоткриване на себе си. Незабравимо преживяване! За съжаление всяко хубаво нещо има край... но за мен, като доказан оптимист, всеки край е едно ново начало. Началото на "Мото Балкани 2009":

 

 

 

 

 

Македония

 

Македония  Гърция  Албания   Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 

Начало! По традиция всяко начало е трудно. Не и този път! Дали? 22:00 часа. Моторите са строени в гаража. Всичко е готово! Багажите са натоварени. Остава само да завъртим стартера. Утре, рано тръгваме. Последен поглед към топ касата... напълно излишен разбира се, ама ей така, за всеки случай... А!!! Какво е това? Защо се клати?... Дай да видя и аз...  Подай ми шестограма и отверките... Ама какво става тук!?!...

 

Как какво, конструкторите от BMW са ни подготвили поредната изненада. В това състояние едва ли ще издържи и 100 км. Как ще го оправяме? Кое време е? Кой ще се навие посред нощ?... Е нави се! Добри хора винаги се намират! Дай боже все да е така! Благодарим ти Пламене, да си жив и здрав!!!

 

Сега вече наистина остава само да натиснем копчето. СТАРТ!!!

 

За нула време подминахме Кюстендил, пошегувахме се с митничарите на Гюешево и влязохме в Република Македония. Местността покрай границата е хълмиста, пътят, с хубави завои. Моторите се държат отлично. Стигнахме магистралата при Куманово. Тук започна истинска драма. На всеки 10 -15 километра има тол-будки. Спираме, сваляме ръкавиците, бъркаме дълбоко по джобовете да извадим кесиите, плащаме таксата от 1 лв., прибираме портмонето още по-дълбоко, слагаме ръкавиците и политаме напред, още цели... 10 км. После пак същата процедура. За шестдесетината километра до Скопие спирахме сигурно 5 пъти. Досада и половина!

 

Наближаваме Скопие. До сега не съм идвал в този град и ми е интересно. "Да влезем в центъра, да се поразгледаме, а"? "Ами да влезем". Централният площад, с моста.

 

Крепостта "Кале", която е нарочена да стане Американско посолство.

 

Като цяло Скопие е хубав град. Стори ми се малко шумен, но със сигурност по-чист от София.  Хората определено са по-усмихнати и по-малко забързани. Някои намираха време дори за танци.

 

... разбира се, който си има работа си я върши...

 

... а който си няма си търси проблеми... Добре, че бика беше далтонист... или може би Дидка го държеше достатъчно здраво.

 

Продължихме по магистралата. Подминахме Тетово и малко след Гостивар видяхме приятен ресторант край Вардар. Изведнъж усетихме колко сме огладнели. Ама как ще спираме тук? Че тук живеят албанците... Спогледах се тъпо сам със себе си. Че какво като живеят албанците? Те не могат ли да готвят? Взех да се хиля Хихихи! и да се почуквам мислено по главата. Що се поддаваш на глупави и евтини  телевизионерски клишета, с които новинарите от синият екран плашат родителите, които вече не вярват в Торбалан. Хихихи! Що не се сетиш от къде си дойде преди месец и какви хубави хора срещна там? Що не се замислиш накъде си тръгнал и колко според теб албанци живеят в Албания... Хихихи! Ама че съм идиоот!!!

 

Разбира се че спряхме...  Гостиха ни отлично! До тук всичко се развиваше добре. Всъщност не до тук. Всичко се развиваше добре чак до Кичево, където Бойко рязко отби, изскочи прежълтял от колата и заби глава под предния капак. Наспирахме всички. "Какво става?" "Ремъка се скъса." "Кой ремък? Ангренажният ли?" - попитах със затаен дъх, очаквайки едва ли не най-лошото. "Не, на алтернатора". "Ебреее, този ще го оправим!" Ще го оправим, ще го оправим, ама и това не е толкова лесно. Трябваше първо да свалим ремъка на климатика, обтегачите бяха заврени дълбоко навътре и всичко беше нагъчкано така, както само японците могат да го направят... А откъде въобще ще намерим нов ремък... Хм, нещата не изглеждаха много розови.

 

Почти бяхме решили да опитаме да стигнем Охрид на акумулатор и там да му мислим, когато до нас, с гръм и трясък, излезе от свръхсветлинна и се приземи гордостта на екс-югославската, автомобилна индустрия - Застава Юго. В нея се возеше нашият ангел спасител - Иван, момчето с жълтата блуза. Наобиколихме го и разгорещено заобяснявахме, че скъсахме ремък. Може ли да ни каже от къде да купим нов? Знае ли някой работещ в Събота сервиз? Той ни гледаше заинтригувано, но неразбиращо. Тогава се сетих, че продължавам да държа най-голямото парче от скъсания ремък в ръката си. Размахах го енергично пред очите му. "Аааа, каишот ли го скинавте...?! Ке го управиме бре... Айде со мене..." Ееее разгеле! "Каишот!  Каишот!" Яхнах мотора и подкарах зад летящата Застава. Обиколихме половината град. Той през цялото време говореше по телефона в опит да открие работещ майстор. Най-накрая намерихме "каиш". Направо си беше "Каишот", с главно "К"! Открихме и майстор. Канеше се вече да затваря, но заради нашият благодетел направи компромис. Вкарахме колата  в сервиза и се разговорихме с Иван. Хубав човек! Цял ден е бил на работа, а сега вместо да се прибере в къщи, да почива със семейството, се моташе с нашите проблеми из града. Не даваше и дума да се издума да си ходи докато не е сигурен, че всичко е наред и ще продължим поживо, поздраво. Неволно се сетих за първият ден на Мото Турция 2009, когато спукахме гума и пак прекрасни хора ни се притекоха на помощ. Какво нещо е съдбата пътешественическа. Благодарим ти Иване!  Благодарим!!!

 

Отново се изкатерихме по красивите планини. Грандиозни гледки се разкриват пред очите ни и замайват усещанията. Минахме покрай известният курорт Маврово.

 

Криволичейки по острите завои, неусетно достигаме Охрид.

 

Сега трябва само да открием резервираната квартира.

 

Моите куфари се сваляха трудно и мотора трябваше да остане на улицата. Примирих се с присвито сърце, въпреки увещанията на хазайката, че няма кой да го пипа и че не са имали проблем с разбойници от незнамкогаси. Повъртах се аз притеснен, насам натам, като обран евреин, а тя се хилеше с глас и продължаваше да ме увещава. Колко наистина смешен съм бил осъзнавам чак сега.  Мотора ми стоя по пътищата още цели 15 дни. Никой, никъде не го пипна дори с пръст. Нито него, нито каските, наколенките, ръкавиците, якетата... Нищо бре! Ей така си стояха намятани отгоре и нищо не изчезна. И не само от моя мотор. От никой. В Хърватия дори два пъти нощуваха моторетките на главният път. На самият път, на една отбивка. Че колко му е да спре един бус и да ги метнат вътре... ама не! Що за хора, а? Това у нас не е така бреее алоууууу! Отговорете си сами как живеем в постоянен страх и треперим за "безценното" си жалко имущество. А трябва да треперят други! Трагедия!!!   

 

В къщата ме чакаше изненада. Книга за Нова Загора. Колко странно е да видиш училището в което си учил, сградата в която си посещавал кръжоци, любимата ти юношеска дискотека и т.н. и т.н. точно тук, в Охрид.

 

Излязохме на разходка покрай езерото. Старият квартал "Вароша" е надвиснал над него. Охридското езеро, град Охрид, околната местност и Свети Наум са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство (UNESCO World Heritage List).

 

Охрид е изключително приятно място. Дори нощем. Хем има атмосфера на курорт, ама Атмосфера! Хем е някак си спокойно и релаксиращо.

 

Само езерото се бунтува от време на време и се прави на море.

 

Естествено, нали сме в Македония, всички таксита са "Бел Мерцедес". Производителят няма значение. Това категорично ми напомня вица разказан от колегата ми Гаро: "Защо в Ереван няма стадион? Защото няма измислен начин всички да седнат на първият ред." Е, тук има. Измислили са го.

 

Вкусна закуска в "Жито-леб". Лично за мен култова закусвалня . Може да ви звучи смешно, но е вярно. :-)

 

И една обява. То и някои от нас барат, ама с друга цел.

 

Време е да се качим на хълма Вароша и да разгледаме Самоиловата крепост.

 

Уличките са екзотични, тесни и много стръмни. Повечето къщи са отлично поддържани. Колоритно място! Хората... Случайно, някъде по сокаците, в хода на разговорката, една жена подхвърли: "Сега живеем тук, в къщата на мъжа ми. Тук, на Вароша, ни викат че сме българи... ми то... и ние така викаме... че сме българи...".

 

Изненадващо се озовахме пред църквата "Света София", построена от Княз Борис I, при покръстването на България през 9 век.

 

Слънцето ни мори безпощадно, но напредваме.

 

Утеха са ни екзотичните плодове на кивито,...

 

.. красивите цветя,...

 

... и това странно растение. Понякога се пукам от яд че не им знам имената. Ще взема да запиша една ботаника. А до тогава помагайте.

 

Измежду къщите започват да се разкриват атрактивни гледки.

 

Местните котараци нехаеха за нашите вълнения, а ние искрено им завиждахме на рахатлъка.

 

За разлика от тях, обаче ние имаме цел - нагоре. Плувнахме в пот. Толкова е стръмно, че дори тази машина-чудо не смогва да се справи. Добре че господинът върху нея потичва бодро. Трудно е да разбереш защо му е на човека моторетка, като така и така си тича по баира, ама ние знаем.  Друго е да си моторизиран. Гледат те по така, с уважение, като институция.

 

Стигнахме крепостта. Посреща ни този сладур.

 

Напред и нагоре чак там, до най-високата кула.

 

Да не пропуснем да се наснимаме пред красивите гледки.

 

Наистина величествено съчетание. Огромното, блещукащо езеро, надвисналите над града планини, крайбрежната алея, кацналите по Вароша къщи, зелените паркове и горички, страхотно!

 

Място, на което се сливаш с природата и осъзнаваш нейното величие.

 

Място, на което се замисляш за безсмислието на глупавите човешки боричкания, чий цар е Самуил, колко стара е тази и онази държава, кой има право да използва някое си име и кой не, какви по етническа принадлежност са прекрасните хора живеещи в този град. Странно е да чуеш как гидовете разказват две версии за историята на крепостта, в зависимост от това, каква е по националност групата, местна или вносна. Странно е да виждаш как заглъхват изведнъж, щом в близост се появи някой, за който не са сигурни от кои е, странно е да четеш странни писания по официални брошури, Странно е да слушаш на вид умни хора да говорят странни неща, но явно човеците сме си странни. За да не бъда поредният странен, ще напиша тук историята, такава, каквато е описана в статии сътворени от три обществени групи: (http://en.wikipedia.org/wiki/Samuil, http://bg.wikipedia.org/wiki/Самуил, http://mk.wikipedia.org/wiki/Самуил). Самуиловата крепост е построена от цар Самуил, в края на 10 век. Той е бил главнокомандващ армията на българският Цар Роман. Споменава се за родствена връзка с Цар Симеон Велики. След смъртта на Роман, Самуил е провъзгласен за Цар на България. Коронясан е от Римският Папа, тъй като по това време България и Византия са във война и няма как това да стори Константинополският Патриарх. Поради същата причина и поради близостта на Плиска и Преслав до могъщият враг, Самуил избира за столици, градове в западната част на българските земи. Първата му столица е бил Видин, после Средец, Скопие, накрая се спира на Охрид. Заема се да укрепи града и построява тази крепостна стена и отбранителните кули. Самуил води умело отбраната на България но Византия, по това време, е в огромен възход. В края на краищата войната е загубена. Това е краят на Първото българско царство.

 

И въпреки шегите на съдбата и човеците Охрид сам по себе си е паметник. Тук буквално на всяка крачка има история.

 

Манастира "Свети Климент и Пантелеймон" на хълма Плаошник.

 

Църквата е построена от свети Климент Охридски, след като бива изпратен тук от княз Борис I, със задача да основе културен център, да преведе богослужебните книги на български и да обучи свещеници. Климент нарича църквата на името на Свети Пантелеймон, а по-късно благодарните наследници канонизират самият Климент и добавят и неговото име. Поздравления за Република Македония задето е възстановила този уникален монумент. Дори в тези трудни времена хората намират желание и средства за подобни, заслужаващи дълбок поклон, дела.

 

Да продължим разходката през града.

 

Чаршията.

 

На една от витрините стоеше британският платноход "Bounty" ("Баунти"). Макети на този кораб съм виждал на безброй места, но до този момент така и не знаех защо пък точно той. Дойчин също има умалено копие на кораба и ни разказа историята му. Знаете ли какво е общото между него и кокосовият десерт "Baunty"? Не? Четете тогава. В края на 18 век моряците на борда, вкусили от благата на Таити и вдигнали бунт. Не им се нравил повече суровият морски живот. Свалили капитана в една лодка, качили на кораба няколко местни моми и отпрашили в неизвестна посока. Достигнали до никому неизвестният тогава остров Питкерн (Pitcairn Islands), по средата на Тихия океан. Островът се оказал плодороден и необитаем. Екипажът изгорил кораба и останал да живее в южният рай. Наследниците на доброволните Робинзоновци били открити десетилетия по-късно и до ден днешен живеят там. Всички изключително обичат острова си, а "Баунти" добил популярност като символ на свободата и реализираната мечта за безгрижен живот в "Новият свят". Заливът в който е изгорен корабът е наименуван Bounty Bay (заливът Баунти) и точно на него е кръстен десерта. Обърнали ли сте внимание, че на опаковката има картинка на прекрасен, южен плаж с палми мечтано-синя вода. Това е заливът Баунти.

 

Магазин със забавно име. :-)

 

На централният площад се издига паметника на Свети Климент Охридски.

 

И този на Свети Кирил и Методий.

 

Неее, няма толкова екзотичен McDonald's! А тия от McDonald's дали знаят? Ама то и каква работа имат те да се бъркат. МАКдоналдс си е чиста МАКедонска марка.

 

Разходка по брега на Охридското езеро.

 

С огромно желание за една разхлаждаща баня.

 

За ба'т Славчо изкушението е неустоимо. Завиждаме благородно. Потопихме и ние, кой пръст, кой крак в бистрата вода. Не може да дойдем до тук и да не се топнем в Охридското езеро.

 

Местните ни гледат с почуда.

 

След толкова впечатления всички сме доволни.

 

В далечният край на алеята се намират Билянините извори. Биляна продължава да бели платното, а наоколо кипят трескави ремонти. И сега е много приятно, а след ремонта сигурно ще е още по. На всяка цена се разходете до тук. Хубаво е!

 

Разгледахме Охрид и сега се носим към манастира "Свети Наум". Километри след града се простират хотелчета и къщи за гости. Много е живо и подредено, с курортен привкус.

 

Планини висят над пътя по цялото му протежение.

 

В местността "Градище", близо до къмпинга, се намират наколните жилища. Изглеждат интересно, но нямаме много време. Ще ги посетим друг път.

 

Манастирът "Свети Наум" отстои на тридесетина километра южно от Охрид. Основан е от Наум Охридски - един от първите ученици на Климент Охридски, със съдействието на Княз Борис и Цар Симеон Велики. В момента се намира съвсем близо до границата с Албания.

 

Пауни...

 

... и всякакви пернати твари се разхождат наоколо необезпокоявано.

 

Изглеждат миролюбиви, но всъщност... Виж ти какви зверове били!

 

Околността на манастира е приятен парк.

 

Гледките са уникални.

 

А езерото примамва с багри.

 

Малкото езеро, непосредствено до манастира, също прелива в божествено синьо-зелено.

 

Тръгнахме покрай него, чак до самия извор на Свети Наум, в този параклис.

 

"Скопско и се е можно". Как да не се зарадва човек на този девиз. Въплащава в себе си вездесъщото явление "Балкански бабаитлък" и скритата мечта на всеки от нас да стане Супермен, ама ей така, по най-лесният начин, без да си дава зор. Сега това е възможно, само с няколко глътки, само тук и само сега. Браво на "Скопско"! Продават съвършената мечта.

 

Няма как да си тръгнем от Македония без да опитаме прословутите плескавици. Ухааа!!! Разбират му на чревоугодничеството съседите, няма две мнения!

 

Изкачихме планината Галичица.

 

Гледката отгоре е потресаваща. В никакъв случай не пропускайте това удоволствие. Само на няколко километра е от Свети Наум, а си струва и още как.

 

Бойко дори повярва, че може да полети.

 

Възрадвахме душите си максимално, а машините тръпнат в очакване на предстоящото спускане към Преспанското езеро, от другата страна на планината.

 

Ето го Преспанското езеро. Каква красота!

 

На бензиностанция преди Битоля спряхме за почивка. Имаше два полицейски мотора. Паркирахме до тях. Поздравихме колегите мотористи и седнахме на съседната маса. Не искахме да ги притесняваме, но то сърце моторджийско не трае. Подкарахме за разхода, за спирачките, за годините, събрахме се на една маса  и така се увлякохме в интересният разговор за общата ни страст, че се надпреварваме да говорим един през друг. Ех, колко е забавно се получи! Разправяхме се, раздухвахме, та чак забравихме на къде сме тръгнали. Попитахме кой е най-прекият път към гръцката граница. Колегата не се замисли въобще. "Яз че ви помогнам. Не че можете да се ориентирате сами. Малко е сложено".

 

"Возете задмене"! Е такова нещо не ми се е случвало в чужбина. С полицейски конвой преминаваме през  целият град. Караше човека напред, спираше движението, да преминем. Където беше нужно налагаше малко ред, сред водачите на четириколесни, с няколко бързи команди и хайде пак.

 

Аз карах последен и гледах целия керван. Не може да не ти трепне сърцето в такъв момент!

 

Доволни и ухилени до ушите, от всичко което ни се случи в тази прекрасна страна, стигнахме границата. С какво ще запомним Македония? С многото, добре обгрижени паметници, с вкусната кухня, с природната красота, с яките завои по планините и най вече с чудесните хора!!! Може би най-добре ще опиша какво  чувствахме в този момент с думите които се изтръгнаха от сърцето ми, още като свалихме каските на ГКПП-то: "Хубав край, хубави хора"!!! Предстои да видим какво е в Гърция...

 

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2009-10-20 23:36:49
От: nevi
Отново чудесни снимки. Текста също. Понесох се заедно с вас. Браво!


2009-10-31 12:43:57
От: Martin Georgiev
Email, ICQ или Skype: martin georgiev
Много яко сте си прекарали. Браво! И аз си мечтая за такова патешествие, но съм със скутер и няма как да стане. Пожелавам ви нови дестинации.


2009-11-12 20:14:04
От: diana
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Браво. Чакам с нетърпение останалата част от разказа и ви пожелавам нови пътешествия през 2010.


2009-11-17 19:53:40
От: Борислав Асенов
Email, ICQ или Skype: boko.82@abv.bg
Е айде де, с нетърпение чакам продължението.


2009-11-21 09:37:56
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравейте Приятели. Съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго. Естествено за всяко нещо си има причина, но разбира се, причините не са оправдание. За щастие успях да намеря малко време и "борбата" продължава. Съвсем скоро ще има развитие... и то какво... пише се, та чак копчета от клавитурата хвърчат... :-)


2009-11-30 20:29:19
От: Богдан Богданов
Email, ICQ или Skype: bvbogdanov@mail.bg
Бат Ilarioncho, вярно голяма красота и истинска цивилизация. За да не се прекърши напълно крехкия национализъм, който вирее в мен все още, ще отбележа,че тези чудни Плитвички езера страшно ми напомниха на Крушунските.


2009-12-03 12:21:33
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Еееех, Боги, със срам и сведен поглед ще призная, че за последните две години четири пъти се каня да посетя Крушунските водопади и все нещо се случва, та не мога да го направя. Съдейки по разказите на всички, явно са изключителни. Ще изчакам пролетта, за да се раззелени и ще ида, на всяка цена. Благодаря, че отново ми привлече вниманието натам.


2009-12-23 23:50:52
От: Михаил
Email, ICQ или Skype: misho56
Не знам цветето как се казва, но определено не мога да се въздържа да изкажа страхотните си впечатления от пътешествието и пътеписа. Пренесох се заедно с вас по тия хубави места и неусетно изчетох всичко на един дъх. Уважение за старанието и ентусиазма с който сте описали всичко. Усетих духа на пътешествието и скоро аз самия ще предприема такова. Със здраве!


2010-01-19 23:31:22
От: kosta donev
Браво хора, страхотна обиколка сте си направили. Аз всяка година посещавам Охрид по един или когато мога по два пъти просто е велико и до сега не ми е омръзнало. Планината която ви се падаше от лявата страна когато сте пътували от Охрид до манастира Св. Наум се казва Галичица това е местен парк или нещо такова, а онзи готин извор в подножието на манастира му викат Билянини извори. Поздрави от мен !!!


2010-01-22 17:28:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравейте всички. Благодаря за отзивите от името на цялата група! Как само ни радвате ако знаете... Коста, хубаво е, че сподели. И аз така се чувствам. Мисля, че колкото пъти да отида в Охрид все ще ми е интересно и приятно. Уникално място е това! Писал съм за планината Галичица. Наистина е непростимо да идеш до Св. Наум и да не изкачиш планината. Гледката отгоре е разтърсваща!!! Ще си позволя едно уточнение. Извора в подножието на манастира НЕ е Биляниният. Това е извора на Св. Наум. Много хора ги бъркат. Биляниният извор е в самият Охрид, в южният край на града. Близо е до Стадиона и до Яхтеното пристанище. Биляниният извор също е изключително място и седващият път на всяка цена иди да го посетиш. Ще ти хареса.


2010-01-23 13:04:54
От: ЛЮБО МИЛАЧКОВ
Email, ICQ или Skype: milachkov@mnet.bg
БРАВО,ГРАМОТНО И УВЛЕКАТЕЛНО.С МНОГО ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКО.


2010-01-24 19:50:45
От: Лили
Email, ICQ или Skype: lilija.georgieva@gmail.com
Ilarioncho, мисля, че на тази усмихнатата риба-чудовище й казват grdobina, демек грозотия, би трябвало да е от семейство Lophidae. Поздрави от Любляна!;)


2010-01-24 19:53:45
От: kosta donev
За извора така са ми казали местните, иначе ще потърся оригиналният извор само да се позатопли времето. Поздрави !!!


2011-02-05 00:29:28
От: Митаче
Email, ICQ или Skype: mitache
Хора, вие ме разбихте. Толкова много страни и така весело описани. Прииска ми се да пътувам. Не съм си помислял до сега за Албания, но след чудесният ви пътепис ще я посетя. Черна Гора също.


2011-02-15 21:59:57
От: тодор добрев
Email, ICQ или Skype: biker81@abv.bg
Невероятно изживяване дори само когато четеш пътеписа.


2011-04-14 22:33:23
От: Македонец
Email, ICQ или Skype: rrrrrrr@eee.ee
Прекрасни слики. Браво.


2011-04-15 07:33:02
От: абв
Email, ICQ или Skype: abv@123.mk
Супер турнеја и многу добро сте ги опишале сликите. Добив впечаток како и јас да сум бил со вас. Браво!


2011-10-31 11:36:41
От: ЧЕРНОГОРЕЦА
Email, ICQ или Skype: rozavani@gmail.com
Щяхме да се заселваме около БЕРН, Скромна къща с градинка, нещо такова . НО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС ЩЕ СЕ ВЪРНА ТАМ КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ ПРАДЯДО МИ. ВЕЧЕ СЕМЕЙСТВОТО Е ВЗЕЛО РЕШЕНИЕ И ЩЕ СЕ МЕСТИМ В БУДВА. ЩЕ ВИ ПОКАНИМ ДА НИ ГОСТУВАТЕ СКОРО. СНИМКИТЕ СА ВИ НАПРАВО ТРЕПАЧ!!


2011-11-05 09:22:38
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Черногорецо, човече, ти ме разби! Откак сме се върнали от там тайничко си мечтая как един ден ще се прeместя да живея в Черна гора. Твоето и на семейството ти решение е моя сбъднат сън. Изключително се радвам и в същото врме много се вълнувам задето написаното от нас е спомогнало за едно такова житейски важно решение. Подкрепям ви с две ръце и съм сигурен, че ще се насладите на едно прекрасно бъдеще в тази малка, но толкова красива и гостоприемна страна. От цялото си сърце Ви пожелавам успех!! P.S. А поканата за гостуване чакаме и премаме с радост :-)


2012-02-13 09:28:24
От: Nadia
Email, ICQ или Skype: focusgirl@abv.bg
Привет и поздрави за страхотните разкази и снимки. През 2011 г бяхме за 1 седмица на почивка в Саранде, Албания и мога да кажа, че промяната не е особено голяма - продължава строителството на хотели, пътища, все още всеки 2-ри автомобил е Мерцедес, но пък хората бяха любезни и с желание да развиват туризъм.Тази година сме решили да се запътим към Черна гора, определено ще почерпим информация и от вашето пътуване.


2012-02-14 18:39:37
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Nadia, Черна гора определено има какво да ви предложи. Прекрасно място е тая страна. Ако може да помогнем с някаква информация питай, ще се отзовем с удоволствие. Интересно ми е какви са твоите впечатленията от Албания. Постояли сте повечко време там и вероятно имаш малко по-дълбоки наблюдения. Ние за съжаление минахме, така да се каже, набързо. Или поне по-бързо отколкото ни се искаше. Сподели, моля те. ще е интересно за всички.


2012-02-17 17:24:45
От: Елия Тренкова
Email, ICQ или Skype: trenkov@mbox.contact.bg
Ей, трети ден не мога да се разделя с тия пътеписи!Направо съм омаяна от красивите ви снимки, но много повече ме вдъхновяват коментарите.Супер сладко и завладяващо чувство за хумор.Пътували сме по маршрутите ви и в Гърция, и из Родопите, и в Македония, и затова сега "в шеги и закачки" ми е чудесно да го направя отново с вас.Такава реклама за екскурзии не знам дали друг би се справил да направи така зарибявящо. Айде, че имам да чета едни пътеписи...


2012-03-12 13:42:23
От: Дида
Email, ICQ или Skype: emilirossi@abv.bg
Направихте ми една невероятна виртуална екскурзия. Страни близки до нас а се оказа, че почти нищо незнам за тези прекрасни места. Страхотни снимки и много добро описание. Браво пожелавам ви и други интересни маршрути. Поздрави от Смолян и Родопите.


2012-06-05 11:49:56
От: Весела
Email, ICQ или Skype: vesigeri@yahoo.com
Прекрасно написано, с прекрасни снимки. Ще го чета още няколко пъти. Благодаря за удоволствието, което ми достави! Пожелавам нови пътешествия и разбира се разкази!


2012-06-10 21:21:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Ехей, добри хора, удоволствието е е изцяло наше :-) Радвате ни много с коментарите си, давате "пауър" тъй да се каже. За щастие след малко привидно затишие планирането отново е в ход. Ако всичко е наред до края на лятото трябва да има новини. Ще се постатраем нещата да се случат качествено. Дай Боже! А до тогава продължаваме да дерзаем "в шеги и закачки". :-D


2013-04-08 13:43:21
От: Valerija
Email, ICQ или Skype: valeria23b@yahoo.com
Путешествие супер! Отличный фотоотчет и очерк! Увидела столько мест, в которых всегда хотела побывать. Обязательно побываю...Авторам желаю новых интересных путешествий!


2013-04-08 15:41:14
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Руский коментар до сих пор у нас не был. Спасибо большое! Желаю вам исполнения вашей мечты путешествия.


2014-01-22 15:49:32
От: Mila
Email, ICQ или Skype: andonova11.01@abv.bg
Изпих си с удоволствие слетобедното кафе. Прекрасно, дай боже повече такива пътепиис като Вашите. Поздравление и не че искам да Ви подразня но след 2-3 месеца ми предстои точно този маршрут!


2014-01-22 17:59:47
От: Ilartioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Мила, Искрено се радвам за теб, задето имаш път по тия красиви и толкова гостоприемни земи! И да знаеш не ни дразниш. Причината да пиша пътеписите е да споделя с повече хора чудесните кътчета на земята, които си струват да бъдат видяни и още повече почувствани. Това че ти си се запътила натам, приемам съшо и като наш, мъничък успех :-) Дай Боже повече пътешественици!


2014-02-18 16:37:50
От: Драган Стојановић
Email, ICQ или Skype: herba@ptt.rs
Знам,одлично знам,да моја држава YUGOSLAVIA(горе на карти),увек остаје у срцу.Хвала ти на потсећању! Зар сте само то и толико видели у Србији?!


2014-04-09 12:01:05
От: Konstantin Kojuharov
Email, ICQ или Skype: koko5532000@yahoo.de
Здравейте сладури! След всички суперлативи, изписани в горните коментари, единствено мога да замълча многозначително, широко ококорил очи, все още пълни с невероятните гледки, на които се насладих благодарение на вас! Цялото това приказно приключение е предадено с невероятно чувство, което недвусмислено показва, че сте много готини хора, позитивни, пълните ми душата, изобщо...единственото кофти е, че чак сега установявам колко ми е беден речникът:) През предстоящите майски празници, живот и здраве, се понасяме и ние с моята приятелка към тези красоти, благодаря ви от сърце за приказката, в която ме пренесохте! Живи и здрави да сте!!!


2015-03-25 12:06:31
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво ей това е пътепис! Моето разбиране е че един пътепис се прави с цел да помогне на хората,решили да попътуват.А този е точно такъв.Разбира се и чувството когато го пишеш,конструираш и нагласяш също е страхотно,нали? Имам 2 въпроса на първо четене.С мотори добре, а с джип как ще е? Говорите за доста тесни пътища на някои места.Става въпрос за не най голям такъв-спортидж на киа.И втория ми въпрос няма ли да е добре да обърна маршрута обратно?Как смятате?То разбира се е въпрос на вкус, но все пак.Отдавна искам с жената и детето да отида натам.Благодаря още веднъж!


2015-03-27 12:13:55
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Марио, Благодаря за хубавите думи! Прав си, че чувството е прекрасно когато пътуваш и когато описваш пътуванети, и когато го четеш, че и когато вземеш та видишетеш някой толкова позитивен коментар, като твоя :-) Преди всичко да кажа, че и с джип и с кола, та ако ще и с автобус може да се стигне навсякъде. Относно обръщането на маршрута, моето лично мение е и ДА и НЕ. Предимството на обръщането ще е, че ще се пътува в по-близкото до морето пътно платно, т.е. морските пейзажи ще се виждат по-добре. Недостатъците (според мен) ще е влизането в Албания откъм северната част на страната, която е по-пренаселена, прашна и не толкова красива колкото южната, от Гърция до Вльор. Това може да остави неприятно първо впечатление, а не бива :-) Освен това влизането от една добре организирана и подредена държава в една.., хм, не толкова, ще ви кара да сравянвате детайлите с онази предишната и има шанс да не се накефите :-) а в края на краищата, това са само детайли... Определено си струва да погледнеш нещата в Албания с необременено око. Има какво да се види и почувстева там и то много. При всички случаи не се втелявайте в детайли и грешни представи наложени от медиите и тръгвай смело :-)


2015-03-27 21:43:09
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво бе, човек!Не зная как се казваш, най-вероятно Иларион.Всъщност никакво значение няма. От 3 дни чета прекрасните пътеписи,които си сътворил и споделил. Сега разбирам защо този сириец ви е поканил в къщата си!Как успяваш да лъхаш толкова позитивизъм, влияещ на хората?Не те познавам,но явно си готин пич!Да си жив и здрав! Малко бях загубил вяра, че в тази държава има стойностни хора, но ти ми промени мнението!Поздрави и на Дилянка, геройско момиче!


2015-03-28 10:38:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Мерси, бре добри човече, Марио! Всички имаме хубави помисли и човещина в сърцата си, само трябва да им даваме повече воля. Тогава и страната ни и Светът ще е по-добър :-) А всъщност пътешестването е един прекрасен начин да изкараш доброто в себе си на показ, защото, както писах по-горе, "Човекът е ЧОВЕК, когато е на път!" :-D

 

 

Македония  Гърция  Албания  Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >