h
МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

Мото Балкани 2009

 

 

 

 Албания

 

Македония  Гърция  Албания   Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 

Граничните власти в Албания очевидно съвсем скоро са се сдобили с най-съвременна, компютърна апаратура. За съжаление също толкова очевидно бяха забравили да им доставят Юзер менюалите. Нямаше как да не се забележи, че им липсваха добрите стари, огромни тефтери. Сега, с новата технология нещата се случваха мъчително бавно а опашката от хора, цвърчащи под жаркото слънце, набъбваше експоненциално.  Най-накрая дойде нашият ред. "Добре дошли в Република Шиптерия". Първото нещо, което ми направи впечатление в тази държава беше беше този "отлично поддържан" мотопед.

 

Всъщност излъгах. Първото нещо бяха прекрасните гледки.

 

Карахме няколко километра по отличен, нов път, но скоро свърши. Няма значение, нали все пак има асфалт. Стигнахме до град Бутринт. Останките от средновековното селище тук също са в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Езерото Бутринт пък е резерват. Поради тази причина строителството в района е забранено. Съответно няма как да се построи и мост. Езерото може да се премине само чрез импровизираният плаващ понтон. Да, но не и сега. Помотващите се наоколо хора размахваха безпомощно ръце: "Kaput". Ами сега? Ей къде е отсрещният бряг на 20 метра. Как да не може... Еми, на, не може! На странен жестикулиращ език разбрахме, че имало някакъв обход, ама бил ей така... ясен жест, който охарактеризирах еднозначно като  "На вили и могили." Хм, като видяхме какви са представите на местните за хубав път, какво ли е "На вили и могили" според тях?

 

Повъртяхме се и ние, почесахме се тук там и като видяхме, че няма и помен от раздвижване, решихме да пробваме обхода... па до където стигнем. Заобиколихме езерото. Много е красиво!

 

Излязохме на прашен, но за щастие не много лош макадам. Кипяха строителни работи. Държавата прави обходен път, с който хем да запази резервата, хем да реши транспортния проблем.

 

Радостта ни беше кратка. Скоро стигнахме участъци представляващи истинско изпитание. Тежките мотоциклети затъваха в меката настилка и напираха неистово да се приземят на някоя от страните си.

 

Стиснахме зъби и кормила и подкарахме смело напред. Явно тренировките по турските пътни строежи си бяха казали думата. За първи път не се стягах като първолак. Навих смело масура на "Струга". Усетих колко е по-леко и полетях напред с по-висока скорост. Прав на степенките и само тук там леки корекции с тялото за да приплъзне в правилната посока... Ухаааааа... Ама то било голямо густо!!!

 

Започнахме да профучаваме покрай подскачащите в каменяка коли и ги оставяхме назад, в кълбета гъста пушилка. Най-накрая разбрах защо мотора ми носи името Africa Twin. Кефих се на прекрасното му поведение, въпреки огромното тегло и допълнителният багаж. Брейййй то не било от мотора, а от моториста... И пак... и пак... Какъв КЕФ!!! Гаааааз...

 

Въпреки екзотичният, лунен маршрут имаше задръстване. И всички нервни... от всякъде напират да те прегазят. Ама и диванета!

 

Карахме в тази офроуд магия около 30 километра. Ако бяхме минали през понтона, щяхме да сме в Саранде за двадесет минути, а сега караме вече час, пък сме още далеееч, далеч.

 

С доволни физиономии и глупави усмивки, покрити целите с два пръста бял прах най-накрая пристигнахме в Саранде.

 

В градът кипи бурно строителство, също като в Слънчев Бряг. За разлика от там обаче тук има инфраструктура. ДА! В Албания има инфраструктура. Има тротоари по които да вървят пешеходците необезпокоявано, има паркинги за колите, има паркове за прохлада и разходка, има бе! Освен това пак минават петдесеттонни камиони с баластра и бетоновози, пък асфалта здрав. Ха сега де!

 

Подминахме приятният град. Открих още една прилика между България и Албания. Нямаше никакви табели. Добре че един младеж, с мотопед, ни се изкефи и подкара пред нас да ни води.

 

Пътят след Саранде отново е тесен, но с чисто нова настилка. Нямаме никакви забележки. А природата... природата.. Малеее....

 

Големи красоти, голяма екзотика.

 

Тук там домашните любимци щъкаха необезпокоявани по платното. Тия дори се бият за територия. Скоро и на досадни мотористи ще вземат да налитат.

 

Как да не спираш, как да не снимаш...

 

Започнахме да катерим планините.

 

на места направо ми се завиваше свят.

 

Ха сега нагоре. Сто метра направо и после остър завой на 180 градуса. Суркаш куфарите по асфалта.

 

Пътчето е тясно, та тясно, пропастта е почти отвесна и започва току от края на платното, няма мантинела, няма банкет. На няколко места направо ми настръхваха космите по врата, а Дидка ме беше ститснала като да ми строши ребрата. Дъха ти спира. Гледката е космическа, но поглеждахме само с половин око, че шубето е голям страх.

 

Орле на върха на планината. Нали сме в Орловата република. Това е значението на името Република Шиптерия.

 

Това определено е един от Must See пътищата. Дори да нямате работа натам, идете да го видите!

 

Спуснахме стръмно от другата страна на планината. Слънцето отиваше на заник.

 

Тук прекрасните преживявания свършиха. Навлязохме в по-населената част на Албания и се повлякохме по задръстванията.

 

Далеч преди входа на всеки малко по-голям град и в самия него кервана се влачеше едва едва. Толкова беше нагъчкано, че дори с моторите нямахме шансове да се проврем.

 

Не правеше изключение Вльора (местните го произнасят Вльор). Възнамерявахме да нощуваме тук. Лудницата обаче беше нетърпима. Беше непоносимо шумно, прашно и задушно. На всичкото отгоре целият град смърдеше ужасно на загнили водорасли и пушек от горящи контейнери. Драма! Всичко наоколо беше покрито със сив прах - коли, сгради, хора. Нееее, нямаме работа тук. Да продължаваме.

 

На 30 километра от Вльора видяхме табела за ново, вилно селище. Отбихме да проверим. Уцелихме. Всичко си е на мястото, чист въздух и прохладна свежест. Ракийката погали като мехлем прашясалите ни гърла. Заведенията в Албания предлагат домашарка. Собствениците я варят или подбират изключително внимателно. Никой не си позволява да сервира ментета, защото ще си развали реномето и ще изгуби клиентите. Наистина си личеше добрата класа. До сега не съм пил толкова добра ракия в заведение. Не говоря за домашна. Говоря въобще.

 

И на обслужването му разбират. Сервитьорите се стараеха изключително, имаше подарък плодова салата. Подобни приятни изненади са ни се случвали само в Турция.

 

Утрото също ни зарадва. Местността беше забележителна.

 

Комплекса е от скоро, но вече е уреден добре. Всяко бунгало е с климатик, топла вода, алеи, паркинг... както си трябва.

 

Закусихме добре на приятното място и продължихме към град Фиер.

 

Като цяло подреден, но имаше три, четири крайно окаяни сгради. Естествено, че точно тях снимахме и тях ще ви покажем, но имайте предвид  че бяха по-скоро изключение.

 

Нещото което най-много ни впечатли в тази страна е движението. Няма такъв хаос! Караш си по главен път. Пред теб има плътна колона от 500 автомобила. Зад теб още толкова. Същото е положението в насрещното платно. Имаш чувство, че цялото население е тръгнало нанякъде точно в този ден и час. Влачиш се в плътната компания, под палещите лъчи на слънцето, примирил си се, че не можеш да изпревариш в близките 15 минути и си мислиш, че по-лошо не може да стане. В този момент виждаш как светват стоп светлините на всички пред теб и чуваш пищенето на гумите им. Спираш на ръба на възможностите си и в същият момент почти излизаш на банкета, за да не те прегази каращият на 3 сантиметра зад теб Мерцедес от далечната 1962. Всичките 500 коли и камиони пред теб, а и ония отзад са заковали на място, защото някой си решил да прави ляв завой, без мигач, без да има път или кръстовище, ей така в нищото. Стоите си и чакате да минат насрещните 500 автомобила за да може "колегата" да си завие спокойно. След три минути ситуацията се повтаря. След още три, пак. Някъде в градовете има светофари, но все едно ги няма. Същото е и на знак "STOP". Стоят си спрели три колони коли на иначе еднолентовата уличка. Бавно между тях се навират още толкова и опрели огледало в огледало на кръстовището са се наредили вече 6 колони, които обаче примерно си чакат. В един момент, сякаш по магически сигнал (няма нищо общо със сигнала на светофара) всички едновременно решават, че е дошъл момента да преминат и потеглят, като един. Направо да се чудиш как го правят. В този момент нещата се обръщат и като един спират ония с предимството (не че някой го съблюдава). След известно време пак по сигнал свише. Системата се обръща. За кръговите движения въобще не искам да говоря... Мания! Интересното е, че никой не свири на изненадващи маневри и засичания,  па ако ще заради тях да се изкарат ангелите на половината човечество. Виж, ако видиш някой моторист, а не дай си боже някой познат, може да не пуснеш клаксона в продължение на поне една минута, че то даже си е задължително. Голяма веселба! Истински луДапарк, само дето продължава триста километра.

 

На входа на Дюреш се разминахме с колеги мотористи.

 

След града има магистрала. В цялата страна Полицията стои на всеки пет километра. Не помагат особено на претовареният трафик, но поне не спират чужденци. Всъщност спират. Бойчето го спираха три пъти, но само като видеха чуждият паспорт го пускаха да заминава.

 

Естествено във вселената никога няма идеално лоши неща. Всяко нещо си има и предимства. Задържахме ли се повече време зад някоя кола и децата вътре (почти във всяка има поне 2-3) започваха да се заиграват с нас. Махаха, правеха разни маймунджулъци, а аз им присвятках, подсвирквах и танцувах с мотора по платното. Бащата започваще да връща жеста и той да поклаща цялата кола. Получаваше се много забавно. Почти като истински разговор. Контактите с местните са нещото, което най-силно те зарежда по време на пътешествие. Да идеш на някое странно, екзотично място и да разбереш, че и там живеят хора. При това понякога по-добри от тези с които си заобиколен в ежедневието си. Чудно нещо. Как да не се радваш на комуникацията тогава. По-добре едва ли можеше да ни се получи. Знам само две думи Албански - Благодаря и Наздраве, а те едва ли знаят Английски или Немски. Доста от албанците говорят Италиански, защото са работили там, но едва ли аз ще се справя с разговор на този език. Така че уличната комуникация ни дойде точно навреме.

 

Главните пътища са сравнително добри, но на много места има ремонти от по няколко километра. Нищо страшно.

 

Не споменах до сега, защото не исках да започвам с едно от клишетата, но наистина е вярно. Всяка трета кола в Албания е Мерцедес. Едва ли дори от компанията подозират колко много антики са още в движение тук.

 

Превалях пладне. Наближаваме Шкодер. Нивите навсякъде са грижливо обработени.

 

Спряхме за почивка и да изчакаме спътниците.

 

Наслаждаваме се на Шкодренското езеро и крепостта.

 

Тук е този атрактивен мост. През него минава целият трафик за Черна гора. Широчината му е достатъчна  само за една кола и имайки предвид горещата кръв и "дисциплинираните" навици на нашите домакини, не е трудно да се сетите, че се задръства безнадеждно на всеки пет минути.

 

Трябваше да изчакаме да се освободи. За съжаление тук сме лесна плячка на местните циганяйчета. Няма отърване от тая паплач. Пипат по таблото, налитат на джобовете, натискат куфарите дали не са отключени, още малко ще те разсъблекат, тъй както си стоиш на мотора. Толкова са нагли... Пъдиш ги, подвикваш... Тц! Как да не ти дойде от самосебе си да им плеснеш един, зад врата... ама как ще удряш деца...не може така... Не може!!!.... Сигурно има друг начин... Един чичо най-накрая ни съжали и хвана едното за ухото. Така го изви, че онова започна да се суче като степна тревица и да пищи неистово. Никой не му обърна внимание. Околните гледаха безучастно, на "другарчетата" му не им пукаше, още по-малко на него самото. Пак се лепна за нас. Търпях на ръба на нервите си, но се опитвах да се сдържам. Накрая започнаха да чоплят по Дидка. Не издържах. Няколко къси, по муцуните и два три шута, "без да искам" в кокалчетата с твърдите ботуши и повече никой не смееше да ни наближи. Огледах притеснено наоколо, местните ухилени до ушите, одобрително поклащат глави. "Абе какво сте се нахилили" си мисля. "Каква е тая държава, дето ще кара чужденците да ви шамаросват децата, за да си отърват кожите? Не ви ли е срам! Толкова ли няма кой да въведе в ред тая работа..." В този момент се запитах "А как е у нас? Как? Че то положението е същото - "Юмручна демокрация". Абе къде живеем ние? В Четвъртият свят? Коя нормална държава ще позволи децата и, пък били те и от малцинствените групи, да стават за резил пред света... Какви граждани ще излязат от тия редовно пребивани момчета... Ами какво ще стане с тях... и с мотористите, след пет години, когато не им пука вече от бой, а и самите те ще могат да отвръщат... Къде отиваме???!!!???

 

Най-накрая мостът се освободи. Дойде нашият ред да преминем. Съоръжението скърцаше и пукаше под самосвала пред нас, а аз се кръстих на ум и се молех да не се отпори някоя дъска. Преминахме.

 

Бункер. Много са ги скрили. Почти никъде не се виждат. Явно на никого не навяват приятни спомени.

 

Съсъ сигурност не с бункерите ще запомним Република Шиптерия, а с какво? С лудият трафик, красивата природа, хубавата ракийка, якият офроуд, свръхчовешките завои по планината, колосалното строителство, вездесъщият бял прах, Мерцедесите. Със сигурност държавата има още накъде да се развива, но е на правилният път и го прави със завидна скорост. Не бих се върнал тук в следващите пет години, но определено съм щастлив задето я посетих сега. Уверен съм, че тогава прогреса ще е огромен и няма да се учудя ако са ни настигнали. Вълнуващото препускане през Албания завърши. Нямаме търпение да глътнем част от свежестта на Черна гора...

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2009-10-20 23:36:49
От: nevi
Отново чудесни снимки. Текста също. Понесох се заедно с вас. Браво!


2009-10-31 12:43:57
От: Martin Georgiev
Email, ICQ или Skype: martin georgiev
Много яко сте си прекарали. Браво! И аз си мечтая за такова патешествие, но съм със скутер и няма как да стане. Пожелавам ви нови дестинации.


2009-11-12 20:14:04
От: diana
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Браво. Чакам с нетърпение останалата част от разказа и ви пожелавам нови пътешествия през 2010.


2009-11-17 19:53:40
От: Борислав Асенов
Email, ICQ или Skype: boko.82@abv.bg
Е айде де, с нетърпение чакам продължението.


2009-11-21 09:37:56
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравейте Приятели. Съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго. Естествено за всяко нещо си има причина, но разбира се, причините не са оправдание. За щастие успях да намеря малко време и "борбата" продължава. Съвсем скоро ще има развитие... и то какво... пише се, та чак копчета от клавитурата хвърчат... :-)


2009-11-30 20:29:19
От: Богдан Богданов
Email, ICQ или Skype: bvbogdanov@mail.bg
Бат Ilarioncho, вярно голяма красота и истинска цивилизация. За да не се прекърши напълно крехкия национализъм, който вирее в мен все още, ще отбележа,че тези чудни Плитвички езера страшно ми напомниха на Крушунските.


2009-12-03 12:21:33
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Еееех, Боги, със срам и сведен поглед ще призная, че за последните две години четири пъти се каня да посетя Крушунските водопади и все нещо се случва, та не мога да го направя. Съдейки по разказите на всички, явно са изключителни. Ще изчакам пролетта, за да се раззелени и ще ида, на всяка цена. Благодаря, че отново ми привлече вниманието натам.


2009-12-23 23:50:52
От: Михаил
Email, ICQ или Skype: misho56
Не знам цветето как се казва, но определено не мога да се въздържа да изкажа страхотните си впечатления от пътешествието и пътеписа. Пренесох се заедно с вас по тия хубави места и неусетно изчетох всичко на един дъх. Уважение за старанието и ентусиазма с който сте описали всичко. Усетих духа на пътешествието и скоро аз самия ще предприема такова. Със здраве!


2010-01-19 23:31:22
От: kosta donev
Браво хора, страхотна обиколка сте си направили. Аз всяка година посещавам Охрид по един или когато мога по два пъти просто е велико и до сега не ми е омръзнало. Планината която ви се падаше от лявата страна когато сте пътували от Охрид до манастира Св. Наум се казва Галичица това е местен парк или нещо такова, а онзи готин извор в подножието на манастира му викат Билянини извори. Поздрави от мен !!!


2010-01-22 17:28:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравейте всички. Благодаря за отзивите от името на цялата група! Как само ни радвате ако знаете... Коста, хубаво е, че сподели. И аз така се чувствам. Мисля, че колкото пъти да отида в Охрид все ще ми е интересно и приятно. Уникално място е това! Писал съм за планината Галичица. Наистина е непростимо да идеш до Св. Наум и да не изкачиш планината. Гледката отгоре е разтърсваща!!! Ще си позволя едно уточнение. Извора в подножието на манастира НЕ е Биляниният. Това е извора на Св. Наум. Много хора ги бъркат. Биляниният извор е в самият Охрид, в южният край на града. Близо е до Стадиона и до Яхтеното пристанище. Биляниният извор също е изключително място и седващият път на всяка цена иди да го посетиш. Ще ти хареса.


2010-01-23 13:04:54
От: ЛЮБО МИЛАЧКОВ
Email, ICQ или Skype: milachkov@mnet.bg
БРАВО,ГРАМОТНО И УВЛЕКАТЕЛНО.С МНОГО ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКО.


2010-01-24 19:50:45
От: Лили
Email, ICQ или Skype: lilija.georgieva@gmail.com
Ilarioncho, мисля, че на тази усмихнатата риба-чудовище й казват grdobina, демек грозотия, би трябвало да е от семейство Lophidae. Поздрави от Любляна!;)


2010-01-24 19:53:45
От: kosta donev
За извора така са ми казали местните, иначе ще потърся оригиналният извор само да се позатопли времето. Поздрави !!!


2011-02-05 00:29:28
От: Митаче
Email, ICQ или Skype: mitache
Хора, вие ме разбихте. Толкова много страни и така весело описани. Прииска ми се да пътувам. Не съм си помислял до сега за Албания, но след чудесният ви пътепис ще я посетя. Черна Гора също.


2011-02-15 21:59:57
От: тодор добрев
Email, ICQ или Skype: biker81@abv.bg
Невероятно изживяване дори само когато четеш пътеписа.


2011-04-14 22:33:23
От: Македонец
Email, ICQ или Skype: rrrrrrr@eee.ee
Прекрасни слики. Браво.


2011-04-15 07:33:02
От: абв
Email, ICQ или Skype: abv@123.mk
Супер турнеја и многу добро сте ги опишале сликите. Добив впечаток како и јас да сум бил со вас. Браво!


2011-10-31 11:36:41
От: ЧЕРНОГОРЕЦА
Email, ICQ или Skype: rozavani@gmail.com
Щяхме да се заселваме около БЕРН, Скромна къща с градинка, нещо такова . НО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС ЩЕ СЕ ВЪРНА ТАМ КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ ПРАДЯДО МИ. ВЕЧЕ СЕМЕЙСТВОТО Е ВЗЕЛО РЕШЕНИЕ И ЩЕ СЕ МЕСТИМ В БУДВА. ЩЕ ВИ ПОКАНИМ ДА НИ ГОСТУВАТЕ СКОРО. СНИМКИТЕ СА ВИ НАПРАВО ТРЕПАЧ!!


2011-11-05 09:22:38
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Черногорецо, човече, ти ме разби! Откак сме се върнали от там тайничко си мечтая как един ден ще се прeместя да живея в Черна гора. Твоето и на семейството ти решение е моя сбъднат сън. Изключително се радвам и в същото врме много се вълнувам задето написаното от нас е спомогнало за едно такова житейски важно решение. Подкрепям ви с две ръце и съм сигурен, че ще се насладите на едно прекрасно бъдеще в тази малка, но толкова красива и гостоприемна страна. От цялото си сърце Ви пожелавам успех!! P.S. А поканата за гостуване чакаме и премаме с радост :-)


2012-02-13 09:28:24
От: Nadia
Email, ICQ или Skype: focusgirl@abv.bg
Привет и поздрави за страхотните разкази и снимки. През 2011 г бяхме за 1 седмица на почивка в Саранде, Албания и мога да кажа, че промяната не е особено голяма - продължава строителството на хотели, пътища, все още всеки 2-ри автомобил е Мерцедес, но пък хората бяха любезни и с желание да развиват туризъм.Тази година сме решили да се запътим към Черна гора, определено ще почерпим информация и от вашето пътуване.


2012-02-14 18:39:37
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Nadia, Черна гора определено има какво да ви предложи. Прекрасно място е тая страна. Ако може да помогнем с някаква информация питай, ще се отзовем с удоволствие. Интересно ми е какви са твоите впечатленията от Албания. Постояли сте повечко време там и вероятно имаш малко по-дълбоки наблюдения. Ние за съжаление минахме, така да се каже, набързо. Или поне по-бързо отколкото ни се искаше. Сподели, моля те. ще е интересно за всички.


2012-02-17 17:24:45
От: Елия Тренкова
Email, ICQ или Skype: trenkov@mbox.contact.bg
Ей, трети ден не мога да се разделя с тия пътеписи!Направо съм омаяна от красивите ви снимки, но много повече ме вдъхновяват коментарите.Супер сладко и завладяващо чувство за хумор.Пътували сме по маршрутите ви и в Гърция, и из Родопите, и в Македония, и затова сега "в шеги и закачки" ми е чудесно да го направя отново с вас.Такава реклама за екскурзии не знам дали друг би се справил да направи така зарибявящо. Айде, че имам да чета едни пътеписи...


2012-03-12 13:42:23
От: Дида
Email, ICQ или Skype: emilirossi@abv.bg
Направихте ми една невероятна виртуална екскурзия. Страни близки до нас а се оказа, че почти нищо незнам за тези прекрасни места. Страхотни снимки и много добро описание. Браво пожелавам ви и други интересни маршрути. Поздрави от Смолян и Родопите.


2012-06-05 11:49:56
От: Весела
Email, ICQ или Skype: vesigeri@yahoo.com
Прекрасно написано, с прекрасни снимки. Ще го чета още няколко пъти. Благодаря за удоволствието, което ми достави! Пожелавам нови пътешествия и разбира се разкази!


2012-06-10 21:21:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Ехей, добри хора, удоволствието е е изцяло наше :-) Радвате ни много с коментарите си, давате "пауър" тъй да се каже. За щастие след малко привидно затишие планирането отново е в ход. Ако всичко е наред до края на лятото трябва да има новини. Ще се постатраем нещата да се случат качествено. Дай Боже! А до тогава продължаваме да дерзаем "в шеги и закачки". :-D


2013-04-08 13:43:21
От: Valerija
Email, ICQ или Skype: valeria23b@yahoo.com
Путешествие супер! Отличный фотоотчет и очерк! Увидела столько мест, в которых всегда хотела побывать. Обязательно побываю...Авторам желаю новых интересных путешествий!


2013-04-08 15:41:14
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Руский коментар до сих пор у нас не был. Спасибо большое! Желаю вам исполнения вашей мечты путешествия.


2014-01-22 15:49:32
От: Mila
Email, ICQ или Skype: andonova11.01@abv.bg
Изпих си с удоволствие слетобедното кафе. Прекрасно, дай боже повече такива пътепиис като Вашите. Поздравление и не че искам да Ви подразня но след 2-3 месеца ми предстои точно този маршрут!


2014-01-22 17:59:47
От: Ilartioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Мила, Искрено се радвам за теб, задето имаш път по тия красиви и толкова гостоприемни земи! И да знаеш не ни дразниш. Причината да пиша пътеписите е да споделя с повече хора чудесните кътчета на земята, които си струват да бъдат видяни и още повече почувствани. Това че ти си се запътила натам, приемам съшо и като наш, мъничък успех :-) Дай Боже повече пътешественици!


2014-02-18 16:37:50
От: Драган Стојановић
Email, ICQ или Skype: herba@ptt.rs
Знам,одлично знам,да моја држава YUGOSLAVIA(горе на карти),увек остаје у срцу.Хвала ти на потсећању! Зар сте само то и толико видели у Србији?!


2014-04-09 12:01:05
От: Konstantin Kojuharov
Email, ICQ или Skype: koko5532000@yahoo.de
Здравейте сладури! След всички суперлативи, изписани в горните коментари, единствено мога да замълча многозначително, широко ококорил очи, все още пълни с невероятните гледки, на които се насладих благодарение на вас! Цялото това приказно приключение е предадено с невероятно чувство, което недвусмислено показва, че сте много готини хора, позитивни, пълните ми душата, изобщо...единственото кофти е, че чак сега установявам колко ми е беден речникът:) През предстоящите майски празници, живот и здраве, се понасяме и ние с моята приятелка към тези красоти, благодаря ви от сърце за приказката, в която ме пренесохте! Живи и здрави да сте!!!


2015-03-25 12:06:31
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво ей това е пътепис! Моето разбиране е че един пътепис се прави с цел да помогне на хората,решили да попътуват.А този е точно такъв.Разбира се и чувството когато го пишеш,конструираш и нагласяш също е страхотно,нали? Имам 2 въпроса на първо четене.С мотори добре, а с джип как ще е? Говорите за доста тесни пътища на някои места.Става въпрос за не най голям такъв-спортидж на киа.И втория ми въпрос няма ли да е добре да обърна маршрута обратно?Как смятате?То разбира се е въпрос на вкус, но все пак.Отдавна искам с жената и детето да отида натам.Благодаря още веднъж!


2015-03-27 12:13:55
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Марио, Благодаря за хубавите думи! Прав си, че чувството е прекрасно когато пътуваш и когато описваш пътуванети, и когато го четеш, че и когато вземеш та видишетеш някой толкова позитивен коментар, като твоя :-) Преди всичко да кажа, че и с джип и с кола, та ако ще и с автобус може да се стигне навсякъде. Относно обръщането на маршрута, моето лично мение е и ДА и НЕ. Предимството на обръщането ще е, че ще се пътува в по-близкото до морето пътно платно, т.е. морските пейзажи ще се виждат по-добре. Недостатъците (според мен) ще е влизането в Албания откъм северната част на страната, която е по-пренаселена, прашна и не толкова красива колкото южната, от Гърция до Вльор. Това може да остави неприятно първо впечатление, а не бива :-) Освен това влизането от една добре организирана и подредена държава в една.., хм, не толкова, ще ви кара да сравянвате детайлите с онази предишната и има шанс да не се накефите :-) а в края на краищата, това са само детайли... Определено си струва да погледнеш нещата в Албания с необременено око. Има какво да се види и почувстева там и то много. При всички случаи не се втелявайте в детайли и грешни представи наложени от медиите и тръгвай смело :-)


2015-03-27 21:43:09
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво бе, човек!Не зная как се казваш, най-вероятно Иларион.Всъщност никакво значение няма. От 3 дни чета прекрасните пътеписи,които си сътворил и споделил. Сега разбирам защо този сириец ви е поканил в къщата си!Как успяваш да лъхаш толкова позитивизъм, влияещ на хората?Не те познавам,но явно си готин пич!Да си жив и здрав! Малко бях загубил вяра, че в тази държава има стойностни хора, но ти ми промени мнението!Поздрави и на Дилянка, геройско момиче!


2015-03-28 10:38:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Мерси, бре добри човече, Марио! Всички имаме хубави помисли и човещина в сърцата си, само трябва да им даваме повече воля. Тогава и страната ни и Светът ще е по-добър :-) А всъщност пътешестването е един прекрасен начин да изкараш доброто в себе си на показ, защото, както писах по-горе, "Човекът е ЧОВЕК, когато е на път!" :-D

 

 

Македония  Гърция  Албания  Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561

 


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >