МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

Мото Балкани 2009

 

 

 

 

 Черна гора

 

Македония  Гърция  Албания   Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 

   В Черна гора ми хареса толкова много, че не бях склонен да приема за достатъчно добро, нищичко, което напишех. За да се справим със ситуацията на помощ се притекоха приятелите. Това което ще прочетете на тази страница е плод от усилията на няколко автори: Бат Слави, Бойко, моя милост и една тайнствена фея, чието име за сега няма да споменавам.

Дерзайте!

 

На пук на прахоляка, постоянното стълпотворение и усилната жега в централна и северна Албания, обстановката в Черна гора се промени, като с магическа пръчка. Заобиколиха ни прохладна, зелена свежест, сини простори и почти отвесни върхове.

 

Пътят, тесен и с лоша настилка, започна да се вие в остри серпентини. Тишината и спокойствието отново се вляха в душите ни, а красотата наоколо ни караше да плъзгаме взора си по нея, дори с риск да изпуснем някой завой.

 

Скоро излязохме над морето. Китни селца и отлично поддържани къщи. Страхотната инфраструктура, навсякъде в населените места.

 

А природата... не мога да се въздържа, страхотна красота! Няма как да опиша усещането за съвършенство, тежките въздишки и бурните възклицания изтръгващи се из сърцата ни на всеки завой.

 

Приятели, това там долу си заслужава да се види на живо!

 

Дидка си отдъхва… остана съвсем малко.

 

Уж малко, ама …!!! Не можем да откъснем поглед… и за да се насладим напълно спираме, та спираме. Някои от нас толкова бързат да хванат кадъра, че не забелязват изобщо лекото неудобство – да фокусираш през каска.

 

Будва е закътана между зелени хълмове и уютен залив. Разбираемо е дълго да бъде съзерцавано съвършенството на майката природа. Старият град се откроява, врязан в морето. Зеленината като че ли е погълнала всичко останало.

 

Влязохме в отлично уреденият град. Бяхме изумени.

 

Толкова е хубаво тук.

 

Късметът продължава да е с нас. Намерихме много добра квартира с паркинг и много гостоприемна хазяйка.

А сега, гатанка: Колко човека са нужни да се разтовари багажа?

Отговорът е: Петима

Един да се изправи мълчаливо и трескаво да мисли за това, кооолко мнооого  работа има. Втори да застане максимално близо до епицентъра на събитието и да дава акъл. Трети – да снима процеса, за да може четвъртия (който към конкретния момент се шляе наоколо) на база на заснетия маТрял да направи последващ разбор на занятието, да открие слабите звена и да набележи контрамерки, и пети, който да свърши цялата работа по разтоварването :-)

 

Настанихме се, а сега на разходка. Марината на Будва е достатъчно голяма да приюти десетки елегантни яхти. Една от тях дори се продава. Жалко, че нещо не ни допадна цвета, инак току виж сме реформирали мотообиколката в морска...

 

Рибарите вече са се прибрали и предлагат своя  улов - екзотични риби и всякакви други морски твари. Някаква идея как се казва суетната "усмихната" риба, със завидно сочни устни и деликатно червилце?

.

Приятни алеи водят до входа на Стария град. Облаците, пропити с мека, остатъчна светлина придават магическа атмосферата на площада.

 

При разпадането и разделянето на Римската империя на Западна такава и Византия, границата между тях минава точно от тук. И двете могъщи култури са оставили своя отпечатък. Точно в 19:00 часа гласът на камбаните от околните църкви отекна надалеч във все още притихналия град. Храма "Света Троица".

 

Камбанарията, на православната църква "Свети Иван", разположена в центъра на древният град, бди от векове над него и го кара да живее в отмерен ритъм, диктуван от нейното сърце – градския часовник. Всяка ниша и площадче са приютили кафене или ресторантче, но те не идват в повече, по-скоро помагат и подсилват общото усещане за уют, за нещо родно и близко. В този град се чувстваш комфортно и на място. Все едно си бил тук всяко лято, през последните 20 години, нищо че си дошъл за първи път едва преди час.

 

Трудно е да се опише с каква невероятна атмосфера са пропити тесните улички на старият град, криволичещи покрай високите зидове на каменните къщи и дюкянчета. Тя трябва да се почувства. Фенери на поставки от ковано желязо, разпръскват мека светлина. Лек ветрец полюшва висящите табели. Проходите на места са толкова тесни, че ако протегнеш ръце, можеш да ги докоснеш, и да направиш арка. За нас определено това е най-приятният "Стар град". Невероятен е!

 

Будва предлага удоволствие и наслада за всеки. Видяхме колко красив и уютен е старият квартал. Крайбрежната алея е тиха и спокойна, а главната пешеходна улица изобилства от глъч, дискотеки, сергии, барове, магазини, цял панаир. Лесно може да избереш на какво да се отдадеш според своя вкус и желания.

 

Всеки си има свой начин за локализиране на интересните места. Един ползва помощ от приятел или чете пътеписи, друг ходи и опитва от всичко, а Дойчин е подходил конструктивно, технически. С поставен на гърди сложен уред, с разни копчалъци и цели две скали. Едната отчита нивото на еднорфина му, а другата, само той си знае какво, понеже уреда е самоделка… :-) Ясно се забелязва обаче, че и двете му стрелки са на МАХ. Вижда се това и в очите.

 

Бойко, разчита на собствените си сили и на богата езикова култура (той бе нашия полиглот :-) Бойко, ако не те разберат нещо, да знаеш, няма страшно, осланяй се на чара си. С него лесно ще подтикнеш някоя местна девойка да стане гид на неориентираната ти туристическа душа в сложният процес на опознаване нощните тайни на града.

 

Сега е моментът да си поиграем на война. Като малки много я обичахме тази игра. Какви колосални "битки" разгръщахме с пластмасови войници и тръби с фунийки. Командващият похода - Генерал Илариончо, прихваща с поглед целта… с насочен по Наполеоновски :-) пръст заповядва: “Огън бий-й-й!”

 

Капитан Бат Слави - главнокомандващ дясно, артилерийско подразделение, заема позиция в желанието си да подкрепи своя стар другар и ветеран от 4-5 мотообиколки …

 

Гърмят оръдия, пращят осколки, викове на надмощие и на ужас, бурята на устрема ни помита всичко... Победата е там пред нас... НАПРЕЕЕЕЕД!!!... абе, тая сутрин пихме ли си хапчетата... :-)

 

С удар на гонга, в случая камбана, край на баталната сцена поставя пазителката на мира, нежното цвете на мотообиколката - Дидка. А дали не е просто гладна... навремето аристократите са имали под ръка звънчета, при първото позвъняване на които, дотичвал иконом, с пълни шепи земни блага. Защо сега да не е пак така. Ами да, вече е вечер. Слънцето отдавна се оттегли в покоите си, на заслужена почивка.  Долу, в подножието, при хората, настъпи трескаво оживление.

 

Ми тъй де, "и аз съм хора"… поради което, трябва да се включим във вечерния човеко-поток . Мисията за нощта е ясна: Разузнаване на района, сливане с местните до ниво средностатистически пияници, с цел по-добро вникване в народопсихологията на черногореца.

 

Дойчин, сега, не го закачайте... Не ядосвайте звяра!... "Joey doesn't share food!!!" Тази снимка вероятно скоро ще видим по билбордовете в Сомалия.

 

Заситили част от първичните инстинкти продължихме разходката. Наоколо обаче имаше огромно количество предизвикателства за другата част от тях. Всъщност тук много повече, отколкото в Кавос, приличаше на "Града на греха". Няма да изпадам в подробности, само ще вметна че в Будва се падат най много красиви девойки на глава от населението...(не ме питайте за коя глава). Просто не препоръчвам курорта на хора със слаби сърца или проблеми с кръвното – няма да издържат :-)

 

Мястото, на което продават палачинки, е “Палачинкарница”, аналогично е за плескавиците, така е и с останалите заведения. Езикът е Сръбски. Разбира се почти всичко стига да се говори бавно. В Будва има заведения за всеки вкус и джоб. Разположени успоредно на брега могат да се намерят от сандвичи на крак до уютни, рибни ресторанти, които предлагат невероятни, кулинарни изкушения. Пак ще кажа, универсален курорт, за всеки вкус.

 

След цялата тази глъчка най приятно е да отидеш на плажа и да се отпуснеш на шезлонг с бира в ръка... Красота и Спокойствие… Светлини от небето и от брега  се отразяват във водата… Лек бриз нежно те докосва и кара всяка фибра на тялото да потръпва от удоволствие…

 

Гледането не за всички е достатъчно. За да усетят максимална наслада, някой прибягват до старата максима “Око да види, ръка да пипне”. Или както е в случая: "Дупе да се намокри, лице във водата да удариш". Отстрани изглежда забавно, но не се престрашихме да пробваме.

 

На следващия ден, по маршрут препоръчан ни от милата хазайка, започнахме обиколка на околността. Да, определено има какво да се види.

 

Остров "Свети Стефан" се намира на няколко километра южно от Будва. Старинна крепостна стена обгръща в обятията си каменни постройки с много зеленина! Всичко това сред тюркоазено море. Като чайки, реещи се в небесната шир, малки, бели лодки спокойно чакат стопаните си в заливчето. Имаш чувството, че е нереално, че е рекламна картичка. Това е един от най-добре запазените, автентични, средновековни градове. На острова няма коли, няма паркинги, няма тълпи туристи. Той е затворен, почивен комплекс с ограничен достъп. "Редовата" нощувка струва "само" 1000 EUR. Специалната,... кой знае. Казват, че е най-скъпият хотел в Европа. Сред посетителите му са известни личности като Силвестър Сталоун, Клаудия Шифер и др. Местните "Градски легенди" разказват, че правителството на Черна гора продало острова. Като купувачи се споменават големи туристически вериги и световноизвестни милиардери, с руски произход. Пак според слуховете въпросният владелец се заканил, че ще превърне това невероятно красиво място в по-посещавана и по-известна хазартна дестинация от Монако. Ми то, като се замислиш, на някои хора така си им минава живота, "Бяла, спретната къщурка, със собствен плаж и една бяла яхта отпред..."

 

В такива случаи човек трудно се ориентира към красотата на гледката в задния план на кадъра

 

Следваща спирка Цетине – историческата столица на Черна гора. Хубаво е да има кой да те посрещне за “Добре дошъл”, пък макар и девойката да е от бронз. Града носи името на реката която минава през него.

 

Опитвахме се да разберем какво е искал да каже автора на тази скулптура... явно е че седи човек сред оглозган вертолет  и се опитва да гледа позитивно на споходилото го нещастие... най вероятно роми ще да са му смъкнали всичкото алумин от вертолета. Това ни кара да се чувствахме като у дома... даже и регистрационните табели са с “СТ” - заралийски ще рече... само дето беше по-красиво и по-чисто.

 

В тукашния манастир, превърнал се в седалище на метрополията, се пазят част от мощите на Свети Йоан Кръстител и парче от кръста, с който е покръстен Исус Христос. За да бъдат предпазени духовниците, обитаващи манастира, от изкушения, на посетителите се връчват гигантски, бели роби.

 

Ето едно ангелче или май по-скоро духче.

 

Това е макет на светата обител. В един магазин за сувенири се разприказвахме с продавачката. Много мило и любезно момиче, което като разбра, че следващата ни спирка е град Котор, леко притеснено ни каза: "Be careful, it's а crazy road!!!"

 

Вече предупредени скочихме по машините и напред.

 

Когато на пътните инженери са им възложили да проектират път от тук до Котор, те явно са дали топографската карта на някое малко дете. То е надраскало по нея, с размах, каквото му е дошло. В резултат ивицата асфалт е добила днешните си брутални форми.

 

Невероятно красиво е спор няма, но и доста страшничко на моменти. Толкова е тясно, няма място да се разминем. Този наръфан зид, има предпазна функция, но ту го има, ту го няма. Направо настръхваш… Умопомрачителен път!

 

Гледка предизвикваща сетивата и караща мозъка да работи на границата на възможностите си, в обречен стремеж да класифицира и сравни тази необятна красота с нещо видяно до сега.

 

Цялото това въртене наляво-надясно си заслужава до последния метър. Накрая, както обикновено, идва и голямата награда. Пред погледа ни се разкри пълното изящество на Которския залив (Бока Которска), скътан в пазвата на величествените планини Ориен и Ловчен, чиито върхове достигат 1900 м.

 

Леле майко, няма такава гледка! Няма такова място! Няма такава красота! Няма! Безкрайно съм щастлив, сега когато пиша тези редове, отново развълнуван до крайност при спомена за това прекрасно място. Щастлив съм също от удовлетворяващото усещане, че и това пътешествие успя да предложи нещо, над което човешкият ум е безсилен да се произнесе. Нещо, което ще топли ,като силен пламък сърцето ми не само през цялата зима, а и през целия ми живот. Спомен, който с времето не избледнява, а даже напротив, става още по-силен и по-красив. Спомен, който ме кара силно да извикам: "ДА! АЗ СЪМ ЖИВ!" Знам го защото бях на това място и го почувствах. Почувствах божественото докосване!

 

 

И пак да си дойдем на думата... гааз по правите отсечки, завой, спирачка, по ниска предавка и пак гааз, и пак завой, и пак, и пак, и пак... цели 30 км.

 

Километрите не са много, но преживяването е силно и разтърсващо. В никакъв случай не пропускайте това трасе. Ще има много да съжалявате ако го направите.

 

Със сигурност ще се върнем и ние някой ден и ще си спомним, колко щастливи се чувстваме сега.

 

Бат’Слави и Дойчин изпаднаха в захлас. Използваха всеки удобен момент за да снимат. Вдигнат палец – гледката е страхотна!!!

 

Приближаваме все по близо и по близо. Усещането е като че ли преди милиони години гигантски великан е оставил огромен стъпков отпечатък. Толкова са стръмни склоновете на планината наоколо. Всъщност Которският залив е погълнат от морето, речен каньон.

 

Пищните палми, отвесните канари и тюркоазената вода на залива ни посрещат на входа на Котор. Незабравима екзотика.

 

Още едно чудо. Този път сътворено от човешка ръка – старият град и крепостта. Визията леко напомня  Великата китайска стена. Всички тия красоти са в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. По време на царуването на Самуил, Котор, както и Будва, са били в рамките на Българската държава, т.е. струва си да проверим няма ли да ни реституират някое имотче.

 

Безплатен, охраняем паркинг за мотори. Ха сега де! Де' сме видели ний таквоз "чудо" по наш'те, "европейски" земи. Как да не им свалиш шапка на Черногорците.

 

Старият град те потапя в атмосфера на спокойствие. Градският площад, както и  всички улички са застлани с мраморни плочи, в най различни цветове.

 

Всичко е построено с голям усет и стил. Носи духът на Венеция, която го е управлявала и развивала в продължение на 400 години.

 

В старият град видяхме 6 православни и католически църкви. Извън стените има поне още толкова. Църквата "Свети Лука" е в типичен, средиземноморски стил.

 

Католическата ктедрала “Свети Трифон” е реставрирана през тази година. Повече ни учуди обаче годината, в която е построена - 809 г. Колко ли пъти от тогава този град е сменял владетелите си, колко ли унищожителни войни е имало наоколо, а църквата е оцеляла, ням свидетел на всичко... Тъжно е като се замислиш колко сгради, дори не църкви, просто сгради, у нас са оцелели от това време...

 

Да не пропуснем да отбележим православният, катедрален храм “Св. Николай Чудотворец”. Двата паметника на вярата се намират в непосредствена близост един до друг. И това ако не е религиозна толерантност, здраве му кажи. Как да не се възхити човек. Имайте предвид, че говорим за времената на "мрачното" средновековие.

 

След толкова много години, тази порта продължава да служи, за връзка между два свята, земният и духовният и продължава да кара хората да се спират и питат какъв е изобразения сюжет. Колко много старини са достъпни за обикновения турист. Не е необходимо да се ровиш надълбоко за да се докоснеш до историята. Тя просто е около теб.

 

И тук уличките са тесни и уютни, сгушени между високи стени. Преминаваш под арки, бродиш по сенчести и мрачни проходи, което си е истинска благодат, на фона на силното, августовско слънце.

 

От толкова много култура, комбинирана с малко Tuborg, човек се уморява, и го избива на Любофф... :-)

 

Забележете какъв синхрон има в почивката на уморените ни другари – ръце, крака, торс… Като гимнастички, тренирали месеци наред синхронно поведение. Достойни са за олимпиада. Само ни дайте по телевизията, да видите К'во ста'а... Не се заблуждавайте, лееекото разминаване в погледите е част от скрития замисъл на хореографа.

 

Още едно синхронно изпълнение. И пак толкова "преизпълнено с енергия". Погледнеш ли ги и едните и другите, въобще не ти се преспива.

 

Отпочинали и с нови сили се отправяме към пристанището. От доста време си търсим яхта, та да проверим и тук, как е пазара. Веднага се насочихме към правилното място - Mayan Queen II. За малко да се минем снощи, в Будва, с някаква 11 метрова залъгалка. Добре, че внимаваме. Друго си е това 5 етажно чудовище (и едва 20-то място е в класацията за най-големи яхти 2009).

 

Що пък да не пробваме плажа на Котор. Ам'чи'ко'ш'муй! Я гледай колко е хубаво само. Бистра вода, спокойна, все едно сме в езеро, само малко солена. За съжаление, отгоре топла, а отдолу ледена. Пълната липса на вълни и течения в този закътан залив не и позволяват да се затопли равномерно. Още един факт подкрепяща асоциацията с езерото.

 

Уж е вече Септември, а големи, туристически кораби непрестанно бълваха тълпи туристи.

 

Плажа Яз (Jaz). Зелен, стръмен, планински хълм, търсещ съприкосновение с необятната, синя, водна шир. Природата винаги прави най-красивите комбинации и те винаги доставят нечовешка, естетическа наслада. Жалко, че е в контра-ажур. На този плаж, няколко месеца преди нашето посещение, е бил концерта на Мадона.

 

Слънцето неотлъчно следва своя път на запад и бавно отстъпва място на топлата, средиземноморска нощ.

 

Следващата сутрин. Отпочинали и заредени с положителни емоции ,потегляме към следващата цел - Хърватия. Преди това обаче има още какво да видим в Черна гора. Ще обиколим целият Которски залив, полуостров Тиват, Доброта, Пераст, Рисан, Биела и Херцог Нови.  Има и по-кратък вариант, с ферибот или без обиколки, но кой бяга от хубавото. Нали за това сме тръгнали.

 

Всички тия красоти виждате на картата. С червено е маршрута по който се движихме. Разстоянието между Тиват и Биела, по права линия, няма и 5 км. Обикаляйки залива, ние навъртяхме 60 км. Щастлив съм, че го направихме. Удоволствие е да разгледаш най-южният фиорд на Европа.

 

Контраста между негостоприемните, планински ридове и благата, морска синева е впечатляващ.

 

Уличките тук са от тесни, по-тесни. Щеше да е изпитание за колата. Бойко предпочете да спести Тиват и да разгледа градчетата от другата страна на залива. Разбрахме се да се чакаме след хърватската граница.

 

Красивите пейзажи се редуваха с някакви фигури, които ми се струваха познати.

 

Съвсем се отплеснахме. Всички се забихме по отбивките, гледахме, снимахме и цъкахме с език.

 

Няма как да не цъкаш с език, приятели. Неповторимо е!

 

Буквално пред всяка къща имаше лодка. Оформени бяха ниши, нещо като морски гаражи.

 

В залива се появи четиримачтова шхуна. Караше на двигател, бавно, без разпънати платна. Абе какви платна, то тук и вятър няма. Дори и със свити ветрила обаче платноходите са изключително грациозни.

 

Едва спряхме в Херцог Нови и фен клуба на Капитан Бай Дойчин вече го надуши. ама какъв е убавец! Как да се не бацнеш с него.

 

ама и той е блага душа. Нямаше начин да скърши хатъра на почитателите. Бърза бира на крак с местните.  А ние чакаме и се чудим къде се е затрил.

 

запленени от гледките, неусетно прекосихме целият залив. Тук осъзнах колко трудно е човек да си достави такова, върховно удоволствие. Затова, получи ли се веднъж, не бягай! Отдай му се до последната секунда

 

Миналата година, докато подготвяхме пътешествието, загрижени приятели се опитваха да ни разубедят от идеята да посетим Черна гора. Бяха дори по-склонни да ни "пуснат" в Албания, но тук, "Неееее! В Черна гора стрелят по хора." Трябваше да ги убеждавам, че по CNN ежедневно рекламират черногорските курорти, отзивите за страната са страхотни и въобще всичко е повече от цивилизовано. При толкова "предупреждения" обаче не може да не остане капка съмнение. Колко сме били залюхани! Как само липсата на информация ражда безумни митове. Нееее! В Черна гора не стрелят по хора!!! :-D Това е една изключителна страна! По всички асоциации сравнявам това, което видях тук с уредените Австрийски и Германски провинции, но хората са много, много по-хубави. По балкански топли, гостоприемни и отворени към чужденците. Навсякъде се разбирахме без проблеми. Каква атмосфера само! Имахме чувство, че сме си в къщи. Ще запомним и стръмните планини, многото завои, кристално чистата вода, страхотните стари градове, вкусните плескавици. Страхотно! Страхотно! Страхотно! Обичам Черна гора!

 

 

Горе ^                     Следва >

 

 

Допълнително

Панорамна снимка от планината над Будва.

 

Филмче за лудите завои над Котор.

 

              

 

 

 

 

Карта на маршрутa

 

 
 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2009-10-20 23:36:49
От: nevi
Отново чудесни снимки. Текста също. Понесох се заедно с вас. Браво!


2009-10-31 12:43:57
От: Martin Georgiev
Email, ICQ или Skype: martin georgiev
Много яко сте си прекарали. Браво! И аз си мечтая за такова патешествие, но съм със скутер и няма как да стане. Пожелавам ви нови дестинации.


2009-11-12 20:14:04
От: diana
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Браво. Чакам с нетърпение останалата част от разказа и ви пожелавам нови пътешествия през 2010.


2009-11-17 19:53:40
От: Борислав Асенов
Email, ICQ или Skype: boko.82@abv.bg
Е айде де, с нетърпение чакам продължението.


2009-11-21 09:37:56
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравейте Приятели. Съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго. Естествено за всяко нещо си има причина, но разбира се, причините не са оправдание. За щастие успях да намеря малко време и "борбата" продължава. Съвсем скоро ще има развитие... и то какво... пише се, та чак копчета от клавитурата хвърчат... :-)


2009-11-30 20:29:19
От: Богдан Богданов
Email, ICQ или Skype: bvbogdanov@mail.bg
Бат Ilarioncho, вярно голяма красота и истинска цивилизация. За да не се прекърши напълно крехкия национализъм, който вирее в мен все още, ще отбележа,че тези чудни Плитвички езера страшно ми напомниха на Крушунските.


2009-12-03 12:21:33
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Еееех, Боги, със срам и сведен поглед ще призная, че за последните две години четири пъти се каня да посетя Крушунските водопади и все нещо се случва, та не мога да го направя. Съдейки по разказите на всички, явно са изключителни. Ще изчакам пролетта, за да се раззелени и ще ида, на всяка цена. Благодаря, че отново ми привлече вниманието натам.


2009-12-23 23:50:52
От: Михаил
Email, ICQ или Skype: misho56
Не знам цветето как се казва, но определено не мога да се въздържа да изкажа страхотните си впечатления от пътешествието и пътеписа. Пренесох се заедно с вас по тия хубави места и неусетно изчетох всичко на един дъх. Уважение за старанието и ентусиазма с който сте описали всичко. Усетих духа на пътешествието и скоро аз самия ще предприема такова. Със здраве!


2010-01-19 23:31:22
От: kosta donev
Браво хора, страхотна обиколка сте си направили. Аз всяка година посещавам Охрид по един или когато мога по два пъти просто е велико и до сега не ми е омръзнало. Планината която ви се падаше от лявата страна когато сте пътували от Охрид до манастира Св. Наум се казва Галичица това е местен парк или нещо такова, а онзи готин извор в подножието на манастира му викат Билянини извори. Поздрави от мен !!!


2010-01-22 17:28:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравейте всички. Благодаря за отзивите от името на цялата група! Как само ни радвате ако знаете... Коста, хубаво е, че сподели. И аз така се чувствам. Мисля, че колкото пъти да отида в Охрид все ще ми е интересно и приятно. Уникално място е това! Писал съм за планината Галичица. Наистина е непростимо да идеш до Св. Наум и да не изкачиш планината. Гледката отгоре е разтърсваща!!! Ще си позволя едно уточнение. Извора в подножието на манастира НЕ е Биляниният. Това е извора на Св. Наум. Много хора ги бъркат. Биляниният извор е в самият Охрид, в южният край на града. Близо е до Стадиона и до Яхтеното пристанище. Биляниният извор също е изключително място и седващият път на всяка цена иди да го посетиш. Ще ти хареса.


2010-01-23 13:04:54
От: ЛЮБО МИЛАЧКОВ
Email, ICQ или Skype: milachkov@mnet.bg
БРАВО,ГРАМОТНО И УВЛЕКАТЕЛНО.С МНОГО ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКО.


2010-01-24 19:50:45
От: Лили
Email, ICQ или Skype: lilija.georgieva@gmail.com
Ilarioncho, мисля, че на тази усмихнатата риба-чудовище й казват grdobina, демек грозотия, би трябвало да е от семейство Lophidae. Поздрави от Любляна!;)


2010-01-24 19:53:45
От: kosta donev
За извора така са ми казали местните, иначе ще потърся оригиналният извор само да се позатопли времето. Поздрави !!!


2011-02-05 00:29:28
От: Митаче
Email, ICQ или Skype: mitache
Хора, вие ме разбихте. Толкова много страни и така весело описани. Прииска ми се да пътувам. Не съм си помислял до сега за Албания, но след чудесният ви пътепис ще я посетя. Черна Гора също.


2011-02-15 21:59:57
От: тодор добрев
Email, ICQ или Skype: biker81@abv.bg
Невероятно изживяване дори само когато четеш пътеписа.


2011-04-14 22:33:23
От: Македонец
Email, ICQ или Skype: rrrrrrr@eee.ee
Прекрасни слики. Браво.


2011-04-15 07:33:02
От: абв
Email, ICQ или Skype: abv@123.mk
Супер турнеја и многу добро сте ги опишале сликите. Добив впечаток како и јас да сум бил со вас. Браво!


2011-10-31 11:36:41
От: ЧЕРНОГОРЕЦА
Email, ICQ или Skype: rozavani@gmail.com
Щяхме да се заселваме около БЕРН, Скромна къща с градинка, нещо такова . НО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС ЩЕ СЕ ВЪРНА ТАМ КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ ПРАДЯДО МИ. ВЕЧЕ СЕМЕЙСТВОТО Е ВЗЕЛО РЕШЕНИЕ И ЩЕ СЕ МЕСТИМ В БУДВА. ЩЕ ВИ ПОКАНИМ ДА НИ ГОСТУВАТЕ СКОРО. СНИМКИТЕ СА ВИ НАПРАВО ТРЕПАЧ!!


2011-11-05 09:22:38
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Черногорецо, човече, ти ме разби! Откак сме се върнали от там тайничко си мечтая как един ден ще се прeместя да живея в Черна гора. Твоето и на семейството ти решение е моя сбъднат сън. Изключително се радвам и в същото врме много се вълнувам задето написаното от нас е спомогнало за едно такова житейски важно решение. Подкрепям ви с две ръце и съм сигурен, че ще се насладите на едно прекрасно бъдеще в тази малка, но толкова красива и гостоприемна страна. От цялото си сърце Ви пожелавам успех!! P.S. А поканата за гостуване чакаме и премаме с радост :-)


2012-02-13 09:28:24
От: Nadia
Email, ICQ или Skype: focusgirl@abv.bg
Привет и поздрави за страхотните разкази и снимки. През 2011 г бяхме за 1 седмица на почивка в Саранде, Албания и мога да кажа, че промяната не е особено голяма - продължава строителството на хотели, пътища, все още всеки 2-ри автомобил е Мерцедес, но пък хората бяха любезни и с желание да развиват туризъм.Тази година сме решили да се запътим към Черна гора, определено ще почерпим информация и от вашето пътуване.


2012-02-14 18:39:37
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Nadia, Черна гора определено има какво да ви предложи. Прекрасно място е тая страна. Ако може да помогнем с някаква информация питай, ще се отзовем с удоволствие. Интересно ми е какви са твоите впечатленията от Албания. Постояли сте повечко време там и вероятно имаш малко по-дълбоки наблюдения. Ние за съжаление минахме, така да се каже, набързо. Или поне по-бързо отколкото ни се искаше. Сподели, моля те. ще е интересно за всички.


2012-02-17 17:24:45
От: Елия Тренкова
Email, ICQ или Skype: trenkov@mbox.contact.bg
Ей, трети ден не мога да се разделя с тия пътеписи!Направо съм омаяна от красивите ви снимки, но много повече ме вдъхновяват коментарите.Супер сладко и завладяващо чувство за хумор.Пътували сме по маршрутите ви и в Гърция, и из Родопите, и в Македония, и затова сега "в шеги и закачки" ми е чудесно да го направя отново с вас.Такава реклама за екскурзии не знам дали друг би се справил да направи така зарибявящо. Айде, че имам да чета едни пътеписи...


2012-03-12 13:42:23
От: Дида
Email, ICQ или Skype: emilirossi@abv.bg
Направихте ми една невероятна виртуална екскурзия. Страни близки до нас а се оказа, че почти нищо незнам за тези прекрасни места. Страхотни снимки и много добро описание. Браво пожелавам ви и други интересни маршрути. Поздрави от Смолян и Родопите.


2012-06-05 11:49:56
От: Весела
Email, ICQ или Skype: vesigeri@yahoo.com
Прекрасно написано, с прекрасни снимки. Ще го чета още няколко пъти. Благодаря за удоволствието, което ми достави! Пожелавам нови пътешествия и разбира се разкази!


2012-06-10 21:21:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Ехей, добри хора, удоволствието е е изцяло наше :-) Радвате ни много с коментарите си, давате "пауър" тъй да се каже. За щастие след малко привидно затишие планирането отново е в ход. Ако всичко е наред до края на лятото трябва да има новини. Ще се постатраем нещата да се случат качествено. Дай Боже! А до тогава продължаваме да дерзаем "в шеги и закачки". :-D


2013-04-08 13:43:21
От: Valerija
Email, ICQ или Skype: valeria23b@yahoo.com
Путешествие супер! Отличный фотоотчет и очерк! Увидела столько мест, в которых всегда хотела побывать. Обязательно побываю...Авторам желаю новых интересных путешествий!


2013-04-08 15:41:14
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Руский коментар до сих пор у нас не был. Спасибо большое! Желаю вам исполнения вашей мечты путешествия.


2014-01-22 15:49:32
От: Mila
Email, ICQ или Skype: andonova11.01@abv.bg
Изпих си с удоволствие слетобедното кафе. Прекрасно, дай боже повече такива пътепиис като Вашите. Поздравление и не че искам да Ви подразня но след 2-3 месеца ми предстои точно този маршрут!


2014-01-22 17:59:47
От: Ilartioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Мила, Искрено се радвам за теб, задето имаш път по тия красиви и толкова гостоприемни земи! И да знаеш не ни дразниш. Причината да пиша пътеписите е да споделя с повече хора чудесните кътчета на земята, които си струват да бъдат видяни и още повече почувствани. Това че ти си се запътила натам, приемам съшо и като наш, мъничък успех :-) Дай Боже повече пътешественици!


2014-02-18 16:37:50
От: Драган Стојановић
Email, ICQ или Skype: herba@ptt.rs
Знам,одлично знам,да моја држава YUGOSLAVIA(горе на карти),увек остаје у срцу.Хвала ти на потсећању! Зар сте само то и толико видели у Србији?!


2014-04-09 12:01:05
От: Konstantin Kojuharov
Email, ICQ или Skype: koko5532000@yahoo.de
Здравейте сладури! След всички суперлативи, изписани в горните коментари, единствено мога да замълча многозначително, широко ококорил очи, все още пълни с невероятните гледки, на които се насладих благодарение на вас! Цялото това приказно приключение е предадено с невероятно чувство, което недвусмислено показва, че сте много готини хора, позитивни, пълните ми душата, изобщо...единственото кофти е, че чак сега установявам колко ми е беден речникът:) През предстоящите майски празници, живот и здраве, се понасяме и ние с моята приятелка към тези красоти, благодаря ви от сърце за приказката, в която ме пренесохте! Живи и здрави да сте!!!


2015-03-25 12:06:31
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво ей това е пътепис! Моето разбиране е че един пътепис се прави с цел да помогне на хората,решили да попътуват.А този е точно такъв.Разбира се и чувството когато го пишеш,конструираш и нагласяш също е страхотно,нали? Имам 2 въпроса на първо четене.С мотори добре, а с джип как ще е? Говорите за доста тесни пътища на някои места.Става въпрос за не най голям такъв-спортидж на киа.И втория ми въпрос няма ли да е добре да обърна маршрута обратно?Как смятате?То разбира се е въпрос на вкус, но все пак.Отдавна искам с жената и детето да отида натам.Благодаря още веднъж!


2015-03-27 12:13:55
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Марио, Благодаря за хубавите думи! Прав си, че чувството е прекрасно когато пътуваш и когато описваш пътуванети, и когато го четеш, че и когато вземеш та видишетеш някой толкова позитивен коментар, като твоя :-) Преди всичко да кажа, че и с джип и с кола, та ако ще и с автобус може да се стигне навсякъде. Относно обръщането на маршрута, моето лично мение е и ДА и НЕ. Предимството на обръщането ще е, че ще се пътува в по-близкото до морето пътно платно, т.е. морските пейзажи ще се виждат по-добре. Недостатъците (според мен) ще е влизането в Албания откъм северната част на страната, която е по-пренаселена, прашна и не толкова красива колкото южната, от Гърция до Вльор. Това може да остави неприятно първо впечатление, а не бива :-) Освен това влизането от една добре организирана и подредена държава в една.., хм, не толкова, ще ви кара да сравянвате детайлите с онази предишната и има шанс да не се накефите :-) а в края на краищата, това са само детайли... Определено си струва да погледнеш нещата в Албания с необременено око. Има какво да се види и почувстева там и то много. При всички случаи не се втелявайте в детайли и грешни представи наложени от медиите и тръгвай смело :-)


2015-03-27 21:43:09
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво бе, човек!Не зная как се казваш, най-вероятно Иларион.Всъщност никакво значение няма. От 3 дни чета прекрасните пътеписи,които си сътворил и споделил. Сега разбирам защо този сириец ви е поканил в къщата си!Как успяваш да лъхаш толкова позитивизъм, влияещ на хората?Не те познавам,но явно си готин пич!Да си жив и здрав! Малко бях загубил вяра, че в тази държава има стойностни хора, но ти ми промени мнението!Поздрави и на Дилянка, геройско момиче!


2015-03-28 10:38:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Мерси, бре добри човече, Марио! Всички имаме хубави помисли и човещина в сърцата си, само трябва да им даваме повече воля. Тогава и страната ни и Светът ще е по-добър :-) А всъщност пътешестването е един прекрасен начин да изкараш доброто в себе си на показ, защото, както писах по-горе, "Човекът е ЧОВЕК, когато е на път!" :-D

 

 

Македония  Гърция  Албания  Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >