МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

Мото Балкани 2009

 

 

 

 

 

Хърватия

 

Македония  Гърция  Албания   Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 

Хърватската граница, се оказа една от най-трудните за преминаване. На пук на целият огромен трафик западноевропейци, хърватите тарашеха наред. Проверяваха всички багажерии и то не отгоре, отгоре, а докарваха до колата специална масa и буквално разпердушинваха всичко на нея. До кабинките се беше събрала внушителна камара черногорски, кашкавалени пити, сливовица, пушени меса и други деликатеси, а опашката напредваше със съответната, внушително бавна скорост.  Моторите, разбира се, се насочихме най-отпред. Руса кака в кола с немска регистрация се опита да ни препречи пътя. Единият от митничарите забеляза какво става, нахили се и дойде специално да ни повика. Пусна ни изключително бързо. Дори каските си не свалихме. Бойчето ни чакаше в първото село след границата. Подкарахме към Дубровник, а времето започна да се разваля. Повечето къщи наоколо бяха спретнати и прясно измазани. Скоро разбрахме причината. По тези които още не бяха, ясно личаха следите от скорошната война. Дупки от куршуми и снаряди имаше буквално по всяка къща. Тогава тук трябва да е било страшно. Заваля. Смятахме да отседнем на къмпинг. Дори огледахме 2-3, но с тия буреносни облаци беше малко рисковано. Минахме на "план Б". Мотористите се скрихме на сухо, а колата с Бойко и Дидка командировахме на разузнаване и преговори в съседните селца. Намериха добра квартира в село Cibaca. Цената беше прилична, разстоянието до Дубровник, само 6 километра. хубави гледки наоколо не липсваха, а беше приятно спокойно.

 

Настанихме се в квартирата и времето се оправи. Ама че шега. Няма значение. Напред към Дубробник. Не знаехме каква е ситуацията с паркирането и хванахме автобуса. Беше много удобен. Спираше на метри от обиталището ни.

 

Има една стара поговорка, че "Човек не е живял, ако не е видял стените на Дубровник." Застанеш ли пред тях разбираш какво се има предвид. Наистина са внушителни. Най-добре запазените градски стени в света. Дълги са 2 км, високи 20 метра и широки от 4 до 6 метра. Колосалното, защитно съоръжение, построено в периода 12 - 14 век, дало възможност града да просъществува като независима република в продължение на 400 години (14 - 18 век), като при това е устоял на многобройните опити на могъщите си съседи Венецианската република и Османската империя да го превземат.

 

Макет на старият град от който не се вижда, че в него има сериозна денивелация.

 

Всъщност, част от Дубровник е на склон и от входа спускаш стръмно по тесните проходи между къщите, към главната улица. Някога целият град е бил само по този склон. На мястото на централната улица е имало тесен пролив, а отсрещният край е бил остров. При разрастването, проливът е засипан и островът се е слял със сушата. От двете страни на засипаната част са се получили скътани заливи, осигуряващи сигурен пристан и защитавани от градските стени. Точно заради тези заливи, в средновековието, се е разнесла славата на Дубровник  като най-сигурното пристанище в Средиземноморието и го е направило ключова точка в морската търговия. Благодарение на тази търговия пък е успяла да просъществува независимостта на градът-държава и да бъдат построени още по високи и непревзимаеми стени. Странно е как понякога уж нямащи нищо общо обстоятелства и събития определят съдбата на хиляди хора.

 

Главната улица "Стадун". Много е красива и много представителна, но също така много пренаселена. Паветата са излъскани до блясък от краката на милионите посетители.

 

Църквата и паметника на Свети Блазий (Seint Blasius). Светията е живял през 10 век. Канонизиран е заради помощта, която оказал на местните  жители, в опитите да се опазят от атаките на Венецианците. До днес се почита като пазител и закрилник на града.

 

Приятно е в Дубровник, но има нещо, което не ни дава мира, легендата за дубровнишкият сладолед. Дали наистина е най-хубавият в света?...

 

Ами да вземем да проверим. Но как да изберем... хммм...

 

Даааа, хубав е сладоледа, но чак пък най-хубавия... ще поспорим. И все пак, голям кеф е да го хапваш насред централният площад, в града-музей.

 

Ние се радваме на сладоледа, а някой си бяха донесли шампанско и стриди. Опънаха си хората софрата върху паметника и хич не им дремеше. А после ние сме били некултурни, тъмни, балкански субекти.

 

Този котарак не спираше да дебне гълъбите наоколо. Eдва ли беше гладен, ако съдя по това как блажено се бяха разтегнали събратята му наоколо. По-скоро искаше да впечатли посетителите със своите номера. Своего рода нарцис някакъв.  Доказа го факта, че в моментите когато имаше възможност да хване гълъб, умишлено забавяше движеният си и му даваше възможност да избяга. После пак се спускаше стремително към следващата "жертва". Актьор.

 

Широка, широка, колко да е широка?

 

Ето толкова. Ама и широчина! Някой аутобан ще вземат да прекарат скоро от тук, като гледам.

 

Има поверие, че който успее да се закрепи на този камък и си съблече фланелката без да падне ще срещне ангел. Ба'т Славчо почти успя.

 

Дойчин пък се насочи към аквариума на Дубровник. Страшна работа ви казвам. Буквално.

 

Интересно място. Има подводни обитатели от всички краища на света.

 

Светеща морска звезда. Ако не сте ходили друг път на подобно място, посетете го. Красотата на подводната фауна е уникална.

 

Огромни, туристически лайнери доказваха големият интерес към адриатическото крайбрежие. Има защо.

 

Започна да мръква. Градската, часовникова кула заблестя в златисто.

 

В прекрасна феерия от багри се оцвети и църквата на Seint Blasius.

 

По улиците започна да патрулира "нощната стража", в традиционни униформи.

 

Красота! Не случайно стените и целият Дубровник са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Внушително творение на човешката ръка.

 

Утрото ни започна забавно. Едва отворили очи бяхме посрещнати от нашият хазяин, който ухилен до уши, отривисто подвикваше "Ракия" и правеше отлично различим жест, поднасяйки виртуална чаша към устните си. Подсмивахме се ние под мустак и повтаряхме "Ракия довечера..." Мислихме си, че се е разминало и домакинята след малко ще се появи и бурно ще охлади ентусиазма му. Какво да ви кажа? След минута домакинята наистина се пови, но не за да му се кара, не и за да ни донесе кафе. Носеше жената поднос, а на него чиния смокини, чашки и... цяла гарафа сливова ракия. Ебреее, тук не се шегуват! Сетих се за една стара, спасителска "мъдрост", с която се забавлявахме някога в Приморско:

 

"Ракия сутрин ободрително.

Ракия обед задължително.

Ракия вечер напоително."

 

Хилихме се и сега, но опитахме ракийката. Няма да обиждаме домакините за глупости я. И без друго днес ще се возим на лодка и няма да караме мотори... или поне така си мислихме.

 

Нагласихме се да чакаме автобуса. Бяхме предвидили повече от час аванс до отплаването на лодката. Няма от какво да се притесняваме. Говорихме си спокойно и чакахме. Чакахме, чакахме... ама автобус не идва. Бре да се не види, ами сега? Да ходим ли да вземаме моторите или да чакаме. Абе какви мотори. Нали сме тръгнали по джапанки, нямаме в нас документи, каски... пък и сме пили по една малка ракия... ще дойде! Ще дойде, ама не ще! Бре и зор! А капаро за лодката сме дали. Цял ден за това сме отделили... Ей няма начин, давай да отиваме да вземаме моторите, че ще закъснеем. Бегом по баира... набързо маратонки, каски, ключове,... опаа, забравих документите... а ти раницата ми взе ли... бързайте... къде да сложа плавниците... дръж това за малко да се обуя... кой ще отваря портата... то не беше суматоха, то не беше чудо!

 

Качихме се, запалихме, тръпнем на полусъединител а Слави не иде... вместо него тича Бойко: "BMW-то не ще да запали". Ах и звяра му германски, точно сега ли реши да прави проблеми. Лодката отплава след 5 минути, ние още не сме тръгнали, а трябва и пари да обменим. Давай да бутаме бързо, че няма време. Бутахме и бързо и бавно ама не ще. Да го прибираме тогава в двора. Аз ще се върна да взема Слави. Дойчин ще задържи лодката да не тръгне, а Дидка и Бойко ще тичат на менячницата. Речено сторено. Гааааз към Дубровник. Дидка скочи почти в движение а аз навих обратно към село Cibaca. Точно излязох от града и джоба ми взе да вибрира. Звъни телефона значи. Добре че го преместих там за да го усетя. Спирам, вдигам, Дойчин. Слави запалил. Незнайно как. Ей така от самосебеси. Натиснал копчето да покаже на хазяина какъв е проблема и дяволското изчадия заработило. Обърнах експресно и пак полетях към старият град. Паркирах със скоростта на пикиращ Месершмит. Последва як спринт по главната улица, при който за малко не пръснах, като кегли, компактна група японски туристи и пристигнах на кея...

 

... точно в момента, в който "Rudolfo" опря борда си е него. Какво стана с автобуса така и не разбрахме, но вече нямаше значение. Заради него обаче, за по-малко от петнадесет минути всички, без изключение, станахме на маймуни, ама на маймуни ви казвам. Зачервени, запъхтени, със сърца които всеки момент ще изхвръкнат. Егати почивката! Приличахме на спартанци след битката при Термопилите, а не на хора дошли за удоволствие и развлечения. Няма такава лудница!

 

Напуснахме Дубровник...

 

...и се понесохме по вълните.

 

За щастие морската шир и напитките на борда успяха бързо да възстановят спокойствието в сърцата ни.

 

Минахме покрай атрактивният мост над пристанището Груз (Gruz).

 

... покрай няколко рифа...

 

... и акостирахме на първият от Елафитските острови (Elaphiti Islands) - Колочеп (Koločep). Той е с диаметър около 3 км. и на него живеят 150 души. Въпреки че има пътища, няма нито един автомобил.

 

Свежата зеленина на острова се откроява на фона на тюркоазените води.

 

Кристална свежест, чистота и някаква, специална, адриатическа магия има дори в пристанищният залив.

 

Усещане за южен бряг и безвремие.

 

Дъното се вижда на метри под повърхността.

 

Прекрасно място. Няма я туристическата лудница на Дубровник. Истинска почивка и уединение.

 

Хареса ли ни остров Колочеп, достатъчно добре си личи от горната снимка. Вече няма и следа от напрежението, което ни разтърсваше до преди няколко часа. Колко малко му трябва на човек за да забрави тревогите.

 

Добре дошли в света на спокойните и щастливи хора!

 

Остров Шипан (Šipan) е по-голям. Дълъг е 9 и широк 2,6 км. На него живеят около 500 души.

 

Оказа се че той е още по-красив от Колочеп. Всъщност Шипан е най-красивият от трите острова, които посетихме.

 

Природното съвършенство наоколо и яркото слънце ни омагьосаха. Свежестта на прекрасното Адриатическо море ни изкушаваше неудържимо.

 

Напред към чудесата на Посейдон.

 

Впуснахме се в прегръдките на това морско съкровище. Едно от най-приятните преживявания в живота ми въобще.

 

Под водата беше също така обаятелно. Различен свят с различни обитатели.

 

Яйце на морски таралеж.

 

Рак пустинник в черупка на охлюв.

 

Алелуя! Душите ни наистина отпиваха от красотата и блаженството на Рая. Благодарим ти Господи!

 

Горното може да звучи странно, но няма друг начин да опиша как се чувствахме в онзи момент. Как за пореден път страстта ни по мото-пътешествията ни доведе на място, преизпълващо душите с най, най, най-прекрасните чувства на света. Как телата стават тесни, а мислите политат далеч навън защото цялото ти същество иска да стане част от заобикалящата те красота. Рай!!!

 

Докоснахме се до Рая и взехме частичка от него вътре в себе си. Любовта също е Рай. Алелуя!!!

 

Превъзбудени от преживяното достигнахме остров Лопуд (Lopud), който е с диаметър 4 км и население 220 души.

 

Още едно пленяващо място.

 

Понеже акостирането на пристанището се заплаща, капитаните бяха измислили хитра схема за икономия. Вместо за кея връзваха корабчетата едно за друго. Както се казва: "Мизерията ражда таланти!" Убедихме се сами, че навсякъде в Хърватско е скъпо, но имайте предвид, че за да се реализира горното е необходим стриктен план, кой кога точно ще се появи и кога ще потегли. Явно мотивацията е достатъчна той да заработи. :-)

 

Остров Лопуд притежава може би най-пълно усещането за южно, морско градче,...

 

... но за нас беше прекалено комерсиално. Не че не ни хареса. Напротив. Просто събирането на много хора на едно място, неминуемо те сближава, повече от необходимото, със заобикалящото те навсякъде клише на самодоволният турист, говорещ и мислещ само за шестзвездни хотели и какво ще има за обяд. А всъщност точно от този стереотип се опитваме да избягаме ние и точно за това пътуваме на две колела.

 

Кое лично вас може да ви развълнува повече, колко звезди ви е хотела или една гледка, като тази?

 

Наситихме сетивата си. Денят преваляше. "Rudolfo" ни понесе обратно към сушата, доволни и прещастливи.

 

В суматохата сутринта, бях спрял на първият паркинг, който видях, въпреки че беше встрани и беше празен. Нямаше време да се въртя и да търся място на централните. Как се изненадах сега. На фона на масово преобладаващите тук скутери, до мен се бяха наредили все сериозни машини. Истинска мото-туристическа изложба . Ам'че да. И аз ако видя спряна Africa, ще ида да се изтипосам до нея, няма да се муша между бръмчалниците. Стана ми приятно, че някъде във въздуха витае духа на мото-туризма и че аз и скромната ми моторетка сме част от него.

 

Спускащото се над Дубровник слънце предлагаше гледка, която не може да остави никой равнодушен и която те кара моментално да натиснеш мигача и спирачката.

 

Спряхме да се полюбуваме.

 

Вечерният Дубровник също е красив.

 

Тази нощ е специална. Днес не само препълнихме душите си с прекрасни впечатления и преживявания. Имахме още поводи да се черпим. Задето въпреки трудностите успяхме да стигнем навреме, задето всичко до тук върви по план и задето това е последната ни вечер заедно. Утре аз Дидка и Дойчин продължаваме на север, а Ба'т Славчо и Бойчето поемат към България. Случихме на чудесна, медена ракийка. Добре ни се получи. Наздраве Воеводи!

 

Наспахме се спокойно, стегнахме багажите и се подготвихме. Пожелахме си "Srecan Put" с нашите приятели...

 

... и поехме към Сплит.

 

За последно се полюбувахме на прекрасният Дубровник.

 

През всички селца и градчета, които подминавахме имаше прекрасни плажове. Навсякъде водата беше кристална, а природата близко до съвършената мечта. Близо до град Неум (Neum), малко след Пелешацкия полуостров е излазът на Босна и Херцеговина на Адриатическо море. Самият град Неум е босненски курортен център. Ивицата босненска територия е широка 21 км. и разделя Хърватия на две части. Историята на този ръкав е интересна. През 1699 година, Дубровнишката република дава тази територия на Османската империя, за да компенсира териториален спор и да избегне наличието на сухоземна граница с много по-близкият си и тогава по-силен противник - Венецианската република. Статуквото е преживяло всички катаклизми, по нашите земи и е узаконено отново, с Дейтънското споразумение от 1995 год. Тук за по-малко от половин час минахме две гранични проверки и се върнахме отново в Хърватия.

 

Между Башка вода (Baška Voda) и Омиш (Omiš) планините се извисяват стръмно над морето. Пътят започна да катери по тях, а пред очите ни се разкриха невиждани картини.

 

Спирахме при всяка възможност да се насладим и да снимаме.

 

Да не сте посмели да се изкушите от магистралата. Да се движите по нея е не само скучно, а и чиста загуба. Загуба на прекрасни емоции. В никакъв случай не пропускайте да видите това.

 

Достигнахме предградията на Сплит (Split). Десетки километра преди града, селцата са се слели в безкраен курорт. Къщичките са накацали по склоновете, но не видях строителни изстъпления. Това нашето май никъде го няма.

 

До сами Сплит намерихме къмпинг, предлагащ чудесни каравани с климатик, хладилник, собствена баня и т.н. Цената - разумна.

 

Наоколо беше приятно. Домакините се бяха погрижили за удоволствието на гостите си.

 

Катерички се гонеха по дърветата.

 

Плажа, макар със ситен чакъл вместо пясък, предлагаше приятна отмора и отлична гледка.

 

Отпочинахме добре и щом се разхлади тръгнахме да разгледаме Сплит, вторият по големина град в Хърватия и столица на цяла Далмация. С огромно задоволство и благодарност към местната управа установихме, че в идеалният център има предостатъчно паркинги за мотори. Безплатни и охраняеми!!! Какво да ви кажа, за пореден път не ми е приятно дори да се сещам  какво е отношението към мотористите у нас.

 

Крайбрежната алея.

 

Направи ни впечатление тази окаяна сграда. Защо ли изглежда по този начин, при положение че всичко наоколо е поддържано добре. Малко по-късно разбрахме. Ще разберете и вие.

 

Макет на градският център.

 

Съвременни автори бяха сътворили странна композиция. Всеки имаше възможност да се разположи в импровизиран трон,...

 

... и да съзерцава как желаещите трошат орехи с "елегантни" инструменти, гордост за всеки уважаващ себе си готвач в епохата Ранен неолит.

 

Туй пък що за чудо е?

 

Главната улица също е изтъркана до блясък от стъпките а минувачите. Спомних си, как преди доста години, гледах предаване за Хърватия и точно на тази улица интервюираха някакви хора. Тогава имах чувството, че мястото се намира далече, далече, едва ли не на друга планета и никога няма да го посетя. Така си мислих някога и за Троя. Как само се променят границите на човешките представи.

 

Отправихме се към старият град.

 

Скоро се озовахме на Диоклециановата улица. Основна забележителност на Сплит е двореца на император Диоклециан. След като е направил сериозни, успешни реформи в Римската империя, той се оттегля от политиката, в началото на 4 век и бяга далеч от интригите в столицата. Установява се тук и построява огромен дворец, който някога е изглеждал така:

 

Всъщност точно част от стените на самия Диоклецианов дворец, запазени в автентичния им вид, са фасадата на сградата, която видяхме на крайбрежната алея.

 

Запазена е също Златната порта (Porta aurea).

 

И централният площад Перистил (Peristyle).

 

Катедралата Свети Дуе (hr: Svetog Duje, lat: Saint Domnius) някога е била храм на Юпитер, после мавзолей на Диоклециан, а сега католически храм. Камбанарията е построена през 11 век. Толкова много история събрана заедно. Разбира се старият Сплит е още едно от местата в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

 

Тук обаче има не само наследство. Култура се развива и сега. Седнахме в прохладата на нощта да се отпуснем и да послушаме приятната, жива музика. Насладихме се на още едно от най-приятните преживявания по време на това пътешествие.

 

Забелязахме, че не само мотоциклетите, а и велосипедите са на особена почит тук. Разгледайте внимателно това творение. Освен всичко останало, "ST" е част от истински автомобилен номер с абревиатурата на SpliT.

 

Направихме още една разходка по крайбрежната алея. На тъмно всичко е различно.

 

Моторите си стояха недокоснати с всичките каски и протектори по тях. Как са възможни тия неща не мога да обясня.

 

След приятният концерт снощи, нощта мина спокойно. Пътят ни зовеше.

 

Оправихме сметките, казахме довиждане на Сплит и яхнахме моторите.

 

По път ни беше град Трогир. Нужно беше само малко отклонение. Бяхме чували добри неща за него. Освен това също е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство и е един от най-старите градове в Европа, на повече от 2300 години. Ми да вземем да го посетим.

 

Струва си! И още как!!!

 

Смело мога да заявя, че Будва и Трогир са двата най-хубави стари града въобще.

 

Атмосферата на тези две места е специална. Вече писах за това в Будва. Тук се усеща същото. Хубаво място, което притежава уникална красота и в същото време внушава особено усещане за релакс и домашен комфорт. В Дубровник например не е така. Града е голям и запазен, но е прекалено комерсиално. На всяка крачка усещаш как се превръщаш в продукт и някой се опитва да те употреби. За щастие тук усещането е друго.

 

Входа на готическата църква Свети Лоранс (St. Lawrence) е пищно украсен.

 

Замъкът Камерленго (Kamerlengo) построен от Венецианците през 15 век. Колкото и силна да е била Отоманската империя в средновековието, тя не е могла да наложи властта си върху тези крайбрежни градове-крепости. Дори когато някой от тях загубвал суверенитет, попадал във владение на Венецианската република, а по късно на Австро-Унгария, но никога под османска власт. Това определено си личи. Запазените сгради и културни паметници от този период, в тези малки точки, са в пъти повече от всички намиращи се в огромната вътрешност на Балканският полуостров. Затова и до днес някои народи обичат културата а други бахура!

 

Остров Чиово (Čiovo) е свързан с Трогир посредством мост. Всъщност част от самия град се намира на острова. Рсешихме да разгледаме наоколо. Цялото крайбрежие е прекрасен плаж. Няма как такава гледка да не те накара да желаеш час по-скоро да се гмурнеш в кристалните води.

 

И тук паркирането е платено, но само за автомобили. Чухте ли господа управници?!!!

 

Чакаше ни много път, но това приятно място не може да се пропусне. Напред, към чудното море!

 

Отсреща, на пристанището, стояха огромни яхти и катамарани.

 

И една снимка направена специално за теб, морски приятелю! Подарявам ти я официално!

 

Подкарахме към Задар (Zadar). Сутринта забравихме да заредим. Бензиностанциите в Хърватия са само на една фирма, предполагам държавна и са толкова нарядко, че карахме на последни изпарения. С божията помощ стигнах до бензиностанцията. При резервоар 24 литра, заредих 23,7. В него имаше едва 0,300 грама. Чак толкова критична ситуация не ми се беше случвала до сега. Радвах се на факта, че на косъм отървахме бутането и чаках да се появи Дойчин. Чакаме, но не идва. Само преди минути го видях в огледалото и това че не се появяваше можеше да означава само едно. Нещо се е случило. Запалих и полетяхме назад. В първият момент видях самотният му мотор подпрян на мантинелата. Косата ми настръхна. След това забелязах и самият него. Вървеше приведен от другата страна на платното и правеше някакви странни движения. Още не можех да разбера какво се случва. "Какво става"? "Портмонето ми изхвръкна от джоба и парите се разхвърчаха..." Огледах се наоколо. Вече беше успял да събере всичко. Проверяваше за последно. После се ухили и разказа. Банкноти се веели във всички посоки, също като по филмите. Все едно някой изхвърлил куфарче с пари от самолет, а колите профучавали покрай него и ги разпръсквали още повече. Не можах да се сдържа. Хем ми олекна, че няма нищо страшно, хем ми стана смешно от гледката. Разсмях се, ама истински. Смееше се и той. Дойчине, извинявам се, че публикувам тази снимка, но не мога да се сдържа.

 

Без повече инциденти стигнахме Задар. Паркирахме пред стените на старият град.

 

Въпреки богатата си история, Задар не ни впечатли особено. Старият град е прекалено нов, прекалено модерен. Улиците прекалено широки, къщите, измазани прясно, огромните сгради с фасади от алуминий и стъкло и бутиците не се връзват особено с очакванията. Може би след двугодишната пълна обсада по суша, по време на войната за наследството на бивша Югославия и непрекъснатите бомбардировки, щетите да са били толкова големи, че да се е наложило по-голямата част от града да бъде построена наново. Не знам. Може пък просто нашият стандарт да се вдигна много след толкова прелести до които се докоснахме.

 

Въпреки общото впечатление, обаче и тук има какво да се види. Ротондата St. Donatus е вписана в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

 

След толкова километри по прекрасното крайбрежие, дойде време да се сбогуваме с Адриатическо море. По стар обичай на прощаване хвърлихме монета във водата. Обръщаш се и тръгваш, без повече да поглеждаш назад. Направиш ли това, ще се върнеш отново. От години изпълнявам този обичай. Винаги е работил безотказно. Дай боже и сега да е така.

 

Подкарахме по магистралата. Денят напредваше, а и вече нямахме алтернатива да продължим покрай брега. Влязохме във внушителен тунел. Почти 6 км.

 

На смрачаване пристигнахме в околностите на Плитвичките езера. Преди час, на морето, умирахме от жега, а сега тук беше около 10 градуса. Колко интересно може да бъде пътешествието с мотор! Намерихме чудесна квартира. Всъщност тя ни намери. Спряхме да напазаруваме в един магазин, а собственика на съседната къща, господин на преклонна възраст, се беше захласнал по моторите. Току се канехме да продължим и той ни заговори. С жена си работили дълги години в Германия. Сега се върнали в Хърватия и спретнали този чудесен, семеен хотел. Ние го бяхме забелязали, но изглеждаше прекалено хубав. Бяхме решили да намерим нещо по-подходящо за поизтънелите ни джобове. Господинът ни хареса. Докато си говорехме се появи и домакинята. Дамата отначало се стресна от "лошите" мотористи, но скоро попадна във влиянието на неустоимия ни чар. Направи ни сериозна отстъпка. Дори се съгласи Дойчин да е сам в тройна стая без да доплаща. Ехааа, ама че кеф! Хубави хора! Паркирахме машините пред хотела и се настанихме. Тази вечер ще почиваме. Утре ни очаква нещо специално.

 

Плитвичките езера (Plitvicka Jezera) е най-красивият и най-известен хърватски национален парк. В основата му са 16 големи и няколко малки, свързани чрез водопади, езера, с обща денивелация 136 метра.

 

Пътешествието край езерата започва с екзотично влакче, което ще ви откара до най-високата точка на комплекса. В зависимост от времето с което разполагате има пет маршрута обозначени с табели. Всеки от тях минава през определен брой забележителности, така че да се вмести във времето, с което разполагате.. Най-дългият отнема около осем часа, най-краткият два.

 

Избрахме предпоследният по продължителност маршрут. По план щеше да ни отнеме около шест часа. Заредени с усмивки и енергия се качихме на  влакчето.

 

Още първите погледи, които успяхме да хвърлим наоколо предизвикаха възхищението ни.

Ухааааа...

 

Красота!

 

Водата подскача от всички посоки.

 

Езерата са оцветени в уникални, синьо-зелени цветове, дължащи се на мъхове, които растат само тук. Те, по подобие на коралите,  живеят под водата, абсорбират минералите от нея и след като умрат, образуват оригинални варовикови туфи. Заради тази единствена по рода си флора национален парк Плитвичките езера е вписан в списъка на ЮНЕСКО.

 

Навсякъде буквално бъка от риба. Екземпляри от по 3 - 4 килограма се премятат един върху друг и подават гърбовете си над водата.

 

Свежа растителност поглъща всичко.

 

Варовиковите скали, образувани в продължение на десетки хиляди години позволяват на водата лесно да намери път през тях и да извира отвсякъде.

  

Кристално огледало на природното съвършенство.

 

Около обед маршрута ни доведе до най-голямото езеро - Козяк. Парка предлага още една изненада. Единственият начин да пресечеш езерото е с лодка. Лодките са електрически, за да не замърсяват водата.

 

Тесните пътеки продължиха да ни водят покрай кристалните води.

 

Слънцето се отразяваше в пеещите водоскоци и околността изглеждаше още по приказна.

 

Корен с форма на патешка глава.

 

И бърз поглед в царството на мълчанието.

 

Големият водопад „Плитвице“, висок 76 м.

 

Каталясахме! Опънах морно тяло на сами пътеката. Ромонът на водата ти пее, нежни, водни пръски те докосват, листата шумолят над теб, а глуповатата усмивка не слиза от лицето. Идваше ми да си остана ей тук и никъде повече да не ходя. Може да нямам сили но пръстът ми, отривисто вдигнат нагоре, казва всичко.

 

След стръмно изкачване дойде най-голямата награда. Панорамен поглед към пролома с тюркоазените съкровища. Тук човек може да стои с часове. Няма такова място! Това е сън. Хубав сън, в който гениален художник е нарисувал визуалното въплъщение на думата "ПРЕКРАСНО!" Не е случайно, че около един милион туристи посещават това природно чудо всяка година.

 

Хареса ли ни Хърватия? Да, определено. Много интересна и пищна страна, с огромни исторически и природни богатства. Уредени градове, хубави курорти и неземно красиво крайбрежие. Съдейки по това, което видях, хърватите не се нуждаят от влизане в Европейският съюз. По-скоро Европейският съюз се нуждае да влезе в Хърватия. Колони каравани и автомобили, с регистрации от целият континент, пълзят по пътищата и вероятно качествено пълнят хазната. За съжаление като всяко желано и много посещавано място и тук всичко е прекалено комерсиализирано. Не говоря само за цените. На нас, най-бедната нация в Европа, навсякъде ни е скъпо. Говоря за отношението и чувствата които остават у теб след едно подобно пътешествие. Въпреки това обаче, посетете Хърватия! На всяка цена! Ще повторя и перифразирам нещо, което вече написах: "Човек не е живял, ако не е видял стените на Дубровник, красотата на Плитвичките езера и духа на Трогир!"

 

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2009-10-20 23:36:49
От: nevi
Отново чудесни снимки. Текста също. Понесох се заедно с вас. Браво!


2009-10-31 12:43:57
От: Martin Georgiev
Email, ICQ или Skype: martin georgiev
Много яко сте си прекарали. Браво! И аз си мечтая за такова патешествие, но съм със скутер и няма как да стане. Пожелавам ви нови дестинации.


2009-11-12 20:14:04
От: diana
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Браво. Чакам с нетърпение останалата част от разказа и ви пожелавам нови пътешествия през 2010.


2009-11-17 19:53:40
От: Борислав Асенов
Email, ICQ или Skype: boko.82@abv.bg
Е айде де, с нетърпение чакам продължението.


2009-11-21 09:37:56
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравейте Приятели. Съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго. Естествено за всяко нещо си има причина, но разбира се, причините не са оправдание. За щастие успях да намеря малко време и "борбата" продължава. Съвсем скоро ще има развитие... и то какво... пише се, та чак копчета от клавитурата хвърчат... :-)


2009-11-30 20:29:19
От: Богдан Богданов
Email, ICQ или Skype: bvbogdanov@mail.bg
Бат Ilarioncho, вярно голяма красота и истинска цивилизация. За да не се прекърши напълно крехкия национализъм, който вирее в мен все още, ще отбележа,че тези чудни Плитвички езера страшно ми напомниха на Крушунските.


2009-12-03 12:21:33
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Еееех, Боги, със срам и сведен поглед ще призная, че за последните две години четири пъти се каня да посетя Крушунските водопади и все нещо се случва, та не мога да го направя. Съдейки по разказите на всички, явно са изключителни. Ще изчакам пролетта, за да се раззелени и ще ида, на всяка цена. Благодаря, че отново ми привлече вниманието натам.


2009-12-23 23:50:52
От: Михаил
Email, ICQ или Skype: misho56
Не знам цветето как се казва, но определено не мога да се въздържа да изкажа страхотните си впечатления от пътешествието и пътеписа. Пренесох се заедно с вас по тия хубави места и неусетно изчетох всичко на един дъх. Уважение за старанието и ентусиазма с който сте описали всичко. Усетих духа на пътешествието и скоро аз самия ще предприема такова. Със здраве!


2010-01-19 23:31:22
От: kosta donev
Браво хора, страхотна обиколка сте си направили. Аз всяка година посещавам Охрид по един или когато мога по два пъти просто е велико и до сега не ми е омръзнало. Планината която ви се падаше от лявата страна когато сте пътували от Охрид до манастира Св. Наум се казва Галичица това е местен парк или нещо такова, а онзи готин извор в подножието на манастира му викат Билянини извори. Поздрави от мен !!!


2010-01-22 17:28:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравейте всички. Благодаря за отзивите от името на цялата група! Как само ни радвате ако знаете... Коста, хубаво е, че сподели. И аз така се чувствам. Мисля, че колкото пъти да отида в Охрид все ще ми е интересно и приятно. Уникално място е това! Писал съм за планината Галичица. Наистина е непростимо да идеш до Св. Наум и да не изкачиш планината. Гледката отгоре е разтърсваща!!! Ще си позволя едно уточнение. Извора в подножието на манастира НЕ е Биляниният. Това е извора на Св. Наум. Много хора ги бъркат. Биляниният извор е в самият Охрид, в южният край на града. Близо е до Стадиона и до Яхтеното пристанище. Биляниният извор също е изключително място и седващият път на всяка цена иди да го посетиш. Ще ти хареса.


2010-01-23 13:04:54
От: ЛЮБО МИЛАЧКОВ
Email, ICQ или Skype: milachkov@mnet.bg
БРАВО,ГРАМОТНО И УВЛЕКАТЕЛНО.С МНОГО ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКО.


2010-01-24 19:50:45
От: Лили
Email, ICQ или Skype: lilija.georgieva@gmail.com
Ilarioncho, мисля, че на тази усмихнатата риба-чудовище й казват grdobina, демек грозотия, би трябвало да е от семейство Lophidae. Поздрави от Любляна!;)


2010-01-24 19:53:45
От: kosta donev
За извора така са ми казали местните, иначе ще потърся оригиналният извор само да се позатопли времето. Поздрави !!!


2011-02-05 00:29:28
От: Митаче
Email, ICQ или Skype: mitache
Хора, вие ме разбихте. Толкова много страни и така весело описани. Прииска ми се да пътувам. Не съм си помислял до сега за Албания, но след чудесният ви пътепис ще я посетя. Черна Гора също.


2011-02-15 21:59:57
От: тодор добрев
Email, ICQ или Skype: biker81@abv.bg
Невероятно изживяване дори само когато четеш пътеписа.


2011-04-14 22:33:23
От: Македонец
Email, ICQ или Skype: rrrrrrr@eee.ee
Прекрасни слики. Браво.


2011-04-15 07:33:02
От: абв
Email, ICQ или Skype: abv@123.mk
Супер турнеја и многу добро сте ги опишале сликите. Добив впечаток како и јас да сум бил со вас. Браво!


2011-10-31 11:36:41
От: ЧЕРНОГОРЕЦА
Email, ICQ или Skype: rozavani@gmail.com
Щяхме да се заселваме около БЕРН, Скромна къща с градинка, нещо такова . НО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС ЩЕ СЕ ВЪРНА ТАМ КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ ПРАДЯДО МИ. ВЕЧЕ СЕМЕЙСТВОТО Е ВЗЕЛО РЕШЕНИЕ И ЩЕ СЕ МЕСТИМ В БУДВА. ЩЕ ВИ ПОКАНИМ ДА НИ ГОСТУВАТЕ СКОРО. СНИМКИТЕ СА ВИ НАПРАВО ТРЕПАЧ!!


2011-11-05 09:22:38
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Черногорецо, човече, ти ме разби! Откак сме се върнали от там тайничко си мечтая как един ден ще се прeместя да живея в Черна гора. Твоето и на семейството ти решение е моя сбъднат сън. Изключително се радвам и в същото врме много се вълнувам задето написаното от нас е спомогнало за едно такова житейски важно решение. Подкрепям ви с две ръце и съм сигурен, че ще се насладите на едно прекрасно бъдеще в тази малка, но толкова красива и гостоприемна страна. От цялото си сърце Ви пожелавам успех!! P.S. А поканата за гостуване чакаме и премаме с радост :-)


2012-02-13 09:28:24
От: Nadia
Email, ICQ или Skype: focusgirl@abv.bg
Привет и поздрави за страхотните разкази и снимки. През 2011 г бяхме за 1 седмица на почивка в Саранде, Албания и мога да кажа, че промяната не е особено голяма - продължава строителството на хотели, пътища, все още всеки 2-ри автомобил е Мерцедес, но пък хората бяха любезни и с желание да развиват туризъм.Тази година сме решили да се запътим към Черна гора, определено ще почерпим информация и от вашето пътуване.


2012-02-14 18:39:37
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Nadia, Черна гора определено има какво да ви предложи. Прекрасно място е тая страна. Ако може да помогнем с някаква информация питай, ще се отзовем с удоволствие. Интересно ми е какви са твоите впечатленията от Албания. Постояли сте повечко време там и вероятно имаш малко по-дълбоки наблюдения. Ние за съжаление минахме, така да се каже, набързо. Или поне по-бързо отколкото ни се искаше. Сподели, моля те. ще е интересно за всички.


2012-02-17 17:24:45
От: Елия Тренкова
Email, ICQ или Skype: trenkov@mbox.contact.bg
Ей, трети ден не мога да се разделя с тия пътеписи!Направо съм омаяна от красивите ви снимки, но много повече ме вдъхновяват коментарите.Супер сладко и завладяващо чувство за хумор.Пътували сме по маршрутите ви и в Гърция, и из Родопите, и в Македония, и затова сега "в шеги и закачки" ми е чудесно да го направя отново с вас.Такава реклама за екскурзии не знам дали друг би се справил да направи така зарибявящо. Айде, че имам да чета едни пътеписи...


2012-03-12 13:42:23
От: Дида
Email, ICQ или Skype: emilirossi@abv.bg
Направихте ми една невероятна виртуална екскурзия. Страни близки до нас а се оказа, че почти нищо незнам за тези прекрасни места. Страхотни снимки и много добро описание. Браво пожелавам ви и други интересни маршрути. Поздрави от Смолян и Родопите.


2012-06-05 11:49:56
От: Весела
Email, ICQ или Skype: vesigeri@yahoo.com
Прекрасно написано, с прекрасни снимки. Ще го чета още няколко пъти. Благодаря за удоволствието, което ми достави! Пожелавам нови пътешествия и разбира се разкази!


2012-06-10 21:21:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Ехей, добри хора, удоволствието е е изцяло наше :-) Радвате ни много с коментарите си, давате "пауър" тъй да се каже. За щастие след малко привидно затишие планирането отново е в ход. Ако всичко е наред до края на лятото трябва да има новини. Ще се постатраем нещата да се случат качествено. Дай Боже! А до тогава продължаваме да дерзаем "в шеги и закачки". :-D


2013-04-08 13:43:21
От: Valerija
Email, ICQ или Skype: valeria23b@yahoo.com
Путешествие супер! Отличный фотоотчет и очерк! Увидела столько мест, в которых всегда хотела побывать. Обязательно побываю...Авторам желаю новых интересных путешествий!


2013-04-08 15:41:14
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Руский коментар до сих пор у нас не был. Спасибо большое! Желаю вам исполнения вашей мечты путешествия.


2014-01-22 15:49:32
От: Mila
Email, ICQ или Skype: andonova11.01@abv.bg
Изпих си с удоволствие слетобедното кафе. Прекрасно, дай боже повече такива пътепиис като Вашите. Поздравление и не че искам да Ви подразня но след 2-3 месеца ми предстои точно този маршрут!


2014-01-22 17:59:47
От: Ilartioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Мила, Искрено се радвам за теб, задето имаш път по тия красиви и толкова гостоприемни земи! И да знаеш не ни дразниш. Причината да пиша пътеписите е да споделя с повече хора чудесните кътчета на земята, които си струват да бъдат видяни и още повече почувствани. Това че ти си се запътила натам, приемам съшо и като наш, мъничък успех :-) Дай Боже повече пътешественици!


2014-02-18 16:37:50
От: Драган Стојановић
Email, ICQ или Skype: herba@ptt.rs
Знам,одлично знам,да моја држава YUGOSLAVIA(горе на карти),увек остаје у срцу.Хвала ти на потсећању! Зар сте само то и толико видели у Србији?!


2014-04-09 12:01:05
От: Konstantin Kojuharov
Email, ICQ или Skype: koko5532000@yahoo.de
Здравейте сладури! След всички суперлативи, изписани в горните коментари, единствено мога да замълча многозначително, широко ококорил очи, все още пълни с невероятните гледки, на които се насладих благодарение на вас! Цялото това приказно приключение е предадено с невероятно чувство, което недвусмислено показва, че сте много готини хора, позитивни, пълните ми душата, изобщо...единственото кофти е, че чак сега установявам колко ми е беден речникът:) През предстоящите майски празници, живот и здраве, се понасяме и ние с моята приятелка към тези красоти, благодаря ви от сърце за приказката, в която ме пренесохте! Живи и здрави да сте!!!


2015-03-25 12:06:31
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво ей това е пътепис! Моето разбиране е че един пътепис се прави с цел да помогне на хората,решили да попътуват.А този е точно такъв.Разбира се и чувството когато го пишеш,конструираш и нагласяш също е страхотно,нали? Имам 2 въпроса на първо четене.С мотори добре, а с джип как ще е? Говорите за доста тесни пътища на някои места.Става въпрос за не най голям такъв-спортидж на киа.И втория ми въпрос няма ли да е добре да обърна маршрута обратно?Как смятате?То разбира се е въпрос на вкус, но все пак.Отдавна искам с жената и детето да отида натам.Благодаря още веднъж!


2015-03-27 12:13:55
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Здравей Марио, Благодаря за хубавите думи! Прав си, че чувството е прекрасно когато пътуваш и когато описваш пътуванети, и когато го четеш, че и когато вземеш та видишетеш някой толкова позитивен коментар, като твоя :-) Преди всичко да кажа, че и с джип и с кола, та ако ще и с автобус може да се стигне навсякъде. Относно обръщането на маршрута, моето лично мение е и ДА и НЕ. Предимството на обръщането ще е, че ще се пътува в по-близкото до морето пътно платно, т.е. морските пейзажи ще се виждат по-добре. Недостатъците (според мен) ще е влизането в Албания откъм северната част на страната, която е по-пренаселена, прашна и не толкова красива колкото южната, от Гърция до Вльор. Това може да остави неприятно първо впечатление, а не бива :-) Освен това влизането от една добре организирана и подредена държава в една.., хм, не толкова, ще ви кара да сравянвате детайлите с онази предишната и има шанс да не се накефите :-) а в края на краищата, това са само детайли... Определено си струва да погледнеш нещата в Албания с необременено око. Има какво да се види и почувстева там и то много. При всички случаи не се втелявайте в детайли и грешни представи наложени от медиите и тръгвай смело :-)


2015-03-27 21:43:09
От: Марио
Email, ICQ или Skype: m.ribarov@gmail.bg
Браво бе, човек!Не зная как се казваш, най-вероятно Иларион.Всъщност никакво значение няма. От 3 дни чета прекрасните пътеписи,които си сътворил и споделил. Сега разбирам защо този сириец ви е поканил в къщата си!Как успяваш да лъхаш толкова позитивизъм, влияещ на хората?Не те познавам,но явно си готин пич!Да си жив и здрав! Малко бях загубил вяра, че в тази държава има стойностни хора, но ти ми промени мнението!Поздрави и на Дилянка, геройско момиче!


2015-03-28 10:38:13
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Мерси, бре добри човече, Марио! Всички имаме хубави помисли и човещина в сърцата си, само трябва да им даваме повече воля. Тогава и страната ни и Светът ще е по-добър :-) А всъщност пътешестването е един прекрасен начин да изкараш доброто в себе си на показ, защото, както писах по-горе, "Човекът е ЧОВЕК, когато е на път!" :-D

 

 

Македония  Гърция  Албания   Черна Гора  Хърватия  Босна  Сърбия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >