МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно


 

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

• София - Дупница - Благоевград - Кресненското дефиле (обяд)

Кулата - Серес - Солун - Къмпинг "Перея": преспиване

 

Какво се случи в действителност:

В много работа, каране на мотор, сладки приказки и спомени, измина една година от Мото обиколка 2006 "Родопи, морето и обратно". Участниците в приключението  ба'т Славчо и моя милост бяхме категорични, че и този сезон ще клатим потни дупета по пътищата качени на мотоциклет. За целта бат Славчо се сдоби с чудесно, почти ново BMW F650 Strada, а аз се заех да оправя външния вид на моята Honda Transalp и да я снабдя с ролбари, багажници и куфари (благодаря за съдействието на Иван и Калин). За участие в начинанието, подведени от нашия ентусиазъм, се навиха Дилянка и ба'т Пламката - дългогодишен мой колега и добър приятел. Пламката за съжаление си няма мотор. За сега!!! Но съм убеден, че след преживяното, съвсем скоро този казус ще се реши и тази "черна несправедливост" ще бъде поправена. Примирихме се, този път, да пътува с кола. Вярно, не е много "мото", но какво пък, важното е купон да става. Скроихме плана, събрахме парите и хайде! Решихме да посетим Гърция. Родината на първия пътешественик в света. Интересно предизвикателство е да преоткриеш тайнствата на пътешествието хилядолетия след Одисей. За зла врага и по стара традиция, в последния момент пред бат Славчо възникнаха непреодолими препятствия от служебно естество и той, с вкаменено сърце, се примири с участта да се присъедини към нас на по-късен етап.

 

Карта на дневния маршрут >

Тъй като предния ден всички бяхме на работа и заради разни "ангажименти на последния момент" решихме да тръгнем в 14:00. Това, както се и очакваше, не успяхме да направим. Събирахме багажи, тичахме по change бюра и бихме камбаната за старт доста по-късно.

 

Трябваше да бързаме за да стигнем Солун и да разпънем палатките. С три думи: Нямаше време за снимки.

 

Жегата бе страхотна! Уцелихме най-горещите дни от началото на годината. Температурата - много над нормалната за сезона, въздуха - не помръдва. Дори с голяма скорост, на мотора е ужасно. Климатика на колата не успява да разхлади качествено спътника ни. Слизайки на юг към Благоевград положението ставаше още по-зле. След всеки завой идваха нови, още по-огнени талази. Роднините се обаждаха подплашени от новините за хора, масово припадащи от топлинен удар в Гърция и ни убеждаваха да се върнем. Бяхме на ръба да превъртим от жега. Полуживи стигнахме METRO Благоевград, където трябваше да напълним багажника на бат Пламката с провизии.

 

В сградата на магазина беше хладно. Какво щастие! Помотвахме се, пълнихме количката с консерви, чадъри, чаши, чинии и каквото друго се сетихме, а навън не ни се излизаше, но нямаше как. Натъпкахме всичко в багажника, и се възхищавахме на фактурата. Рядко се пазарува така.

 

Дидка не издържа и започна да се разхвърля. Заговори ми за потници и за къси гащи. Помолих я да не го прави. Все още се движим по българските пътища, където е пълно с "културни водачи". След дълги преговори постигнахме консенсус с потника.

 

Надявахме се като влезем в Кресненското дефиле да се разхлади, но уви. По традиция винаги спирам на "Кресненското ханче". Имам хубави спомени от студена бира и македонски песни в прохладното дефиле. Някога често идвахме на палатка наоколо и не пропускам възможността да се уверя, че мястото е запазило очарованието си.

 

В този ад обаче прохлада нямаше дори тук. Оставаше ни единствено утехата от успокояващия ромон на Струма, точно под нас.

 

Хапнахме притеснени от изоставането с графика. Неприятното чувство от липса на достатъчно време, тормозило ни през последните дни, не ни пускаше. Поради тази причина, след анализ на ситуацията, единодушно решихме тази вечер да останем в Сандански, а утре, рано да продължим по план. Имахме няколко дни резерв за такива случаи и нямаше смисъл да си вадим душата от бързане. Това почивка ли е или състезания?

 

Сандански е град, който много обичам. Винаги идвам тук с удоволствие. Намерихме квартира с климатик, гараж за мотора и пръснахме багажа. Това както знаете още от миналогодишната обиколка го можем добре. Отдава ни се някак си!

 

Направихме приятна разходка из парка и по главната с кафенетата. Хапнахме сладолед и се порадвахме на ентусиазма с който хората щъкаха насам натам, нагиздени и натъкмени. Наистина е жалко, че в София няма подобно място за разходки. В тая връзка искрено завиждам например на Пловдив за чудесната, главна, улица.

 

Заседнахме на едно от заведенията покрай реката, точно срещу големия хотел в центъра. Тук, едва-едва, започваше да се усеща свеж полъх.

 

Пийнахме ледена бира в заледени от фризера халби. Явно в този край е традиция халбите да се държат там. Комбинацията дойде като мехлем на рана за изгорелите ни гърла. С блаженство разхладихме морни душици. Толкова беше приятно, че останахме до късно след полунощ. В сладки раздумки и обсъждане на мъгляви планове за идните дни се опитвахме да се отпуснем и настроим ваканционно.

 

Така завърши първият ден изпълнен с предстартово напрежение, огнена жега и ледена биричка. През този ден не се случи кой знае какво, но не губете кураж, идва съществената част през:

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Дневен маршрут

София-Сандански - 166км

ТУК за по-голяма карта >

 

Горе ^      Ден 2-ри >>

 


Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561