МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Солун: разходка

Неа Каликратиа: плаж, преспиване

 

Какво се случи в действителност:

Карта на дневния маршрут >

Сутринта на третия ден се събудихме отпочинали. Снощи бяхме отмили в морето тревогите от бясното препускане и стреса от новата обстановка. През днешният ден предстоеше да посетим и разгледаме Солун. Имахме предостатъчно време и не бързахме за никъде. Тъй като трима на мотор щяхме да сме множко, а да разкарваме двете возила не си струваше, решихме да пътуваме до там с колата. Тридесетте километра по отличната магистрала изминахме бързо и навлязохме в лудият трафик на милионният град.

 

Движехме се по централния булевард "Егнатия". Разглеждахме, впечатлявахме се и се възхищавахме от красивите, жилищни сгради...

 

...отлично поддържаните паркове, алеи и градини...

 

...малките препълнени с автомобили улички, с чудесен изглед към хълмовете на града и морето...

 

...хилядите паркирани и летящи навсякъде мотопеди, мотоциклети и всевъзможни мото-тротинетки.

 

Не можеше да не забележим гръцките флагове веещи се буквални от всяка сграда...

 

...и типичните "дадености" на местните моми.

 

Паркирахме в  самия център, в близост до паметника на Венизелос - виден деятел за обединението на о.Крит с Гърция. Бил е министър председател 9 пъти. Той е човека подписал от гръцка страна трагичните за България Ньойски и Букурещки, мирни договори.

 

На фона на заобикалящата ни лудница се учудихме, че толкова лесно намерихме свободно място в идеалния център на града.

 

Не беше толкова лесно обаче да се справим с автомата за паркиране. Докато двамата с бат Пламката полагахме усилия да преборим упоритото  устройство, Дилянка стоеше на сянка и ни се присмиваше.

 

Очевидно сме имали доста нещастен и безпомощен вид, щом от близкото кафене се приближи едър мъж. Попита ни говорим ли английски, с отегчен поглед на човек, който беше сигурен, че няма начин такива индианци като нас да знаят този език и искрено учуден на отговора "Yes, sure!" ни обясни с пет думи какво трябва да направим за да накараме адската машина да изплюе квитанция за паркиране. След неговата намеса се оправихме бързо и се насочихме към будката до паркинга за нещо разхладително. Извън климатизираното купе на колата беше адска жега.

 

Направихме няколко снимки до красивата църква "Панагия Халкеон".

 

Тя се намира в близост до площада с паметника на Венизелос и още няколко нам неизвестни люде.

 

От въпросният площад започва прекрасната, централна, пешеходна алея на Солун. Насочихме се по нея в посока морето.

 

Между не много новите, забележимо зле поддържани сгради се намираше прекрасна градина с чудесни рози, палми и безброй гълъби, които се навираха в краката на пешеходците, с надежда да получат храна.

 

Дидка откри интересно освежаващо питие. Ледено кафе с мляко. Не бяхме виждали подобно преди. Действа разхладително в адската жега, а си вземаш нужната доза кофеин. Идеята и хареса. Впоследствие пиеше редовно от него. Наскоро видяхме същият продукт на една бензиностанция в България. Догонваме европейските стандарти, нема лабаво!

 

На централната алея се усещаше спокойствие и курортна отпуснатост. Странно е, при положение, че на няколко десетки метра гъмжи от автомобили и забързани в ежедневните си задачи хора.

 

Само огромното количество мотори, паркирани безразборно, подсказваха, че се намираме в центъра на голям град.

 

Тази сграда ни се стори интересна с огромния бръшлян обгърнал я отвсякъде. Достигаше чак до покрива.

 

Наближихме солунският залив и за щастие започна да се усеща свежия полъх на морето. Лъч надежда в горещината.

 

Стигнахме площад "Аристотел". Тук имаше много японски туристи с фотоапарати, които снимаха всичко и всички. Започнахме да откриваме странни прилики помежду ни.

 

Хотел "Електра Палас" мамеше с чудесния си изглед към морето.

 

Гълъбите скучаеха измъчени от жегата.

 

А Аристотел си седеше на припек, без да му пука и зорко следеше всичко, което се случва наоколо.

 

Всички се изредихме да си поговорим с него, ама тоя нещо много се надува. Мъдрец, мъдрец, ама дума да не ти обели, хайде стига бе...

 

Пресякохме претоварения крайбрежен булевард и излязохме на морската алея. Надясно се виждаха крановете на пристанището, а наляво "Бялата кула".

 

Тъй като при крановете работа нямахме, се запътихме наляво.

 

Бяхме запленени от морската шир пред нас, но ни напичаше прекалено. Започнахме да се държим странно.

 

Понеже все повече ни идваше да скочим в морето, решихме да преминем на другия тротоар, където тук-там имаше сянка.

 

Интересна приумица на собственика на тази Honda CBR XX Super Black Bird. Какво ли означава? Имам няколко предположения...

 

Дидка вече искаше на мотор за да се разхлади.

 

Даже си хареса един.

 

За да съм обективен, публикувам тази снимка. Да, има и такива неща, но ще уточня, че в сградата течеше ремонт. Защо ли у нас всички контейнери изглеждат по този начин?!

 

Наближавахме бялата кула. Някога тя е била югоизточната кула на солунската крепост. По-късно е ползвана от турците като затвор. Капитан Петко Воевода е лежал в тази кула. Ако не се лъжа от там успява да избяга, изкопавайки тунел.

 

Направи ни впечатление, че на нея няма хора. Оказа се затворена за ремонт. Нищо! От приятели бях чувал, че вътре не е нищо особено. Гледката към морето и от тук е хубава, но все пак...

 

Покрай кулата се простираше обширния крайморски парк. Не се виждаше жив човек. Явно нетърпимата горещина "охлаждаше" мераците на туристите да се разхождат тук.

 

Мдаааа кулата е хубава и впечатляваща гледка. Обиколихме я и я снимахме от всякъде. С усърдието с което го правихме, очаквах всеки момент да изскочи някой и да ни попита: "Извинете, Вие от екипа по ремонта ли сте?"

 

Срещу нея се намират няколко интересни, обществени сгради.

 

Тази определихме на солунския театър.

 

За тази обаче нямаме предположение, а беше прекалено горещо да обикаляме с единствената цел да разберем.

 

Някъде в далечината се виждаше телевизионната кула. Стори ми се ниска. Все пак града има няколко доста високи хълма.

 

Навлязохме в парка "Александър Велики"...

 

...и попаднахме на паметника на баща му - Филип Македонски.

 

Нищо обаче не можеше да ни привлече така магнетично, както буйно плискащият се фонтан. Няколко "тъмнокожи" хлапета се плацикаха вътре по "дребни гащи".

 

И на нас ни се искаше да го направим. Трудно се устояваше на изкушението.

 

Около фонтана се появиха два телевизионни екипа. Виждайки измъчените, прегрели физиономии и копнеещия блясък в очите, издаващ желание да се хвърлим под водните пръски, не можаха да ни пропуснат. Едните си тръгнаха разочаровани след като разбраха, че сме чужденци, но другите се оказаха готини момчета и се заговорихме. Говорихме за доста неща но неофициално. Току се оказа, че сме подходящ обект за техния репортаж за високите температури. Повторихме разговора си от преди малко пред камерата. Кои сме, от къде идваме, разказах за мото-обиколката. Как се справяме с жегата и какво мислим за децата във фонтана. Странно ми стана защо точно мен избраха при положение, че Дидка и бат Пламката говорят английски много по-добре и с много по-правилно произношение. След няколко минути се усетих и много се смях. Седмица преди обиколката имах служебно обучение, водено от колоритен италианец, говорещ с типичния акцент. Неговото обяснение беше: "Вие може би си мислите, че аз говоря ужасен Английски и не сте прави. Аз не говоря Английски. Аз говоря Mediterranean English (средиземноморски английски)"! Неговият Mediterranean English ме беше повлиял. Даже повече от необходимото! Не можех да се отърся от странния изговор. Очевидно обаче имаше полза от това. Този тип говор беше много по-разбираем за местните.

 

Продължихме към паметника на "Александър Велики".

 

Паметника не е толкова голям, колкото очаквахме, но е хубав. Пламката се въодушеви.

 

Вече ви споменах, че от слънчасване правихме странни неща, нали.

 

Може да Ви изглежда, че позираме за "Вечна дружба", но всъщност...

 

ПастетО от форума разкри какво се случва в действителност. Усетихме полъх от тъмната страна на силата и бяхме готови да посрещнем подобаващо ситските лордове.

 

На изхода на парка си купих геврек от интересен персонаж. Разпознавайки  славянския ни говор чичото попита: "Колко? Един?" Учудих се и се опитах да разбера от къде е. "Руснак" Заговорих му на руски и очите му направо светнаха. Оказа се, че е етнически руснак, който от десетилетия вече живее в Гърция. Почна се отначало. От къде сме, за къде пътуваме, как е, не е ли горещо на мотор... Даде ми най-вкусния геврек. Дидка ще потвърди. Чувствахме се замаяни от случващото ни се. За кратко време се борихме с автомат за паркиране, говорихме на английски, нормален и Mediterranean, руски, опитвахме гръцкия по малко. Дадохме интервю и разглеждахме прекрасния град. Вълнуващите случки се сменяха на бързи обороти. И всичките тия мотори навсякъде...

 

Тоя герой не го разбрахме кой е, но си го кръстихме Ильо Войвода. Приликата си е поразителна. Той нещо се начумери и се хвана за камата. Май се канеше да ни даде да се разберем, но ни се размина.

 

Доволно слънчасали се върнахме на паркинга. Дидка започна да дефилира около колата, докато чакахме да се поохлади.

 

Беше очевидно, че не трябва да стоим повече на слънце.

 

На входа на града бяхме забелязали голям, лъскав купол. Интересно ни беше да разберем какво е това. Тръгнахме натам.

 

Имаше още какво да се види, но не можехме да издържаме повече на жегата. Беше ранният следобед и ставаше нетърпимо. Поснимахме от колата.

 

Сградата с куполът беше обградена отвсякъде със строежи. Опитахме се да стигнем до нея, но не ни се отдаде. Не беше нещо отворено за посещения май.

 

Срещу купола се намира огромният търговски комплекс "Mediterranean Cosmos". Насочихме се натам с надежда, че е климатизиран.

 

За радост очакванията ни се оправдаха. Комплекса е наистина огромен. Алеите са организирани като улици, а уширенията носят имена като "Sunsquare" (Слънчевия площад).

 

Има подземен етаж с кинозали и...

 

...с огромен фонтан. Дори защитени от климатика беше приятно да послушаме ромона на водата.

 

В задния двор на комплекса, чак до морето, има огромен увеселителен парк. По това време на деня обаче нямаше желаещи да пробват атракциите.

 

Хапнахме доволно на изненадващо ниски цени. Обилното и пребогато меню излезе около 5 EUR на човек. В България не би било по-евтино.

 

Вече имахме нова карта, по-подробна от предишната. Време беше да обсъдим "бъдещите си творчески планове".

 

След обяда поотпуснахме душите...

 

... и кесиите.

 

Разгледахме безбройните магазини.

 

Изведнъж попаднахме на страхотна сладкарница.

 

Тортите бяха цял куклен театър.

 

Като заклета фенка на всякакви сладки изкушения Дилянка не можа да устои.

 

Хапнахме невероятен сладолед с вкус на... диня! Не бях ял подобно нещо. Много е добър. При възможност непременно го опитайте. Даже са имитирали семки с шоколадови топчета.

 

Наложи се да се върнем до града преди да успеем да се ориентираме как да стигнем до огромният супермаркет "Carrefour".

 

Вече беше седем и половина, а дядо Ви Райко продължаваше да ръси жар от небето. Не се дишаше!

 

Бяхме си взели поука от липсващото осветление снощи и накупихме всичко необходимо за да го организираме тази вечер.

 

Прибрахме се на границата между деня и нощта. Магиите в къмпинга се събуждаха.

 

Сглобихме набързо новозакупените части и украсихме с подръчни материали. Създадохме нещо като абажур, който на светло изглеждаше трагично, но когато се стъмни...

 

... се получи изключително добре. Беше истинско светещо чудо и дори предизвика интерес.

 

Направихме бърз плаж. Напазарувахме студени напитки от магазина. Обилно осветени и доволни задето допринесохме за цялостния облик на къмпинга заехме местата си около масата и се отпуснахме на настъпващия хлад.

 

Така завърши третият ден изпълнен с автомобилно пътешествие, вълнуваща разходка под жаркото слънце, много снимки, пазар и абажуропластика. Отпускарското настроение вече определено беше взело превес. Предстоеше ново пътуване през:

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Дневен маршрут

Неа Каликратия - Солун - Неа Каликратия - 100км

 

ТУК за по-голяма карта >

 

Горе ^      Ден 4-ти >>

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561