МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Аспровалта: плаж, разходка

Аспровалта - Кавала: плаж, разходка, преспиване

 

Какво се случи в действителност:

Карта на дневния маршрут >

Събудихме се рано, наспани и доволни. Събрахме цирка и закусихме набързо. Притесняваше ни само, че  Дидка започна да се оплаква от зъбобол. Молихме се да отмине бързо и да не ни изиграе лоша шега.

 

Нямахме търпение да пробваме на светло прекрасният плаж на Аспровалта.

 

Дидка едва ни дочака...

 

... и нагази в кристалната вода.

 

Последвахме я и ние.

 

Бат Пламката, надлежно снаряжен с очила и шнорхел, дори не си подаваше главата над повърхността. Плуваше насам-натам и се радваше на рибните пасажи, видими на голямо разстояние. Направо си заслужи партизанското име Лазо-Водолазо. Мен ме кръстиха Ристо-Харпунисто.

 

Плажа беше пуст. Не се виждаха повече от пет чадъра разпръснати на голямо разстояние. Волейболното и футболно игрище също бяха празни. В жегата нямаше много ентусиасти. Все пак, категоричен съм, че това е най-добрия къмпинг за голяма компания. Има достатъчно място и пособия за организиране на всякакви игри и забавления. Спокойно може да се вдига силен шум без това да пречи на някого.

 

След плажа решихме да разгледаме самия град.

 

Спряхме на огромен паркинг в центъра...

 

...и тръгнахме по извитите алеи...

 

Тц, Дидке, няма да можеш да си я откъснеш и отнесеш за спомен. По-добре не се мори напразно.

 

Големият и хубав централен плаж беше единственият на който видях спасителски пост. Не че имаше спасители де. Затвореното Бяло море е достатъчно спокойно, за да няма нужда от организирането на стриктен контрол. Е, на Черно море със сигурност не е така. Доказват го многото инциденти и големият брой удавяния в часовете, когато спасителните служби не работят. Слушайте спасителите, те са ваши!

 

Обширния център на града следваше извивката на пясъчната ивица.

 

Палмите определено създават невероятно усещане. Жалко, че у нас не искат да виреят.

 

Мястото беше особено приятно...

 

...китна и добре поддържана градина, въпреки силните, слънчеви лъчи.

 

И тук имаше игрище за плажен волейбол. Огромно.

 

Помислихме този обект за някаква старина, а той се оказа досадна машина за гледане на ръка. При това говореше само на гръцки. Колко постно!

 

Вървяхме покрай многобройните, празни, крайбрежни кафенета, но не ни се сядаше.

 

За момент се загледахме по тази интересна вятърна мелница. Чудехме се дали се върти, но така и не разбрахме, защото въздуха не помръдваше.

 

По традиция се снимах пред общината. Трябваше само мотора да е  паркиран тук и всичко щеше да е както обикновено.

 

Жегата отново беше страхотна, но вече свикнахме с този факт. Това не пречеше да се възползваме от сенките при всеки удобен случай.

 

Пламен се впечатли от лимонено дърво, отрупано с плодове, ...

 

... а аз от огромен чопър в края на центъра.

 

Излязохме от Аспровалта. Напускахме поредното прекрасно място.

 

Поехме по магистралата към Кавала. Не предпочитахме магистралите, но тази обещаваше да бъде интересна. Още от града се виждаше, че се вие около високите хълмове.

 

Както и очаквахме, след няколко километра, пътя се изкачи стръмно нагоре и навлязохме в поредица тунели. Предната нощ, от плажа видяхме яркото осветление по хълмовете на планината, но беше трудно да разпознаем, че това са тунели.

 

Някъде между тях се откри чудесна гледка към залива на Аспровалта.

 

Не можахме да и устоим и спряхме да запечатаме красотата.

 

За пореден път не ни се тръгваше. Искахме да се върнем и да поостанем тук още малко.

 

Любопитството и вълнението от предстоящите предизвикателства обаче надделяха. Продължихме напред. Магистралата наистина беше приятна за пътуване, но имаше много участъци в ремонт. Някъде по средата се усетих, че запленен от красотите на Аспровалта бях забравил да заредя гориво. Очаквах да стигнем до работеща бензиностанция, но това не се случваше. Предупредих Пламката да ме изчаква и на надолнищата спусках по инерция. Пестях всяка капка защото резервата отдавна трябваше да е свършила. Мотора обаче си вървеше. Малко преди Кавала видяхме табела за бензиностанция в близкото село и отбихме натам. Заредих силно изненадан. Оказа се, че притесненията ми са били напразни. Имал съм гориво за още петдесетина километра. Явно хълмистите терени наистина допадат на Transalp-а. Разхода беше повече от малък и това при изпържването вчера. 

 

От бензиностанцията имаше алтернативен, крайбрежен път. Поехме по него. Струваше си! На няколко километра от Кавала попаднахме на най-красивото селище за цялата обиколка - Палио. Нямаше го на картата, но го нанесох на ръка. Това място трябва да се види. Карахме бавно и не можехме да се нарадваме на невероятно красивите къщи. За нещастие пътя през него се виеше в остри серпентини и нямаше как да снимаме. Липсваше и удобно место за спиране.

 

За компенсация и за да споделим впечатленията, отбихме веднага след селцето.

 

Безрезултатно се опитахме да паркираме и двете возила на оскъдната сянка.

 

Мястото е наистина космическо.

 

Снимахме като невидели... всъщност такова нещо наистина не се вижда всеки ден!

 

Бат Пламката дори поседна. Не можеш лесно да си тръгнеш от място, като това. Седнахме и ние и се зазяпахме.

 

В морето се издигаха силуетите на носове и островчета...

 

Моторна лодка цепеше необятната шир, ...

 

... а дъното се виждаше като на длан.

 

Нямам думи! Сърцата ни се разтуптяха както вчера на планинската беседка.

(Горната снимка е направена с камерата на Nokia N73 Music Edition. Евалла на Nokia! Снимката е линк към пълноформатна)

 

Дотолкова се развълнувахме, че отново се отплеснахме да снимаме какво ли не.

 

Щастливи и замечтани се канехме да тръгваме.

 

Но преди това, един импровизиран душ от шишето. Преваляше пладне.

 

След броени минути бяхме в Кавала.

 

Уверено се запътихме към центъра. Града познавахме добре. С Дидка го посетихме преди няколко месеца, докато бяхме на ски в Банско. Разстоянието от Банско до Кавала е 160 км. Точно толкова е и от София до Банско.

 

Паркирахме до кръговото на пристанището. Имаше само едно свободно място и Пламката го зае.

 

Мотора оставихме малко встрани. Нямаше проблем. Бяхме наоколо.

 

Кавала винаги е предизвиквал у мен асоциацията: "Велико Търново над морето".

 

Това важи не само за старата част, над пристанището. Целия град е построен в този стил.

 

Къщите са накацали по хълмовете, а над всичко се извисява старата, византийска крепост.

 

Ферибота за о.Тасос чакаше пътниците си, но за нас беше още рано.

 

Седнахме да отморим и да се разхладим на едно кафене срещу пристанището.

 

Зъбобола на Дидка се беше обострил. Тя изнемогваше, тормозена от него и от горещината.

 

Оставих ги двамата с бат Пламката...

 

...и тръгнах да търся работеща аптека. По принцип следобед в Гърция всичко е затворено. Оказа се, че това важи и за аптеките. На няколкото до които спирах имаше залепен лист с адрес на дежурна такава, но как да разбера къде Мам...! се намира  улица "Panagioso...нещо си..." Най-накрая попаднах на един байчо, който поназнайваше английски. Разгеле! Насочи ме.

 

Доволен се завърнах с "най-доброто лекарство против зъбобол във вселената", ако можеше да се вярва на думите на аптекарката.

 

Дидка се зачете в "User Manual-а" и... ГРЕДА! Всичко беше на гръцки. "Пий, Дидке,  не бой се! Нали е най-доброто във вселената!"

 

Отпочинахме и обнадеждени, че гръцкия пенкилер ще помогне се насочихме към къмпинга.

 

Минахме под римския аквадукт и излязохме от града. За първи път виждах полуострова с крепостта от източната му страна.

 

Къмпингът в Неа Кавали изглеждаше спретнат и чист, но празен. Домакинята беше премного любезна. Обяви ни цена доста по-ниска от нормалната. Дори не искаше допълнително пари за електричество. Чудихме се къде е уловката.

 

Скоро разбрахме. Бяхме се унесли в разпъването на палатките, когато се чу кански крясък, последван от същото нещо повторено от десетки гърла. Скочихме да търсим източника и го намерихме. В края на къмпинга имаше оформена голяма клетка, в която собствениците гледаха пауни. Не се бях замислял до тогава, че пауните са преки роднини на пуйките. За съжаление в пъти по-гръмогласни. Тоя цирк се разиграваше през около половин час в продължение на целият ни престой, включително през нощта. Не беше голям проблем и не можеше да ни развали удоволствието, но все пак.

 

Разопаковахме багажа от куфара и с неудоволствие установихме, че бутилката с вода не е била затворена добре. Намокрила е всичките ни дрехи. Простряхме кое, където намерим. Сега вече, лагера ни наистина заприлича на катун.

 

Видях, че накрайника на самоделният ойлер, смазващ веригата, се беше счупил и се заех да го поправя колкото може. Маслото се беше разливало и беше омазало стабилно. Омазах се и аз.

 

Накрая отстраних проблема и можеше да се стягаме за плаж.

 

Отивахме на плаж за втори път днес. Лекарството беше отпуснало Дидка и двамата с бат Пламката бързаха да се разхладят. Аз ги догонвах, носейки чадърите.

 

С голямо разочарование установихме, че плажа на Неа Кавали никак не може да се сравнява с този в Аспровалта. Беше тесен, с много камъни и мръсен. Водата беше ужасна. Това явно беше втората причина за ниските цени в къмпинга.

 

Повървяхме доста по брега с надежда да намерим по-добро място, но безрезултатно. Гледките наоколо бяха страхотни, но без хубав плаж, кефа някак не беше пълен.

 

И все пак да не забравяме, че и "най-лошата почивка е по-добра от най-хубавата работа".

 

Изчакахме да се разхлади и поехме на разходка към Кавала.

 

Покрай пътя видяхме някакво малко магазинче, което се оказа METRO CASH AND CARRY. Не можеше и дума да става за сравнение с огромните хипермаркети на веригата у нас.

 

Бързо изминахме 9-те километра до града. Движението сега беше спокойно.

 

Паркирахме в центъра на една от главните улици. Точно до магазин за обувки.

 

Излизайки от колата Дидка подскочи. Това, струва ми се, беше нейната представа за рая на земята.

 

Аз се впечатлих от съседния "магазин за хубави неща".

 

С мъка откъснахме спътничката си от магическата витрина и поехме по централния площад.

 

В посока към морето.

 

Снимахме разни паметници...

 

...някаква църква...

 

...с интересен външен стенопис...

 

...цветя...

 

 

...и сладки Дилянки.

 

Тръгнахме към крепостта.

 

Пътят минаваше покрай интересни кафенета с малки масички, борещи се с пешеходците за място по тесните тротоари.

 

Като цяло всичко в този квартал ставаше все по-тясно...

 

...и все по-стръмно.

 

Къщите буквално висяха от скалите...

 

но гледката, която се откриваше пред очите ни ставаше все по-пленителна.

 

В недостига на място виждахме коли паркирани по невероятен начин. Задните гуми на тази например бяха върху стълбището...

 

а предната броня на един сантиметър от стената. Голям шофьор!

 

 Запъхтени наближавахме върха.

 

Стигнахме до улички, по които можеха да минат само мотори. Те си стояха паркирани навън, но зорко охранявани от домашните котки.

 

Изморени, но доволни стигнахме входа на крепостта.

 

Гледката на изток беше страхотна.

 

И на запад беше дори още по-хубава. Вътрешността на крепостта е оформена като амфитеатър. На сцената репетираха мили дами. Вероятно самодейки.

 

Града светеше в магически светлини зад крепостните стени. Изглеждаше сякаш  лава се стича по склона.

 

Пийнахме по една лимонада на прохладния хълм.

 

Наслаждавахме се на завладяващите гледки...

 

...а нощта се спускаше бавно.

 

Луната изгря над централната кула...

 

...а гледката над града ставаше...

 

...още по-красива. Стояхме дълго, чак докато в крепостта не остана никой. Време беше да излизаме.

 

На изпроводяк направихме няколко, не особено успешни, снимки на светещият кръст, намиращ се на най-високия хълм, над града. Неволно се сетих за Бузлуджа и някога ярко осветената петолъчка. В целия свят на народа се поднасят едни и същи залъгалки. Само идеологиите и символите са различни. Това е!

 

Излизайки от крепостта ни пресрещна и заговори възрастна жена. Говореше си чист български, но със силен акцент. През цялото време боязливо се оглеждаше към околните прозорци, да не я чуе някой. Изведнъж се стресна, мина на гръцки и не пророни нито една българска дума повече. Подобно нещо ни се случи сутринта в Аспровалта. Изводите оставям на Вас.

 

В целия Кавала имаше много от този вид. Мога да кажа, че след табелите "Еднолентов път с двупосочно движение" в Триград и Ягодина, това е знака направил ми най-силно впечатление от шофьорският ми изпит насам.

 

За финал на разходката избрахме интересен ресторант с колоритен персонал. Сервитьора се раздаваше тотално. Тичаше през цялото време. На секундата носеше каквото му поръчаш, но проблема беше именно в поръчването. Момчето не разбираше нито английски, нито гръцки, немски или какъвто и друг език да опитвахме. Толкова не бяхме ръкомахали отдавна. Повтаряше само "ОК, OK, OK..." и "Home made". Смяхме се много, но хапнахме и пийнахме доволно. Помолихме го да ни снима, а той след дълго въртене на телефона в ръцете си за малко да си светне със светкавицата в окото. Няма такъв образ! Беше ни приятно и забавно. Постояхме повечко отколкото бяхме предвидили.

 

Хладната нощ предлагаше приятно време за още разходки, но вече бяхме изморени. Отправихме се към къмпинга с крещящите пауни.

 

Така завърши петият ден през който ходихме на плаж два пъти и направихме много разходки. Нови красоти и прекрасни гледки продължаваха да ни впечатляват. Чакахме да видим крайната цел на нашето пътуване - о.Тасос, през:

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Дневен маршрут

Аспровалта - Неа Кавали - 100км

 

Camping "Nea Kavali"

2-ма души, палатка и мотор - 9EUR

 

ТУК за по-голяма карта >

 

Горе ^      Ден 6-ти >>

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561