МОТО-СМЕХУРКО

 

 


 

Български             English

Мото-обиколка 2007 - "Солун, Тасос и

 обратно

 

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

 

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Кавала - Керамоти

Керамоти - Ферибот - гр.Тасос на о.Тасос 

гр.Тасос - Лименс - къмпинг: плаж, преспиване

 

Какво се случи в действителност:

Карта на дневния маршрут >

Шумотевицата генерирана от пауните не ни попречи да поспим добре. Явно предишният ден се бяхме уморили доста. Закусихме набързо и с Дидка се отправихме към Кавала. Искахме да я оборудваме с нов шлем. Предният ден видяхме няколко магазина за мото-аксесоари, но бяха затворени.

 

Възползвахме се от възможността да се снимаме на любимо място - портокаловото дърво на площада пред общината. Когато дойдохме тук за първи път през зимата бяхме особено впечатлени. Не можехме да повярваме, че предният ден се спускахме по заледените писти на Банско, а следващия стояхме под дърво, отрупано с портокали. Плодовете сега ги нямаше, но приятния спомен не може да бъде забравен лесно.

 

Си-бип, си-бип, Ек-зю-перикс, братче мило обади се... Извънземни същества, но не в Сен тропе, а в Кавала.

 

Явно тук съществата от други светове не правеха особено впечатление, защото живота си течеше с нормалния ритъм. а и добре бяхме маскирали НЛО-то като землянски мотоциклет.

 

За съжаление в първият магазин не ни огря. От модела, който харесахме имаше само големи номера. След малко пазарлъци и сладки приказки във втория магазин работата стана. В резултат - още едно извънземно. На печелившите - Честито!

 

Щастливи от новата придобивка се върнахме в къмпинга при ба'т Пламката. Набързо събрахме багажа и пропътувахме малкото разстояние до Керамоти. Фериботи до о.Тасос тръгват и от Кавала, но са значително по-скъпи. Много по-добре е да се качите от Керамоти. Проверихме разписанието. Оказа се, че в интервала 9:00-17:00 има курс на всеки час. Нямаше смисъл да бързаме и отидохме да напазаруваме провизии за следващите няколко дни. На 12 км. от Керамоти има магазин Lidel. Отскочихме до там, напълнихме отново багажника и се върнахме на време за следващия ферибот.

 

Наредихме се на малката опашка и платихме таксата. За двама души и мотор цената в едната посока е 7 EUR.

 

Мотористите тук имат предимство. Малко се изненадах, когато работника контролиращ  качването ми махна и ми посочи това място, но бързо се усетих. Паркират моторите на носа на ферибота, за да може при пристигането да слязат първи. Така е в държава където всеки е карал или кара мотоциклет. Има разбиране.

 

Не че в случая щяхме много да намажем от този факт. Пламката го насочиха навътре. Предполагам за да е на сянка.

 

Качихме се на втората палуба. Докато се поогледаме и корпуса се разтресе. Витлата заработиха и се отделихме от сушата. Не си поплюват много тук. Цялата процедура по разтоварването и качването на новите пътници отне около 20 мин. Нетипично за нашите ширини, нали. Явно наистина са разбрали, че времето е пари.

 

Още на първите метри се усети приятен полъх.

 

Ненадейно до нас се появи колоритен господин. Видял номерата на возилата ни, ухилен до уши, ни посочи и вика: "България!". Започна да ни здрависва и да повтаря: "София-Серес, 200 километра..." На странна българо-гръцко-английска комбинация се разбрахме, че ние отиваме на Тасос да се возим и печем, а той е шофьор на камион, който често пътувал до София. В момента карал турски зарзават за острова. Много се повеселихме. Готин пич!

 

Ферибота току напусна пристанището и...

 

...се появи другия. Отлична работа.

 

Набрахме скорост...

 

... и бързо минахме покрай полуострова с прекрасния пясъчен нанос на Керамоти.

 

Качихме се на горната палуба да разгледаме. Тук напичаше доста.

 

Този рейс не беше много натоварен. имаше много свободно място.

 

Върнахме се на сенчестата средна палуба. Морския вятър вече се усещаше убедително и правеше престоя ни тук особено приятен. Зъбобола на Дидка обаче се появи отново. Тя не можеше да се наслади на мига.

 

Неизвестно откъде се появиха безброй морски птици. Те даваха допълнителен колорит на прекрасният пейзаж.

 

Бавно обикаляха около ферибота и радваха очите ни. Невиждана красота!

 

Много от пътниците хвърляха парчета храна, а птиците ги ловяха във въздуха с ефектни лупинги.

 

Други дебнеха зад кораба дали няма да изплува някоя зашеметена от витлата риба.

 

Като цяло симбиозата беше уникална. Съчетанието от кристална, наситено синя вода, малки островчета, ята птици, сянка и хладен, морски полъх сътвори нещо страхотно, носещо невероятно удовлетворение за душите ни.

 

Наближихме о.Тасос. Колко жалко, че пътуването трая само 40 мин.

 

Пред нас се извисиха зелени, стръмни планини. Любопитството ни, примесено с желание да пребродим острова започна да измества силната емоция от морското пътуване.

 

С навлизането в пристанището птиците изчезнаха също толкова ненадейно както се появиха.

 

Запътих се към мотора, но нямаше смисъл да бързам. Така или иначе трябва да изчакаме колата.

 

Събрахме се в "сянката" на един стълб да направим плана.

 

Всичко беше ясно. Решихме да не се занимаваме с къмпинг "Нистери" близо до пристанището, а да минем бавничко през град Тасос и напред към втория къмпинг "ЕОТ Принос" в селището Скала Принос, на западния бряг. Надявах се да преспим поне една вечер там. Исках да видя залеза над морето. През спасителските години многократно съм гледал изгрева от морската шир, но по обясними причини, никога не бях виждал залез.

 

Пътя беше хубав, широк и спокоен. Виеше се между морето и хълмовете. Редуваха се леви...

 

...и десни завои.

 

Спирахме да снимаме навсякъде, където почувствахме необходимост да се насладим на гледката.

 

А "необходимостите" бяха много.

 

На всеки завой беше неповторимо и завладяващо.

 

...и отново криволичещ път.

 

...и отново неустоими красоти.

 

Започнахме да зацикляме. Не е възможно да е толкова хубаво... и то вече за кой ли ден подред!

 

Влажните горички се редуваха със сухи храсталаци и песъчлива почва, но това не правеше лошо впечатление. Напротив.

 

Около пътищата ,цяла Гърция е осеяно с такива параклисчета. Вече Ви споменах за тях. Тук за първи и последен път видях поругано такова. Едно от стотици.

 

Стигнахме Скала Принос и попитах млада продавачка за къмпинга. Дамата беше много любезна. Тук, на острова, времето тече по-бавно и хората имат достатъчно време да обръщат внимание един на друг. Харесва ми тоя дух. За съжаление къмпингът "ЕОТ Принос" тепърва отваряше. Отново останахме учудени. Вече е края на Юни, а тук е подходящо за плаж още от Май. Странно! А този къмпинг има огромен потенциал: много голяма площ, чудесни палми, добро разположение около морето и плажа, два магазина, дискотека и т.н. Все още обаче всичко беше в хаос. Тепърва чистеха площите от тревата. Магазините все още не работеха, а тоалетните не бяха в пълния си "блясък". Администратора каза, че можем да останем, но се извини за условията. Решихме да не се подлагаме на излишни експерименти.

 

Разстоянието от Скала Принос, до третият къмпинг - "Деадалос" не е голямо. Той ни направи впечатление на много подреден и поддържан. Явно работеше отдавна. Беше изключително чисто. До входа имаше табло за обяви, на което стояха реклами за нощни партита и други забавления организирани в някои от дните на настоящата седмица. Тук определено имаше живот. Плажа обаче ни разочарова. Беше много тесен и бурен, а водата беше мръсна. Не можехме да си позволим второ такова разочарование, след вчера в Неа Кавали. И това не беше нашето място. Продължихме нататък.

 

От тук красотите започнаха да стават невъзможни за описание. Гледайте и си правете изводи. Като се замисля колко време пътувахме, а не бяхме изминали почти нищо.

 

Ами как ще изминем, като спирахме на всеки 2, най-много 3 километра.

 

А как да не спираме? Ха, кажете де.

 

От такива места човек не може да си отдели погледа, камо ли да ги напусне!

 

Водата беше в поне 20 различни нюанса.

 

Спирахме дори на места където няма отбивки. Да се полюбуваме на гледката. Ей така от возилата. Не пречихме кой знае колко. Движението беше повече от рехаво.

 

От време на време хвърляхме някой поглед към планините, но от тази страна на острова морето е звездта.

 

Дотолкова надобряхме с фотото, че аз самия започнах да снимам в движение. Както се оказа нелошо.

 

В едно от малките селца се закотвихме зад автобус. Лесно можеше да го "резна" с мотора, но не бързахме за никъде. Карахме си кротко зад него, зяпахме и снимахме.

 

А определено имаше какво.

 

Пъплихме зад автобуса и изведнъж...

 

Видяхме поредния земен рай.

 

Имаше дори сенчица. От високият хълм се разкриваше завладяваща гледка към чуден, девствен залив...

 

...заграден от хълмист нос. Цвета на водата беше магически, цялостното впечатление такова, че да накара Желязков да избяга от сянката и да подскача снимайки от бабуна на бабуна.

 

До нас паркираха два автомобила със сръбски номера. В първия момент, заради еднаквите цветове не направих разлика между Dacia Logan и Renault Megane. След малко се появиха още хора. На практика никой не подмина това място без да спре да му се порадва. Наистина има защо.

 

Тук пътя се отдалечи от морето и след няколко километра влязохме в Лименария. Вторият по големина град на острова и бивша столица, всъщност не ни впечатли с нищо.

 

На 2 километра след Лименария и на 1 километър преди Потос е селцето Пефкари. Видяхме табелка насочваща Към къмпинг "Пефкари" и решихме да проверим как е обстановката там.

 

Оказа се страхотно. Много чисто, подредено и сенчесто. До  местата за палатки имаше чешмички. Магазин, ресторант, чудесни сервизни помещения и...

 

...прекрасен плаж.

 

Колите тук стояха на обособени паркинги, но се примолихме да ни пуснат да разтоварим.

 

Вече разпъвахме лагера по инерция. Беше ни станало рутина.

 

Справихме се бързо. Дори не се уморихме. Мисълта, че нямаше да се налага да го събираме отново сутринта ни мотивираше още повече.

 

Паркирахме на сянка...

 

...под маслиновите дръвчета.

 

Бяхме стигнали крайната цел на нашето пътуване. Решихме да го отбележим подобаващо. Пийнахме по една "минерална вода". Мамо, ако виждаш нещо друго в ръцете ми, от интернедо е! Някой ми е хакнал сървъра.

 

Беше късно, но горяхме от желания да тестваме хубавия плаж.

 

Нямаше много хора, даже никакви. Бяха се напекли вече достатъчно и се бяха прибрали на хладина. Пясъка беше ситен. Морето топло и спокойно. Разхлаждаше ни лек ветрец.

 

Моторница беше закотвена в защитата на няколко скали. Сигурно е голям кеф да изкараш лятото на такова място в луксозна каравана и да си имаш под ръка моторница, джет, мотор и премного свободно време... ееех мечтиии... Дай боже всекиму!

 

Бат Пламката уж лежеше на сянка, пък изведнъж го обзе странна мания към камъните. Започна да се радва на причудливите им форми и цветове...

 

"My precious...!!!"

 

...в резултат... познайте чия е тази хавлия.

 

Наслаждавахме се на изживяването до късно. Времето и видимостта бяха прекрасни, но не можахме да видим залеза над морето. Плажа гледа на Юг-Югозапад и слънцето се скри зад скалите. Жалко наистина, но не е болка за умиране. Беше особено приятно.

 

Когато започна да се стъмва се прибрахме на нашето си място. Предстоеше да организираме празнична вечеря.

 

Вече се чувствахме като у дома си под откритото небе. Не си спомняхме битуването преди мото-обиколката. Главите ни се бяха изпразнили и живеехме за мига, а миговете бяха страхотни!

 

Така завърши шестият ден през който стигнахме крайната точка на пътешествието, намерихме си чудесен къмпинг и се настроихме за пасивна почивка. Чакахме към нас да се присъедини ба'т Славчо. Как точно стана това ще видите през:

Ден 1-ви  Ден 2-ри  Ден 3-ти  Ден 4-ти  Ден 5-ти

Ден 6-ти  Ден 7-ми  Ден 8-ми  Ден 9-ти

 

 

Дневен маршрут

Кавала - Пефкари - 100км + 1h ферибот

 

Camping "Pefkari"

+30 2593051595

2-ма души, палатка и мотор - 15EUR

 

ТУК за по-голяма карта >

 

 

Горе ^      Ден 7-ми >>

 

Вижте също:
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561