МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

 

Мото Петра 2010

 

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия  

 

   Каквото и да прави човек от съдбата си не може да избяга. Когато е писано да се забъркаш в нещо, ти със сигурност ще го направиш. Когато ти е писано да качиш душата си на седмото небе от кеф, каквито и сили да се опитват да ти попречат няма да успеят да го сторят. Спомням си един разговор с Коцето по време на Мото Турция 2008. Сподели той с нас, че мечтае да посети с мотор Сирия. "Каквооо... Сирия?!? Ти луд ли си? Ще те изядът!" Така реагирах аз тогава и това мислех наистина... Е, не било за дълго. Минаха се няколко месеца и попаднах на интересен пътепис за мото-пътешествие в тази страна. Съвсем скоро дори се запознах на живо с тия "луди" хора... ми то май не било чак толкова откачена идея... Започнаха в главата ми да витаят разни щури планове и да се борят със здравия разум. За капак на всичко миналата пролет солидна група ентусиасти, с 5 мотора, се насочи точно в тази посока. Отзивите бяха повече от хубави, а чудесните им разкази окончателно надделяха в полза на пътешествието. От този момент нататък всичко беше само въпрос на време... е, времето изтече:

 

  

 

 

 

 

До Сирия и Напред!

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Ал Акаба  Латакия

 

Никога не може да си сигурен, но е хубаво да знаеш, че си добре подготвен. За щастие в нашата подготовка се включиха много хора. Специално благодаря на Бойко, Вики, Мони, Лъчо и Джорджо! Въпреки всичко обаче в последните секунди преди старта в главата ти е вихрушка от трудни за описание мисли. Който не е пътувал, само той не знае: Ехеееей, почна се... а дали заключих входната врата... тръгваме за "майната си" и  20 дни ще се кефим на макс... само да не се пльосна в калната локва пред гаража с целият си наежен вид, всичките куфари и оборудване...  дали пък не е поне малко червено Червено море... мамка му, да не ми разбият гаража докато ни няма... колко ли е висок трезора в Петра... трябваше да проверя... ами ако спукаме гума в пустинята посред пладне... дали пък тия сирийци наистина са толкова готини колкото разправят... ама пък откога мечтая да се бухна в Мъртво море... хайде да тръгваме вече, де... а къде дянах фотоапарата... "Дидке, апарата в теб ли е?" ... уф, а на колко напомпах гумите снощи, да не съм ги оставил меки, че с толкова багаж...  Сред този буен поток от мисли е трудно да се фокусираш върху управлението. А на всичкото отгоре трябва тепърва да свикваш с мудното поведение на претовареният мотоциклет... Олелия!

 

Ето защо първите километри са толкова важни и точно заради това е изключително приятно да пристигнеш в Раднево и да те очакват с нетърпение най-близките хора. Тези първи няколко часа са времето в което слагаш в ред главата си, започваш да осъзнаваш какво всъщност се случва, радостта бавно, но сигурно  избутва от междоушието ти офисната мъгла и остатъчното блещукане на компютърни монитори с екселски таблици по тях, с всяко завъртане на колелото сивото ежедневие се отдалечава за сметка на щурите мисли, които малко или много до момента си се опитвал да обуздаваш... започваш постепенно да ставаш себе си и да ЖИВЕЕШ, защото VIA VITA ES! (Пътят е живот!) Както всеки път и сега ни беше изключително приятно да получим благословията на майка и татко. Изпратиха ни притеснени, но с радост споделяха нашето вълнение, щастие и ентусиазъм. Тогава не знаехме, че това се случва за последен път. Почивайте в мир мамо и тате! На вас посвещавам този пътепис. Знайте, че от този момент нататък вие винаги ще пътувате с нас, където и да сме. Обичам ви!

 

Напред, банда! ...или май вече трябва да е: "Юруш аркадашлар!"

 

Срещата с Бойчето беше на първата бензиностанция "Opet" след границата.

 

Нашият спътник вече ни очакваше.

 

Истанбул ни посрещна с дежурното колосално задръстване и жега. Този път, по изключение, решихме да не профучаваме гратис покрай бариерите на тол-будките при Босфорският мост, съпроводени от "окуражаващите овации" на виещата за нарушение сирени. Като добре възпитани и вече чувстващи се почти у дома си люде купихме KGS карти. Цената им е около 30 лири и освен минаването на моста (около 5 лири) с тях може да си плащаш магистралите. При това на гишетата KGS се минава в пъти по-бързо. Стори ми се дори, че има малка отстъпка. Препоръчвам ви този вариант на разплащане.

 

Измъкнахме се от градският смут и за пореден път се възхитих на комшиите, колко перфектно са организирали пътната сигнализация. Така, че само гледайки табелите можеш да прекосиш огромният мегаполис, без никакви проблеми. Евалла!

 

Шпорихме по магистралите и бавно, но прогресивно започнахме да се размазваме от скука и умора.

 

Мотора нехаеше за нашите терзания... Абе туча му с туч въобще не му пука колко път ще прегази. Колкото повече километри изминавам с него, толкова повече му се възхищавам. Това чудо наистина е сътворено да обиколи света... няколко пъти. Само дето не е попаднало на ездачи, а се занимава с някакви лаици т.е. ние :-)

Нека горното бъде отговор за всички, които ще попитат "Как се справиха машините". Не му ли личи по напереният вид? :-)

 

Наперен вид взехме да добиваме и ние. Намерихме му цаката. Почти на всяка бензиностанция има от тия благинки. Пускаш 1 лира и проблема с отвикналата мускулатура е решен. Ух, ух, ух, ама и кефффффф...!

 

Докарахме го до Болу (Bolu) Плана беше да спим тук. И тази година неотклонно, през цялото пътуване се придържахме към плана. Само последният ден нещо се отплеснахме, но за това повече, когато му дойде времето. Болу е типичен турски, провинциален град. Задължителният паметник на Ататюрк в центъра...

 

...и още няколко нестандартни неща, достойни за снимки...

 

...като тази чешма...

 

... и начина, по които бяха закрепени телефоните в този дюкян.

 

Намерихме не много добър хотел, но с паркинг наблизо и изненадващо евтин.

 

А сега е време за нещо специално. Абе, ние защо сме тръгнали на път? За каквоо?... Култура?!?... Я давай мръвките насам!

 

Ха кажете как да имам забележки към турската кухня и обслужване.

 

След обилната вечеря за "добре дошли" пренощувахме спокойно. На сутринта поехме по живописната магистрала към Анкара. Тук наистина има няколко гледки, които си струват. И още как.

 

Анкара подминахме транзит. Вече бяхме тук през 2008.

 

Туз гьолу (Соленото езеро) ни изненада с обилна зеленина.

 

Седим ние и се чудим...

 

... дали и друг път сме минавали от тук или тоя опнал се на сянка "Лукс Берберин" ни е познат от някъде. Бойко, отива ти.

 

Около 150 километра преди Адана (Adana) пейзажа се изпъстри с нереални цветове.

 

Подкарахме по чисто нова магистрала водеща право в планините.

 

Тъй като пътят беше съвсем пресен досега не бях имал удоволствието да мина от тук. А то, удоволствието беше огромно, гледките колосални. През цялото време над главите ни стърчаха заснежени върхове и въобще природата се беше развихрила буйно около нас, показвайки ни колко сме малки и безлични. Имате ли възможност да минете от тук, в никакъв случай не пропускайте шанса си.

 

Пристигнахме в Адана по тъмно. С мъка се опитвахме да се ориентираме в обърканият град и да намерим хотел. Въпреки усилията на абитата да ни насочат не успявахме да се справим. Стигнахме до хотела едва след като един местен господин се смили над нас и ни съпроводи до него. Разгеле настанихме се. Хотела си го биваше. Цената, малко по-висока, но с основание.

 

До тук добре, но може ли сън да те хване ако се намираш в Адана, а още не си опитал прословутото кулинарно изкушение - Адана кебап. Стигнахме до центъра почти на бегом. За щастие кебапчийниците работеха. Каква беше изненадата ни обаче, като видяхме, че в Адана, "Адана кебап" се казва "Дортйол кебап". Хе, хе, хе не случайно в една дебела книга, много популярна по тия места,  пише, че никой не е станал пророк в собствената си страна.

 

За сметка на това пък Ммммммм... - Адана кебап ОригиналдЪ! Малеее, като ги погледна тия двамата що ли пак ми се ходи натам?

 

На сутринта имахме време да поогледаме. Общото усещане тук е по-скоро като за град от изтока: суматоха, шум, боклуци, миризми и никакви табели. Е какво пък, нали трябва око да види, ръка да пипне.

 

Спряхме за почивка малко преди Искендерун (Iskenderun). Aбитата с тоя бус буквално влетяха под сянката и почти в движение скочиха да отварят задния капак. "Какво пък е това, да не е обир?"

 

Не било. Бързаха хората да дадат свеж въздух на ей тия сладури. Цял бус пълен с пиленца.

 

Малко след Искендерун започва стръмно изкачване...

 

...на върха на което стои паметник. Много идеен.

 

А каква гледка се отвори от другата страна на планината... Ум да ти зайде! Цяла Антакия на длан. Десетки километри плодородни ниви и напечена от слънцето долина. И да не забравя, главозамайващо спускане по перфектна настилка с широки платна и правилни виражи... ебрее ще го доживеем ли това нещо някой ден и у нас.

 

Границата минахме трудно. Най-трудното минаване на граница за всичките тия години. От турска страна сбъркаха номера на мотора, че като се почна едно разхождане по мъките... стигнахме чак до началник смяната на митницата. Добре, че не бях си свалил наколенките. Човека беше полузадрямал в кабенета, съзерцавайки с празен поглед някаква архивна Nokia. От доста време ще да стоеше в тази поза  и явно всеки момент царството на сънищата щеше да вземе надмощие над съзнанието му ако не бяхме влетели ние. Като отворихме вратата се стресна. Точно щеше да ни прати да пасем и видя наколенките. Очите му се раздвижиха, огледа ни от главата до петите, че като се почна: Ама вие с мотор ли, от къде, за къде, колко дни, колко гори... Разгеле разсъни се достатъчно, та дойде с нас и да "нарита" чиновниците да си свършат работата. Минахме! Това обаче било само генералната репетиция. Големият купон ни очакваше в Сирия. Ако някога сте се опитвали да си представите брауновото движение на частиците, близко до точката на кипене, умножете тая суматоха по десет и ще добиете представа какво се случваше наоколо. Мислех си, че ние в България сме царе на пререждането. Нищо такова. Тия хора са направо виртуози. Представете си опашка от 50 човека, но не подредени един зад друг, а всички едновременно пред гишето. Не ме питайте как е възможно. Не мога да го обясня. Просто на всеки 10 милисекунди някой нов изникваше сякаш изпод земята и заставаше пред самото гише, избутвайки всички останали. Задържаше се там в продължение на следващите 10 милисекунди, когато биваше изместен от поредния джигит. Всички крещяха и размахваха паспорти,  под насърчителните погледи на петте си жени седящи отстрани. Точно си мислихме, че тарапаната намалява и може би в следващия половин час ще успеем да се доберем до заветният печат, когато нова група "страшно бързащи" и нахъсани да минат най-отпред, брадясали и потни господа ни връхлиташе. Всъщност, като се огледах, гишета имаше достатъчно. По-скоро липсата на организация докарваше всички до истерия и създаваше този невъобразим хаос. Взехме печати, само защото дежурният офицер забеляза отчаяните ни бледолики физиономии и ни извика специално, разбутвайки всички останали. Жалка картинка. Оставаше само да минем митница, да платим пътните такси и да си направим застраховка... Само? Така си въобразявахме. А как става това? Табели имаше само на арабски. Цифрите също. Появиха се "доброжелатели", които обещаваха да ни помогнат. Странно защо само таксите изведнъж пораснаха от 29$, както бяхме проучили предварително на 150$? Аааа, грешка станала някаква, всъщност били 130$... 120$... 100$... 70$... 65$... Абе що не си E**** ******!!! Решихме да се оправяме сами. Да бе, ама то не е толкова лесно. Нали всички са в схемата и всички лапат по някоя пара от прецаканите чужбинци. Дежурният офицер се направи на ударен, че не знаел колко са таксите, служителя в държавната банка не разбирал английски, момчето на застраховките също ни сочи към ония измамници които разкарахме преди малко - преводачи били. Ебреее, странно как и да пише забрави изведнъж и не ще да напише сумата... Симпатяги!!! Осъзнах най-накрая как се чувстват чужденците по нашите "подредени" и "некорумпирани" гранични пунктове. Халал да ни е това преживяване тъй да се каже. Имало справедливост. Разгеле оправихме се с тая ненормална история. Цялата простотия ни струва 4 часа нерви. След всичко случило се някак си не ми се връзваше ухиленото "Welcome in Syria!" на излизане от граничният пункт. Кой бе, ние ли? На нас ли говори тоя мил господин?! Хм!

 

И понеже след "любезните" служители на границата не ни се искаше да разберем с колко са поскъпнали, в последните 10 минути, услугите на пътната помощ спряхме на първата бензиностанция. А тя да ви кажа съвсем не предразполагаше към спиране. Изглеждаше като селски Хоремаг преживял едновременно Сталинградските бомбардировки, атома в Хирошима, Тихоокеанско цунами и земетресението в Хаити. В резервоарите ни обаче имаше само изпарения и нямахме възможност да избираме. Въпреки външният вид обаче оказа се, че точно на това място е трябвало да спрем. Винаги ще казвам, че съдбата, като си няма работа, се забавлява, като вкарва в пътя заблудени пътешественици. Още не бяхме свалили каските и ни посрещна невероятно усмихнат и приятен младеж. Покани ни в магазинчето си, настани ни, почерпи ни чай и с видимо удоволствие се опитваше да ни забавлява с десетте думи Английски, които знаеше. Посмяхме се и ние и приехме играта. В замяна новият ни приятел ни направи интересна промоция. Целият магазин за един долар. Всичко каквото си харесаме за само 1$. Не всяко по долар, всичко в магазина за 1$. Пак се смяхме и се почна. Взехме сладолед. "Колко?" "Сладолед = 1$" Взехме кола. "Колко? "Кола + Сладолед = 1$" Взехме втори сладолед и втора кола. "Колко?" "2 коли + 2 сладоледа = 1 $" Насърчаваше ни да вземаме още но нямахме нужда от повече. Доброто му настроение и приятно отношение ни бяха достатъчни. Забавлявахме се добре с тоя хубав човек. В онзи напрегнат момент, направо изми очите на цяла Сирия. В последствие разбрахме че повечето бензиностанции в Сирия изглеждат по този начин, но пък за сметка на това повечето хора са точно такива ухилени и добронамерени симпатяги. Просто на границата имахме лош късмет.

 

Подкарахме през селата и започнахме да се чудим на шарените и причудливи форми разкриващи се пред очите ни.

 

Жилищните сгради бяха странни.

 

Много странни!

 

Хляба се продаваше на улицата, намятан директно върху парапетите.

 

Агнета се деряха на сами пътя, ей така, пред дюкяна.

 

Навсякъде се развяваха боклуци с всевъзможна форма, размери и произход.

 

Стотици и хиляди камиончета нашарени и накичени във ярки цветове.

 

И всички естествено солидно претоварени.

 

В следствие на което скоро започваше да им личи.

 

Почти всяка лека кола е оборудвана със стикер с образа на президента.

 

За сметка на това пък движението беше невъобразима лудница. Всички свиреха и се престрояваха едновременно във всички посоки и то не защото им е нужно да сменят лентата, а само за да започнат ново свирене и престрояване веднага след като завърши предишното.

 

Добавете към това пресичащите буквално където им падне пешеходци и налитащите отвсякъде подобни мотопеди яздени от безспорно много смели водачи, надлежно оборудвани със специални, "карбонови" кърпи.

 

С по-големи машини разполагаха само органите на реда.

 

Замаяни от бурните събития и гледки достигнахме Халеб (Haleb, Aleppo). Естествено успяхме да се набием в най-голямата суматоха. За да излезем от тази задънена улица, срещу цитаделата, ни трябваха 40 минути. 40 минути непосилна жега, постоянен вой на клаксоните и две леки катастрофи в непосредствена близост до нас, последвани от люти разправии, едната от които завърши със сбиване. Евалла! Впечатлението от всичко това мога да класифицирам само по един начин - РАЗМАЗВАЩ КУЛТУРЕН ШОК!!!

 

С последните останки от късмет и късчета здрави нерви се добрахме до площада с часовниковата кула, където са повечето хотели.

 

Паркирахме някакси и започнахме да се оглеждаме.

 

"Шератон Халеб" примамливо се извисяваше срещу нас, но една нощувка там щеше да ни струва сума равна на целият бюджет за бензин, който щяхме да употребим в Сирия, че може би и повече.

 

Намерихме компромисен вариант. Доста по-непретенциозен хотел, но с гледка към Шератон. Домакините съдействаха с удоволствие и съвсем скоро паркирахме возилата в охраняем подземен паркинг, в непосредствена близост. Това беше огромно облекчение имайки предвид, че да ги оставим на улицата, в този мравуняк под нас, беше на практика невъзможно.

 

Взехме по душ, разхладихме се и най-вече се поуспокоихме от днешните разтърсващи емоции. Време беше за разходка. Насочихме се към централната джамия.

 

Точно срещу нея беше пък централната, според нас, дюнерджийница. Или поне така изглеждаше. Единствената пред която имаше опашка. Възползвахме се разбира се. За първи път влязоха в употреба странните, сирийски пари. А и дюнерите си ги биваше. Всеки по половин кило.

 

И понеже вече окончателно надвихме стреса решихме да се омешаме с местните. С други думи When in Rome do as the Romans! (Когато си в Рим, прави като римляните). Или казано на местен език, намери поне един мъж, който да преведеш през главната държейки го "нежно" под ръка. Хи-хи-хи!

 

Цитаделата на Алепо, в този си вид е построена през 12 век. Тя е в списъкът на ЮНЕСКО на световното културно наследство. В нея са се подвизавали  последователно Хети, Асирийци, Араби, Монголи, Кръстоносци, Мамалюци и Отомански турци. Бяхме чули, че нощната гледка от нея е страхотна. Е, как ще пропуснем такова нещо.

 

За съжаление моста беше преграден с тежка решетъчна врата, а табела на 6 езика любезно ни уведомяваше, че работното време е до 18:00. Яснооо. Няма вече нощна гледка... за сметка на това има входна такса от намколкоси сирийски паунда. Така е то, колкото по-комерсиални стават нещата, толкова повече губим.

 

Обнадеждени от развитието в обстановката в туристическа посока и модерният вид на капаните около крепостта решихме да жулнем по една бърза бира. Изгледаха ни като извънземни. "Бира... ?!? НЕ!!!" Имаше само чай и наргиле. Ние пък се заинатихме. Не щем чай. Ще дирим бира.

 

Заобикаляхме чаршията. Бира не открихме, ама отнесохме няколко почерпки. Всеки с кеф предлагаше неговите вкусотии и се усмихваше "Welcome in Syria!" Съвсем забравихме случките по границата и задръстването. Бяхме в тази страна едва от няколко часа, а вече се чувствахме като у дома си. Страхотни хора, ей!

 

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2010-08-11 22:04:19
От: Slav
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Бат' Ilarioncho се завърна:))) Бравос много добро четиво - почти компенсира това че не можах лично да присъствам...Всъщност кого залъгам все повече ме е яд че не бях там...:) Но прътешетвията продължават :)


2010-07-01 13:42:51
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
То, ба'т Славчо, тепърва ще има да те е яд :) Това, както се сещаш е само началото. Съвсем скоро навлизаме в същината... и пустинята :)


2010-07-01 14:00:38
От: Мира
Email, ICQ или Skype: avito77@abv.bg
Ехо, привет, СМЕХУРКОВЦИ! Тъкмо влизах през ден да видя има ли ново приключение и препрочитах старите - и ето - ИМА!!! УРА! БЛАГОДАРЯ! Блаженство е за моята душа да чета за пътешествията ви! Дерзайте! Ваша почитателка: Мира


2010-07-01 14:29:35
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Още един глас за това, че тепърва ще има да те е яд :) Само ще загатна, че списание "GOLF§SPA", без да подозират, ни споменаха в последния си брой. Но за това малко по-късно :)


2010-07-03 12:39:41
От: Криси
Email, ICQ или Skype: k_kostadinovak@abv.bg
Останах без думи, а за втората част - не знам :))!!! Слави, ако те успокоява не си единствен.....:)))!!! Едно голямо евала на трима ви!


2012-02-04 14:53:26
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f@abv.bg
Здравей Ilarioncho :)! "Някога в Индия царувал цар Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка — везирската дъщеря Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и започнала да му разправя приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любопитство, царят поискал да узнае какво е станало по-нататък. И Шехеразада продължила приказката и като я свършила, започнала друга приказка и на разсъмване пак я прекъснала по средата. В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул много приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея." Според преданието така са се появили приказките "Хиляда и една нощ". Само със силата на приказките от "Хиляда и една нощ" могат да се сравнят "приказките", които ти ни разказваш на твоя сайт! Поздравявам теб и другите главни герои в АРАБСКАТА приказка :)- екстемисти отвсякъде :)... и ОЧАКВАМ продължението с еййййй такооооова нетърпение!


2010-08-11 22:04:52
От: Yohoho
Email, ICQ или Skype: yoannai@abv.bg
И Ilarioncho ако ме питаш пак дали да продължиш да пишеш, ще се ядосам и ще взема да дойда с вас да се видите в приключение :)


2011-02-27 17:12:40
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: mtoteva76@abv.bg
Eeеее, бат Ilarioncho... много правилно Aриана те определи като радневския Шехерезад /това е мъжкия род на Шехерезада/... или поне така аз го разбрах... лесно човек се увлича и се чете на един дъх до самия край... не може да се спре, пък да почине, пък бира да пие... като много лично писмо до приятели за едно пътуване към себе си... e късметлия си, че си открил в крайна сметка личния си екзорсист :))... и що така като изчета пътеписа ТВЪРДО решавам, че следващия път ще се включа и аз и ще го съпреживея, а като дойде време за тръгване вс ене ми се получава...


2010-09-26 00:08:23
От: Румен
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT
Е хахдеде умрех от чакане. ша са изгуби тръпката ;-)


2011-02-27 17:12:40
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Хубавите пътеписи не стават бързо, но всеки ден чакане си заслужава! За съжаление нямахме фотоапарат за подводни снимки да видите колко красиви неща има в Червено море... не ми вярвате... може да отидете да проверите :)


2011-02-27 17:12:40
От: Marti
Email, ICQ или Skype: opel_fan_86
Поредното уникално по рода си пътешествие, с доста богат снимков материал, но и доста добре описано. На моменти забравям, че сам на компютъра и се пренасям и аз в тази изпълнена с емоции мото обиколка :) Продължавайте в същия дух ;) и God Bless You


2011-02-27 17:12:40
От: Христина Горгорова
Почти бях там! Много благодаря! Kкачеството и стилът са отлични! Пак благодаря! Да сте здрави, пак да идете! Това е 2-то пътешествие, което съм разгледала, много добре направени! Пак благодаря! Ще ходите ли в Тибет? Това е моята мечта, но не съм рокерка... Има и други възможности, но за сега - само Вашите артефакти!


2010-11-06 22:44:59
От: Румен Пенчев
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT1
Здравейте на всички, които са отговорни за да го има този прекрасен сайт и всички, които го посещават. Моят въпрос към Илариончо е как избира дестинациите на пътешествията ?


2010-11-09 22:18:08
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Досега не бяха ме питали подобно нещо и май не бях се замислял. Най-лесно е да се каже търся интересни дестинации, но е значително по-трудно да се отговори какво точно означава това. За мен интересни са тези, за които има противоречива информация. От крайно негативни до крайно позитивни мнения. Хубаво е да се самопредизвикаш и да откриеш собствената си истина за местата. Твоята, базирана на личният ти опит и далеч от всички клишета. Ето, чудесен пример е това, което написа Христина горе - Тибет. Какво те кара да мислиш и чувстваш това име? Далай лама, храмове на духа и изключително интересна култура от една страна и брутално сурова и негостоприемна природа от друга. Твоята истина за това място е някъде по средата, някъде в твоето сърце и няма как да я откриеш без да го посетиш. На нас, до сега, винаги ни се е получавало. Дай Боже и занапред да е така. Пожелавам го и на вас!


2011-02-27 17:16:22
От: drako
Email, ICQ или Skype: appolo_11@abv.bg
http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/8-DeadSea&Kerak/08-deadsee%20%2810220%29.JPG Невероятна снимка, която показва какво се крие под повърхността - особено дамата в черно е доста, хм...


2011-02-27 17:16:22
От: CarTest
Email, ICQ или Skype: Cartest@mail.bg
Браво!! Доживях да видя продължнието... Много ви се кефя. Отдавна чета, ама... до сега нямах с какво да пътувам... ама, вече се уредих... RD04... досущ, като твоята. За тази година какви са плановете?


2011-02-27 17:16:22
От: FozY
Email, ICQ или Skype: pl_lazarov@hotmail.com
Много ме радвате! Харесват ми сравненията, разсъжденията, размислите... "БЛАГОРОДНО" завиждам!


2011-01-28 23:12:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Случи се в това пътуване нещо, което не описах, а все по усилено занимава съзнанието ми през последните месеци. По време на посещението в Крак Де Шавалие, местният гид, който се оказа изключително ерудиран, ме попита: "Намерихте ли долу пътеводител на вашият език?" "Не." "А поискахте ли си?" "Не." "И защо?" "Хм, ми то..." "Ако не си искате сега, след 50 години вашият език няма да го има... Грижете се за него сега за да не съжалявате после!" Странна работа! Уж в Сирия нещата изглеждат много по-екзотични отколкото при нас, а гледай ти как разсъждават хората... Така че, друзя, искайте си книжки и брошури на Български където и да ходите. Нищо че може и да няма. Когато всички Българчета минем от там и задължително си поискаме може пък и да започнат да изработват. Това ще е сигурен знак, че сме станали осезаеми и достойни за уважение. Дори и да не се получи, ще сме достойни поне в собствените си очи, което май е най-важно :-)


2011-02-04 22:43:01
От: Daniel
Email, ICQ или Skype: dan.dimitrov
Страшен пътепис, много заразителен и ентусиазиращ. Имам Honda Hornet и много ми се иска да го мина, но няма как да взема толкова багаж, нито да монтирам куфари като твоите. Някъде мернах как си ги правил, поздравления, чудесни са! Нещо да питам - по принцип има ферита от Пирея до Хайфа, мислел ли си да ги взимаш или беше по-лесно просто да се върнеш?


2011-02-04 23:10:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей Дани. Маршрута е съвсем реалистичен и възможен с твоя мотор. Не се притеснявай за куфарите. Не ти трябва да мъкнеш толкова багаж. Ние бяхме двама затова нашият беше повече. Спокойно може да не носиш къмпинг оборудване. Хотели има достатъчно по целият маршрут. Ако отвориш файла с отчета ще видиш, че и цените са съвсем нормални. Палатката я ползвахме само веднъж, в Хараста(Дамаск) и то за да си направим кефа, а не защото се налагаше. Относно ферибота от Хайфа, към момента на организиране и провеждане на пътуването просто нямаше такъв. Проверявахме изрично защото такъв беше първоначалният план. Ако имаше със сигурност щяхме да посетим Египет и Израел. Личното ми мнение е, че определено си струва да помислиш в тази посока.


2011-02-27 17:16:22
От: Dora
Email, ICQ или Skype: dora_69d@abv.bg
"От дете мечтая за това. Да чета вестник в Мъртво море... Вероятно съм видял или чул нещо..." Порових се и намерих какво си видял: "Детска енциклопедия на науките", изд. Петър Берон, 1992 г. От малък си си любознателен :) http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/MartvoMore.jpg


2011-02-27 17:17:08
От: Бамбуро
Email, ICQ или Skype: 82642004
Е, па магарето е мажко и сака да ближе сол. :-D


2011-02-15 20:58:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Бамбуре, утрепа ме с тая глъвоблъсканица. Позна ли някой отговора? На мен ми помогна това: "Сутрин, вечер ближе сол. Що е? Скоро отгадай! Хайде, бързо, не се май!... Магаре..." Магарето в Петра, което ближе камъните... Хахаха :-)


2011-03-13 09:22:47
От: vaskoto1
Email, ICQ или Skype: vaskoto1@yahoo.com
Мога само да ти завидя... много, много много, много... По ред причини никога няма да направя това пътуване, макар че бих искал... Само две миниатюрни забележчици имам - "требуше" се казва тоя катапулт (http://en.wikipedia.org/wiki/Trebuchet) и крепоста е "Kрак дьо шовалие". ...и пордължавам тихо да си завиждам в ъгъла :)


2011-03-13 09:24:47
От: Наталия :)
Email, ICQ или Skype: natjiv@gmail.com
Здравейте :) Благодаря от все сърце за вълшебния разказ! :))) Прочетох го на един дъх и все едно бях с вас през цялото време, усетих магията, топлината, щастието, удовослтвието от сбъдването на мечтите :) Браво! Пожелавам с лекота и в бъдеще да си организирате подобни пътешествия, които да ви зареждат с безкрайно много положителна енергия! :) Благодаря и за детайлната информация - хотели, такси и всичко друго относно пътешествието! В момента и ние с моя съпруг и малката ни дъщеричка мечтаем да реализираме нещо много подобно и това е най-полезната информация, която намерих. Ще помоля, ако имате възможност и желание, разбира се. :) да ми изпратите мейл, за да мога да споделя още няколко въпроси и притеснения, ако може да ни помогнете за по-доброто планиране на предстоящото голямо събитие :) С най-добри пожелания, наталия :)


2013-09-13 21:40:31
От: Венци
Email, ICQ или Skype: vencislav_cakov@abv.bg
Здравейте Смехурковци! Случайно попаднах на този сайт миналата година и от тогава редовно го прочитам и препрочитам. Благодаря Ви за хубавите снимки и пътеписи. Благодарение на Вас човек сам може да си прави маршрути, а не да ползва туристическа агенция. И ние миналата година направихме една малка ваканция до Аспровалта, Кавала, Урануполис и оттам с лодката до малкото островче с прекрасния плаж. Наистина е божествено място с кристална вода. Супер сте. Какви са плановете за тази година? С най добри пожелания за Успех!


2011-06-24 15:04:10
От: Миро
Email, ICQ или Skype: miro.arsov
Много ви се изкефих! Сладури!:}


2012-02-04 15:29:57
От: Kalata
Който не го е чел това трябва да го прочете. Аз не съм моторист, но съм впечатлен... разтърсен! И вче чакам с нетърпение лятото за да организирам някакво пътешествие по вашия метод... а после може и мотоциклет да си купя, знае ли човек. Сигурно все някой си е купил мотор след като е прочел разказите тук. Ако пък не, аз ще съм първия. :-)


2013-09-13 21:40:48
От: stoian
Email, ICQ или Skype: st700802@abv bg
Mного сте готини, преди година и аз минах по този път.


2012-02-05 20:18:07
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Stoian, сподели какви са ти впечатленията. Интересно е да сравним дали и доколко съвпадат мненията ни. Имахте ли проблеми по границите, с мотор ли пътувахте или с кола, колко души, за колко дни, защо не продължихте до Египет? @Кала, купувай смело мотор, няма какво въобще да му мислиш. И да знаеш не си първия :-) мотопътешествията са силно заразни :-D


2012-02-08 00:40:14
От: Бат' Слав
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Чета и препрочитам и пак ме засърбяват ръкохватките и ми се тръгва на път... :)


2012-02-14 11:53:23
От: JOSE
Email, ICQ или Skype: jozef.maslanak@vk.vs.sk
Страхотно пътуване и снимки!


2012-02-14 20:47:52
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.ingo@gmail.com
Лоши новини, приятели, много лоши... Бойчето си купи нова кола, не ще да си купи мотор и туйто. Загазили сме го... Ама пък от друга страна да му е честита! :-D Много да върви, малко да гори, за полицаи и камери да е невидима, да не се чупи и все на хубави и екзотични места да го води... че и ние с него :-D А пък като му дойде времето, да влезе в правия път, да си вземе поука, па да се грабне и да си купи една моторетка. Честито Бойче!!


2012-02-29 13:48:22
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Това което поне частично променя нещата е, че колата все пак е Хонда Акорд :) Много благодаря за пожеланията Илко - точно това и аз очаквам от нея. И за протокола ще кажа, че тази година е последната за която ви пишем извинено отсъствие - от 2013 г. започваме с неизвинените :))


2012-03-02 22:40:24
От: ЕЛЕНА
Email, ICQ или Skype: viatar@mail.bg
Благодаря Ви за прекрасното преживяване! Сбъднали сте мечтите ми. С нетърпение чакам новите Ви приключения. На места почти ме просълзихте. Сърдечни поздрави и целувки!


2012-05-27 19:53:04
От: Аско
Лелеее. А аз просто си търсех рецепта за адана кебап.... и попаднах тук и като се зачетох... и сега се връщам от Сирия. Завидях ви честно казано. Браво - страхотно четиво и снимки. Много ми хареса.


2012-08-06 20:14:21
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Аско, а какво стана с Адана кебапа? Ако е успешен ще идваме на гости :-D


2014-03-18 20:42:12
От: Диана Иванова
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Изключително интересен пътепис-както и другите,но за съжаление едва ли някога Сирия ще бъде същата,каквато вие сте я видели и надали ли може да се мине отново по този път ...направо е тъжно.


2014-03-19 10:46:11
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Даааа, права си Диана, хванахме последният влак, така да се каже. Рано или късно нещата ще се поуталожат, но ще отнеме време. Надявам се тогава, дано да е по-скоро, хората там да са пак така приятелски настроени и сърцати.


2015-05-08 17:41:26
От: mandoilina
Моля, пишете на КИРИЛИЦА


2015-01-24 22:57:19
От: Zoran Todorov
Email, ICQ или Skype: zoranzauvek@gmail.com
Mili hora,... znaete kak da ziveete.... Blagodarja vi za hubavite snimki i vsicko... Balgarin ot malcinstvoto ot Caribrod Srbia....

 

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >