МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

 

Мото Петра 2010

 

 

Йордания

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия

 

 

Безспорно времето прекарано в Дамаск беше много приятно, но защо ли в момента в който решихме да продължим нататък се оказахме тотално загубени. Сигурно защото всички табели са на арабски. Не разбирайки нито дума от указателната сигнализация, но напълно уверени в посоката, в която трябва да продължим, се въртяхме безпомощно час и половина, докато едно такси се нае да ни изведе в правилната посока. Оказа се, че въпреки дълбоката си вяра в чувството ни за ориентация, се намираме точно на противоположният край на града.

 

Няколко километра преди границата с Йордания се отклонихме към Босра (Bosra, Busra). В селата около пътя имаше много луксозни къщи.

 

Но имаше и такива поселища.

 

Пристигнахме и паркирахме пред сградата, причина да извървим пътя до тук - Амфитеатърът, т.е. не просто амфитеатърът, а "най-запазеният амфитеатър в света".  Всеки амфитеатър, който посещаваме задължително е "най-запазеният в света". Тук вече ми стана смешно. Абе, не им ли писва на тия хора?

 

Интересното е възможността да се разходиш из огромният лабиринт от тунели под сградата. Наистина е впечатляващ. На няколко пъти едва не се изгубихме. Това място е построено да бъде не само крепост на изкуствата, а и истинска крепост. Външните му стени са здрави, високи и дебели. При вражески набези, тук в тунелите са се приютявали десетки хиляди жители от съседните области, а на сцената са разполагали защитните метателни машини. Впечатляваща постройка! Всъщност точно от тук е дошло името на града. Казаха ни, че на арабски "босра" означава "крепост".

 

.

Ето за какви размери говорим. Персонала се разхожда из тунелите с моторчета.

Ама какви ресни само, а? Ще взема да "разхубавя" и моята машина с такива. А мушамата трябва да е някаква специална. Ако не е, не ми се мисли колко запарва деликатните области :-)

 

Грандиозно! Седящите места по трибуните са 15 000. Акустиката е невероятна. Едно пляскане с ръце се разнася като топовен изстрел.

 

Това вероятно се дължи на високите стени зад сцената.

 

С пълно оптично приближение едвам разпознаваме Бойко в другият край на арената.

 

Има нещо специално тук. Въпреки силното слънце седяхме съзерцавайки дълго време.

 

Още от дълбока древност Босра е била важна спирка по търговските пътища. Красивият амфитеатър е построен от римляните. По тяхно време градът става столица на цяла провинция Арабия. Тук е рожденото място на единственият римски император родил се извън империята - Филип I Араб.

 

Естествено е орнаментите по фризовете да са в типичният римски стил познат ни вече от Ефес. Толкова  добре запазен паметник като амфитеатърът в Босра е намерил заслужено място в списъка на ЮНЕСКО.

 

Въпреки насмешката в началото бяхме приятно изненадани колко е запазено всичко тук. Бре, да му се не види, това чудо наистина е Чудо! Добре, че дойдохме.

 

Обратният път през китните селца. Спряхме в едно от тях да купим сладолед и кола. Очевидно беше, че хората не са виждали много чужденци. Магазинера беше мъж на средна възраст с голяма брада, облечен с  традиционни кърпа и носия.  Даже не се опитахме да го заговорим. Нито пък той нас. Кимахме си усмихнато и се разплащахме спрямо цифрата накликана на калкулатора. По някое време Дидка ми каза "Вземи ми още един сладолед". В този момент чух зад гърба си: "Един... йедан... два, три... Ебреее, брате! Здраво!... Како си?...?" Обърнах се слисан. Едва останах на крака... В магазина бяхме само ние и продавача, който с грейнала физиономия продължаваше радостно да крещи на сръбски: "Я сум учило у Белград, четири година'... От дека сте?... Як е се'га у Югославие?..." Усмихвах се глупаво и още не можех да свържа вида на тоя брадат господин с това, което излизаше от устата му... Шок и забава!

 

По-малко от час на границата и "Welcome in Jordan!" (Добре дошли в Йордания!). Този път минахме границата неочаквано бързо. Нито от Сирийска, нито от Йорданска страна имаше някакви проблеми, въпреки привидно тромавите процедури. Още от първите метри в Йордания се усети, че тук редът е на по-голяма почит.

 

Ефектни паметници, по-добри пътища, повече полиция, водачите спазваха правилата за движение, имаше маркировка и никой не караше в насрещното... това последното, направо не му се вярва на човек, след всичко, което преживяхме в Сирия :-)

 

Пейзажа наоколо беше тотално лунен.

 

Всичко беше жълто-кафяво и покрито с прах, нямаше почти никаква растителност. За сметка на това брулеше силен и горещ страничен вятър. По всичко си приличаше на пустиня, само дето хората си живееха спокойно. Явно не са им казали :-)

 

От разказите на приятели бяхме предупредени, че йорданците са доста по-дръпнати от сирийците и не са склонни да помагат. За това леко резервирани спряхме за първият контакт с тях  някъде около Аман. Какво ти дръпнати, бе брате, нямаше нищо такова. Радваха ни се като деца. За нула време ни наобиколи цяла тълпа от съседните дюкяни и всеки викаше и ръкомахаше разпалено с желание да помогне. Рисувахме светофари и кръстовища по колата, па единият като скокна: "Карайте зад мен!" Заведе ни човека до сами разклона за Мадаба, така, че от там само направо да караме и никъде да не объркаме. Страхотни хора!

 

Тая положителна емоция не можеше да не ни направи щастливи. Всичките ни притеснения се изпариха само за миг, а пред нас се очертаваше поредното невероятно приключение. Напред народе!

 

Какви лица само, кое от кое по-интересни... и тия очи... Чудна снимка! Тази ми е една от най-любимите, а е правена в движение. Браво Дидке!

 

Пристигнахме в Мадаба (Madaba) - ключовата точка за обиколки към всички околни забележителности. Намерихме отличен хотел.

 

Няма да ви кажа какво беше учудването ни като видяхме на огромният екран лицата на героите от поредния, популярен в България, турски сериал. Хахаха, оказа се че и тук го излъчват. Ама сме един дол дренки всичките народи на юг от Войводина, това от мен да го знаете :-)

 

Имаше вечеря в хотела, но обстановката там беше прекалено европейска. Че нали сме дошли да опитаме в оригинал "бахура" (както вече знаете културата много не я обичаме). Тия френските пържени картофи ще ги ядем у дома. Дайте сега да намерим някоя мизерийка с дюнери, в която никой не знае и дума различна от арабски... Ей я на и нея. На външен вид чиста, а вътре повсеместният тук шок и ужас. Ако дойде някой от ХЕИ сигурно ще се помине от уплах... ама па е вкусно... малииииии...

 

Седим си ние на вторият, "VIP" етаж на дюкяна, хапваме и съзерцаваме ей тая оплюта от мухите картина. В създалата се романтика как да не ти зайде умът и да не ти се приискат арабски нощи... "Абе, що не вземем да си спретнем една арабска нощ, като се приберем? Ще намерим някое подходящо място, ще се дегизираме, ще купим черен чай, дюнери, локум, наргиле, безалкохолна бира..." Речено сторено. То остави, ами идеята взе, че допадна на още няколко достатъчно изкукали другарчета. Ето какво се получи два месеца по-късно, вдъхновено от точно този момент и тази картина:

 

:

Армагедон!!!

 

И това на пъпа на България. Няма да ви казвам как ни гледаха съседите... :-)

Като се замисля сега, още се чудя как не ни налетя НСБОП да ни арестува за проповядване на радикален фундаментализъм. :-D

 

Да се върнем обаче в Йордания.

 

Най-високата точка на планината Монт Небо е само на 10-тина километра от Мадаба.

 

Гледките наоколо са атрактивни.

 

Това е мястото на което, според Стария завет е стоял Моисей, когато Бог му показва Обетованата земя (Обещаната земя). С Божиите напътствия Моисей повежда евреите, тогава роби в Египет, към нов живот. Разгневен Фараона изпраща армията си да ги погуби. Армията ги настига при Червено море, но за да ги спаси Бог разтваря водите му и им прави път да минат. Въпреки това чудо и притиснати от трудностите евреите започват да се съмняват в Божията сила и някои от тях дори искат да се върнат отново в робство. Разгневен от малодушието им Бог съветва Моисей да ги води 40 години през пустинята, докато умре и последният, който помни робството. Чак тогава те ще бъдат готови за новият си живот в Обетованата земя. Когато стигат тук Моисей е на 120 години. Изпълнил своя дълг той умира на това място, без да може да стъпи в земята към която е пътувал цял живот.

 

Ето я и нея - Обетована земя.

 

Леонардовият човек. Мале, как налетяха на горкият камък хамериканските туристи. Очевидно много им хареса идеята.

 

Ей така се снима на конвейер... по метода на Хенри Форд!

 

Интересни мозайки от Византийската базилика 5 - 7 век.

 

И още мозайки.

 

Не мога да проумея какъв е бил замисъла на автора в този орнамент. Не искам да съм краен но неудържимо намирисва на изблик на рецидивиращо сексуално разстройство.

 

Макет на руините в комплекса. По-старите постройки и Византийската базилика в средата.

 

Малко от историята на мястото.

 

Впечатлени от видяното се подготвихме да се продължим към Мъртво море.

 

Монт Небо е висок около 800 метра, но денивелацията до Мъртво море е близо 1400 метра. Сетихте ли се защо? Ако не сте, ще ви кажа малко по-късно.

 

Спускането беше наистина шеметно. Страхотни завои и...

 

...страхотни гледки.

 

Фотоапарата не може да предаде мащаба и величието на тази местност достатъчно добре, но знайте че косите ми не спряха да настръхват през цялото време, крещях от кеф в каската, а сърцето ми биеше учестено от щастие...

 

...завой след завой надолу.

 

Наоколо пасяха диви камили.

 

А местните жители живееха в подобни шатри.

 

Някъде в далечината се показа за първи път Мъртво море.

 

Достигнахме мястото, където Йоан Кръстител (Йоан Предтеча) кръстил Христос във водите на река Йордан.

 

За да се ориентирате по добре, погледнете горната карта.

 

Понеже река Йордан е границата между Хашимитско Кралство Йордания и Израел достъпа до комплекса се осъществяваше под строг надзор.

 

Изчакаха да се съберат достатъчен брой туристи...

 

... и ни натовариха в такива камиончета.

 

Вътре беше много забавно. Хора от всички краища на света и всички цветове на кожите - съвременните поклонници.

 

Района наоколо е изключително суров. Жегата - непоносима.

 

Размазани от горещина поехме по пешеходният маршрут. Това е единствената сянка на която може да се разчита.

 

В тесен пояс покрай реката има зеленина.

 

"Златната" църква построена с руски средства.

 

Та-дааа - Кръщелното място (Baptism Site). Според повечето източници и според намерените при разкопките останки точно тук е кръстен Исус. В момента място се намира на територията на Йордания и е отдалечено на няколкостотоин метра от реката, защото коритото и се е изместило с времето.

 

Нещо такова.

 

Възстановка на кръщението.

 

Ето го и новото място за кръщение.

 

Точно отсреща е израелското място на кръщението. Това, което посещават туристите в Израел. За съжаление те нямат достъп до оригиналното място, описано малко по-горе.

 

Намираме се само на 5 - 6 метра от другата държава.

 

За това и ни пазят зорко.

 

Пушкалата си бяха съвсем истински.

 

От жегата се бяха образували пукнатини дълбоки по 10-15 см.

 

Река Йордан. Не мога да кажа, че бях впечатлен от размера, но както знаем той не е от значение. Важното е, че всеки потопил се във водите на реката става Хаджия. Да, това е единият начин за хаджилък. Потапянето, както и ритуала на Кръщението правят асоциация с Всемирния потоп. Така както той измил всички грехове от Земята, така и водата измива греховете от тялото и душата.

Честито Хаджи Бойко!!!

 

Честито и на тоз Хаджия!!!

 

Честито и на Хаджи Дидка!!! Имаше и няколко невръстни Хаджии.

 

"Културното наследството принадлежи на цялото човечество. Полагайте добри грижи за него и ни помагайте да го опазим!" Крал Хюсеин

 

Отново култов пример как високите технологии помагат на хората. Господинът на снимката настройваше сателитната чиния посредством поблъскване с метлата, която е в ръцете му. Отвътре другият "оператор" даваше обратна връзка - окуражителни или сърдити подвиквания. Жалко, че не можах да извадя апарата достатъчно бързо, а още по-жалко, че не можах да направя клипче.

 

Подкарахме покрай Мъртво море. Наричат го "Мъртво" защото в отровносолените му води не вирее нищо. Може да е мъртво, ама е много красиво!

 

Брегът наоколо е най-ниската суха точка на Земята  - 420 м. Или 420 м под нивото на Световният океан. Това е причината спускането от Моунт Небо (+800 м) до Мъртво море ( -420 м) да е 1400 м.

Само за информация, най-ниската точка на земната кора е Марианската падина  в Тихия океан ( -11 000 м), но тя е наводнена.

 

Пейзажа наоколо е изключително суров, но пак казвам, нереално красиво е. За съжаление има голяма вероятност Мъртво море да изчезне. Нормално то се подхранва от водите на река Йордан и не се оттича, а водата в него просто се изпарява. Сега река Йордан се изпомпва за напояване и на практика тя не може да захрани морето с достатъчно вода. Изпаряването обаче си върви.

 

Някъде там водата и небето са се слели.

 

Спирането наоколо не е желателно защото е гранична зона и се охранява доста сериозно.

 

За това решихме да тестваме водата на един от официалните плажове.

 

Ааман Бийч.

 

Беше подреден отлично, но нямаше много хора. Дали заради местните порядки или пък просто 15:30 часа и 40 градуса на сянка не са съвсем подходящо съчетание за плаж. Не и за нас. Амче ние защо бихме всичкия този път ако не се цопнем в Мъртво море. Напред народеее...

 

От дете мечтая и за това. Да чета вестник в Мъртво море. Не знам или по-скоро не помня от къде се е загнездило в съзнанието ми това желание. Вероятно съм видял или чул нещо като невръстен хлапак, но поради факта, че плуваш без да е необходимо да полагаш някакви усилия в детството ми Мъртво море беше в списъка с магически неща от приказките. Точно толкова чудно, колкото летящото килимче, "Сезам отвори се" и бързоходните ботушки. Хехехе, благодарение на мотопътешествията за пореден път плувам в собствената си приказка. Чудно! Прекрасно е да сбъдваш мечтите си!

 

На някои дори плуването по корем им се отдава с лекота.

 

Навсякъде имаше огромни табели на Арабски и Английски с предупреждения:

- Не се гмуркайте

- Не се отдалечавайте от брега

- Защитете очите и устата си от водата

- Плувайте по гръб

 

Синдрома "Кой бе, аз ли не мога да скоча" обаче е привичен не само за нашего брата балканските субекти. Господина на снимката беше довел двете си жени и двете деца на плаж. Настани ги, внимателно прочете табелата, погледна към тях за да е сигурен, че го гледат и със силен геройски вик, на бегом, се бухна във водата с главата напред... Голяма грешка!... След секунда се показа, но героизма беше заменен с вой на болка и комични опити да го подтисне. Хем се стараеше да покаже, че нищо му няма, а пръхтеше плюеше и се гърчеше от болка. Жените скокнаха да му помагат едва сдържайки смеха си, което не можеше да се каже за мен. Така се разтресох, че за малко да потъна.

 

Водата не е само солена. Има и някакви масла. Дори след 20 мин. под силното слънце ръката ми не изсъхваше, а стоеше по-скоро като намазана с олио.

 

Странни растения в парка около плажа.

 

Целите в бодли.

 

Още една култова снимка. Невероятно екзистенциално. И пак в движение. Дидке, шампион си!

 

Пътят към замъка Керак минава през планините.

 

Пристигнахме достатъчно рано за да имаме време да го разгледаме.

 

Самият град не блести с нищо. Даже напротив.

 

На паркинга пред крепостта ни посрещна местният тартор - Рата. Наобиколиха ни търговците. Опитваха се да продадат нещо и всички цени бяха поне 4 пъти по-високи от нормалните. Щом имаме мотор значи сме паралии. Накрая ми писна и им казах "Ние сме българи, не сме германци. Тук сме отдавна и знаем колко струват нещата. Бихме си купили вода и безалкохолно, но на нормална цена." Рата се ухили. Явно му хареса директният ни подход. "От колко дни сте тук?" "От три" - леко преувеличихме ние - "Преди това бяхме една седмица в Сирия". Рата се ухили още повече и извика нещо на арабски. Ценообразуването, че и отношението рязко се промениха. Досадното обсаждащо туристите поведение изчезна и започнаха да ни гледат приятелски. Явно вече бяхме "от наш'те". Забелязвах тази разлика в поведението на много места. Туристите слизащи от автобусите биваха обсаждани по най-брутален и досаден начин. Държаха се с тях дистанцирано, че дори с нотка враждебност. По лицата на жертвите пък четях отявлена надменност. Към нас винаги е било различно. Опитваха се да продадат нещо на хората от автобуса и после посядаха до нас да се оплачат как не върви търговията и какви надути задници са всички в ония автобус, т.е. тълкуваха ни по различен начин. Ние пък се държахме приятелски с всички по подразбиране. Вече загатнах за това в Багдат кафе. Същото всъщност се случи и тук. Ето ви още една причина да пътувате с мотор. Хората ви приемат като по-близки. Затова винаги казвам:

 

Ние НЕ сме туристи, ние сме мотУристи!!!

 

 Посмяхме се, пошегувахме се с това онова, а като решихме да вървим към крепостта, Рата ни изпрати: "Разглеждайте спокойно, аз ще пазя мотора, а после ще вечеряте при мен на наистина изгодна цена"

"Добре, но бъди внимателен, че са се навъдили напоследък наоколо едни европейци..." :-)

 

Какво чудо е замъка Керак не подозирахме. И най развинтеното въображение трудно може да си представи такъв пейзаж.

 

Занемяхме.

 

Отново ще се върна към филма "Небесно царство" защото там чух за първи път и името Керак. Някъде на това поле се срещат за първи път армиите на Саладин и Кралят на Йерусалим Балдуин IV, които решават спора си без битка.

 

Имаме чувство, че от тук ще видим чак Мъртво море. Всъщност не може. Помежду ни има стотина километра планини.

 

Солидна крепост. Втората по големина в Светите земи.

 

Построена от Кръстоносците през 12 век. Освен видимата част, в скалата под крепостта, има издълбани още 7 етажа. Нещо като подземните градове в Кападокия. Завзета от Саладин при същият поход при който превзема Йерусалим и неуспешно обсажда Крак Де Шавалиерс. Кръстоносците не успяват да си я върнат никога повече.

 

Умалено копие на турбушет.

 

Новият пълководец.

 

Днес беше прекрасен ден. Преживяхме толкова вълнения и видяхме толкова красота, че сетивата ни искаха почивка. Искаха я спешно и вече ни личеше. Изморени, но безкрайно щастливи.

 

Няма начин да не си щастлив на такова място, нали.

 

Какво по-добро място за отмора от ресторантчето на Рата. Говорихме на дълго и широко. Знаеше Английски много добре. Оказа се че е учил в Индия. Доста неща са минали през главата на този момък. Доста имахме и ние за разказване. Получи се хубав мохабет. Сервираха ни обещаната "изгодна вечеря". Порциите не бяха големи, но и цената беше наистина символична. Ометохме всичко и решихме, че е време да продължаваме към Петра. Домакина скокна и не ни пусана: "Аз съм преживял какво ли не. По лицата ви видях, че не сте се нахранили. Не мога да ви пусна така. Ще има по още една порция от мен. Няма да плащате нищо." Опитахме се да благодарим и да откажем, но нямахме шанс. " Имате още много път и ще ви пусна едва когато съм сигурен, че сте сити!" Така и стана. Хапнахме още, поговорихме и чак тогава се сбогувахме сърдечно. Дойдоха да ни изпратят и търговците от съседните дюкяни. Събра се половината квартал. Напътствия, пожелания, обещания, че пак ще се видим някой ден... Ебреее... Какво да ви кажа... нужно ли е да казвам каквото и да е?... Колко често ви се е случват подобни неща в нашия "цивилизован" свят?

 

Пътят от Керак към Петра минава високо в планините.

 

Пейзажите бяха апокалиптични...

 

... но грандиозни!

 

По някое дребно и изстрадало храстче или дърво можеше да се види буквално през десетина километра.

 

 

 

 

Перфектният път се виеше в непрестанни, остри завои с шеметни виражи.

 

Усещах как с всеки следващ завои и с всяка следваща разтърсваща гледка сърцето ми започваше да бие все по-силно и нещо голямо да се надига отвътре.

 

Накрая не издържах и спрях.

 

Нещото избухна!!!

 

... не само при мен... в един и същи миг откачихме... всички... сякаш по сигнал свише... невъзможно беше да удържим повече бурята която напираше неистово във всеки един...

 

Не публикувайте никъде тази снимка, моля ви! :-D

Полудяхме!!! Буквално. Надявам се всеки от вас да е имал безкрайното щастие да преживее това усещане.

Тук ни споходи емоционалната кулминацията на пътуването. Празник на сетивата, букет от бурни страсти неподлежащи на възпиране и описание. Безразмерна радост и всеобхватен екстаз който те преобразява. 

Пожелавам ви го!

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2010-08-11 22:04:19
От: Slav
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Бат' Ilarioncho се завърна:))) Бравос много добро четиво - почти компенсира това че не можах лично да присъствам...Всъщност кого залъгам все повече ме е яд че не бях там...:) Но прътешетвията продължават :)


2010-07-01 13:42:51
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
То, ба'т Славчо, тепърва ще има да те е яд :) Това, както се сещаш е само началото. Съвсем скоро навлизаме в същината... и пустинята :)


2010-07-01 14:00:38
От: Мира
Email, ICQ или Skype: avito77@abv.bg
Ехо, привет, СМЕХУРКОВЦИ! Тъкмо влизах през ден да видя има ли ново приключение и препрочитах старите - и ето - ИМА!!! УРА! БЛАГОДАРЯ! Блаженство е за моята душа да чета за пътешествията ви! Дерзайте! Ваша почитателка: Мира


2010-07-01 14:29:35
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Още един глас за това, че тепърва ще има да те е яд :) Само ще загатна, че списание "GOLF§SPA", без да подозират, ни споменаха в последния си брой. Но за това малко по-късно :)


2010-07-03 12:39:41
От: Криси
Email, ICQ или Skype: k_kostadinovak@abv.bg
Останах без думи, а за втората част - не знам :))!!! Слави, ако те успокоява не си единствен.....:)))!!! Едно голямо евала на трима ви!


2012-02-04 14:53:26
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f@abv.bg
Здравей Ilarioncho :)! "Някога в Индия царувал цар Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка — везирската дъщеря Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и започнала да му разправя приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любопитство, царят поискал да узнае какво е станало по-нататък. И Шехеразада продължила приказката и като я свършила, започнала друга приказка и на разсъмване пак я прекъснала по средата. В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул много приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея." Според преданието така са се появили приказките "Хиляда и една нощ". Само със силата на приказките от "Хиляда и една нощ" могат да се сравнят "приказките", които ти ни разказваш на твоя сайт! Поздравявам теб и другите главни герои в АРАБСКАТА приказка :)- екстемисти отвсякъде :)... и ОЧАКВАМ продължението с еййййй такооооова нетърпение!


2010-08-11 22:04:52
От: Yohoho
Email, ICQ или Skype: yoannai@abv.bg
И Ilarioncho ако ме питаш пак дали да продължиш да пишеш, ще се ядосам и ще взема да дойда с вас да се видите в приключение :)


2011-02-27 17:12:40
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: mtoteva76@abv.bg
Eeеее, бат Ilarioncho... много правилно Aриана те определи като радневския Шехерезад /това е мъжкия род на Шехерезада/... или поне така аз го разбрах... лесно човек се увлича и се чете на един дъх до самия край... не може да се спре, пък да почине, пък бира да пие... като много лично писмо до приятели за едно пътуване към себе си... e късметлия си, че си открил в крайна сметка личния си екзорсист :))... и що така като изчета пътеписа ТВЪРДО решавам, че следващия път ще се включа и аз и ще го съпреживея, а като дойде време за тръгване вс ене ми се получава...


2010-09-26 00:08:23
От: Румен
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT
Е хахдеде умрех от чакане. ша са изгуби тръпката ;-)


2011-02-27 17:12:40
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Хубавите пътеписи не стават бързо, но всеки ден чакане си заслужава! За съжаление нямахме фотоапарат за подводни снимки да видите колко красиви неща има в Червено море... не ми вярвате... може да отидете да проверите :)


2011-02-27 17:12:40
От: Marti
Email, ICQ или Skype: opel_fan_86
Поредното уникално по рода си пътешествие, с доста богат снимков материал, но и доста добре описано. На моменти забравям, че сам на компютъра и се пренасям и аз в тази изпълнена с емоции мото обиколка :) Продължавайте в същия дух ;) и God Bless You


2011-02-27 17:12:40
От: Христина Горгорова
Почти бях там! Много благодаря! Kкачеството и стилът са отлични! Пак благодаря! Да сте здрави, пак да идете! Това е 2-то пътешествие, което съм разгледала, много добре направени! Пак благодаря! Ще ходите ли в Тибет? Това е моята мечта, но не съм рокерка... Има и други възможности, но за сега - само Вашите артефакти!


2010-11-06 22:44:59
От: Румен Пенчев
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT1
Здравейте на всички, които са отговорни за да го има този прекрасен сайт и всички, които го посещават. Моят въпрос към Илариончо е как избира дестинациите на пътешествията ?


2010-11-09 22:18:08
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Досега не бяха ме питали подобно нещо и май не бях се замислял. Най-лесно е да се каже търся интересни дестинации, но е значително по-трудно да се отговори какво точно означава това. За мен интересни са тези, за които има противоречива информация. От крайно негативни до крайно позитивни мнения. Хубаво е да се самопредизвикаш и да откриеш собствената си истина за местата. Твоята, базирана на личният ти опит и далеч от всички клишета. Ето, чудесен пример е това, което написа Христина горе - Тибет. Какво те кара да мислиш и чувстваш това име? Далай лама, храмове на духа и изключително интересна култура от една страна и брутално сурова и негостоприемна природа от друга. Твоята истина за това място е някъде по средата, някъде в твоето сърце и няма как да я откриеш без да го посетиш. На нас, до сега, винаги ни се е получавало. Дай Боже и занапред да е така. Пожелавам го и на вас!


2011-02-27 17:16:22
От: drako
Email, ICQ или Skype: appolo_11@abv.bg
http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/8-DeadSea&Kerak/08-deadsee%20%2810220%29.JPG Невероятна снимка, която показва какво се крие под повърхността - особено дамата в черно е доста, хм...


2011-02-27 17:16:22
От: CarTest
Email, ICQ или Skype: Cartest@mail.bg
Браво!! Доживях да видя продължнието... Много ви се кефя. Отдавна чета, ама... до сега нямах с какво да пътувам... ама, вече се уредих... RD04... досущ, като твоята. За тази година какви са плановете?


2011-02-27 17:16:22
От: FozY
Email, ICQ или Skype: pl_lazarov@hotmail.com
Много ме радвате! Харесват ми сравненията, разсъжденията, размислите... "БЛАГОРОДНО" завиждам!


2011-01-28 23:12:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Случи се в това пътуване нещо, което не описах, а все по усилено занимава съзнанието ми през последните месеци. По време на посещението в Крак Де Шавалие, местният гид, който се оказа изключително ерудиран, ме попита: "Намерихте ли долу пътеводител на вашият език?" "Не." "А поискахте ли си?" "Не." "И защо?" "Хм, ми то..." "Ако не си искате сега, след 50 години вашият език няма да го има... Грижете се за него сега за да не съжалявате после!" Странна работа! Уж в Сирия нещата изглеждат много по-екзотични отколкото при нас, а гледай ти как разсъждават хората... Така че, друзя, искайте си книжки и брошури на Български където и да ходите. Нищо че може и да няма. Когато всички Българчета минем от там и задължително си поискаме може пък и да започнат да изработват. Това ще е сигурен знак, че сме станали осезаеми и достойни за уважение. Дори и да не се получи, ще сме достойни поне в собствените си очи, което май е най-важно :-)


2011-02-04 22:43:01
От: Daniel
Email, ICQ или Skype: dan.dimitrov
Страшен пътепис, много заразителен и ентусиазиращ. Имам Honda Hornet и много ми се иска да го мина, но няма как да взема толкова багаж, нито да монтирам куфари като твоите. Някъде мернах как си ги правил, поздравления, чудесни са! Нещо да питам - по принцип има ферита от Пирея до Хайфа, мислел ли си да ги взимаш или беше по-лесно просто да се върнеш?


2011-02-04 23:10:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей Дани. Маршрута е съвсем реалистичен и възможен с твоя мотор. Не се притеснявай за куфарите. Не ти трябва да мъкнеш толкова багаж. Ние бяхме двама затова нашият беше повече. Спокойно може да не носиш къмпинг оборудване. Хотели има достатъчно по целият маршрут. Ако отвориш файла с отчета ще видиш, че и цените са съвсем нормални. Палатката я ползвахме само веднъж, в Хараста(Дамаск) и то за да си направим кефа, а не защото се налагаше. Относно ферибота от Хайфа, към момента на организиране и провеждане на пътуването просто нямаше такъв. Проверявахме изрично защото такъв беше първоначалният план. Ако имаше със сигурност щяхме да посетим Египет и Израел. Личното ми мнение е, че определено си струва да помислиш в тази посока.


2011-02-27 17:16:22
От: Dora
Email, ICQ или Skype: dora_69d@abv.bg
"От дете мечтая за това. Да чета вестник в Мъртво море... Вероятно съм видял или чул нещо..." Порових се и намерих какво си видял: "Детска енциклопедия на науките", изд. Петър Берон, 1992 г. От малък си си любознателен :) http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/MartvoMore.jpg


2011-02-27 17:17:08
От: Бамбуро
Email, ICQ или Skype: 82642004
Е, па магарето е мажко и сака да ближе сол. :-D


2011-02-15 20:58:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Бамбуре, утрепа ме с тая глъвоблъсканица. Позна ли някой отговора? На мен ми помогна това: "Сутрин, вечер ближе сол. Що е? Скоро отгадай! Хайде, бързо, не се май!... Магаре..." Магарето в Петра, което ближе камъните... Хахаха :-)


2011-03-13 09:22:47
От: vaskoto1
Email, ICQ или Skype: vaskoto1@yahoo.com
Мога само да ти завидя... много, много много, много... По ред причини никога няма да направя това пътуване, макар че бих искал... Само две миниатюрни забележчици имам - "требуше" се казва тоя катапулт (http://en.wikipedia.org/wiki/Trebuchet) и крепоста е "Kрак дьо шовалие". ...и пордължавам тихо да си завиждам в ъгъла :)


2011-03-13 09:24:47
От: Наталия :)
Email, ICQ или Skype: natjiv@gmail.com
Здравейте :) Благодаря от все сърце за вълшебния разказ! :))) Прочетох го на един дъх и все едно бях с вас през цялото време, усетих магията, топлината, щастието, удовослтвието от сбъдването на мечтите :) Браво! Пожелавам с лекота и в бъдеще да си организирате подобни пътешествия, които да ви зареждат с безкрайно много положителна енергия! :) Благодаря и за детайлната информация - хотели, такси и всичко друго относно пътешествието! В момента и ние с моя съпруг и малката ни дъщеричка мечтаем да реализираме нещо много подобно и това е най-полезната информация, която намерих. Ще помоля, ако имате възможност и желание, разбира се. :) да ми изпратите мейл, за да мога да споделя още няколко въпроси и притеснения, ако може да ни помогнете за по-доброто планиране на предстоящото голямо събитие :) С най-добри пожелания, наталия :)


2013-09-13 21:40:31
От: Венци
Email, ICQ или Skype: vencislav_cakov@abv.bg
Здравейте Смехурковци! Случайно попаднах на този сайт миналата година и от тогава редовно го прочитам и препрочитам. Благодаря Ви за хубавите снимки и пътеписи. Благодарение на Вас човек сам може да си прави маршрути, а не да ползва туристическа агенция. И ние миналата година направихме една малка ваканция до Аспровалта, Кавала, Урануполис и оттам с лодката до малкото островче с прекрасния плаж. Наистина е божествено място с кристална вода. Супер сте. Какви са плановете за тази година? С най добри пожелания за Успех!


2011-06-24 15:04:10
От: Миро
Email, ICQ или Skype: miro.arsov
Много ви се изкефих! Сладури!:}


2012-02-04 15:29:57
От: Kalata
Който не го е чел това трябва да го прочете. Аз не съм моторист, но съм впечатлен... разтърсен! И вче чакам с нетърпение лятото за да организирам някакво пътешествие по вашия метод... а после може и мотоциклет да си купя, знае ли човек. Сигурно все някой си е купил мотор след като е прочел разказите тук. Ако пък не, аз ще съм първия. :-)


2013-09-13 21:40:48
От: stoian
Email, ICQ или Skype: st700802@abv bg
Mного сте готини, преди година и аз минах по този път.


2012-02-05 20:18:07
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Stoian, сподели какви са ти впечатленията. Интересно е да сравним дали и доколко съвпадат мненията ни. Имахте ли проблеми по границите, с мотор ли пътувахте или с кола, колко души, за колко дни, защо не продължихте до Египет? @Кала, купувай смело мотор, няма какво въобще да му мислиш. И да знаеш не си първия :-) мотопътешествията са силно заразни :-D


2012-02-08 00:40:14
От: Бат' Слав
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Чета и препрочитам и пак ме засърбяват ръкохватките и ми се тръгва на път... :)


2012-02-14 11:53:23
От: JOSE
Email, ICQ или Skype: jozef.maslanak@vk.vs.sk
Страхотно пътуване и снимки!


2012-02-14 20:47:52
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.ingo@gmail.com
Лоши новини, приятели, много лоши... Бойчето си купи нова кола, не ще да си купи мотор и туйто. Загазили сме го... Ама пък от друга страна да му е честита! :-D Много да върви, малко да гори, за полицаи и камери да е невидима, да не се чупи и все на хубави и екзотични места да го води... че и ние с него :-D А пък като му дойде времето, да влезе в правия път, да си вземе поука, па да се грабне и да си купи една моторетка. Честито Бойче!!


2012-02-29 13:48:22
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Това което поне частично променя нещата е, че колата все пак е Хонда Акорд :) Много благодаря за пожеланията Илко - точно това и аз очаквам от нея. И за протокола ще кажа, че тази година е последната за която ви пишем извинено отсъствие - от 2013 г. започваме с неизвинените :))


2012-03-02 22:40:24
От: ЕЛЕНА
Email, ICQ или Skype: viatar@mail.bg
Благодаря Ви за прекрасното преживяване! Сбъднали сте мечтите ми. С нетърпение чакам новите Ви приключения. На места почти ме просълзихте. Сърдечни поздрави и целувки!


2012-05-27 19:53:04
От: Аско
Лелеее. А аз просто си търсех рецепта за адана кебап.... и попаднах тук и като се зачетох... и сега се връщам от Сирия. Завидях ви честно казано. Браво - страхотно четиво и снимки. Много ми хареса.


2012-08-06 20:14:21
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Аско, а какво стана с Адана кебапа? Ако е успешен ще идваме на гости :-D


2014-03-18 20:42:12
От: Диана Иванова
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Изключително интересен пътепис-както и другите,но за съжаление едва ли някога Сирия ще бъде същата,каквато вие сте я видели и надали ли може да се мине отново по този път ...направо е тъжно.


2014-03-19 10:46:11
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Даааа, права си Диана, хванахме последният влак, така да се каже. Рано или късно нещата ще се поуталожат, но ще отнеме време. Надявам се тогава, дано да е по-скоро, хората там да са пак така приятелски настроени и сърцати.


2015-05-08 17:41:26
От: mandoilina
Моля, пишете на КИРИЛИЦА


2015-01-24 22:57:19
От: Zoran Todorov
Email, ICQ или Skype: zoranzauvek@gmail.com
Mili hora,... znaete kak da ziveete.... Blagodarja vi za hubavite snimki i vsicko... Balgarin ot malcinstvoto ot Caribrod Srbia....

 

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >