МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

 

Мото Петра 2010

 

 

Червено Море

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия

 

 

Красотата на Петра е огромна. Макар тя да беше най-важният обект, който искахме да посетим и даде името на Мото обиколката приключението не свършва до тук. Отправихме се още на юг, към залива Ал Акаба (Al Aqaba).

 

Пътят отново се вие през планините.

 

И бавно се спуска в пустинята Вади Рум (Wadi Rum), което на Арамейски означава "Висока долина".

 

Наричат я още Червената пустиня.

 

Пейзажа е изпълнен с хващащи окото интересни скални образувания.

 

В пустинята беше адски горещо. Това естествено не може да ни спре да и се полюбуваме. Какво ли би си помислил човек ако види тая картина - сама жена, с огромен мотоциклет, насред Арабският полуостров, в сърцето на безлюдната и страховита пустиня... не мога да се преборя с една асоциация  - Лара Крофт.

 

Нашият случай, разбира се не е такъв, ето го и Ilarioncho Крофт :-) Ккато гледам как съм се нахилил едва ли някой ще повярва че направо се разтапям от жега.

 

Въздухът тук е изключително сух и макар да затруднява дишането, то ако се движиш топлината е сравнително поносими или поне докато имаш течности за изпотяване и изпаряване. Спреш ли обаче, буквално за 10 секунди започваш да се пържиш в собствената си пот, което не е толкова страшно, когато душата е на седмото небе. Тогава това са поредните дребни неволи. А пустинята Вади Рум е красива и дава достатъчно материал да радваш сетивата си.

 

Преминахме през вътрешна гранична проверка  и достигнахме Ал Акаба. Градът се намира в толкова сурова местност, че за да накара хората да се заселят тук и да намери поминък Йорданското правителство го е обявило за свободна зона. Товарите не се обмитяват, местните не плащат никакви данъци. Нито търговски, нито върху възнагражденията. Съответно и цените са по-ниски, а доходите по-високи от средните. Това е и причина да има много жители. Нищо друго не би задържало хората тук. Въпреки присъствието на морето, очевидните усилия да се поддържа зеленина и многобройните системи за напояване, всичко наоколо е безжизнени камъни и пепел. Заливът е сравнително тесен и водата не може да се пребори с влиянието на огромните Вади Рум, Синайска и Саудитска пустини, които го обграждат отвсякъде. Почти постоянно брули ураганен, огнен вятър, който не те разхлажда, а по-скоро те кара да усетиш какво чувства пилето във фурна с вентилаторен грил.

 

Задъхвайки се на няколкото светофара, на които едва не припаднахме излязохме от града в посока границата със Саудитска арабия. Навсякъде си личаха усилията полагани от хората за облагородяване на суровият пейзаж. Не мога да кажа, че успеха беше огромен, но беше приятно да видиш, че все пак има резултат. На подобно място определено оценяваш истинската стойност на всяка капка вода. Замислете се само с какво богатство разполагаме в България и как нехаем за него.

 

Карахме по перфектната настилка с плавни завои. От едната страна ни омайваше тюркоазеното, кристално чисто Червено море с няколко яхти носещи се по него като искрящи бисери. От другата страна се разстилаше морето на безкрайната пустиня с бавно полюшващ се керван камили. Палмичките ефирно допълваха идилията породена от срещата на стихиите.

 

Достигнахме граничният пункт със Саудитска арабия. Толкова беше хубаво, че в този момент съжалихме за дето нямаме саудитски визи и не можем да продължим нататък. Снимахме се за спомен и поехме обратно. На няколко километра преди Акаба видяхме този комплекс. Още щом погледите ни спряха на примамващата свежест на басейна решихме, че това е нашето място. Набързо договорихме нощувките, нямайки търпение да усетим райският благодат на климатиците.

 

Червено море ни примамваше със своето очароване и любопитството най-накрая да се гмурнем до  прословутите корали се опитваше да се пребори с размазващата жега, но тя беше толкова непоносима, че в момента нямахме нито сили, нито желание, нито възможност да извървим стоте метра до там. Такава горещина не съм изпитвал през целият си живот. Попитахме домакините колко градуса е в момента, а те съвсем незаинтересовани подхвърлиха: "Не знаем, някъде около 40." Какви 40 градуса бе хора, ние 40 градуса сме виждали. Неприятно е, ама няма нищо общо с тоя мор тук. Проверихме. Оказаха се 53 градуса на сянка, а още нямаше пладне и това на 15 Май. И пак се зачудих - а какво ли се случва през Август?

 

Метнахме се в басейна и живота като че ли стана малко по-розов.

 

Опнахме се под сенките, а огненият вятър ни изсуши буквално за секунди. Хайде пак в басейна, хайде пак навън... Накрая разбрахме, че въобще няма смисъл да излизаме от водата. Киснахме в нея докато ни омръзна.

 

Повече не се издържаше. Ясно беше, че е време да постоим затворени при някой климатик. Тогава, напред към местните МОЛ-ове. То от писанията ми до сега е проличало, че не съм най-запаления фен на "МОЛ културата", но при избора да седиш затворен в стаята или все пак да се разходиш и срещнеш някой...

 

Както вече споменах Акаба е безмитна зона. Освен това е единственият пристанищен град на Йордания. Тук бяха съсредоточени множество лъскави магазини на най-известните световни марки.

 

Въпреки това, разни дребни детайли, на всяка крачка, ни напомняха къде се намираме. Най-забавна ми се стори тази витрина. Строг костюм на "Armani" изложен редом с анцуг "Sergio Tacchini", допълнени с дамски чехли, които нямат нищо общо ни с едното, ни с другото... стила е на ниво :D

 

Все пак да не си помислите, че се правим на "по-християни от Папата". Хайде сега да си изповядаме "греховете".  Очевидно човешките страсти и слабости са присъщи на всички, та в тая връзка и ние напълнихме торбите.

 

Часът стана 18:00 и слънцето се позатули. Това е момента за плаж. По-хладно няма да стане, но поне да използваме времето преди залез за да пробваме морето. Ето как го разбират плажа тук.

 

Напред народе... Червено море ни очаква... ама да знаете въобще не е червено това Червено море - голямо разочарование. :-)

 

За сметка на това пък имаше огромна награда. ОГРОМНА!!! Оборудвах се с шнорхела и маската и се гмурнах да търся коралите. Очаквах да са много навътре или пък въобще да няма, понеже наоколо не се виждаше ни една скала, просто пустинята се срещаше с морето. Бях на има-няма 5 метра от брега, потопих глава и що да видя? Истинско чудо! Толкова се изненадах, че в първият момент инстинктивно извиках от кеф и съответно се нагълтах с вода... Навсякъде околовръст бъкаше от коралови образования, вихреше се невероятна, подводна феерия от багри и форми..  Корали в разнообразни, ярки цветове леко се поклащаха в такт с вълните, причудливи жълти, зелени, червени рибки щъкаха на многобройни ята между тях, половин метрови хищници подгонваха ятата по-дребни към брега и почти ги изкарваха на сушата, колонии от морски таралежи с бодли по 30-40 см се разстилаха навред и направо се чудех как преди малко не настъпихме някой от тях, риби бик, риби таралеж, скатове и змиорки се плъзгаха по дъното, водни кончета пърхаха с малките си перки и най-интересното всички тия твари ме обикаляха и разглеждаха с любопитство и без капка страх... Нямам думи!!! Не може да бъде!!! Невъзможно бе да си обясня как едва на няколко метра от сушата попаднах в толкова богат, впечатляващ и коренно различен свят. Всичко, което бях виждал по телевизията в миг оживя покрай мен. Много по-красиво дори от това, което си представях. В онзи момент сърцето ми биеше лудо от щастие и такава широка усмивка напираше да се появи на лицето ми, че едва я сдържах за да не изпусна шнорхела. Съжалявах само задето в последният момент се отказах и не взех подводният фотоапарат на Бай Дойчин. Направо ми идваше да се изям от яд. Развълнуван до краен предел изпулвах до брега за да споделя впечатленията с другарчетата. Не че не ми се искаше да продължа да съзерцавам тая природна хармония, но впечатлението беше толкова силно, че ако не споделях веднага с някого щях да се пръсна... Опитвах се да говоря сдържано, но май не ми се получи съвсем. Още повече с тая глупава усмивка на лицето. Предадох маската на Бойко и го пратих да погледне и той. Нямах търпение да се върне за да се гмурна отново... Разтърсваща красота!!! Идете и вижте на всяка цена.

 

Киснах във водата докато не гъбясах тотално. Едва седнах на брега и един момък от мъжката група в близост до нас се появи с чайник и 4 празни чашки. Мълчаливо ги сложи пред нас, сипа чай и каза очевидно много дълго обмисляните думи: "Fire, no Gas", което трябваше да ни обясни, че чая е варен на огън, не на газов котлон и качеството му е превъзходно. Отпихме по малко и направихме одобрителни жестове. Окуражен момъка седна до нас. Почерпихме го бонбони. За съжаление обаче ония две думи бяха единствените на Английски, които знаеше. Нашият Арабски беше още по-зле. След няколко минути мълчание и приятелско кимане той посочи един от другите момци и каза "English", поглеждайки ни въпросително. "Ок, Ок" кимнахме утвърдително и вторият момък на секундата кацна до нас. В интерес на истината той не се справяше много по добре. Посочи друг приятел и каза "Шпаниол". Онзи знае Испански ще рече :-) "Ок. Ок" :-)  Кацна и другия момък, така един по един всички ни наобиколиха. Никой от тях не владееше езици, но пък това беше забавен начин да се присъединят към компанията ни без да ни подплашат. Общият езиков запас на приятните люде включваше 15 английски и 5-6 испански израза. Отново се наложи да развъртим ръцете. Ееееей, ако не бяха тия ръце две думи нямаше да можем да си кажем с никой. С ръце, с крака, ама се получи уникален разговор, всичко си разбирахме. Оказа се, че новите ни приятели са учители в Акаба. Много хубави хора! Пийвахме чай и си говорихме на брега, съзерцавайки залязващото слънце, повече от два часа. Обсъдихме живота в Йордания, в частност в Акаба, в Европа и т.н. Най-много ги впечатли, че Дидка работи и има висше образование... Ха сега де! Още повече, че в началото, за по лесно им казах, че аз карам такси. Я гледай ти и чудо, жената висшист, а мъжа такси кара, бре, бре, бре... На някои дори не им се вярваше. Няколко пъти трябваше да потвърдим, че да е сигурно :-) Разбрахме, че да се ожениш тук е изключително скъпо - нужно е да имаш отделна къща за всяка жена, а и 7000 EUR на баща и трябва да платиш (ако не е красавица може и по-тънко да минеш). Странно им беше каква е тая любов по която се женели хората в България, ама накрая се разбрахме. Като споделихме, че на практика за да се ожениш у нас трябва да имаш апартамент и хубава кола всичко си дойде на местата... Аха, значи в България също е скъпо :-) Виж много е лошо и неразбираемо това дето може да имаш само една жена... хм, как се справяме само с една? Абе трудно ни е на нас ама и на вас не ви е лесно. :-) Тръгнеш ли да пътуваш трябва да водиш с теб жената. Не може да я оставиш, че сама ли е, не се знае-знае ли се. Не може да вземеш едната обаче, а да оставиш другите жени. Съответно и децата трябва да вземеш, че няма кой да ги гледа... и въобще тия пътешествия дето ги правим ние са много трудни и скъпи да се случат тук. Затова и хората живеят уседнало. Затова и толкова много ни се радват навсякъде. Тук на този плаж се почувствах като немските и скандинавски туристи, някога, по българското Черноморие. Почти никой местен не знае език, но и 3 думи да си мисли че знае полага неистови усилия да се разбере с чужденците и да ги покани на своята маса, и да ги почерпи ракийка, че и салатка, та да се раздума с тях, и да научи някоя интересна работа за онзи чуден, непознат и толкова интригуващ свят зад "желязната завеса", където се произвеждат Мерцедесите, и от където идват те. Същото е и тук сега, само дето ние сме туристите. За това ни приемат с отворени обятия навсякъде, затова ни се радват толкова. Радваме се и ние. Много е приятно да си общуваш с любознателни и добронамерени хора. Така си е!

 

Слънцето бавно залязваше над Синайският полуостров.

 

Заливът Ал Акаба е дълбоко врязан в сушата. Тук на разстояние 30 километра се срещат границите на 4 държави: Египет - отсреща, Израел - някъде в дясно, Йордания - където сме сега и Саудитска арабия на 5 километра в ляво от нас. Въпреки късният час огненият вятър събрал изпепеляващата жупел от Синайската пустиня продължаваше да ни изгаря. Почти се беше мръкнало, а наблизо, на самият плаж започнаха да се суетят някакви хора.

 

За нула време на пясъка изникна колоритна, бедуинска шатра. Разпънаха людете чергите и усилвателите, заседнаха музикантите, че като се почна... ама и купон... песни, танци, викове, смешки...

 

Сякаш от нищото в шатрата се събраха повече от 40 мъже. Всички тъмни, брадясали и мустакати. На забавата нямаше  алкохол, нямаше жени. Мъжете се забавляваха, танцувайки по двойки, пееха, пушиха наргилета, пиеха чай и ръкопляскаха оживено. Ръкопляскането в този свят явно е формата да изразиш най-силна емоция. Нещо като на Балканите "Я сум мале Питбул!!!" Ръкопляскаха много хора: младежите пеещи и слушащи музика по улицата, мъжете, гледащи мач в кварталното кафене, возещите се във шумното влакче на планината Касион, ръкопляскаха и тук, ръкопляскахме и ние :-) Разбираемо е, че след като си говорихме толкова време на плажа с новите ни приятели, нямаше как да ни пропуснат и мъжете от шатрата. Още щом я наближихме спряха песните и музиката и започнаха да ни канят, като скъпи гости. Веднага долетяха чаши с чай и се намериха специални места. Интересно беше и за нас. Не ти се случва всеки ден да те поканят на бедуинско парти, в шатра, на брега на Червено море, в залива Акаба, нали. :-) Толкова беше весело и приятно, че дори се включихме в танците.

 

Дидка беше най-голямата атракция. Жена на купон!?!?... при това незабулена, че и по потник (което тук си е върла еротика :-) на всичкото отгоре бяла и симпатична... Малииии! Въпреки очевидният огромен интерес обаче се чувствахме изключително сигурно. Никой не смееше да доближи Дидка, освен водещия на купона, който дори танцувайки с нея се държеше почтително. Забавно беше, че отначало се притеснявах да снимам защото не бях сигурен как ще го приемат. Престраших се и попитах един от музиканитие. Той се ухили и каза, че няма проблем, но преди малко няколко от местните младежи са го питали дали може да ни снимат нас и са се притеснявали как ние ще го приемем. Хахаха, че като почна едно снимане...

 

Децата се забавляваха поне колкото нас.

 

 

 

   или тук  

  

 

 

  или тук  

 

Атмосферата на това парти беше невероятна. Въпреки непознатите и дори малко особени ритми се чувствахме изключително на място и много, ама много добре. Музикантите свиреха с жар и включваха голяма доза импровизация в изпълненията си. Една от песните беше вездесъщ хит и изпълнението и продължи близо час, в което време всички даваха най-доброто от себе си и певци, и музиканти, и танцьори, и пляскащи, и ние. Страхотен купон! За да усетите за какво говоря вижте клипчетата. Дори  да ви се сторят малко странни, седейки в къщи, пред компютъра, не бързайте с оценките, а се замислете. Полетете на крилете на нашият разказ и си представете, че сте на брега на Червено море, след две седмици в арабският свят и огненият вятър брули лицето ви на пориви примесени с частици пясък, всички около вас ви се радват и искат да ви го покажат, пиете ароматен чай, краката ви си играят с вече студеният пясък, а над главите ви е звездното небе на тропиците... Нещата са много по-различни и емоцията е много силна, нали. Гледайки кадрите сърцето трепва и хубави спомени от горещи краища стоплят душата в студената, зимна вечер...

 

Забавлявахме се искрено тук, в най-далечната точка на нашето пътешествие. По странно стечение на обстоятелствата или по-скоро поради поредната шега на съдбата отбелязахме нашата галавечер с  подобаващо парти. А утре е денят в който ще поемем обратно и ще разберем какво ни очаква по дългият път към дома.

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2010-08-11 22:04:19
От: Slav
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Бат' Ilarioncho се завърна:))) Бравос много добро четиво - почти компенсира това че не можах лично да присъствам...Всъщност кого залъгам все повече ме е яд че не бях там...:) Но прътешетвията продължават :)


2010-07-01 13:42:51
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
То, ба'т Славчо, тепърва ще има да те е яд :) Това, както се сещаш е само началото. Съвсем скоро навлизаме в същината... и пустинята :)


2010-07-01 14:00:38
От: Мира
Email, ICQ или Skype: avito77@abv.bg
Ехо, привет, СМЕХУРКОВЦИ! Тъкмо влизах през ден да видя има ли ново приключение и препрочитах старите - и ето - ИМА!!! УРА! БЛАГОДАРЯ! Блаженство е за моята душа да чета за пътешествията ви! Дерзайте! Ваша почитателка: Мира


2010-07-01 14:29:35
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Още един глас за това, че тепърва ще има да те е яд :) Само ще загатна, че списание "GOLF§SPA", без да подозират, ни споменаха в последния си брой. Но за това малко по-късно :)


2010-07-03 12:39:41
От: Криси
Email, ICQ или Skype: k_kostadinovak@abv.bg
Останах без думи, а за втората част - не знам :))!!! Слави, ако те успокоява не си единствен.....:)))!!! Едно голямо евала на трима ви!


2012-02-04 14:53:26
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f@abv.bg
Здравей Ilarioncho :)! "Някога в Индия царувал цар Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка — везирската дъщеря Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и започнала да му разправя приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любопитство, царят поискал да узнае какво е станало по-нататък. И Шехеразада продължила приказката и като я свършила, започнала друга приказка и на разсъмване пак я прекъснала по средата. В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул много приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея." Според преданието така са се появили приказките "Хиляда и една нощ". Само със силата на приказките от "Хиляда и една нощ" могат да се сравнят "приказките", които ти ни разказваш на твоя сайт! Поздравявам теб и другите главни герои в АРАБСКАТА приказка :)- екстемисти отвсякъде :)... и ОЧАКВАМ продължението с еййййй такооооова нетърпение!


2010-08-11 22:04:52
От: Yohoho
Email, ICQ или Skype: yoannai@abv.bg
И Ilarioncho ако ме питаш пак дали да продължиш да пишеш, ще се ядосам и ще взема да дойда с вас да се видите в приключение :)


2011-02-27 17:12:40
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: mtoteva76@abv.bg
Eeеее, бат Ilarioncho... много правилно Aриана те определи като радневския Шехерезад /това е мъжкия род на Шехерезада/... или поне така аз го разбрах... лесно човек се увлича и се чете на един дъх до самия край... не може да се спре, пък да почине, пък бира да пие... като много лично писмо до приятели за едно пътуване към себе си... e късметлия си, че си открил в крайна сметка личния си екзорсист :))... и що така като изчета пътеписа ТВЪРДО решавам, че следващия път ще се включа и аз и ще го съпреживея, а като дойде време за тръгване вс ене ми се получава...


2010-09-26 00:08:23
От: Румен
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT
Е хахдеде умрех от чакане. ша са изгуби тръпката ;-)


2011-02-27 17:12:40
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Хубавите пътеписи не стават бързо, но всеки ден чакане си заслужава! За съжаление нямахме фотоапарат за подводни снимки да видите колко красиви неща има в Червено море... не ми вярвате... може да отидете да проверите :)


2011-02-27 17:12:40
От: Marti
Email, ICQ или Skype: opel_fan_86
Поредното уникално по рода си пътешествие, с доста богат снимков материал, но и доста добре описано. На моменти забравям, че сам на компютъра и се пренасям и аз в тази изпълнена с емоции мото обиколка :) Продължавайте в същия дух ;) и God Bless You


2011-02-27 17:12:40
От: Христина Горгорова
Почти бях там! Много благодаря! Kкачеството и стилът са отлични! Пак благодаря! Да сте здрави, пак да идете! Това е 2-то пътешествие, което съм разгледала, много добре направени! Пак благодаря! Ще ходите ли в Тибет? Това е моята мечта, но не съм рокерка... Има и други възможности, но за сега - само Вашите артефакти!


2010-11-06 22:44:59
От: Румен Пенчев
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT1
Здравейте на всички, които са отговорни за да го има този прекрасен сайт и всички, които го посещават. Моят въпрос към Илариончо е как избира дестинациите на пътешествията ?


2010-11-09 22:18:08
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Досега не бяха ме питали подобно нещо и май не бях се замислял. Най-лесно е да се каже търся интересни дестинации, но е значително по-трудно да се отговори какво точно означава това. За мен интересни са тези, за които има противоречива информация. От крайно негативни до крайно позитивни мнения. Хубаво е да се самопредизвикаш и да откриеш собствената си истина за местата. Твоята, базирана на личният ти опит и далеч от всички клишета. Ето, чудесен пример е това, което написа Христина горе - Тибет. Какво те кара да мислиш и чувстваш това име? Далай лама, храмове на духа и изключително интересна култура от една страна и брутално сурова и негостоприемна природа от друга. Твоята истина за това място е някъде по средата, някъде в твоето сърце и няма как да я откриеш без да го посетиш. На нас, до сега, винаги ни се е получавало. Дай Боже и занапред да е така. Пожелавам го и на вас!


2011-02-27 17:16:22
От: drako
Email, ICQ или Skype: appolo_11@abv.bg
http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/8-DeadSea&Kerak/08-deadsee%20%2810220%29.JPG Невероятна снимка, която показва какво се крие под повърхността - особено дамата в черно е доста, хм...


2011-02-27 17:16:22
От: CarTest
Email, ICQ или Skype: Cartest@mail.bg
Браво!! Доживях да видя продължнието... Много ви се кефя. Отдавна чета, ама... до сега нямах с какво да пътувам... ама, вече се уредих... RD04... досущ, като твоята. За тази година какви са плановете?


2011-02-27 17:16:22
От: FozY
Email, ICQ или Skype: pl_lazarov@hotmail.com
Много ме радвате! Харесват ми сравненията, разсъжденията, размислите... "БЛАГОРОДНО" завиждам!


2011-01-28 23:12:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Случи се в това пътуване нещо, което не описах, а все по усилено занимава съзнанието ми през последните месеци. По време на посещението в Крак Де Шавалие, местният гид, който се оказа изключително ерудиран, ме попита: "Намерихте ли долу пътеводител на вашият език?" "Не." "А поискахте ли си?" "Не." "И защо?" "Хм, ми то..." "Ако не си искате сега, след 50 години вашият език няма да го има... Грижете се за него сега за да не съжалявате после!" Странна работа! Уж в Сирия нещата изглеждат много по-екзотични отколкото при нас, а гледай ти как разсъждават хората... Така че, друзя, искайте си книжки и брошури на Български където и да ходите. Нищо че може и да няма. Когато всички Българчета минем от там и задължително си поискаме може пък и да започнат да изработват. Това ще е сигурен знак, че сме станали осезаеми и достойни за уважение. Дори и да не се получи, ще сме достойни поне в собствените си очи, което май е най-важно :-)


2011-02-04 22:43:01
От: Daniel
Email, ICQ или Skype: dan.dimitrov
Страшен пътепис, много заразителен и ентусиазиращ. Имам Honda Hornet и много ми се иска да го мина, но няма как да взема толкова багаж, нито да монтирам куфари като твоите. Някъде мернах как си ги правил, поздравления, чудесни са! Нещо да питам - по принцип има ферита от Пирея до Хайфа, мислел ли си да ги взимаш или беше по-лесно просто да се върнеш?


2011-02-04 23:10:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей Дани. Маршрута е съвсем реалистичен и възможен с твоя мотор. Не се притеснявай за куфарите. Не ти трябва да мъкнеш толкова багаж. Ние бяхме двама затова нашият беше повече. Спокойно може да не носиш къмпинг оборудване. Хотели има достатъчно по целият маршрут. Ако отвориш файла с отчета ще видиш, че и цените са съвсем нормални. Палатката я ползвахме само веднъж, в Хараста(Дамаск) и то за да си направим кефа, а не защото се налагаше. Относно ферибота от Хайфа, към момента на организиране и провеждане на пътуването просто нямаше такъв. Проверявахме изрично защото такъв беше първоначалният план. Ако имаше със сигурност щяхме да посетим Египет и Израел. Личното ми мнение е, че определено си струва да помислиш в тази посока.


2011-02-27 17:16:22
От: Dora
Email, ICQ или Skype: dora_69d@abv.bg
"От дете мечтая за това. Да чета вестник в Мъртво море... Вероятно съм видял или чул нещо..." Порових се и намерих какво си видял: "Детска енциклопедия на науките", изд. Петър Берон, 1992 г. От малък си си любознателен :) http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/MartvoMore.jpg


2011-02-27 17:17:08
От: Бамбуро
Email, ICQ или Skype: 82642004
Е, па магарето е мажко и сака да ближе сол. :-D


2011-02-15 20:58:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Бамбуре, утрепа ме с тая глъвоблъсканица. Позна ли някой отговора? На мен ми помогна това: "Сутрин, вечер ближе сол. Що е? Скоро отгадай! Хайде, бързо, не се май!... Магаре..." Магарето в Петра, което ближе камъните... Хахаха :-)


2011-03-13 09:22:47
От: vaskoto1
Email, ICQ или Skype: vaskoto1@yahoo.com
Мога само да ти завидя... много, много много, много... По ред причини никога няма да направя това пътуване, макар че бих искал... Само две миниатюрни забележчици имам - "требуше" се казва тоя катапулт (http://en.wikipedia.org/wiki/Trebuchet) и крепоста е "Kрак дьо шовалие". ...и пордължавам тихо да си завиждам в ъгъла :)


2011-03-13 09:24:47
От: Наталия :)
Email, ICQ или Skype: natjiv@gmail.com
Здравейте :) Благодаря от все сърце за вълшебния разказ! :))) Прочетох го на един дъх и все едно бях с вас през цялото време, усетих магията, топлината, щастието, удовослтвието от сбъдването на мечтите :) Браво! Пожелавам с лекота и в бъдеще да си организирате подобни пътешествия, които да ви зареждат с безкрайно много положителна енергия! :) Благодаря и за детайлната информация - хотели, такси и всичко друго относно пътешествието! В момента и ние с моя съпруг и малката ни дъщеричка мечтаем да реализираме нещо много подобно и това е най-полезната информация, която намерих. Ще помоля, ако имате възможност и желание, разбира се. :) да ми изпратите мейл, за да мога да споделя още няколко въпроси и притеснения, ако може да ни помогнете за по-доброто планиране на предстоящото голямо събитие :) С най-добри пожелания, наталия :)


2013-09-13 21:40:31
От: Венци
Email, ICQ или Skype: vencislav_cakov@abv.bg
Здравейте Смехурковци! Случайно попаднах на този сайт миналата година и от тогава редовно го прочитам и препрочитам. Благодаря Ви за хубавите снимки и пътеписи. Благодарение на Вас човек сам може да си прави маршрути, а не да ползва туристическа агенция. И ние миналата година направихме една малка ваканция до Аспровалта, Кавала, Урануполис и оттам с лодката до малкото островче с прекрасния плаж. Наистина е божествено място с кристална вода. Супер сте. Какви са плановете за тази година? С най добри пожелания за Успех!


2011-06-24 15:04:10
От: Миро
Email, ICQ или Skype: miro.arsov
Много ви се изкефих! Сладури!:}


2012-02-04 15:29:57
От: Kalata
Който не го е чел това трябва да го прочете. Аз не съм моторист, но съм впечатлен... разтърсен! И вче чакам с нетърпение лятото за да организирам някакво пътешествие по вашия метод... а после може и мотоциклет да си купя, знае ли човек. Сигурно все някой си е купил мотор след като е прочел разказите тук. Ако пък не, аз ще съм първия. :-)


2013-09-13 21:40:48
От: stoian
Email, ICQ или Skype: st700802@abv bg
Mного сте готини, преди година и аз минах по този път.


2012-02-05 20:18:07
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Stoian, сподели какви са ти впечатленията. Интересно е да сравним дали и доколко съвпадат мненията ни. Имахте ли проблеми по границите, с мотор ли пътувахте или с кола, колко души, за колко дни, защо не продължихте до Египет? @Кала, купувай смело мотор, няма какво въобще да му мислиш. И да знаеш не си първия :-) мотопътешествията са силно заразни :-D


2012-02-08 00:40:14
От: Бат' Слав
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Чета и препрочитам и пак ме засърбяват ръкохватките и ми се тръгва на път... :)


2012-02-14 11:53:23
От: JOSE
Email, ICQ или Skype: jozef.maslanak@vk.vs.sk
Страхотно пътуване и снимки!


2012-02-14 20:47:52
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.ingo@gmail.com
Лоши новини, приятели, много лоши... Бойчето си купи нова кола, не ще да си купи мотор и туйто. Загазили сме го... Ама пък от друга страна да му е честита! :-D Много да върви, малко да гори, за полицаи и камери да е невидима, да не се чупи и все на хубави и екзотични места да го води... че и ние с него :-D А пък като му дойде времето, да влезе в правия път, да си вземе поука, па да се грабне и да си купи една моторетка. Честито Бойче!!


2012-02-29 13:48:22
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Това което поне частично променя нещата е, че колата все пак е Хонда Акорд :) Много благодаря за пожеланията Илко - точно това и аз очаквам от нея. И за протокола ще кажа, че тази година е последната за която ви пишем извинено отсъствие - от 2013 г. започваме с неизвинените :))


2012-03-02 22:40:24
От: ЕЛЕНА
Email, ICQ или Skype: viatar@mail.bg
Благодаря Ви за прекрасното преживяване! Сбъднали сте мечтите ми. С нетърпение чакам новите Ви приключения. На места почти ме просълзихте. Сърдечни поздрави и целувки!


2012-05-27 19:53:04
От: Аско
Лелеее. А аз просто си търсех рецепта за адана кебап.... и попаднах тук и като се зачетох... и сега се връщам от Сирия. Завидях ви честно казано. Браво - страхотно четиво и снимки. Много ми хареса.


2012-08-06 20:14:21
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Аско, а какво стана с Адана кебапа? Ако е успешен ще идваме на гости :-D


2014-03-18 20:42:12
От: Диана Иванова
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Изключително интересен пътепис-както и другите,но за съжаление едва ли някога Сирия ще бъде същата,каквато вие сте я видели и надали ли може да се мине отново по този път ...направо е тъжно.


2014-03-19 10:46:11
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Даааа, права си Диана, хванахме последният влак, така да се каже. Рано или късно нещата ще се поуталожат, но ще отнеме време. Надявам се тогава, дано да е по-скоро, хората там да са пак така приятелски настроени и сърцати.


2015-05-08 17:41:26
От: mandoilina
Моля, пишете на КИРИЛИЦА


2015-01-24 22:57:19
От: Zoran Todorov
Email, ICQ или Skype: zoranzauvek@gmail.com
Mili hora,... znaete kak da ziveete.... Blagodarja vi za hubavite snimki i vsicko... Balgarin ot malcinstvoto ot Caribrod Srbia....

 

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >