МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

 

Мото Петра 2010

 

 

Латакия

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия

 

 

Сутринта се събудихме свежи. Въпреки бурният купон снощи не ни боляха главите. Нали помните - нямаше алкохол. Всъщност алкохол не бяхме виждали от вече две седмици (с изключение на собствените ни запаси). Събрахме багажите и натоварихме возилата. Какво е обаче едно пътешествие без класическа снимка на най-далечното място - вижте пред Дидка. Не съм сигурен, че всички знаят от къде идва тази простотия, затова ще ви разкажа историята. Разбира се тя е свързана с високият интелектуален потенциал характерен по нашите ширини и ние като видни представители и отявлени любители на "бахура" не можем да пропуснем :-)

 

Двама български младежи изкачват световният феномен и символ на техническият прогрес на 19 век - Айфеловата кула. Единият изнемогва изморен и казва на другия:

 

- Копеле, не мога повече, копеле...

- Абе, копеле, качвай бе, копеле, веднъж се ходи на Айфеловата кула.

...

- Копеле, не мога повече, копеле, не ме държат краката...

- Абе, копеле, давай бе, копеле, веднъж се ходи на Айфеловата кула, как ще пропуснем.

...

 -Копеле, моля ти се, нямам сили, пиши тука "К * Р" и да си ходим...

 

Прекосихме Йордания без проблеми. Карахме бързичко, но внимавахме с полицейските постове, които са на всеки 5 -10 километра. Границата със Сирия минахме за минути(всъщност 40 min. - най-бързата граница до сега). Обадихме се на приятеля Ахмет и той ни посрещна в Дамаск, на отбивката за предградието Хараста, където живее. Покани ни в къщи. За първи път имахме удоволствието да влезем в дома на някого тук. Оказа се, че окаяните откъм фасада сгради всъщност са отлично поддържани отвътре. Вътрешният двор беше чист, апартамента му блестеше и навсякъде беше застлано с дебели мокети и килими. Дидка беше поканена в покоите на съпругата на Ахмет, а ние се разговорихме в стаята за гости.

 

Нашият домакин искаше да ни покаже всички прелести с които разполага семейството. Заведе ни в лятната резиденция - китна градина на площ около декар, в покрайнините на Хараста. Имаше басейн, малка къща, люлки, хамаци, чардаци и всякакви видове екзотични плодни дръвчета, които не бяхме виждали дори по телевизията. Отначало леко се стреснахме задето двора беше ограден с висока 3 мера стена.
Оказа се, че тя е не да ги варди от разбойници, както отначало помислихме, а за да предпазва жените от чуждите погледи и спокойно да свалят кърпите от главите си. Хубаво и приятно място, много ни хареса.

 

Особено на Дидка.

 

След това дойде ред да посетим офиса на зетя - бизнесмен. Човека се занимаваше с промишлена автоматика и беше местният представител на Siemens. Ба'т Славчо, ако беше с нас щяхте да имате много да обсъждате. Виждаш ли какво изпусна :-)

 

Минахме по чаршията да напазаруваме. Ахмет ни представяше навсякъде: "Това е моя братовчед, магазина е негов, а това са моите гости от България за които ти говорих"... Здравейте!... Здравейте!... Много е хубав магазина... много е интересно в Хараста... Имате ли такива вкусни дюнери в България... Я отнесете тая почерпка... "Това е моя зет, негова е млекарницата, а това са моите гости от България, за които разказах"...  Здравейте!... Здравейте!... Много е хубава млекарницата... Много е интересно в Хараста... Я отнесете тая почерпка... "Това е моя ..." и т.н. и т.н.

 

Обиколихме цялата чаршия. Много беше забавно, много социално, а както виждате и много шарено. Това, което не се вижда е, че ако и през деня да е лудница и да щъкат много хора, то около 22:00 часа излизат всички: жени, деца, младежи, мъже, дядовци... Настъпва истинско стълпотворение. По улиците е поток от хора. Срещат се, говорят, карат се, викат, пеят, пляскат... истински мравуняк.

 

Ахмет ни покани в къщи. На нас обаче ни беше малко неудобно. Как ще пируваме в едната стая, а жена му ще стои затворена в другата. Прекалено е странно за нас. Освен това толкова ни хареса лятната резиденция, че помолихме да ни заведе там. Ми тъй де, резиденция е това :-)  Опънахме софрата и се наслаждавахме на спокойствието от което имахме нужда след атрактивната обиколка в центъра.

 

Опитахме екзотичните плодове. Това чудо се казва "Шушу-мушу" или поне така разбрахме. На вкус е нещо средно между кайсия и мушмула.

 

Опънахме палатките за пръв и единствен път и се отдадохме пак на пътешествия, само че в страната на сънищата.

 

На сутринта Ахмет ни изпрати с нежелание. Определено не искаше да ни пуска и разгорещено ни канеше да останем поне още един ден. Дори се пошегува, че няма да ни каже пътя и като се изгубим ще се върнем отново. Гостуването на Ахмет беше поредното приключение, което дори не подозирахме, че ще се случи, но бяхме посрещнати толкова сърдечно и се почувствахме толкова  хубаво, че в интерес на истината и на нас не ни се тръгваше. Благодарихме искрено на милият човек и след много прегръдки и благопожелания се сбогувахме.

Благодаря ти още веднъж приятелю, Ахмет!

 

Трудните раздели обаче не свършваха до тук. Няколко километра преди Хама трябваше да се сбогуваме и с Бойчето. Той щеше да продължи директно към Турция и дома, а ние с Дидка искахме да прекараме няколко дни в Латакия. Пак прегръдки, пак благопожелания. Довиждане, Бойко. На добър час!

 

Завихме към Средиземно море. Излязохме от пустинята и навлязохме в плодородното и красиво крайбрежие. Оставаше още съвсем малко до Латакия и нямаше за къде да бързаме. Карахме бавно и се наслаждавахме на природата. Толкова резки смени на заобикалящата ни действителност преживяхме през последните дни, че мозъците ни взеха да се охахват: зеленина - пустиня - море - пустиня - зеленина - пустиня... Решихме да отпочинем и да се насладим на местните кулинарни специалитети.

 

Ето така ги приготвят.

 

Нахранен човек - добър човек!

 

Влязохме в Латакия. Градът ни смая. Изглеждаше толкова Средиземноморски.

 

За разлика от всички останали, които посетихме нямаше боклуци по улиците, нямаше ги грозните сгради, нямаше хора с традиционни носии и кърпи, хората не крещяха и не пресичаха като обезумели където им падне, отново никой не караше в насрещното, но пък имаше интересни монументи.

 

Атрактивна и добре развита инфраструктура и най-интересното - нито една забулена жена. Ха сега де!

 

Скоро разбрахме причината. Минахме покрай няколко църкви, забелязахме че повечето хора носят на вратовете си кръстчета. Ахааа, хората тук са християни - православни и католици. Затова порядките са малко по-различни, по-европейски. Местните дори целенасочено се разграничават от останалата част на страната. Много забавно ми стана, когато на пазара се опитвах да намеря традиционни арабски кърпи за подарък на този-онзи. Поглеждаха ме възмутени и отговаряха: "Арабски кърпи?! НЕ!!!" Все едно, че 30 километра на юг всички не носят такива :-) Обиколих целия пазар и едва успях да открия една единствена, в някакъв заврян дюкян. За малко да останем без армаган.

 

Намерихме отлична квартира. Цената не беше ниска, но все пак в пъти по-разумна от съседните хотели "Cote d'Azur de Cham Resort Lattakia" и "Le Meridien Lattakia". Все пак Латакия е известен курорт.

 

Гледката от терасата беше примамлива.

 

Дори нощем. Красота и средиземноморска романтика!

 

На следващият ден дойде време да пробваме плажа. За нещастие тук фотоапарата ни даде фира. Наложи се да снимаме нереалните пейзажи с телефон. За това и качеството на снимките не е на ниво. Вижда се достатъчно обаче за да схванете колко красиво беше.

 

Споменах за модерните нрави в Латакия. Каките бяха без кърпи и изрусени, но все пак надлежно прикриваха по-голямата част от тялото си с клинове и фланели с дълги ръкави. Тази е една от "най-разголените" моми.

 

Повечето от хората на плажа бяха туристи от други краища на страната и се къпеха по "класическата" схема.

 

Така пък прекарваха времето на сушата. Да се чуди човек защо са дошли на плаж. Нямаше нито един човек легнал на хавлия. Това не е прието.

 

Опитахме се ние да полегнем и да се попечем малко, но с "оскъдното" облекло на Дидка предизвикахме истински фурор. Тълпи от младежи започнаха да си намират работа около нас :-) Очевидно беше, че не ни се получава. Ами като е така да гледаме какво правят местните и да се държим като тях. Всъщност да пиеш чай и да пушиш наргиле на плажа обкръжен от арабско спокойствие се оказа по-приятно отколкото ни се струваше отначало. Водата беше топла, а домакините любезни. Отпочинахме си много добре, а вечерите ходихме на разходка.

 

Дойде денят на заминаването. Решихме да не се връщаме до Халеб, а да влезем в Турция през пропускателният пункт откъм Латакия - Касаб. Минахме покрай прословутите Латакийски блата. Пътчетата бяха тесни и планински. Комшиите ни посрещнаха изненадани. Не идват много мотористи от тази посока.

 

Гледките бяха колоритни.

 

Скоро подминахме Искендерун и поехме по перфектният аутобан към Адана. 50 км преди Аксарай ни заваля страшен дъжд. И без друго беше време да спираме, та се настанихме в хотел, на края на града, с надежда дъжда да се извали през нощта и утре да пътуваме спокойно. Нищо подобно не се случи. Валя цяла нощ, валя и през целият следващ ден, температурите паднаха рязко, на няколко места дори ни чука градушка. Нямаше какво да правим, така че се возихме. В Истанбул се усетих, че въпреки дъжда праскам със 130 в най-лявата лента изпреварвайки всички местни. Спомних си как две седмици по-рано, на същото място, карах в дясната лента при камионите и ужасен от маневрите на тукашните джигити ми настръхваше врата. Явно школовката в тоталната лудница на Дамаски и другите арабски градове си беше казала думата. Сега шофьорите в Истанбул ми се струваха дисциплинирани като германци. :-) За един ден изминахме 1 100 км от Аксарай до Раднево. Дидка се представи като истински шампион. Браво, Дидке! Няма да скрия, че най-неприятни от тях бяха 80-те км след границата, които ни отнеха "само" 3 часа - няма път, няма маркировка, няма светлини, няма табели, нямам думи!!! А се движихме по Трансевропейски коридор Е80?!? Толкова лош път не видяхме през всичките 6250 км на това пътешествие!!! Вижте пак горната снимка на високопланинската магистрала в Турция, която е продължение на същия тоя коридор (Е80) и прочетете отново какво ви написах в последното изречение.

 

Всичко това обаче са подробности. Важното е, че душите ни пееха. Горната снимка е малко след Истанбул. След цял ден дъжд и студ, Дидка е облечена в термобельо, полар, моторджийски, кожен гащеризон и яке, скиорски гащеризон и яке, дъждобран гащеризон и яке, не може да клекне и едва се качва на мотора, но лицето и грее по толкова неповторим начин. Виждате ли усмивката? Няма как по-красноречиво от точно тази усмивка да опиша как се чувствахме. Още виждахме над себе си изгарящото слънце на Акаба, вятърът носеше песъчинки от Сирийската пустиня, в очите ни се отразяваха красотите на Петра и свежестта на оазиса в Палмира, пазехме спомена и вярата в Обетованата земя, блясъка на Червено, Мъртво и Сердиземно морета ни озаряваше, виждахме под себе си светлините на нощен Дамаск, приятелските погледи на Ахмет, Рата и домакините в "Бедуин кафе" ни обливаха с топлина, чувствахме задуха, но и магията на Кръщелното място при река Йордан, духовната висота на всички религии намерили място в Омаядската джамия, запазихме зрънце от приказките на Шехиразада, продължаваше да бушува щастието, което изпитахме в планините около Керак, имахме в себе си частичка от мощта и непобедимостта на Крак де Шавалиерс и пламъка на Саладин като в сърцата ни продължаваше да е 53 градуса целзий защото:

Човека е ЧОВЕК, когато е на път!

 

 

Дерзайте!

Ilarioncho

'2010

 

За любителите на статистиката

Планирани Действителни  
Километри 6 083 6 243 km
Гориво 365 390 l
Разход 6 6,25 l/100
Дни 18 17 Days
Пари (за двама) 3 500 3 767 лв.

 

Пълната информация е достъпна тук

 

 

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

 
 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2010-08-11 22:04:19
От: Slav
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Бат' Ilarioncho се завърна:))) Бравос много добро четиво - почти компенсира това че не можах лично да присъствам...Всъщност кого залъгам все повече ме е яд че не бях там...:) Но прътешетвията продължават :)


2010-07-01 13:42:51
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
То, ба'т Славчо, тепърва ще има да те е яд :) Това, както се сещаш е само началото. Съвсем скоро навлизаме в същината... и пустинята :)


2010-07-01 14:00:38
От: Мира
Email, ICQ или Skype: avito77@abv.bg
Ехо, привет, СМЕХУРКОВЦИ! Тъкмо влизах през ден да видя има ли ново приключение и препрочитах старите - и ето - ИМА!!! УРА! БЛАГОДАРЯ! Блаженство е за моята душа да чета за пътешествията ви! Дерзайте! Ваша почитателка: Мира


2010-07-01 14:29:35
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Още един глас за това, че тепърва ще има да те е яд :) Само ще загатна, че списание "GOLF§SPA", без да подозират, ни споменаха в последния си брой. Но за това малко по-късно :)


2010-07-03 12:39:41
От: Криси
Email, ICQ или Skype: k_kostadinovak@abv.bg
Останах без думи, а за втората част - не знам :))!!! Слави, ако те успокоява не си единствен.....:)))!!! Едно голямо евала на трима ви!


2012-02-04 14:53:26
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f@abv.bg
Здравей Ilarioncho :)! "Някога в Индия царувал цар Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка — везирската дъщеря Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и започнала да му разправя приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любопитство, царят поискал да узнае какво е станало по-нататък. И Шехеразада продължила приказката и като я свършила, започнала друга приказка и на разсъмване пак я прекъснала по средата. В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул много приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея." Според преданието така са се появили приказките "Хиляда и една нощ". Само със силата на приказките от "Хиляда и една нощ" могат да се сравнят "приказките", които ти ни разказваш на твоя сайт! Поздравявам теб и другите главни герои в АРАБСКАТА приказка :)- екстемисти отвсякъде :)... и ОЧАКВАМ продължението с еййййй такооооова нетърпение!


2010-08-11 22:04:52
От: Yohoho
Email, ICQ или Skype: yoannai@abv.bg
И Ilarioncho ако ме питаш пак дали да продължиш да пишеш, ще се ядосам и ще взема да дойда с вас да се видите в приключение :)


2011-02-27 17:12:40
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: mtoteva76@abv.bg
Eeеее, бат Ilarioncho... много правилно Aриана те определи като радневския Шехерезад /това е мъжкия род на Шехерезада/... или поне така аз го разбрах... лесно човек се увлича и се чете на един дъх до самия край... не може да се спре, пък да почине, пък бира да пие... като много лично писмо до приятели за едно пътуване към себе си... e късметлия си, че си открил в крайна сметка личния си екзорсист :))... и що така като изчета пътеписа ТВЪРДО решавам, че следващия път ще се включа и аз и ще го съпреживея, а като дойде време за тръгване вс ене ми се получава...


2010-09-26 00:08:23
От: Румен
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT
Е хахдеде умрех от чакане. ша са изгуби тръпката ;-)


2011-02-27 17:12:40
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Хубавите пътеписи не стават бързо, но всеки ден чакане си заслужава! За съжаление нямахме фотоапарат за подводни снимки да видите колко красиви неща има в Червено море... не ми вярвате... може да отидете да проверите :)


2011-02-27 17:12:40
От: Marti
Email, ICQ или Skype: opel_fan_86
Поредното уникално по рода си пътешествие, с доста богат снимков материал, но и доста добре описано. На моменти забравям, че сам на компютъра и се пренасям и аз в тази изпълнена с емоции мото обиколка :) Продължавайте в същия дух ;) и God Bless You


2011-02-27 17:12:40
От: Христина Горгорова
Почти бях там! Много благодаря! Kкачеството и стилът са отлични! Пак благодаря! Да сте здрави, пак да идете! Това е 2-то пътешествие, което съм разгледала, много добре направени! Пак благодаря! Ще ходите ли в Тибет? Това е моята мечта, но не съм рокерка... Има и други възможности, но за сега - само Вашите артефакти!


2010-11-06 22:44:59
От: Румен Пенчев
Email, ICQ или Skype: SHADO_VT1
Здравейте на всички, които са отговорни за да го има този прекрасен сайт и всички, които го посещават. Моят въпрос към Илариончо е как избира дестинациите на пътешествията ?


2010-11-09 22:18:08
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Досега не бяха ме питали подобно нещо и май не бях се замислял. Най-лесно е да се каже търся интересни дестинации, но е значително по-трудно да се отговори какво точно означава това. За мен интересни са тези, за които има противоречива информация. От крайно негативни до крайно позитивни мнения. Хубаво е да се самопредизвикаш и да откриеш собствената си истина за местата. Твоята, базирана на личният ти опит и далеч от всички клишета. Ето, чудесен пример е това, което написа Христина горе - Тибет. Какво те кара да мислиш и чувстваш това име? Далай лама, храмове на духа и изключително интересна култура от една страна и брутално сурова и негостоприемна природа от друга. Твоята истина за това място е някъде по средата, някъде в твоето сърце и няма как да я откриеш без да го посетиш. На нас, до сега, винаги ни се е получавало. Дай Боже и занапред да е така. Пожелавам го и на вас!


2011-02-27 17:16:22
От: drako
Email, ICQ или Skype: appolo_11@abv.bg
http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/8-DeadSea&Kerak/08-deadsee%20%2810220%29.JPG Невероятна снимка, която показва какво се крие под повърхността - особено дамата в черно е доста, хм...


2011-02-27 17:16:22
От: CarTest
Email, ICQ или Skype: Cartest@mail.bg
Браво!! Доживях да видя продължнието... Много ви се кефя. Отдавна чета, ама... до сега нямах с какво да пътувам... ама, вече се уредих... RD04... досущ, като твоята. За тази година какви са плановете?


2011-02-27 17:16:22
От: FozY
Email, ICQ или Skype: pl_lazarov@hotmail.com
Много ме радвате! Харесват ми сравненията, разсъжденията, размислите... "БЛАГОРОДНО" завиждам!


2011-01-28 23:12:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Случи се в това пътуване нещо, което не описах, а все по усилено занимава съзнанието ми през последните месеци. По време на посещението в Крак Де Шавалие, местният гид, който се оказа изключително ерудиран, ме попита: "Намерихте ли долу пътеводител на вашият език?" "Не." "А поискахте ли си?" "Не." "И защо?" "Хм, ми то..." "Ако не си искате сега, след 50 години вашият език няма да го има... Грижете се за него сега за да не съжалявате после!" Странна работа! Уж в Сирия нещата изглеждат много по-екзотични отколкото при нас, а гледай ти как разсъждават хората... Така че, друзя, искайте си книжки и брошури на Български където и да ходите. Нищо че може и да няма. Когато всички Българчета минем от там и задължително си поискаме може пък и да започнат да изработват. Това ще е сигурен знак, че сме станали осезаеми и достойни за уважение. Дори и да не се получи, ще сме достойни поне в собствените си очи, което май е най-важно :-)


2011-02-04 22:43:01
От: Daniel
Email, ICQ или Skype: dan.dimitrov
Страшен пътепис, много заразителен и ентусиазиращ. Имам Honda Hornet и много ми се иска да го мина, но няма как да взема толкова багаж, нито да монтирам куфари като твоите. Някъде мернах как си ги правил, поздравления, чудесни са! Нещо да питам - по принцип има ферита от Пирея до Хайфа, мислел ли си да ги взимаш или беше по-лесно просто да се върнеш?


2011-02-04 23:10:45
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей Дани. Маршрута е съвсем реалистичен и възможен с твоя мотор. Не се притеснявай за куфарите. Не ти трябва да мъкнеш толкова багаж. Ние бяхме двама затова нашият беше повече. Спокойно може да не носиш къмпинг оборудване. Хотели има достатъчно по целият маршрут. Ако отвориш файла с отчета ще видиш, че и цените са съвсем нормални. Палатката я ползвахме само веднъж, в Хараста(Дамаск) и то за да си направим кефа, а не защото се налагаше. Относно ферибота от Хайфа, към момента на организиране и провеждане на пътуването просто нямаше такъв. Проверявахме изрично защото такъв беше първоначалният план. Ако имаше със сигурност щяхме да посетим Египет и Израел. Личното ми мнение е, че определено си струва да помислиш в тази посока.


2011-02-27 17:16:22
От: Dora
Email, ICQ или Skype: dora_69d@abv.bg
"От дете мечтая за това. Да чета вестник в Мъртво море... Вероятно съм видял или чул нещо..." Порових се и намерих какво си видял: "Детска енциклопедия на науките", изд. Петър Берон, 1992 г. От малък си си любознателен :) http://www.smehurko.info/motopetra2010/pic/MartvoMore.jpg


2011-02-27 17:17:08
От: Бамбуро
Email, ICQ или Skype: 82642004
Е, па магарето е мажко и сака да ближе сол. :-D


2011-02-15 20:58:47
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Бамбуре, утрепа ме с тая глъвоблъсканица. Позна ли някой отговора? На мен ми помогна това: "Сутрин, вечер ближе сол. Що е? Скоро отгадай! Хайде, бързо, не се май!... Магаре..." Магарето в Петра, което ближе камъните... Хахаха :-)


2011-03-13 09:22:47
От: vaskoto1
Email, ICQ или Skype: vaskoto1@yahoo.com
Мога само да ти завидя... много, много много, много... По ред причини никога няма да направя това пътуване, макар че бих искал... Само две миниатюрни забележчици имам - "требуше" се казва тоя катапулт (http://en.wikipedia.org/wiki/Trebuchet) и крепоста е "Kрак дьо шовалие". ...и пордължавам тихо да си завиждам в ъгъла :)


2011-03-13 09:24:47
От: Наталия :)
Email, ICQ или Skype: natjiv@gmail.com
Здравейте :) Благодаря от все сърце за вълшебния разказ! :))) Прочетох го на един дъх и все едно бях с вас през цялото време, усетих магията, топлината, щастието, удовослтвието от сбъдването на мечтите :) Браво! Пожелавам с лекота и в бъдеще да си организирате подобни пътешествия, които да ви зареждат с безкрайно много положителна енергия! :) Благодаря и за детайлната информация - хотели, такси и всичко друго относно пътешествието! В момента и ние с моя съпруг и малката ни дъщеричка мечтаем да реализираме нещо много подобно и това е най-полезната информация, която намерих. Ще помоля, ако имате възможност и желание, разбира се. :) да ми изпратите мейл, за да мога да споделя още няколко въпроси и притеснения, ако може да ни помогнете за по-доброто планиране на предстоящото голямо събитие :) С най-добри пожелания, наталия :)


2013-09-13 21:40:31
От: Венци
Email, ICQ или Skype: vencislav_cakov@abv.bg
Здравейте Смехурковци! Случайно попаднах на този сайт миналата година и от тогава редовно го прочитам и препрочитам. Благодаря Ви за хубавите снимки и пътеписи. Благодарение на Вас човек сам може да си прави маршрути, а не да ползва туристическа агенция. И ние миналата година направихме една малка ваканция до Аспровалта, Кавала, Урануполис и оттам с лодката до малкото островче с прекрасния плаж. Наистина е божествено място с кристална вода. Супер сте. Какви са плановете за тази година? С най добри пожелания за Успех!


2011-06-24 15:04:10
От: Миро
Email, ICQ или Skype: miro.arsov
Много ви се изкефих! Сладури!:}


2012-02-04 15:29:57
От: Kalata
Който не го е чел това трябва да го прочете. Аз не съм моторист, но съм впечатлен... разтърсен! И вче чакам с нетърпение лятото за да организирам някакво пътешествие по вашия метод... а после може и мотоциклет да си купя, знае ли човек. Сигурно все някой си е купил мотор след като е прочел разказите тук. Ако пък не, аз ще съм първия. :-)


2013-09-13 21:40:48
От: stoian
Email, ICQ или Skype: st700802@abv bg
Mного сте готини, преди година и аз минах по този път.


2012-02-05 20:18:07
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Stoian, сподели какви са ти впечатленията. Интересно е да сравним дали и доколко съвпадат мненията ни. Имахте ли проблеми по границите, с мотор ли пътувахте или с кола, колко души, за колко дни, защо не продължихте до Египет? @Кала, купувай смело мотор, няма какво въобще да му мислиш. И да знаеш не си първия :-) мотопътешествията са силно заразни :-D


2012-02-08 00:40:14
От: Бат' Слав
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Чета и препрочитам и пак ме засърбяват ръкохватките и ми се тръгва на път... :)


2012-02-14 11:53:23
От: JOSE
Email, ICQ или Skype: jozef.maslanak@vk.vs.sk
Страхотно пътуване и снимки!


2012-02-14 20:47:52
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.ingo@gmail.com
Лоши новини, приятели, много лоши... Бойчето си купи нова кола, не ще да си купи мотор и туйто. Загазили сме го... Ама пък от друга страна да му е честита! :-D Много да върви, малко да гори, за полицаи и камери да е невидима, да не се чупи и все на хубави и екзотични места да го води... че и ние с него :-D А пък като му дойде времето, да влезе в правия път, да си вземе поука, па да се грабне и да си купи една моторетка. Честито Бойче!!


2012-02-29 13:48:22
От: Boiko
Email, ICQ или Skype: boikoop@abv.bg
Това което поне частично променя нещата е, че колата все пак е Хонда Акорд :) Много благодаря за пожеланията Илко - точно това и аз очаквам от нея. И за протокола ще кажа, че тази година е последната за която ви пишем извинено отсъствие - от 2013 г. започваме с неизвинените :))


2012-03-02 22:40:24
От: ЕЛЕНА
Email, ICQ или Skype: viatar@mail.bg
Благодаря Ви за прекрасното преживяване! Сбъднали сте мечтите ми. С нетърпение чакам новите Ви приключения. На места почти ме просълзихте. Сърдечни поздрави и целувки!


2012-05-27 19:53:04
От: Аско
Лелеее. А аз просто си търсех рецепта за адана кебап.... и попаднах тук и като се зачетох... и сега се връщам от Сирия. Завидях ви честно казано. Браво - страхотно четиво и снимки. Много ми хареса.


2012-08-06 20:14:21
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Аско, а какво стана с Адана кебапа? Ако е успешен ще идваме на гости :-D


2014-03-18 20:42:12
От: Диана Иванова
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Изключително интересен пътепис-както и другите,но за съжаление едва ли някога Сирия ще бъде същата,каквато вие сте я видели и надали ли може да се мине отново по този път ...направо е тъжно.


2014-03-19 10:46:11
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Даааа, права си Диана, хванахме последният влак, така да се каже. Рано или късно нещата ще се поуталожат, но ще отнеме време. Надявам се тогава, дано да е по-скоро, хората там да са пак така приятелски настроени и сърцати.


2015-05-08 17:41:26
От: mandoilina
Моля, пишете на КИРИЛИЦА


2015-01-24 22:57:19
От: Zoran Todorov
Email, ICQ или Skype: zoranzauvek@gmail.com
Mili hora,... znaete kak da ziveete.... Blagodarja vi za hubavite snimki i vsicko... Balgarin ot malcinstvoto ot Caribrod Srbia....

 

 

Сирия  Крак Де Шавалиерс  Палмира  Дамаск  Йордания  Петра  Червено море  Латакия

 


Всички права запазени.
Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561


Moto
 

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >