МОТО-СМЕХУРКО


 

КЪМ ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

     
image 2 image 2

Мото-обиколка 2007 "Солун, Халкидики, Тасос и обратно"
Виж повече >
Екскурзията през централна и западна Турция 2008
Виж повече >

 

Мото-обиколка 2006 Родопи, морето и обратно

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето

     

Ден 3-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Триградско ждрело, пещерата Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Ягодинското ждрело (обяд) (5h)

Девин (1h)

Широка Лъка: Етнографския Музей (1h)

Смолян, Смилян: преспиване (2h)

 

Какво се случи в действителност:

Ден трети. Събудихме се сравнително рано. Явно чистият въздух си казва думата. Закусихме обилно с домашни вкусотии и тръгнахме към пещерата "Дяволското Гърло".

 

Триградската река е изваяла скалите в чудни форми.

 

Не случайно предната вечер в редовния SMS отчет до група близки приятели, в който описвам видяното и преживяното през деня, възкликнах: "Е няма такава красота! Нечовешко е!"

 

Тесния път се провираше между реката и отвесните скали. Тук най-накрая осъзнах какво му е толкова хубавото и различното на карането на мотор. До сега когато яздех из китната ни родина, нещо ме караше да пея. Така сам на себе си. Вътре в каската. Не съм изпитвал същото усещане в кола. Всички казват вятъра. Абе какъв вятър при положение, че съм се опаковал като сибирски чукчи. Знаех че не е това, но не можех да проумея. Оказа се друго. Свободата да гледаш на където си поискаш. Когато си с мотор нищо не ти ограничава гледките. Въртиш главата навсякъде и о оглеждаш всичко. Проследяваш всяко нещо, което ти е направило впечатление, чак докато не го подминеш окончателно. Гледаш надолу, нагоре, надзърташ тук и там. В колата не е така. Ограничен си от покрива. Наведеш се за кратко да видиш нещо и хоп, ето че на следващия завой колата се е завъртяла под малък ъгъл встрани и нещото го няма. Покрива вече го е скрил. Имал си само кратък миг да го зърнеш. Време съвсем недостатъчно да накара сърцето да запее. Да! Точно сърцето човешко започва да пее от тези грандиозни изящества. Тук в това дефиле осъзнах още нещо - разликата межди спортните (PVC) и чопър моторите. Когато караш спортен мотор, самата стойка те принуждава да не гледаш нищо повече от асфалта пред теб и най-много околните превозни средства. Караш бързо, защото няма какво друго да правиш. Асфалта е скучен! При чопърите стойката е възможно най близка до определението: легнал по гръб. Какво по-удобно положение за разглеждане на околността с всичките и прелести. За какво ти е да бързаш тогава? Къде да бързаш? Далеч от красотите ли? Няма за къде. Това до голяма степен, поне за мен, обяснява диаметралните позиции на двата лагера. За себе си направих важен извод. Бате Ви Ларко е много по-близко до чопър идеологията. Явно с една лъжичка offroad привкус. 

 

Спуснахме се надолу до паркинга пред пещерата.

 

Там ни чакаше изненада. Група от няколко мотористи седеше и пиеше бира на малкото заведение.

 

Заговорихме се с тях. Оказа се, че моторите са същите, които чухме предната вечер. Бяха предимно ендуро машини - XL, XT, KLX, Tenere. Имаше и едно голо Suzuki.  Местните момчета, освен по пещерното дело си падат и по мото спорта. Бяха заформили яка ендуро група. Отлично екипирани обикалят по баирите наоколо. А такива имаше в изобилие.

 

Първоначално единият от тях, този който даваше билетите, подозрително ни попита: "Вие от къде идвате". Отговорих "От Триград". Пича ме погледна още по-изпитателно:

-А до там от къде?

-От тук..

-Да бе, да. Ние сме тук от ранни зори. Нещо ме лъжеш. Да не минахте нелегално границата от към Гърция?

Тук се смях много. Обясних му, че сме пристигнали в Триград снощи и сме спали там. Казах му също, че ако и да бяхме дошли от към Гърция, да не си мисли, че щях да му кажа.

След това последното ми изказваме, май наистина не ми повярва.

 

Бяха весели момчета. Казаха, че от време на време идват групи ендуристи от къде ли не. Дори от чужбина. Подхвърлих, че това може да заинтригува нашата форумна offroad група. Откликнаха с радост. Така, че момци, чувствайте се поканени. Мястото е приказно. Местните хора са много отзивчиви, а да не забравяме, че чевермето ни чака!!!

 

Оставихме екипите накичени по мотора и се впуснахме в недрата на земята.

 

Пещерата "Дяволското гърло" носи името си не от този скромен барелеф, а от подземния водопад на Триградската река, който освен, че причинява дяволски грохот има ненаситна паст. Нищо, което попадне във водната стихия и се срине по водопада, не излиза. Има толкова много наводнени подземни галерии и разклонения, че засяда там и остава завинаги. Правени са и опити с оцветяване на водата. Не е установено изтичане на цветна вода. Предполага се че долу е цяло море. Замервани са 500 кубика трупи пуснати в реката и нищо не е излязло. За подводното царство се знае много малко. Опитите за проучване през 70-те години са завършили фатално. Двама млади, варненски водолази са загинали. Поставена е паметна плоча, а изследванията са преустановени.

 

Това е централната галерия. Гледката е страхотна. Жалко, че снимката не е много успешна. Някъде тук направих една простотия. Както казах вече вътре е много шумно. Почти не се чува като някой ти говори. През цялото време се кефих на  преживяването и някак си от вътре ми идваше да крещя с задгробен глас: "Видях дявоолаааа....." Да, обаче в групата имаше едно малко момченце, което освен, че не беше влизало друг път в пещера, беше притеснено от името и и от грохота. На едно от изреваванията ми горкото дете изпадна в паника и се разплака поглеждайки ме ужасено. Усетих се защо, но вече беше късно. Бабата и дядото го успокоиха с усилия и поеха бързо, бързо по стълбите нагоре към изхода и по-далеч от "батковците мотористи".

 

Поглед към дълбините, там където се стоварва водната маса.

 

Доста народ явно иска пак да се върне в "Дяволското гърло". Защо ли?

 

Ебрееееее...тц, тук няма ехо. Заглушава го тътена от водата.

 

ВИДЯЯЯХ ДЯВОЛАААА....

 

Изхода е близо... слава Богу (дали това е най-подходящото възклицание в случая). Има шанс да излезем живи от "Дяволското гърло". Радостта ни има резон. Още повече, че човека който ни пусна (онзи същия с разпита за Гърция) на влизане ни даде кратки инструкции: "... и ако спазвате указанията на колежката, която ще Ви води вътре, има реален шанс да излезете живи. Статистиката сочи, че около 60% успяват..."

 

Последни метри.... Мъкаааа.... Денивелацията на това стълбище е 200м. Стъпалата са тесни и стръмни. Влажността е голяма. Имах чувството, че изкачих Шипка няколко пъти. Доста зор е да се добереш до изхода. Искам да поднеса адмирации на пещерняците, които са ги направили. Преди е имало метални стълби. Всичкият този бетон е внесен на ръка през тесния вход на пещерата. Можете да си представите колко работа е да се донесат и направят кофражите за стълбището, да се налее бетона и т.н и т.н. Всичко това е сторено от тези хора напълно безплатно. За идеята. Впечатляващо.

 

Тук наистина се чувстваш все едно излизаш от предисподнята.

 

Това е дяволското гърло от повърхността на земята.

 

а това е реката, която влиза вътре.

 

Погледната от друг ъгъл.

 

Ей момчето е много яко ще знаете. Тоя камък хич не му се опъна. Вдигна го за да се открие по-добре гледката.

 

Бавно надолу към входа на пещерата и паркинга.

 

Много, ама много хубаво е тук! Трябва да го посетите. На всяка цена.

 

Един от входовете на "Харамийската пещера". Имахме намерение да посетим и нея, но се оказа, че не е толкова лесно. Трябва  предварителна заявка. В пещерата се стига, като първо се изкачи платото от снимката. Там има отвесен вход, в който се спускат човек по човек. Прави се разходка във вътрешността и после пак един по един се изкачват по въже на платото. Обиколката трае около 4-5 часа. Следващия път ще го направим!

 

Триградското ждрело е най-красивото място на което съм стъпвал.

 

В подножието на тези скали имаше отбивка. Там паркиран микробус от който мила жена продаваше родопски чай. Родопския чай, наричан още мурсалевски чай, е една от гордостите и забележителностите на Триград. Полезен е за много неща. Силен афродизиак, действа диоритично и откашлящо. Първоначално е растял див. След това е култивиран, а вече има ферми за производството му.

 

На паркинга пристигна чудесна Africa Twin, натоварена тежко почти колкото нас, че и повече. Ездача и спътничката му бяха отлично екипирани. Интересно защо не спряха мотора при останалите. Предполагам първоначално са станали жертва на мита за "Лошите мотористи", макар самите те да бяха на две колела.

 

Снимах как са закрепени куфарите и ролбарите на Африката. Добри идеи за бъдещ ъпгрейд. Доста товар натрупахме върху топ кейса на Трансалпа. Две куфарчета от страни биха го облекчили доста, а ще свалят и центъра на тежестта. Трябва да помисля по въпроса.

 

Мотора беше перфектно чист. Странно от къде бяха минали тия хора. Ако съдя по състоянието на моя, избрали са изцяло друг маршрут.

 

Пихме по бира, колите се разотиваха. Сменихме две три приказки с хората от Африката. Казахме си няколко вица с ендуро групата и се сбогувахме. Пожелаха ни приятен път, а ние винаги студена бира. Любопитно беше да раберем къде изстудяват бирата. До входа на пещерата имаше малка ниша. Там бяха натрупани касите. Температурата беше отлична за целта 8-9 градуса. "Фризера" им беше на една ръка разстояние и не консумираше никакво електричество. Същата система видяхме в Ягодинската пещера.

 

Поехме отново по вече любимият ми "Еднолентов път с двупосочно движение".

 

Следваха завой след завой по чудесния асфалт.

 

Нямаше движение и това ни позволи да се отдадем на тръпката от острите завои.

 

За нула време стигнахме главния път и отпрашихме към Ягодина.

 

Малко след разклона видяхме ВЕЦ "Тешел". Изглеждаше в отлично състояние.

 

Най-накрая успяхме да хванем в кадър табелата развълнувала ме толкова много.

 

Ягодинското ждрело е доста по-тясно.

 

Завоите бяха пак така остри.

 

Пътя е буквално отвоюван от скалата.

 

Имаше завои, на които няма никаква видимост. Предвид тесния път и трудното разминаване при доближаване до завоя се натиска клаксона. Така насрещно идващия ще чуе и намали достатъчно за да се избегне инцидент.

 

Посвиркахме доста.

 

Ягодинското ждрело не отстъпва по красота на Триградското. Интересно защо е по-малко известно.

 

Пристигнахме до входа на "Ягодинската пещера".

 

Току що беше излязла предишната група и трябваше да почакаме да се съберат достатъчно хора за ново влизане. Заговорихме се със семейство израелски туристи пътуващи из България. Обменихме съвети и впечатления. Те идваха от посоката в която вървяхме ние и отиваха натам от където идвахме. Явно рядко им се случваше да се разберат с английски и бяха изненадани, че точно ние нямахме проблем с езика (отново мита за лошия моторист).

 

Както се вижда някои хора имат сериозни планове за това място.

 

Влязохме в пещерата.

 

Водача беше много ерудиран. Разказваше подробно и с оживление за всяко образование. За израелците повтаряше всичко на английски. Личеше си, че обожава работата си. Браво на такива хора!

 

Обясняваше подробно за химичния състав на образуванията. Защо еди кое си е в такъв цвят а другото до него в друг и т.н. На едно място си ударих главата не на шега в тавана. След дълго разтриване ми поолекна и го питах не трябва ли да раздават каски. Отговора му ме смая:

- Абе по принцип трябва, ама тогава ще стане страшно. Такива като тебе ще изпочупят образованията. - Не му се разсърдих. Даже напротив. Засмях се. Човека толкова се бе отдал на делото, че искреността му трябваше да бъде простена. Все пак не са много такива хора и трябва да се уважават.

 

Скален водопад

 

По принцип зеления цвят по образованията се дължи на меден окис, но тук случая не е такъв. Това са водорасли развили се под влияние на влагата и ярката светлина на прожектора.

 

На снимката се виждат отлично така наречените "драперии" или пердета.

 

Феномена "леопардова кожа". Ягодинската е единствената пещера в България, където леопардовата кожа може да се види в облагородената и отворена за посещения част.

 

Пещерни перли. Малки камъчета попадат в каменно легло. Подложени на ударите на капките се заформят и полират като малки топчета. Нямат скъпоценна стойност (обикновени камъчета), но са безценни като природно явление.

 

Варовикови корали. Нямат органичен произход, но наподобяват изключително истинските корали. Като цяло Ягодинската пещера беше най-интересната от всички, които посетихме. Голяма част от това се дължи на отличния екскурзовод, който успя по чудесен, завладяващ начин да представи всичките и красоти. В пещерата има специална новогодишна зала. По идея на най-големия български пещерняк - Димитър Райчев в нея всяка година се събирали деятели на пещерното дело и посрещали нова година. Традицията е жива до днес. Залата е украсена подходящо. Има си дори елха, която поради ниските температури и висока влажност се запазва отлично цели 6 години.

 

Оказа се, че нашият водач не е кой да е. Той е квалифициран, пещерен спасител - член на екип спасяващ закъсали групи в пещерите. По подобие на планински спасители. Не знаех, че има такава дейност, но точно тук в недрата на земята осъзнах най-добре необходимостта от нея. В един от етапите водача изключи осветлението. Настъпи пълен мрак - Идеалната тъмнина, нула фотона светлина. Извика силно и рязко: "Стой на място!!!" Почувствахме се като в истинска, критична ситуация. Няколко секунди по-късно включи осветлението отново и обясни: "Правило номер едно за оцеляване под земята. Няма ли светлина, спираш на място и не мърдаш". Много, иначе опитни, пещерняци са ставали жертва на инциденти дори загивали заради пренебрегване на това правило. Каза ни също, че абсолютната тъмнина влияе много сериозно на психиката. За 7 дни стоене на абсолютна тъмнина човек се побърква тотално.

 

Тези пъпкоподобни образувания се наричат "дендрити". Излязохме от пещерата доволни и предоволни. Отделеният 1 час си струваше. Водача ни осведоми с присъщия си способ да те заинтригува, че малко по-нагоре има запазено пещерно жилище. Тръгнахме натам. Не иска питане.

 

Пред входа на пещерното жилище имаше малка будка, в която седеше мила дама.

 

За загрявка тя ни показа рядък, растителен вид, защитен от Червената книга, растящ над входа.

 

Първото ми впечатление от жилището беше отчайващо на фона на видяното преди малко. Малка скална ниша постлана с камъни и няколко парчета от глинени съдове. Точно бях решил да излизам, когато започна беседата. Не предполагах, че добре подбрана и отлично поднесена информация може да превърне тази влажна галерия в толкова интересно място. Жената се представи повече от отлично. Възхитих се задето в това закътано място има толкова ерудирани и интелигентни люде. Не мога да предам цялото преживяване, за това няма и да се опитвам. Решението е просто. Идете и вижте(чуйте)!

 

Праисторическа мелница за брашно.

 

Пещ за изпичане на глинени съдове.

 

Запазени съдове и животински кости от неолита, овъглено жито, множество огнища и т.н.. Това жилище е един от входовете на Ягодинската пещера. На мен лично ми хареса идеята, която водачката подхвърли. Предлага се еднодневно (8 часа) спускане в дебрите на пещерата през този вход. Организират се групи, прави се инструктаж, раздават екипировка (надявам се този път да има каски). Единственото което е нужно са топли, стари дрехи, кураж и липса на клаустрофобия. Мисля да се пробвам.

 

Рин-тин-тин-тин-тин... Познайте кой е първообраза на главния герой в клипа "Crazy Frog". Имам специална покана за участие в следващото издание.

 

Отново яхнахме мотора. Време е да попътуваме малко.

 

Времето се напъваше да ни измокри...

 

но не успя!

 

Искрено се изкефих на този тунел. Напомня ми за голямата награда на Монте Карло и за една моя любима игра - Moto Racer. Да е жив и здрав бат Смит, че ме открехна на нея преди много години. Представихме се подобаващо, почти като на истинско GP.

 

Пътувахме приятно до Девин. Паркирахме на голям паркинг пред съда. Оставихме машината и тръгнахме пешком да се разгледаме. Усетихме се, че из пещерите сме се поокаляли повече отколкото е прилично за хрисими, шосейни мотористи, а освен това сме доста гладни.

 

Бързо разрешихме и двата проблема.

 

На някои даже им стана тежко.

 

Театъра в Девин.

 

Последва лека, следобедна дрямка.

 

За съжаление не можехме да си позволим да останем в "хотела на агата" както се изразиха местните. Намира се на центъра на Девин, но цените не бяха по джоба ни, а и не беше залегнало в плана. Не пречеше обаче да поснимаме.

 

Собственика на хотела - Ахмет Доган очевидно има големи планове за региона. Такава инвестиция не се прави току така.

 

Не ни отне много да стигнем Широка Лъка. Стръмния, тесен и обрасъл с трева път към Етнографския музей взех на газ и ако не беше укоряващия поглед на младата дама седяща пред музея, сигурно щях да спра чак в двора. Оказа се, че дамата е уредничката, която точно си тръгвала, но запленена от нашия чар и засилен интерес отвори отново. Извиних се за рогашкото си поведение и обясних за особените извънпътни качества на машината. Как въпросният наклон отприщил нещо първично в мен и как не съм могъл да се въздържа. Смя се от сърце.

 

За кратко извадихме дъждобраните, но не се наложи да ги ползваме.

 

Добре, че се роди в 20 век инак хайдутин щеше да е. Влече го касаплъка.

 

А мен - скромните и тихи домашни занимания. Тъй да се каже плетки ми дай... какво ли правя на онзи шумен мотор?

 

Като дете благовеех пред образа на Капитан Петко воевода, изграден от актьора Васил Михайлов в едноименния филм. Това е той - Войводата. Изгората му била от Широка Лъка. Доста е шетал по тия балкани.

 

Еййй пак шум му дай да вдига.

 

А на мен скромно и тихо резбарство - наследствен занаятчия.

 

Чеиза на момата. По думите на уредничката това бил комплект за бедно семейство. Какво ли дават на заможните?

 

Интересно know how. Ще го запомня. Поне ми стана ясно що са падали децата от люлките.

 

Че е на водопой е ясно, но какво е туй животно?

 

Как обърнах горе на тясното не е важно. От значение е че отново сме на път. Сега към Смолян.

 

Поредния "римски" мост. Не съм убеден, че всички са от епохата на ромеите, но почина за направата им е един и същ. По целия път срещахме такива мостове. А може да е правилно да се казва "ромски" мост, защото е построен изцяло от камък. Няма нищо за крадене.

 

Църква от времето на "Османското присъствие". Няма камбанария. Не е било позволено.

 

Спряхме да починем малко преди Пампорово.

 

Гледка, която те кара да настръхнеш.

 

На хълма до нас имаше малък параклис с огромен кръст.

 

Дълго време не можехме да се наситим на природното чудо.

 

I'm the king of the world!

 

...then I'm the king of the sees. Всъщност на езерата - Смолянските езера.

 

Телевизионната кула се виждаше в далечината, но сега подминахме. Не беше планувана за днес. Продължихме към Смолян, където ни чакаше свръзката - Чавдар (Чибата). Първоначално бях планирал да нощуваме в Смолян, но по-късно бат Славчо и Чавдар предложиха чудесно приключение - Смилян (всички сте чували за смилянския боб). Частно хотелче на братовчедката на Чавдар. Съгласих се безапелационно. Град Смолян е хубав, но в Смилян ще е по-колоритно.

 

Хубаво селце е Смилян.

 

А розите в къщата на братовчедка му, Миглена - прекрасни.

 

Бат Славчо изпадна в транс с фотоапарат в ръка. Жалко, че не се снимахме с любезните домакини.

 

Отново се заехме с пъкленото дело да разхвърляме багажа. Всяка вечер се чудихме къде се събра всичкото това на моторa. Да не повярва човек. И до сега си мисля, че част от нещата са имали магическата сила да намаляват 10 пъти обема си след като попаднат в раницата.

 

Къщата на Миглена и Емо беше прекрасно подредена и поддържана. Домакините - изключително отзивчиви.

 

Хапнахме по едно домашно, кисело мляко със сладко от боровинки и обсъдихме с Чавдар плановете за вечерта.

 

В стремежа си да сведа багажа до минимум, бях прекалил. Оказа се, че колана не е от нещата, които трябва да се оставят. Импровизирах разни варианти и макар този да се оказа най-удачен, го отхвърлихме с бурен смях.

 

Чавдар беше така добър да ни преотстъпи моторетката си за по завойче. След толкова дни на натоварения Трансалп, лекото XT ми се стори като детска играчка.

 

Тази вечер бяхме планирали ранно лягане. Уви, съдбата и готвачката в механа "Аида" в Смилян се постараха да не стане точно така. Отново се насладихме на изключително вкусни гозби, чак до късна доба.

 

Така в шеги и закачки завърши третият ден от обиколката "Родопите, морето и обратно".

 

Допълнително:

Панорамна снимка на гледката в Триград (запазено качество)

Звукове и гледки от Триградското ждрело - паркинга пред пещерата "Дяволското гърло" (филмче формат *.MOV гледа се  Quick Player или последни версии на Media Player)

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето

 

КЪМ НАЧАЛОТО


Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на  автора .

Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!
For problems or questions regarding this web contact [webmaster]

Webmaster ICQ: 109811561


Последно обновена: Юли 30, 2008 .