МОТО-СМЕХУРКО


 

КЪМ ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

     
image 2 image 2

Мото-обиколка 2007 "Солун, Халкидики, Тасос и обратно"
Виж повече >
Екскурзията през централна и западна Турция 2008
Виж повече >

 

Мото-обиколка 2006 Родопи, морето и обратно

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето     

 

Ден 4-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Ухловската пещера (2h)

Пампорово, Смолянските езера, Обсерваторията (3h)

Смолян: планетариума (2h)

Смилян преспиване (1h)

 

Какво се случи в действителност:

Събудихме се с празни глави и чисти умове. Не можехме да направим разлика между дните. Толкова много впечатления за толкова кратко време. Не знаехме кое се беше случило вчера и кое онзи ден, но на душите ни беше леко. Шума и тегобите на ежедневието бяха далеч.  Някак си странно ни се струваше, че домакините бяха на работа. Работа ли, какво беше това?  В главата ми се въртеше идеята да се подстрижа. За нещастие селската бръснарница не работеше. Без дори да закусим се отправихме към Ухловската пещера. Стигнахме бързо.

 

Малко капанче и пост на Гранична полиция бяха забележителностите на мястото. До пещерата трябваше да се изкачваме около половин час. Екскурзоводката, заедно със сина си пиеше кафе и ни осветли, че минималната група която може да влезе в пещерата е пет човека. Трябваше да изчакаме да се съберем. В противен случай нямаше смисъл да се качваме. Уловката беше, че печата за книжката "100 национални, туристически обекта" беше горе. Зарибихме се. Толкова път минахме. Навсякъде успяхме да влезем, а сега тук засечка. Не става. Взехме си по едно безалкохолно и зачакахме да се появи някой мераклия да се поти половин час по хълма, а после да мръзне в пещерата.

 

Имаше класическа беседка...

 

но ние избрахме да седнем на люлката. По-мъжествено е някак си.

 

Изсмукахме колите, а времето минаваше. Никой не се появяваше. Че кой ще дойде толкова далеко в този ранен час. Вече се бяхме отчаяли и мислехме как да организираме деня, когато се появи младо семейство с 3 деца. Оказа се че са от Казанлък.

 

Поехме дружно по стръмния склон.

 

Спирахме за почивки често, често. На няколко пъти съжалих, че не тръгнахме нагоре с мотора. Пътя беше приемливо лош и имахме реални шансове за успех.

 

Пред очите ни започнаха да се откриват поредните утопични картини.

 

Ставаше все по красиво. Започнах да се отрезвявам. С мотора щяхме да сме прекалено напрегнати за да може да се насладим пълноценно. По-добре, че предпочетохме да вървим пеш.

 

Започна пътека със стръмни, метални стълби.

 

Изкачвахме се на ръба на силите си. Жегата стана нетърпима.

 

В онзи момент си помислих, че лешоядите са надушили лесна плячка в наше лице.

 

Най накрая стигнахме. Това, което видяхме оправда очакванията ни. Всички усилия си струваха.

 

Пред входа на пещерата имаше малка, хоризонтална площадка с миниатюрното бунгало на екскурзоводката. Жалко, че тук нямаше "пещерен фризер". За възстановяване на хидратния баланс, щях с удоволствие да се възползвам от услугите на една студена биричка.

 

Бързо разгледахме неголемия, първия етаж на пещерата и последвахме момичето надолу към втория (първият етаж на пещерите е най-горния).

 

Още от пръв поглед се забелязваше изобилието на дендрити.

 

Тук те бяха особено много.

 

Имаше и драперии, ефектно обсипани с дендрити.

 

Стотици хиляди години природата бе творила чудеса необезпокоявана от никого. Огромният кварцов "водопад" в централната зала е внушителен. Висок е няколко човешки ръста.

 

В пещерата ни бяха показани множество фигури. Първо ни посрещна "Стопанина", после видяхме "Стопанката и децата", имаше "задните части на слона" в гигантски размер, "Девата с младенеца" и т.н. Гордея се, че аз също открих две фигури. Първо видях "Свети Петър" на лявата стена на централната зала, а после малко под него "Буда". За съжаление опитите да бъдат фотографирани новооткритите фигури пропаднаха. Всички присъстващи обаче бяха единодушни, че образуванията изобразяват точно това. Екскурзоводката се зарадва на интереса и креативността ни. На шега попитах няма ли някаква награда за хората открили нова фигура. Отговора гласеше, че от сега нататък мога да разчитам на безплатен вход в пещерата. Попита ме за имената ми и от къде съм. Ебреее от къде се взех, готов пещерен изследовател. Не че горя от желание да тръгна пак  да се катеря по баира де.  

 

Образованието в средата на снимката биде показано само на нас възрастните. Предвидливо бяхме помолени да изчакаме децата да отминат.

 

Назад към цивилизацията. Тази пещера също е много красива. Класирам я на второ място след Ягодинската. Оцелелите при изкачването няма да останат недоволни.

 

Бат Славчо е неуморим. И тук стигна до край. Гледката от върха спира дъха. За пореден път! Запазих пълноформатна, панорамна снимка направена от това място. Вижте я!

 

И отново: I'm the king of the world! Ако можех и да летя...

 

Стигнахме до мотора. Не можехме да дишаме. Голяма жега. Хапнахме във вече любимата механа "Аида" в Смилян и тръгнахме към Смолян.

 

Колегата ми бат Румен ме светна, че трябва да посетим планетариума в Смолян. Ако не беше казал със сигурност щяхме да пропуснем това удоволствие. Благодаря Румка!

 

В полутъмната, прохладна зала бяхме на косъм от заспиването. Особено след обилния обяд. В най-критичният момент започна прожекцията. Снимката е от момента преди началото. След това снимането беше забранено. Представлението беше "Пътуване в космоса". За около час направихме пътешествие около всички по-големи тела в Слънчевата система. Посещавал съм планетариум като дете но смътните спомени се бяха размили. Преживяването беше откровено приятно. Естествено във века на мултимедията не може да нямам леки забележки свързани с възможното въвеждане на съвременни аудиовизуални средства, малко анимация, малко механични ефекти предизвикващи леки вибрации в седалките по време на мнимото излитане на кораба и т.н. Убеден съм, че тогава може успешно да се откъснеш от реалността. Трябва да се помисли по този въпрос. Несъмнено и потока туристи ще нарасне.

 

От входа на планетариума се вижда чудесно новата църква, строяща се на центъра на Смолян.

 

Около нея кипеше усилен труд. Забележителна и интересна сграда.

 

Леко, "лирично отклонение" по служба и газ към Пампорово. Пътя до там е отличен за мотор. Бързи завои, хубав асфалт, средно натоварен, с една дума КЕФ!

 

Увековечихме присъствието си там със класическа снимка на класическо място - хотел "Перелик"

 

Новата църква в Пампорово. Тази за която имаше акция за събиране на средства по телевизиите. Резултата поне е видим... и красив.

 

Кратка почивка и ...

 

... наслада за очите.

 

Това е една от най-хубавите гледки на земята!

 

Не беше лесно да се доберем до кулата. Старите пътища бяха затворени от строежи никнещи като гъби. Новите такива не струваха. Огромни, димящи и вдигащи прахоляк камиони, за чиито шофьори-диваци, моторист беше нещо като поредната китна поляна, подлежаща на прегазване, превърнаха този участък в истинско изпитание. Един от тях беше на косъм да си го отнесе. Май щеше от първа ръка да научи урока за истинския "лош моторист", който в пълна екипировка, със всички кори и протектори не се плаши дори от шофьорска щанга. Нейсе, размина му се. Стигнахме до върха.

 

Тревния килим беше покрит с чудесни, жълти цветчета.

 

На хоризонта полегати, планински вериги.

 

Доживяхме да сме желаните гости в родината си. Разгеле, случи се чудо.

 

Най високата точка всъщност не е там където е построена кулата, а стотина метра встрани.

 

Пада се тук от където снимаме.

 

Старите лифтове изглеждаха отлично.

 

Нямах сили да откъсна очи от гледката.

 

Колко залягане беше докато се получи така добре.

 

И най-накрая заслужена почивка.

 

Ухилените ни физиономии достатъчно ясно говорят за чувствата напиращи в гърдите ни.

 

Радост за окото на моториста.

 

Спускането от Пампорово към Смолян направихме екстремно. Намаленото количество багаж ни даде крила. В завоите лягахме почти до земята, нооо както казват хората: "Няма две добри", т.е. не можахме да направим снимки.

 

Смолян. Пешеходният мост над главната улица.

 

Смолянският театър. Все още безименен. Няколко дни след като се върнахме от обиколката, театъра беше удостоен с името "Николай Хайтов", лично от министъра на културата - Стефан Данаилов.

 

Много е хубав новия център на Смолян. И добре поддържан.

 

Жалко, че не е много посещаван.

 

Пред театъра видяхме тази интересна статуя. Направена е от скрап. Стари и ръждиви, метални парчетии. Рогата са от автомобилни калници. Това не пречи да изглежда чудно.

 

Започнаха да се появяват хора. Явно работния ден завърши.

 

Дълго търсихме къде да паркираме мотора и накрая намерихме възможно най-доброто място. По настояване на бат Славчо се запътихме към "стария център" на града.

 

Склуптури и тук не липсваха.

 

Така изглежда "стария център". Аз бях песимист. Преди години минавах от тук и тогава не беше нищо особено. Обикновена търговска улица. Седнах на едно кафе и оставих бат Славчо да се разхожда. Видно е, че мястото е претърпяло метаморфоза. Към добро.

 

Хайде пак към Смилян.

 

Зачудихме се чии е този паметник и решихме да проверим лично.

 

Оказа се Висарион Смолянски. Не съм сигурен дали "лето1670" е третото му име.

 

Тази снимка може да изпратим на изложба. 

 

Не разбрахме колко е стара тази часовникова кула, но механизма работи.

 

В момента в който стъпих на най-високата точка на Смилян наоколо започнаха да се сипят светкавици. Имайки предвид, че изключително внимавах  на последния инструктаж по Охрана на труда в раздела "Електротравматизъм" и особено частта "Мълнии и мълниеносна дейност", запалих джапанките надолу по стълбите.

 

Яхнахме се на мотора и по най-бързия начин към вече легендарната механа "Аида". В мига на прекрачването на прага, стихиите се разбесняха. Изсипа се пороен дъжд, град и пак пороен дъжд. Светкавици и гръмове се сипеха през няколко секунди, но това вече не ни касаеше особено. Имахме в пъти по-важно занимание.

 

И му се отдадохме изцяло! Наблегнахме на прословутия смилянски боб, после уважихме по един огромен шницел и... задължителните пържени картофи. какво по хубаво от това: "...Тук във механата печката бумти, а на вънка вие ураган..."

 

Изчакахме да спре дъжда. Изпълнили дълга към стомасите си доволно заехме хоризонтални позиции.

 

Така в шеги и закачки завърши четвъртия ден от обиколката "Родопите, морето и обратно".

 

Допълнително:

Панорамна снимка от билото над "Ухловската пещера" (запазено качество)

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето

 

КЪМ НАЧАЛОТО


Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на  автора .

Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!
For problems or questions regarding this web contact [webmaster]

Webmaster ICQ: 109811561


Последно обновена: Юли 30, 2008 .