МОТО-СМЕХУРКО


 

КЪМ ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

     
image 2 image 2

Мото-обиколка 2007 "Солун, Халкидики, Тасос и обратно"
Виж повече >
Екскурзията през централна и западна Турция 2008
Виж повече >

 

Мото-обиколка 2006 Родопи, морето и обратно

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето     

 

Ден 5-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Ардино: Дяволският мост (2h)

Кърджали: музея, (обяд) (1h)

с. Татул, древнотракийски паметник - гробницата на Орфей (3h)

Момчилград: преспиване (1h)

 

Какво се случи в действителност:

Наспахме се отлично. Най-накрая и за първи път от както бяхме тръгнали, си легнахме навреме. Бяхме достатъчно бодри да тръгнем. До Рудозем имаше два пътя. Официалният, асфалтов обикаляше 24 километра. Неофициалният, черен път през планината беше 5 км. Бат Славчо настоя да минем по втория. От начало нещата бяха добре.

 

Постепенно обаче положението започна да се влошава. Не бяхме взели предвид снощният пороен дъжд. Наложи се да преминем през локви с изненадваща дълбочина. Вода ни обливаше и пръскаше до кръста.

 

Започнаха да ме болят ръцете. Трудно смогвах да вкарам в пътя натоварения мотор. Да, обичам забежките извън пътя, но при тези обстоятелства ми дойде нанагорно. Вече съжалявах защо не избрахме царския път. Може да по-дълъг, но нямаше да се чувствам като оператор на пневматичен чук.

 

На средата на нищото, малко след като подминахме гъза на географията имаше табела. При това прилична.

 

Продължихме по "главния" път. С изнемощяли китки, мокри обувки и окъпани до кръста излязохме отново на асфалт.

 

Рудозем не успя да ни впечатли с нещо особено... освен чистотата.

 

Тук времето беше спряло. Социализма беше жив. По улиците пърпореха "Балкан"-чета. Очаквах да видя передизборен плакат на Бай Тошо.

 

Не бяхме планували да идваме в Мадан, но в мига в който видяхме табелата и разклона, без да кажем и дума, едновременно се наклонихме по посока на отбивката. По традиция паркирахме на най-забраненото място в целия град. Тук за първи път излезе някой да ни направи забележка. Добрия човек обаче бързо омекна като разбра чак от къде и за какво сме дошли. Остави ни на мира.

 

Обичаме културата... и бахура... абе всъщност културата много не  я обичаме!

 

Докато се разхождахме по центъра на Мадан, помолихме две лелки да ни снимат. Оказаха се изключително вежливи и любезни жени. Заговорихме се. Като научиха за нашето пътуване се заинтригуваха искрено. Препоръчаха ни на всяка цена да посетим "Кристалната зала". За първи път чувахме за нея и те подробно ни обясниха. Това е зала в която се съхраняват кристалите намерени в рудниците на "Горубсо". Настояваха, че красотата там е пленителна и не трябва да се пропуска. С удоволствие прегърнахме идеята, но имаше проблем. Залата стоеше заключена по принцип. Човека, който отговаряше за нея бил инструктор по охрана на труда, а съвместявал и други длъжности. "Ключа е в Наско. Наско... а къде е Наско? Стойте тук момчета, ей сега ще го намерим." Изтичаха до общината, разпитаха за него и за нула време се върнаха с мобилния му телефон, написан на малко листче. Звъннахме на човека и той ни каза да отиваме пред залата. Идвал веднага. Благодарихме многократно на добрите жени. Така мили бяха. За пореден път се възхитихме какви разкошни хора живеят в планината.

 

Наско беше ерудиран, добре сложен мъж. Минен инженер с огромен опит, минал през всички стъпала в минната йерархия. Ние пък след посещенията в пещерите бяхме отчасти подготвени относно процесите под земната повърхност. При тези обстоятелства се оформи чудесна дискусия.

 

Кристалните образувания се създават в земни кухини, обикновено много по-малки от пещерите. Там се отлагат различни химични вещества. Подложени на огромното налягане от земните маси те добиват невероятните си форми. Кристали са намирани още по времето на траките, от когато датират първите мини разработващи оловно-цинковите находища. В мините от този регион са открити едни от най-големите кристали, което говори, че са и най-стари.

 

До всеки кристал имаше информационна табелка с наименованието, химическия състав и мястото на което е открит. Болшинството са намерени при самата работа в мините, но някои са открити в преработвателната фабрика, преди скалната маса да бъде ситно смляна.

 

В кристалната зала има 581 екземпляра. Подредени и подходящо осветени, те представляваха неописуема гледка. Така или иначе красотата им не може да бъде преценена чрез снимки. Това богатство трябва да се види с живо око.

 

Наско ни обясни търпеливо и с много примери основите на минната работа в закритите рудници, както и технологията за преработка на рудата в метали. Отдели ни предостатъчно време. Можехме да го слушаме още дълго, но часовника цъкаше, а ни предстоеше  доста път.

 

Направихме последните снимки, казахме си няколко добри думи и се сбогувахме. На вратата той подхвърли, че е разработил програма за минен туризъм. Организирани групи влизат в подземните галерии с опитен водач и се наслаждават на гледките и усещанията от първа ръка. Проекта трябва да стартира скоро.

 

Пътя от Мадан, до Ардино, може да се раздели условно на две части. Първата от тях, от към Мадан беше ужасно разбита. Надупчена като софийски булевард от преди Бойко Борисов. Втората беше перфектна. Нова маркировка, чудесно покритие.

 

Двуколесни ветерани не липсваха и тук.

 

Първите впечатления от Ардино бяха обнадеждаващи.

 

Разседлахме горкото добиче да почине на сенчица в парка... Хубав мотор! Ще си купя такъв на всяка цена :-)

 

Докато се мотахме покрай нас мина добре облечен, млад мъж. Попитахме го къде може да хапнем. На силно развален български, той ни обясни, че е чужденец, но заведението до нас е негово. Ако не сме претенциозни можел да ни уреди със сандвич и пържени картофки. Със смях му отговорихме, че гладен човек не може да има претенции и заседнахме в сладкарница "Босфор". Разквасихме устите с Шуменска бира и на бързо хапнахме вкусния сандвич. Картофите останаха на половина. Не бяха от тези на които бяхме свикнали през последните дни. Напускахме "картофения пояс".

 

Тук отново ме зачовърка идеята се подстрижа. Питахме момчетата от съседната маса къде може да стане това. За нещастие и тук нямах късмет. Бръснарницата беше в обедна почивка, трябваше да е отворила преди 15 минути, но още нямаше никой. Нещо не ми вървеше. Реших да не чакам закъсняващия бръснар, а да свърша тази работа в Кърджали.

 

Тоалетната ми се стори достойна за отбелязване. Нямаше тоалетна хартия, но за сметка на това имаше чешмичка. Неестествено ниско монтирана чешмичка!

 

Пропуснахме "Дяволския мост". Трябваше да се отклоняваме доста, а нямаше време. Пътя до Кърджали изминахме бързо и приятно.

 

Направихме бърза обиколка на града по главните булеварди. Ориентирахме се къде са най-важните места - пазара и болницата, и спокойно се отдадохме на почивка. Влязох с моторчето в парка, близо до централния площад. Тук имаше малко, открито кафене. Няколко дни по-късно разбрах колко народ, с чуждоземни регистрационни номера, е бил глобен в Кърджали задето дори дръзва да паркира с две гуми върху тротоара. Моята "наглост" със сигурност щеше да бъде "щедро възнаградена" от органите на реда в случай, че бяха ме надушили. За щастие това не стана. 

 

Кърджали е хубав град. Хареса ми! Когато обаче се наложи да попитам къде има фризьорски салон, ме погледнаха някак на криво. Толкова на криво отдавна не бяха ме гледали. Първо не зацепих, но после се досетих, че нещо в официалният, български език не харесва на събеседниците ми. Странно! Няма да спестя, че в този момент си помислих, че когато съм ходил в Истанбул всички и всичко ме караха да се чувствам много, много по-желан, отколкото в красивия, български град Кърджали. Мили хора, моля Ви, вземете се в ръце. Не е обидно да упътиш странник. Стори му услуга и тя ще ти се върне многократно! Не е обидно да се държиш любезно с непознат. Не режат нито ръце, нито езици за това. Туризма е пари, много пари. Защо не искате да ги вземете? След няколко неуспешни опита, най-накрая попаднах на възпитани хора, които ми обясниха къде е фризьора. Момчето в салона се държа много учтиво. Като разбра, че съм отдалеч и съм тук за да разгледам красотите на града им, започна истинско представление. Виждали сте какво правят майсторите на дюнера по дюкяните. Нещо такова се разигра около главата ми. За момент си помислих, че когато всичко свърши ще съм с някое ухо в по-малко. Нищо такова. Човека беше професионалист. Подстрига ме чудесно за нула време. После ме изпрати до вратата и подробно ми обясни как да стигна до музея. За съжаление не познавах града добре и не запомних всичко. Наложи се да попитаме отново. Пак попаднахме на "Е няма такива нелюбезни хора"!!! Със средна успеваемост за получаване на смислен отговор 1 от 5 успяхме да стигнем до музея, голяма и красива сграда.

 

Както ни беше тръгнало с музеите, още от Широка Лъка, за малко да изкачим стълбището с мотора.

 

Някакви хора махаха гневно с ръце подире ни. Не се виждат, че са нагазили най-просташки в тревата, ами нас ще съдят. Ха ма, ха.

 

Музея беше богат на експонати и добре поддържан. Уредничките ни очароваха с чудесното си отношение и ни обърнаха внимание, независимо че бяха притеснени около подготовката за посрещане на голяма група туристи. Не само, че не ни се сърдеха задето влязохме с мотора в двора на музея, а искрено му се радваха. Предложиха ни място, където да оставим каските и тежките дрехи, разведоха ни из всички кътчета, обясниха ни това, онова. Благодаря Ви мили дами, бяхте много добри.

 

Изящни, антични фигури и бижута има в изобилие.

 

Схема на големите римските градове от онова време. Явно тези земи са били в сърцето на империята. Ако се зачетете, написаното вертикално нагоре от Кърджали гласи: "Никополис Ад Иструм". Помните ли Никополис Ад Нестум, за който Ви разказах през Ден 2-ри? Това име явно е било популярно при римляните.

 

И по тракийско време борците са били на почит. Очевидно по тези географски ширини, традицията вода не става. Жалко, че на барелефа няма джипове. Поне един да имаше! Друго си е борец с джип. Сега композицията стои незавършена.

 

Текста на това табло публикувам, защото има връзка с предположението ми за предназначението на монумента в с. Татул.

 

Античността в Кърджали е жива.

 

Искате ли да се почувствате като тракийски цар? Моля, заповядайте!

 

Сцена от филма "Мумията се завръща". Гледка от вътрешността на гробницата. Направи ми впечатление... интересен теракот са имали 300 години преди Христа.

 

Хайде сега да видим кой ще ми излезе насреща на "Age Of Empire II". Всички катапулти са на моя страна.

 

В музея имаше доста кристали. Но ние вече се бяхме нагледали на такива, при това много по-големи и ефектни в "Кристалната зала" в  Мадан. Този от снимката публикувам, защото ме омая с богатата комбинация на цветове.

 

Фосил на праисторическа риба...

 

...и други вкаменили се морски обитатели от преди стотици хиляди години.

 

Вкаменено дърво, и двамата с бат Славчо сме виждали пред сградата на комплекса "Марица Изток" в Раднево. Впечатли ни дървесната смола - отгоре.

 

На изпроводяк уредничките на музея ни дадоха карта на Кърджали и околността, с описания как да стигнем до Татул и Перперикон. Сбогувахме се сърдечно и им благодарихме многократно.

 

Гледам тук там си мерят изтриването на гумите. Както вече казах по-рано, суетата е присъща на всички. Няма да се оставим и ние да не си заврем пишк... опааа протектора в класацията. Имаме още 5 мм до края. В интерес на истината се изненадах. Никога не бях стигал до тук. Дори когато се возих сам, без багаж и се опитвах да лягам максимално в завоите.

 

Напуснахме музея с най-добри чувства. Поехме към Момчилград. Разстоянието от Кърджали не е голямо. Освен това пътя е широк и прав. Урааа! Най-накрая прав път. След всички тия завои през последните 5 дни гладкия и равен, прав, асфалтов път, с три ленти, ми се стори прекрасен. Не вярвах, че ще се зарадвам толкова много на липсата на завои. Обикновено е напълно обратно. Явно човек се насища на всичко. След всичките тия планини, равното поле ширнало се наоколо ми донесе нечовешка наслада. Тук логично осъзнах, че щастието е в разнообразието. Ясен ли Ви е сега смисъла на максимата: "Човека е човек, когато е на път". Няколко километра преди Момчилград, бат Славчо започна енергично да подскача на мотора, да ме тупа по рамото и да вика: "Спри! Спри!". За първи път се наложи да предприемем аварийно спиране. Очевидно ситуацията беше критична. Оказа се, че пчела го беше ужилила точно по адамовата ябълка. Моментално измъкнах жилото и мехчето с пчелната отрова от гушата му. Мястото обаче започна застрашително да се зачервява. Казах му веднага да се качва на мотора и да отпрашваме по най-бързия начин към Момчилград за чесън. За щастие още на входа на града имаше хранителен магазин, в който продаваха зарзавати. Той изтича натам и след малко се появи доволно разтърквайки гушата си с половин скилидка чесън. Постояхме няколко минути на сянка. Зачервяването изчезна почти веднага. Това беше. Повече не се оплака, че го дразни. Щастливец! Ако бях аз в най добрия случай щеше да ме боли и сърби поне 3 дни, а в най-лошия... не ми се мисли. Още там реших да допълня списъка с необходимите вещи на път с глава чесън.

 

Питахме за пътя към хотел MG. Намира се на хълм над града. Хубави стаи, басейн, добър ресторант. Гледката от хотела е особено ефектна.

 

Отново се заехме с нелеката задача да разхвърляме багажерията.

 

Басейна ни зовеше.

 

Идваше ми да скоча направо от терасата.

 

Бухнахме се с класическото, невероятно и неповторимо "гмуркане на моржа". За да е спокоен създателя на гмуркането, бат Пламката, ще кажа че положихме особени усилия. "Гмуркането на моржа" стана истински хит сред местните младежи.

 

Спокойствие и хладина. Заслужен кеф след днешния преход.

 

На бат Славчо не му се излизаше. Виеше от удоволствие.

 

Разхладихме се добре. Време беше да видим Гроба на Орфей край с. Татул. Тръгнахме натам. Разстоянието е около 20 км. Пътя беше хубав.

 

Предната гума беше лъснала като нова.

 

Това беше перлата в короната, Черешката на тортата. Факта, че оставихме всичкия багаж в Момчилград, беше олекотил мотора достатъчно за да направим пълно накланяне. Всъщност въобще не го целяхме. Вече бях снимал изтрития грайфер в Кърджали и за мен, като верен фен и последовател на Easy Rider, това беше напълно достатъчно. Карахме си спокойно и се кефихме. Тук спряхме случайно, да поснимаме. Изведнъж погледа ми спря на изтритата предна гума. Насочих се с  любопитство към задната. Резултата ме смая. С бат Славчо бяхме постигнали перфектния синхрон и пълното изцеждане ресурса на мотора. При това без усилие. Чудесно!

 

Малък, нов паркинг на входа на с. Татул и кафява табела ни показаха къде е мястото от което поемаме пешком. Местни жени и няколко деца се бяха събрали около паркинга на нещо като седянка. Понечихме да заключим каските. Една от жените се провикна: "Момчета няма нужда. Няма да изчезнат. От наше село никога, нищо не е изчезвало". Стана ни чак неудобно. Замислихме се, че на това отдалечено място хората за едната чест живеят.

 

Тръгнахме по чакълестата пътека към монумента.

 

Наоколо беше прекрасно.

 

Така изглежда светилището погледнато от селото.

 

Имаше следи от нестинарски огън. Явно бяха представяли атракцията на някоя група туристи.

 

Мястото е невероятно. Гледката неземна.

 

Част от развалините са покрити.

 

Опитах се да се спусна в пресъхналия кладенец.

 

За нещастие нямаше кой да ни разкаже и обясни предназначението на нещата, които виждахме.

 

Гроба на Орфей.

 

И поглед от него.

 

Иска ти се да полетиш.

 

Не се сдържах да споделя по телефона магията, която преживявахме.

 

Поглед към върха на най-високата скала.

 

Опит за снимка в контраажур. Интересно се получи.

 

Според легендата под гроба на Орфей (горе) е гроба на Евредика (отстрани). Всъщност нашето предположение беше, че това е светилище в което са правени погребалните церемонии. Както пише на таблото от музея в Кърджали (по-горе Ви обърнах внимание) мъртвите са били изгаряни. Долната ниша прилича повече на пещ, а от горната има странен улей надолу. Дали Орфей някога въобще е стъпвал тук, не е най-важното. При всички случаи легендата звучи добре и внася допълнително обаяние на това място.

 

Казах ли Ви вече, че... I'm the king of the world!

 

Бат Славчо упорито се опитваше да разбере дали наистина няма да може да полети. На няколко пъти направо ми изправи косите.

 

Огромен гущер привлече вниманието ни.

 

... и огромен бръмбар.

 

Тук всичко беше огромно.

 

Дори магарешките бодли. Бяха по-високи от човешки ръст. Истинска джунгла. Да не би пък всичко това да беше праистроически атомен реактор? Нямахме гайгеров брояч на разположение за да проверим теорията.

 

Голяма част от стените са добре запазени.

 

Малки жълти цветчета обсипваха полянките.

 

Коритото на селската чешма поразително приличаше на компонент от античния комплекс. Дали пък няма нещо общо с него?

 

На връщане обърнахме внимание на огромния брой камъни в нивичките.

 

Хм, който сее бури, жъне урагани, а който сее камъни какво ли жъне?

 

Центъра на Момчилград. Приликата на тази сграда с Културния дом в Раднево е невероятна. По социализма всичко е било "на  конвейер".

 

Хапнахме по един дюнер на центъра на града, а котката от снимката ни изнесе цяло представление. Мръкна се окончателно.

 

Нагоре към хотела.

 

Софи Марсо ни чакаше пред стаята. Къде се мотахме до сега?

 

Не можеше да не уважим ресторанта.

 

Наздраве дружино!

 

Бърза смяна на блюдата... и питиетата. Мутрите на заден план са същите.

 

Хубаво е да си цар! Тиха музика, лек полъх в горещата нощ, сладка мастичка... Какво по добро лекарство за спокоен сън.

 

Така в шеги и закачки завърши петият ден от обиколката "Родопите, морето и обратно".

 

Допълнително:

Панорамна снимка от мястото където спряхме и видяхме изтритата гума. Преди Татул (запазено качество)

Панорамна снимка от върха на монумента в Татул (запазено качество)

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето

 

КЪМ НАЧАЛОТО


Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на  автора .

Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!
For problems or questions regarding this web contact [webmaster]

Webmaster ICQ: 109811561


Последно обновена: Юли 30, 2008 .