МОТО-СМЕХУРКО


 

КЪМ ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

     
image 2 image 2

Мото-обиколка 2007 "Солун, Халкидики, Тасос и обратно"
Виж повече >
Екскурзията през централна и западна Турция 2008
Виж повече >

 

Мото-обиколка 2006 Родопи, морето и обратно

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето     

 

Ден 6-ти

 

Какво трябваше да се случи:

Перперикон (4h)

Хасково (обяд) (2h)

Раднево:  преспиване (2h)

 

Какво се случи в действителност:

Събудихме се рано, но жегата се беше вече осезателно настанила в Момчилградското поле. Не ни се разделяше с чудесния хотелски басейн, но се налагаше. Опаковахме всичко и тръгнахме към Перперикон. За целта трябваше да се върнем до Кърджали и от там да поемем по пътя към Хасково. Въпросният път е сравнително тесен с редуващи се стръмни изкачвания, спускания и остри завои. Трафика е пренатоварен от тирове. Селцата изглеждаха като забравени от бога. Никъде не се виждаше жив човек. На спускането към едно от тях изпреварих един от камионите. В момента в който се прибрах обратно в дясното платно ми се стори, че чувам стържещ звук. Точно се ококорих да намеря подходящо място да спра за оглед, когато Бат Славчо започна отново да подскача на задната седалка. Затупа ме по рамото и закрещя: "СПИРАЙ! СПИРАЙ! РАНИЦАТА Я НЯМА..." Моментално набих спирачките и рязко свих към банкета. Слязохме и какво да видим. Въжето, което държеше раницата над куфара се беше разхлабило и тя започнала да се свлича назад, придържана само от ластичните ремъци. Достигнала задната гума, която протрила два от ремъците и се свлякла почти до земята.

 

Изправи ми се косата само при мисълта какво щеше да се случи ако раницата беше попаднала между калника и гумата и я беше блокирала. Щяхме да излетим като тапа от шампанско. Такъв "хайсайт" с тежко натоварения мотор щяхме да направим, че... не ми се мисли. Чудя се само на шофьорите на тировете. Защо никой от тях не ни свирна, като е виждал какво става. Проблема не се е случил изведнъж. Тия хора уж живеят на пътя и се славят с толерантност, а в случая не проявиха елементарна колегиалност.

 

Свалихме всичко и огледахме. Светлоотразителят се беше огънал и счупил.

 

Парчета от ластиците се бяха разхвърчали.

 

Раницата беше скъсана.

 

Бутилката с вода, която се намираше в скъсания джоб на раницата беше спукана от триещата се в нея гума.

 

Възстановихме щетите доколкото беше възможно. Завързахме раницата отново на мястото и, този път много по-внимателно. Благодарихме на бога, че ни се размина леко и поехме отново на път. Това за щастие беше първият и последен инцидент, който ни споходи по време на цялото пътуване. За радост до края на обиколката не се наложи дори да разопаковам кита с инструменти, който бях подготвил.

 

Без повече проблеми пристигнахме в Перперикон.

 

На паркинга имаше още един мотор: BMW F650 GS  Паркирах до него. Огледах го и му се порадвах. Фен съм на модела. Мотора беше с гръцка регистрация, натоварен сериозно. Според пазача на паркинга моториста бил българин женен за гъркиня. Двамата правили обиколка по красотите на България. Колеги! Щеше да ми е интересно да си поговорим. Да обменим опит и впечатления от обиколките. За нещастие се разминахме.

 

Купихме карта на забележителностите на комплекс Перперикон и поехме нагоре по стръмната, камениста пътека.

 

Жегата беше нетърпима. Пързаляхме се и се кривихме по препятствията. Доста катерене по камъните ми се събра за последните дни, а уж бяхме тръгнали на Мото-обиколка.

 

И тук започнаха да се разкриват прекрасни гледки.

 

Професор Китов обмисля бъдещите си творчески планове. Всъщност Перперикон се изследва под надзора на професор Овчаров, но приликата с кит тук е неустоима.

 

Входа на крепостта. Тесничко ми се струва нещо, но за сметка на това "асфалта" на траките все още си стои на мястото. Защо и сега не ги строят така пътищата.

 

Бръмбарологът на експедицията г-н Бат Славчо се прояви отново.

 

Дошли сме тук исторически камъни да гледаме, а той по трънките се навира бръмбари да търси.

 

...и намери.

 

Прекрачваме прага на южната порта.

 

Започнахме обиколката с обща ориентация.

 

Огледахме се и към далечината. Има какво да се отбележи.

 

Трудничко се оказа да се направи връзката между гръмките имена в картата (църква, храм, баня, порта...) и купищата камъни наоколо. Трябва въображение.

 

Ето я банята. Най накрая. Един душ няма да ни дойде зле. Ех, ако можеше да разберем откъде се пуска водата.

 

Все пак се оказа, че  въпреки първоначалното впечатление, елементите са завидно добре запазени. Особено имайки предвид възрастта на комплекса.

 

Нямам представа каква технология са ползвали древните, но стените издялани в каменните блокове бяха идеално гладки. Не е ясна и технологията употребена от идиотите издълбали инициалите си в древните реликви (ако се загледате в насрещната, каменна стена). Голям героизъм са направили. Няма що!

 

Древнотракийско светилище.

 

Народе мой! Чуй волята ми!

 

Това пък тук какво е...

 

Прашният път по който ентусиастите стигат до Перперикон се вие покрай малко язовирче. Гледайки ги отгоре, на фона на останките, човек се чувства дори романтично.

 

Времето тук е спряло. Думата "бързаме" е лишена от съдържание. В такъв случай има достатъчо време за малко слънчеви бани.

 

Трудно е да откъснеш очи от гледката.

 

Комплекса е на няколко нива. Мястото където съм застанал е Храма на Аполон.

 

Властелинът е заел позиция. Да влязат танцьорките в оскъдно облекло.

 

Гробищата. Изключително запазени и ... за щастие празни.

 

Най-накрая открих малко сянка.

 

Изкачихме се на следващото ниво.

 

В далечината се откроиха останките на кула.

 

Нарочно дойдохме тук рано, за да изпреварим горещите обедни часове. Това не ни помогна много. Имайки предвид как се чувствахме върху напеченото от жаркото слънце, каменно плато, съвсем не завиждам на древните обитатели. Предполагам, че тогава климата е бил осезателно по-хладен.

 

Раннохристиянска църква. Крепостта и селището на двата хълма са функционирали 800 години. Останали са следи от няколко цивилизации: Траки, Римляни и Византийци.

 

Централното водохранилище е с размери на половин олимпийски басейн. Жегата така ме мореше, че започнах да завиждам на жабите. Идваше ми да се бухна вътре, при тях.

 

Стигнахме до кулата. От нея се разкриваше просторна гледка във всички посоки. Древните са можели да видят потенциален противник часове преди да стигне до тях. Очевидно точно това преимущество е определяло интереса към мястото векове наред.

 

Ало, Китов, къде отиде?

 

Тук съм, тук съм. Чертая мислени планове как може да се възстанови кулата. Много е величествена. Техничар човек съм, какво да правя. Професионално увреден при това. Дай ми да градя и поправям.

 

Останахме впечатлени най-вече от огромният размер на находката. Разкопаната и проучена част на комплекса не е никак малка, а представлява едва около 20% от всички останки. В момента проучването продължава. На мястото се трудят 120 общи работника. Има и екип учени. Като цяло кипи трескава дейност. Поразпитахме работниците това онова. Оказаха се местни хора. Особено дружелюбни. Ето значи къде се подвизавали всички от околните села. Макар Българският да не им се отдаваше лесно, говореха с желание. На всяка крачка предлагаха да ни уредят с автограф от професора. Нещата стигаха почти до истерия. Стори ми се странно и смешно. Уважавам дълбоко труда на професор Овчаров, но чак пък автографи... прекалено е някак си. Да не е някоя рок звезда? Щеше ни се все пак да поговорим с някой от научния екип, но за съжаление, в момента те обядваха и не беше удобно да ги безпокоим. Напуснахме хълма по северната пътека. Съжалих многократно, че не се качихме от там. Северната пътека минава през гора. Покрита е с дебела сянка. Много глупаво ми се стори да те карат да се качваш по южната, камениста пътека и да се пържиш като рак, а по-лекото спускане да става по отъпканата и сенчеста северна пътека. Препоръчвам горещо да обърнете маршрута. Изкачете се от северната страна, а слезте по южната.

 

В специален заслон се подвизаваше чуден ветеран. Модел на MZ от 50-те години. При това още функционира и според думите на стопанина му служи безотказно.

 

Напуснахме Перперикон леко поизгорели от слънцето. Бързо стигнахме Хасково.Там ни чакаше Бат Весо.

 

Бат Весо е стар и много добър, мой приятел. Споделяли сме много радости и неволи. Не бях го виждал от година. И двамата бяхме много радостни от срещата. Пихме по едно кафенце набързо и тръгнахме на разходка из центъра.

 

Хасково е станал много красив град.

 

Старите фонтани са поддържани и функционират...

 

...а освен това са построени и нови.

 

Направен е генерален ремонт на централните алеи.

 

Парковете и градинките са подредени и чисти. Тук вече истински се усещаше, че окончателно сме влезли в цивилизацията. На фона на отношението, което получихме в Кърджали тук бяхме като у дома си.

 

Бат Весо ни заведе в ресторант "Пещерата". Намира се в самия център на града. Този ресторант ме впечатли особено. Не съм бил на подобно място преди.

 

Менюто беше 131 страници. Имаше около 2000 позиции. Предлагат 7 вида кухня. Е няма такова изобилие. Направо не вярвах на очите си.

 

Впечатлени се заехме да проверим на практика дали качествата на храната оправдават суперлативите на нашия домакин. Оказа се напълно прав. Престарахме се с поръчването, а и порциите бяха големи. За момент се уплаших, че няма да се справим с огромното количество храна. Опасенията ми бяха напразни. Толкова беше вкусно, че се представихме повече от отлично. Наговорихме се надълго и нашироко. Припомняхме си стари истории и се смяхме. Обсъдихме и настоящото пътешествие. Беше ни много приятно, но както всяко хубаво нещо и това си имаше край. Трябваше да продължаваме. За да не се объркаме, а и защото не му се разделяше с нас, Бат Весо ни съпроводи чак до изхода на града. На пук на добрия му жест, ние все пак хванахме по единствения възможен грешен път. В бързината неправилно разчетохме една табела и вместо към Симеоновград, поехме към Свиленград. Добре, че се усетихме още на първото село. За да не се връщаме, с помощта на картата, избрахме най-краткия маршрут през околните села. Получи се интересна заобикалка.

 

В края на краищата излязохме на международен път E80 някъде преди Симеоновград.

 

Карахме смело. Бяхме близо до родния край. Потвърждаваха го многото електропроводи. Спомних си с умиление социалистическия лозунг от детските ми години: "Раднево - енергийното сърце на България".

 

Минахме през Гълъбово. Градът беше по-чист от последния път когато бях тук. Това всъщност беше преди повече от 4 години. Има обаче още много да се желае.

 

Усещането, че се прибираш в къщи ни даваше крила. Летяхме ниско над земята и на моменти почти докосвахме разкривения асфалт.

 

Благополучно пристигнахме в Раднево. Племенника на Бат Славчо ни посрещна радостен и впечатлен от бумтящата, двуколесна машина.

 

 Тук верния другар Бат Славчо щеше да ме напусне. Отпуската му свършваше и към морето трябваше да продължа сам. Там ме чакаха колеги. Предстоеше ми да се присъединя към тяхната весела компания, но преди това беше време за кратка почивка, заобиколени от близки роднини. Бяхме изморени, но блясъка в очите ни показваше красноречиво чувствата бушуващи в душите ни. Всички ни разпитваха с интерес а ние екзалтирано обяснявахме надълго и нашироко.

 

Разхвърляхме багажите и се погрижихме за железния кон служил ни вярно през последните 6 дни. Доста километри изминахме с него. Очевидна беше нуждата от почистване.

 

Така в шеги и закачки завърши шестият ден от обиколката "Родопите, морето и обратно".

 

Допълнително:

Панорамна снимка от Перперикон (запазено качество)

Панорамна снимка към втория хълм на Перперикон (запазено качество)

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето

 

КЪМ НАЧАЛОТО


Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на  автора .

Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!
For problems or questions regarding this web contact [webmaster]

Webmaster ICQ: 109811561


Последно обновена: Юли 30, 2008 .