МОТО-СМЕХУРКО


 

КЪМ ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

     
image 2 image 2

Мото-обиколка 2007 "Солун, Халкидики, Тасос и обратно"
Виж повече >
Екскурзията през централна и западна Турция 2008
Виж повече >

 

Мото-обиколка 2006 Родопи, морето и обратно

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето     

 

 

Какво трябваше да се случи:

Ден 7-ми, 8-ми

Несебър

 

Ден 9-ти, 10-ти, 11-ти

Приморско

Резово, Синеморец, Ахтопол, Царево, Арапя, Китен, ММЦ, Приморско, Перла, Маслен нос, Аркутино, Ропотамо, Дюни, Германката, Созопол, Черноморец, Атия, Крайморие;

 

Ден 12-ти

Бургас Стара Загора - София

 

Какво се случи в действителност:

Тръгнах рано сутринта. След вчерашната жега ми се щеше малко хладнина.

 

Пътуването до Несебър беше кошмарно. Въпреки ранният сезон и час, пътя беше повече от претоварен. Всички караха като луди и бързаха ужасно, предприемаха безумни изпреварвания и се псуваха непрестанно. Очевидно фатално закъсняваха за... почивката си. Ненормални хора!!! След спокойствието по планинските пътища през предните няколко дни, тук беше истински кошмар. Всъщност много се писа за този ужас през следващите месеци. За щастие пристигнах невредим, макар и леко отегчен. Липсваше ми компанията на Ба'т Славчо.

 

Преди да ида до хотела направих бърза обиколка наоколо. Старият град не беше се променил много от предната година.

 

За жалост същото не може да се каже за злощастната мелница на височината. На мястото където преди години се подвизаваше култовата дискотека "Мелницата" се издига кичозен комплекс. Направо съм втрещен. Е няма такова безумие. Да не заспи спокоен сън до края на дните си грешника подписал се под разрешението за строеж на това грозилище. Горката мелница се задушава смачкана в този паметник на човешката глупост. Вярно е, че съм пристрастен. Много прекрасни, безсънни нощи съм прекарал в някогашната дискотека, но не само аз останах възмутен от нещастното творение. Позволете да перифразирам: "В България пред парите и боговете мълчат".

 

На кея цареше лежерно спокойствие. Активният риболовен сезон беше отминал.

 

Пристигнах в "Биляна Бийч". Един от новите хотели на първа линия - голям, нов и добре направен. Намира се близо до станцийте на "Марица Изток" и "ВМЗ". Не можех да допусна, че точно тук може да се намери достатъчно място за такава група хотели. Някога въпросните станции изглеждаха на сами брега. За съжаление изчезнало е очарованието на плажната ивица, която помня. При новите постройки и плътния шпалир чадъри плажа буквално се задъхва.

 

Паркирах пред самия вход на хотела. От пръв поглед си личеше, че тук е мястото на луксозните возила. Лелките на рецепцията, обаче се оказаха изненадващо нелюбезни. Дали бяха преуморени или мразеха мотористи не разбрах, но поискаха да преместя мотора на паркинга отзад, при колите. Без охрана и без никакво наблюдение. Дали не бяха пили чай от отровни боровинки тази сутрин?!? Смених веселия, безгрижен тон със сухия делово-настоятелно-досаден и от моя страна помолих "щом не е от тяхната компетенция да ме похвалят за добрата машина и с удоволствие да ме поздравят за избора ми да спра на въпросното място, то да бъдат така добри да ми уредят незабавна среща с управителя или собственика на хотела". Сигурен съм, че дори да бях изрекъл магическите слова "Абра-кадабра" ефекта нямаше да е толкова поразителен. Милите дами изведнъж станаха най-вежливите създания, които някога съм срещал. Нямало нужда от това. Нямало всъщност никакъв проблем мотора да остане там.... Хм, така ли... Явно, нещо, недоразумение е станало отначало. Очевидно в този хотел има ред.

 

Това си личеше навсякъде. Беше чисто и подредено.

 

От стаята се откриваше чудесна гледка. Синьото море и синята вода в басейна се допълваха перфектно.

 

Виждаше се полуострова на Стария град.

 

Околните хотели правеха също много приятно впечатление.

 

Разхвърлях багажа в стаята, премених се в "плажният си костюм" и на бегом към плажа.

 

... а там... там.... никак не беше хубаво!

 

Откритият бар беше на една крачка.

 

... и се заиграхме. Няма само децата да го правят, я!

 

Интересен комплекс е изникнал в северната част на Южния плаж. Това не е ли прословутия остров, за който се изписа толкова много и се развихри жестока полемика колко е незаконен. На мен, като го гледам не ми изглежда никак незаконен. Май даже доста "законно" се развива. Споменах ли вече нещо за парите и боговете...

 

Я, на плажа предлагали "особени" услуги. При това на съвсем разумна цена. На Софийското околовръстно сумите са долу-горе същите де'т се вика.

 

Започна да се мръква и разхлажда.

 

Открития бар още беше отворен и продължаваше да се грижи за доброто ни настроение.

 

Ноща победи.

 

След обилната вечеря беше време за по-сериозни занимания. Веселите ми колеги винаги са добра компания.

 

Лека-полека нещата се задълбочаваха, а празните чаши по масата започваха да се увеличават. Продължихме по същество...

 

... докато не започнахме да гледаме умно.

 

Имаше изненада подготвена за следващия ден. Картинг турнир на пистата в Слънчев бряг. Всички, които желаеха и на които не им тежаха главите бяха добре дошли да участват. Обясниха ни регламента, беше теглен жребий и след кратък инструктаж по безопасност ни пуснаха на пистата. Предпочетох да карам с моята си каска. Все пак бяхме неразделни през последните дни.

 

Шефа се беше наточил да вземаме купата. Форсираше нервно още на старта.

 

Приведоха ни във вид близък до пилоти от Формула 1. Всъщност така и се чувствахме. От 3 години не бях се качвал на картинг. Преди това посещавах редовно пистата в с.Бистрица. След онзи момент мотора замести преживяването изцяло и предпочитах да не си губя времето с "блъскащи колички".

 

Подредиха ни на стартовата решетка и зеленият флаг рязко се спусна нодолу.... ГААААЗЗЗЗЗ....

 

Пистата се оказа добре направена. Имаше резки завои и стеснения, прави участъци и такива с ограничена видимост. Бяха ни отпуснали доволно голям брой обиколки. Начесахме крастата. Интересно е да видиш сериозни, улегнали хора да се палят и радват като малки деца.

 

Финиширах пръв в групата и се класирах за полуфинала. Учудих дори самия себе си. Много се зарадвах. Зарадваха се и всички от отдела. Класирах се също за финал, макар и не с първо време. На финала обаче, чадъра ми не се отвори. Според мен ми се падна ялова машина, но може да е до техника и тегло.

 

Както на всяко истинско състезание имаше победители, награди и...

 

шампанско. На печелившите честито!

 

Първите десет! Всъщност присъствието в десетката от около 60 участници все пак е нещо. Отсрамих мото-братството.

 

След бензиновия адреналин успях да си уредя ветрови такъв. Яхтата на Бойчо беше акостирала в пристанището на Несебър. Той точно се канеше да замине на морско пътешествие с група туристи. Паркирах мотора на кея. Пазача беше изключително приятелски настроен. Той някога е бил състезател по мотокрос. Заговорихме се за старите CZ-та и Яви. Бойчо свирна, яхнах се на мястото "Втора класа" и отплавахме. "Първа класа" - седалките долу са за официалните  гости, но фъна тук горе е много по-голям. Не знам колко от Вас са имали щастието да се возят на яхта, но да знаете, че преживяването е неземно. Огромен кеф! Получаваш духовен оргазъм. Няколко пъти!

 

Платната плющяха покрай мен. На поворотите въжетата съскаха заплашително за несвикналите ми уши. "Юнгата" правеше шоу на туристите, а капитан Бойчо уверено държеше руля и се подсмиваше доволно. Много добри хора са това морските вълци. Почерпиха ме шампанско и кашу. И дума не искаха да чуят, че съм преял и се страхувам да не ме хване морска болест. Пиенето на шампанско в морето е нещо съвсем различно. Радвам се че бяха толкова настоятелни и успяха да ме убедят. Обиколката трая около 3 часа. Направихме импровизирано състезание с друга яхта - техни колеги. Днес ми вървеше на съсътезания. Прибрахме се точно тогава, когато започвах да измръзвам. Исках да почерпя в знак на благодарност за чудесното преживяване, но те не даваха и дума да се издума. Най-накрая се съгласиха  да се видим вечерта в един от ресторантите в стария град и там да пием по питие. 

 

Време беше за пешеходна разходка. Хубаво е да видиш добре поддържаните градинки и чудесно осветените старини. Прекрасно е в Несебър.

 

Въпреки, че е пренаселено това място има някаква особена магия.

 

На моменти действително се чувствах горд, че съм Българин.

 

Ха ха, кой каза, че разходката ще е пешеходна?

 

Кръчмите и кръчмарките примамваха погледите на жадните туристи и...

 

... гларуси.

 

"Текила бар" очакваше почитателите си и тази година.

 

А ние ходихме ли ходихме.

 

Северната част на полуострова е коренно променена от преди няколко години. Хубавото е, че е запазен автентичния вид на града.

 

Новите постройки са съобразени с цялостното излъчване.

 

Истински хищно изглеждащ джип.

 

Невероятни гуми. Дали продават такива за мотори?

 

Слънцето добре поработи този ден. Отиваше да почива.

 

Моста и улиците се изпълниха с хора.

 

Магически светлини на магическо място.

 

Отдадохме се и ние на приятни, вечерни занимания. Морето е моето място!

 

Хубаво изкарах в Несебър. Повеселихме се с колегите, поразпуснахме, но мероприятието приключи. Те поеха към София, а аз по своя план. Време е да посетя дружината в Приморско.

 

Приморско е мястото където прекарах последните 9 лета. Имам много приятели и е чудесно, когато всяка следваща година групата на Шаро се събира отново и отново и купона започва да тече на пълни обороти. От тук се познаваме и с Бат Весо (помните ли Хасково?). Радваме се истински когато се видим и не ни се тръгва, като дойде време да се разделяме. Бат Тишо ме чакаше с нетърпение. Аз също се радвах да го видя.

 

"София, Пловдив, Приморско, Бургас, хайде на морето, купона е при нас." Соня и Силвия знаят за какво иде реч.

 

Видяхме се и с чешката ми майка - Дана. Силвия - момичето от предната снимка е от Чехия. Заедно с майка си и сестра си идват в България вече 6 поредни години. Познаваме се с тях от самото начало и сме много близки. Толкова та да се шегуваме, че аз съм техния български брат/син, а те моето чешко семейство.

 

На плажа винаги е хубаво. А Северния плаж в Приморско, за мен е най-прекрасния в България. Това обяснява защо с удоволствие работих там с години и продължавам да се връщам. Въпреки, че ивицата е открита на североизток и има много инциденти, красотата му когато е спокоен, винаги ми е навявала асоциацията инята лагуна". Гледайте снимката и другия път като Ви казват хората, че карането на мотор е признак на неизживяно детство да не противоречите! Успокоява ме само фактът, че "групата с кофичките" освен мен включваше още 4 пергиша, повечето от които нямат нищо общо с моторите.

 

За пореден път доказах на себе си, че в Приморско се чувствам като у дома си. Наистина! Купонясвахме качествено и до късно всяка вечер.

 

Колегите от Китен. Момчетата на снимката са спасители в Китен. Бат Тишо е работил с тях преди години, преди да дойде в Приморско. От него и аз се познавам с готините пичове. Големи веселяци! При това са мотористи. Последният ден решихме да им идем на гости. Бат Тишо се возеше за първи път на мотор. Така се беше уплашил, че ме стисна като боа-удушвач. Чак корем ме заболя от неговата хватка. Още като ни видяха се развикаха радостно, че ще ни водят до Резово. Отивали да посетят приятеля си Васко, който живее там и се занимава с риболов. Васко ни покани в чудната си, лятна, рибарска къща, на брега на река Резовска. Буквално на ръба на България. Отсрещния бряг на реката, на няколко метра от нас, е Турция.

 

Хапнахме обилно рибна чорба и пържена, прясно уловена риба. Тук май за първи път съжалих, че съм с мотора и трябваше да се задоволя само с бира. Чудесната домашна ракия на Васко изкушаваше с прекрасен вкус и аромат. Момчетата обаче не си поплюваха.

 

Бъдещ моторист - сладкото детенце на Марто играеше весело покрай нас. Голям сладур! Не мина без да се изкъпем в морето за изтрезняване и разхлаждане. За малко да организираме състезание по плуване, но май ракиите идваха в повече. Когато тръгвахме от Резово се беше стъмнило съвсем. Това не ни попречи да се отклоним за да разгледаме Силистар. Мястото е запазило цялата си натурална красота благодарение на факта, че се намира в гранична зона и там не е разрешено къмпингуването. Въпреки, че го разглеждахме на светлината на фарове останахме очаровани. Стана ми ясно защо толкова народ бие всеки ден пътя до Силистар за да си направи плажа там. Казват, че денем се събирали над 150-200 коли. Имам само една малка забележка. Никъде не съм виждал повече комари, едри и хищни. На моменти имах чувството, че късат парчета плът. Подскачахме и се пляскахме по бутовете, като индианци танцуващи ритуален танц. Погледнати отстрани всъщност изглеждахме забавно. Довършихме вечерта в традиционното място за сбирки на колегите в Китен - кръчмата на Дафо "Мак Дак", намираща се на главната. Смяхме се и пихме водки с Redbul до късно през ноща.

 

Нищо достойно за отбелязване не се случи по време на обратният път до София. Избрах красивия, подбалкански маршрут, но факта, че чудесната обиколка приключваше не ми позволи да се насладя пълноценно на гледките. Пристигнах на смрачаване. Така в шеги и закачки завърши обиколката "Родопи, морето и обратно 2006". Съзнанието ми се беше изчистило от всички мисли вълнували ме преди да замина. На практика бях забравил кога съм тръгнал. Ако сега някой ме попиташе какво съм правил вчера или три дни преди това едва ли щях да мога да отговоря. Трябваше да мине време за да преодолея емоциите и да залегна над снимките, припомняйки си места, хора, събития и чак тогава да подредя всичко в правилната последователност. Всяка снимка  предизвиква толкова положителни, прекрасни емоции в моята душа, че съм сигурен в следното. За хората участвали в обиколката тя винаги ще бъде незабравим спомен, сгряващ сърцето. И още нещо. Тази мото-обиколка няма да е последната! Благодаря на всички мили хора с които ме срещна съдбата за отзивчивостта и чудесното им отношение! Благодаря на самата съдба, че ми даде възможността да осъществя  това невероятно приключение! Благодаря на всички читатели за търпението да стигнат до тук! Благодаря Ви!!!

За тези които искат още, очаква ви Мото-обиколка 2007.

 

 

Маршрут на Мото обиколка "Родопи, морето и обратно 2006"

Полезни вещи на дълъг път:

-         Комплект за поправка на гумите на път + Помпа или Спрей за помпане на гуми;

-         Комплект инструменти (ключове, шестограми, клещи, отвертки, мултицет, изолирбанд, шлаух, тел :-);

-         Комплект крушки (поне една за фар и една за стоп);

-         Резервни дрехи (леки обувки за ходене по време на почивка, дебели дрехи - поне един пуловер;

-         Дъждобран + наилонови торби и тиксо(може изолирбанда горе) за крака и ръце;

-         Спрей антифог + кърпа за визьор;

-         Тъмни очила;

-         Спрей за верига;

-         Масло за доливане;

-         Съд с вода;

-         Кибрит, нож(Швейцарски), сол;

-         Прожектор;

-         Брадвичка;

-         Палатка, спален чувал;

-         Нещо против комари;

-         Телефон с добър обхват и зарядно;

-         Пътна карта;

-         Резервен ключ за мотора;

-         Малка аптечка (аналгин, аспирин, лепенки, прах за рани);

-         Тоалетна хартия :-)

-         Чесън (в случай на охапване от оса/пчела);

 

ДЕН 1-ви    ДЕН 2-ри    ДЕН 3-ти    ДЕН 4-ти    ДЕН 5-ти    ДЕН 6-ти    Морето

 

КЪМ НАЧАЛОТО


Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на  автора .

Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!
For problems or questions regarding this web contact [webmaster]

Webmaster ICQ: 109811561


Последно обновена: Юли 30, 2008 .