МОТО-СМЕХУРКО

 

 


Български             English

Мото-обиколка "Moto Turkey 2008"

4'600 км. на мотор... 4'600 км. кеф...


 

Истанбул - част 1

 

Въведение  Истанбул  Анкара  Анадола  Средиземно море  Егейско море  Завръщане

 

 

Стамбул града е огромен,

малко ще съм многословен,

но не бързайте напред,

изчетете ред по ред,

ще научите неща,

дето ще ви спрат дъха...

 

 

Облечени със специалните фланелки, заредени с ентусиазъм, щастливи от настъпването на дългоочакваният миг... СТАРТ!

 

Бат Живко знаеше прекия път до Лесово. Чудесно! Само да не ни се налагаше да преминаваме през локви дълбоки по 50 см. Голямо плуване падна... по-скоро гмуркане.

 

Малко преди Елхово дъжда намаля и спряхме да се приведем във форма. Бат Славчо събу ботушите и като ги обърна изсипа от тях половин литър вода. Голяма веселба... за тия в колите. Моите обуща се държаха. Слава богу! Иначе дъждобраните вършеха работа. Дрехите ни бяха относително сухи.

 

Дидка гореше от ентусиазъм да се качи на мотора. Все още валеше осезателно. Трябваше да я убеждавам усилено да остане в колата. Случката с ботушите на бат Славчо помогна много.

 

Стигнахме ГКПП Лесово. Там ни чакаше третия мотор с моториста си - Коцето. Той е последния когото очаквахме. Екипа вече бе в пълен състав. Коцето, до последния момент, имаше работа в Созопол и се наложи да дойде направо от там. До тук всичко вървеше по план. Дори дъжда почти спря. Заредихме за последно от "евтиния", български бензин и се насочихме към гишетата. Беше спокойно. Нямаше други, освен нас.

 

Митничарите искрено се забавляваха. Особено на жълтите фланелки. Като ни разпитаха къде отиваме, на лицата им се появяваше онова изображение, което виждах у всеки, на когото разказвах плана на пътуването. Държаха се много любезно обаче. Преминаването на границата беше истинско удоволствие. Европейско отношение и от двете страни. Благодаря на служителите!

 

Добре дошли в Турция! Вече въобще не вали. Нещата се подреждат отлично.

 

Турски знамена се вееха на всяка крачка. Така беше е цяла Турция. Интересно къде последно видях български флаг у нас. Хм!

 

Карахме около 30 км по първокласният път до Одрин и там се качихме на магистралата за Истанбул. Таксата за цялото пътуване (около 250 км) е 5,50 лири. След 100 км. направихме първата почивка. Спряхме на бензиностанция OPET. Нова, подредена, модерна, магазин, ресторант, любезни служители. Направи ни впечатление изключителната чистота навсякъде. В тоалетните също. Впоследствие се убедихме, че на всички обществени места е така. Не искам да коментирам.

 

Купихме по някое шекерче да се подсладим. Бензин още си имахме - от "евтиния". Казвам "евтиния", защото в Турция цената на бензина беше осезателно по-висока дори от това, което очаквахме. 3,50 -3,60 лири за литър, сметнато по курса прави около 4 лв. "Добре" звучи, а?

 

Слънцето започваше да пробива гъстите облаци. Време беше Дидка да заеме полагащото и се, почетно място. От този момент, та чак до края на пътуването, тя се вози неотлъчно зад мен, без да се оплаква и без да хленчи. С чест заслужи медала "Железен задник". Евалла Дидке!

 

След двадесетина километра облаците отново се сгъстиха, препръска за кратко и това беше. Повече дъжд не видяхме през цялото пътуване. С приближаването към Истанбул и морето започна да се затопля осезателно. На следващата почивка дори се наложи да разхвърляме катовете. За наша изненада стриптийза беше радушно приет от седналите наблизо местни, млади дами, който въпреки кърпите около косите и нашите притеснения, с нескрит интерес, надигаха любопитни очи да видят какво ще изскочи изпод моторджийските панталони. Змей горянин ли, триглава ламя ли, що ли?

 

Похапнахме набързо от запасите, които милите майки се бяха погрижили да изпратят сутринта. И въпреки, че тогава протестирахме, сега ги споменахме с благодарност.

 

Пътуването до момента беше спокойно. На 60 км. преди Истанбул обаче, магистралата от Одрин се сля с тази от Текирдаг. Рязко замириса на 16 милионен град. Трафика стана невъзможен.  В дясната лента камион до камион, а в лявата колона от джигити. Оборудвахме първата кола с единия GPS и те поведоха процесията. Втория GPS остана в мен, а аз карах последен да събирам изостаналите, в случай че разкъсаме колоната в натоварения, градски трафик.

 

Още на влизането в града се наложи да мина на резерва. Изпреварих всички и дадох знак на Калинизма да спре на първата бензиностанция. Карахме 40 км. без да видим обаче нито една. След малко другите два мотора също завъртяха кранчетата. Още бяхме далеч от целта, GPS-а започна да ни върти по разни сокаци, трафика беше изключително натоварен, а не се знаеше до къде ще стигне бензина. 

 

След няколко неуспешни опита, при които се наложи да поведа, най-накрая успяхме да се "наджипиесим". Навигацията ни казваше да продължим направо, по централния, пешеходен булевард от Капалъ чарши, към Св.София. Да ама там се движеха само трамваи. Понеже в района на Капалъ чарши лудницата е една от най-големите, нямаше начин да спрем две коли и три мотора и да се кумим. Трябваше да се мисли бързо. Направих обратен завой на светофара и поведох назад. В първата по-спокойна уличка завих в дясно и намерих място да спрем без да пречим.

 

Добре, ама сега бяхме на кучето в дивия г*з. Започнали да изпушваме. И на всичкото отгоре няма бензин. Мъка!

 

Отворихме картите и GPS-ите и почна едно разследване... На горната илюстрация виждате: "Научно-Техническия прогрес "в помощ" на трудещите се". Трагедия! Хахаха.

 

Ориентирахме се и пак подкарахеме по GPS-а. На едно странно място той казваше надясно, а път нямаше. Зациклихме отново. В Истанбул бях идвал само веднъж, преди 5 години, но достатъчно добре се сещах къде сме, за да знам, че шибано сме се нахендрили  - малките сокаци над пазара на подправките (Spice Market). Тук разбира се съдбата подаде ръка и няколко, много любезни абита (abi - приятел), подробно обясниха как да се доберем до моста Галата, за който се сетихме да ги попитаме. От там долу горе трябваше да се оправим до хотела.

 

Оказа се че на въпросното място наистина имало десен завой. GPS-а беше прав. Проблема беше, че нашите представи за път бяха мааалко по-различни :-). Следвахме навигацията и нещата взеха да се оправят.

 

Излязохме благополучно на големия булевард покрай моста Галата и Еминьоню. Усетихме огромно облекчение, когато влязохме в задръстването. За първи път се радвам на задръстване. Какъв кеф!

 

По инструкциите на GPS-a стигнахме хотела, без повече инциденти. Този път се отсрами. Още със спирането покрай нас се струпаха сума ти хора. Сервитьорите от ресторанта, бръснаря, обикновени безделници. Всички започнаха да дават наставления къде и как да спрем, да ни увещават, че е безопасно да оставим моторите както са си на улицата, че те са там и ще ги гледат. Започнаха да ни разпитват от къде сме що сме. Изключително сърдечен народ. Не беше лесно да обясним любезно, че сега сме изморени и искахме да се настаним за да починем, а ще си поговорим по-късно. Явно бяхме много интересни. Особено с тия фланелки.

 

Естествено хотела не изглеждаше толкова внушителен, колкото на снимките в сайта, но стила "Модерен Мутробарок" беше същият.

 

В предварителния разговор ни бяха казали, че на 5 мин. има охраняем паркинг, но сега твърдяха противното. Увещаваха ни да оставим моторите на тротоара, пред рецепцията и че щели да ги гледат 24 часа. Нали постоянно имало човек. Не ни се искаше особено, но имахме ли избор. Овързахме ги с всичките синджири, които имахме. Пуснахме алармите, паркирахме колите пред тях и два дни при всяко изпищяване кацахме на прозорците готови да се спуснем по водосточната тръба като пожарникари под тревога, въоръжени с нощната лампа в ръка. А изпищяваха доста пъти. Уж алкохола в Турция е скъп, а колко почерпени люде, на които им беше тесен пътя, се навираха клатушкайки се между моторите и колите. Накрая чак взе да ми става забавно.

 

Починахме кратко и излязохме да се омешаме с тълпата.

 

Минахме покрай гарата...

 

... и влязохме в лудницата на Еминьоню.

 

От тук се виждаше кулата Галата, построена от генуезците, завладели Константинопол при последният кръстоносен поход, през 14 век. От тази кула, по времето на османската империя,  някой си Ахмед успял да прелети до отсрещния, азиатски бряг със самоделни криле. Столетия преди братята Райт.

 

Босфорският мост над квартал Орта Кьой. Колосално съоръжение.

 

Босфора кипеше от трафик. Фериботи с всякакви размери и направления щъкаха неуморно насам натам, във привидно страхотен хаос. Добавете рибарските лодки, корабчетата за разходка и големите, търговски и пътнически кораби, пътуващи към и от Черно море и ще си представите, донякъде, какво се случваше във водите наоколо.

 

Явно много ни е личеше, че сме new in the town (нови в града), защото веднага ни гепи един чичо да ни зарибява за разходка с лодка. То не бяха снимки, то не бяха увещания, накрая чак български проговори. Почти успя. Почти.

 

С триста заора отказахме предложението му и тръгнахме по моста.

 

Тук беше препълнено с рибари. Толкова много не съм виждал никъде другаде.

 

Моста Галата минава успоредно на Босфора и над Златния рог. Протока Златния рог е бил убежище на византийската флота. В древни времена, на мястото на моста, е имало огромна метална верига, тежаща 30 тона. Ако чужда флота нападнела града, а византийските кораби били далеч, веригата е опъвана да затвори Златния рог. Добра предпазна мярка, като се има предвид, че брега е нисък, а най-влиятелните хора са живеели точно там.

 

От тук се вижда най-тясното място на Босфора...

 

...Света София...

 

... двореца Топ Капъ.

 

Спуснахме се към близките ресторанти. Кеф-а е голям! Не се случва всеки ден да пийваш биричка, йени ракъ и да похапваш на брега на морето, там където се срещат Босфора и Златния рог. Разхлаждащ ветрец подухва покрай протока, а сервитьорите се прескачат един през друг да носят разни хубавини, дори и такива които не сме поръчвали. Нямаше ги в поръчката, но разбира се в сметката по-късно ги имаше. И още как :-) Интересна тактика. Носят без да те питат. Дори се поувлякоха. Отначало всичко разбират, а после се правят на две и половина. Докато не им се скараш не спират. Добре е да го направиш по-рано, че после може да платиш сметка колкото външния дълг на някоя малка държава.

 

Слава чак започна да се дематериализира от кеф.

 

... а Калинизма не вярваше на очите си.

 

Нощта се спускаше бавно. Раздумките вървяха сладко.

 

Града смени вида си. Заприлича на космическа колония от научно-фантастичен филм.

 

... но предразполагаше към романтика.

 

С настъпването на нощта, на площада покрай морето, се появи импровизиран бит пазар. Напористи търговци нахвърляха стоката направо по земята и подвикваха подканящо. Продаваха шапки, якета, чанти, кожени килимчета за молитви, фланели и анцузи... всичко, което може да се събере в една торба. Корабче акостира до брега, изкараха 5-6 пластмасови масички и столчета, малки като за детската градина и започнаха да крещят Balik ekmek, balik ekmek (рибен хляб). Местен специалитет - сандвич с риба.

 

Пътните платна към автомобилния ферибот бяха очертани с такива пирамиди. Отгоре имат слънчева батерия, събират слънчева енергия в акумулатор и нощем примигват... докато някой мъдър човек не им боядиса слънчевия колектор, разбира се :-).

 

Трябваше да поседнем отново. Този път в ресторанта пред хотела. Нали днес обещахме. Управителя седна с нас и започнахме да си разказваме разни истории. След малко дойде и собственика. Той не знаеше нито дума английски, но се включи живо в разговора. Е ние не разбирахме нищо освен "комшу, комшу", но човека ни се радваше достатъчно, че да прати момчетата да донесат две чиний плодове. Имаше мач. Турция би Чехия, като драматично обърна резултата. Викахме, гърмяха фойерверки, Бойко тича до телевизора и обратно заедно с шефа на кръчмата. Веселба... и да знаете: Efes Pilsen е много хубава бира.

 

Рано сутринта се събрахме на закуска.

 

Някои кипяха от енергия...

 

... а на други едвам си държаха очите отворени.

 

Ресторанта, както на повечето хотели тук, е на последния етаж. Гледката си струва да се отбележи.

 

Един гларус стоеше като статуя на този покрив.

 

Тръгнахме към двореца "Топ Капъ". Той е на десетина минути от хотела. Близо до "Китайското посолство" или поне аз така кръстих тази сграда.

 

Както и предишни години Crazy Frog отново е с нас.

 

Всъщност въпросното возило (каквото и да е то) беше вързано надлежно. Дори си имаше жива охрана. Пазача беше позадрямал, но се стресна и се събуди. Разсърди се, не на шега, на моето самоуправство, та реших да се махам овреме, докато не ме е положил подобаващо.

 

Изкачихме алеята към двореца.

 

Кипеше трескава дейност по затревяване. Колко е удобно само с тия чимове. Над дивия чакъл, за нула време, се появява свежа и зелена трева.

 

Беше рано, но на касите вече имаше опашка.

 

Снабдихме се с билети за по 10 лири на човек и бяхме готови да се слеем с тълпата зяпачи. На повечето места, които посетихме, входа беше по 10 лири. Рядко по-малко. Обикновено има още някоя допълнителна такса за част от нещата. Тук например се плащат още 10 лири ако искаш да влезеш в харема, само че ние чухме, че там нямало жени и ни изгубиха като клиенти. Да се чудиш, тия хора защо дават кинти за празен харем... я да го напълнят "Да ви'иш ти К'о ста'а!"

 

Главната порта е като на централноевропейски, средновековен замък.

 

Ама сме хубавци! Само не разбрах в Турция ли сме или в Лихтенщайн?

 

Като гледам надписите по стените май сме в Турция.

 

За да влезеш в двореца-музей минаваш през сериозна проверка по сигурността. Поне толкова сериозна колкото на летище. Всички чанти, портфейли и подобни се пускат през рентген. Хората минават през рамков детектор. Само дето тук тълпата налита диво на изхода да си вземе нещата и кой какво докопва не изглежда много сигурно. Да видите шоу, като си изсипеш всичките ценности: паспорт, пари, телефон, часовник, как само тичаш от другата страна да ги посрещнеш, преди някой да си ги "припознае", като същевременно създаваш още по-голяма паника. И на този цирк се хващат всички: американци, китайци, местни, ние. Като се загледаш отстрани смях, ама като е твоя паспорт там, хм.

 

Минахме без загуби :-) може би само малко самочувствие.

 

Макет на древният град на полуострова между Босфора(отгоре), Златния рог(долу в ляво) и Мраморно море(в дясно).  Константинопол е бил една от най-трудно превземаемите крепости. От три страни е ограден с вода. Можело е да го защитава византииската флота, която е била най-силната за времето си, а от към сушата е имал две крепостни стени с дълбок ров помежду. Армиите, които с всички усилия са успявали да пробият първата стена са оставали неприятно изненадани от втората. Голяма част от византийските стени стоят до днес и могат да се видят на много места в града.

 

 

< Предишна                     Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

ТУК за много подробна карта без очертан маршрут >

 

 Коментари:


Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2008-08-31 11:46:46
От: Тишо
Здравей, Съвсем случайно попаднах на сайта, но не съжалявам - пътеписите страшно ми харесаха. Прочетох описанията и на трите пътувания на един дъх. Евала за ентусиазма и решението да споделяте преживяванията! Поздравления и за Диди, бат Пламката и бат Славчо. Очаквам с нетърпение да прочета всичко за тура в Турция. Желая ви незабравими мигове момчета и момичета – сигурен съм, че и догодина ще си изкарате страхотно. Готини хора сте и ме кефите супер много!


2008-09-01 13:53:33
От: tropsyx
Email, ICQ или Skype: ICQ 82269651
Здрасти Смехурко! Четох, че ще обикаляте Турция и чаках с нетърпение да видя снимките. Изчел съм другите две обиколки и много ми харесва. Родопите имат специално място в сърцето ми и много им се радвах. Турция също изглежда обещаващо.


2008-09-04 14:41:28
От: Наталия
Email, ICQ или Skype: natalyz@mail.bg
Здравейте читатели, здравей и ти Смехурко! Аз имах удоволствието да участвам в това приказно пътешествие и да видя всичките тези хубости на нашата съседка Турция и с нетърпение очаквах сътворяването на пътеписа. Евала на Смехурко че успя да ме накара да изчета всичко на един дъх, да се завърна отново в тази хубава страна, макар и мислено, да изживея прекрасните мигове на откриването на един нов свят и една нова култура за сетен път и не на последно място да се чувствам щастлива, че бях част от всичко това. С нетърпение очаквам останалата част от пътеписа, защото това е едва началото от нашето пътешествие и повярвайте има още какво да се прочете и види и от Вас като читатели и от нас като пътешественици!


2008-09-08 12:34:17
От: Вики
Email, ICQ или Skype: skype: victoria_terzieva
Здравей! Благодаря за споделеното преживяване! Написал си невероятен пътепис - направо преживяваш цялото пътуване като да си бил там. Хареса ми много и гледната точка към бита и нравите в Турция, защото тя наистина не е само бляскавите дворци и курорти, но е прекрасно и интересно място, където можеш да видиш, усетиш и научиш най-различни неща. Дано по-скоро направите следващия тур, за да четем отново. Евала за идеята с тениските. Добре е да се вижда откъде сме, особено след като на рег. табелите няма БГ. Пожелавам ви още много такива прекрасни преживявания!


2008-09-08 12:51:35
От: Вики
Email, ICQ или Skype: skype: victoria_terzieva
Пропуснах да отбележа нещо за мечтателя Ахмед, което много ме впечатли, когато бях там. Първоначално султанът много се забавлявал и го обсипал с почести и злато. После, обаче, мъдрите ходжи постановили, че ако Аллах е искал да даде на човека да лети, е щял да го направи с крила. Крила имал само дяволът. Същият султан го обезглавил... Толкове векове по-късно посредствеността пак убива крилете... Направо е невероятно как в толкова ислямска държава Кемал Ататюрк е станал национален герой! Все пак явно турците са се научили да си ценят гениите...


2008-09-09 23:24:49
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Турция е наистина огромна и изключително колоритна. В нея могат да се видят всякакви социални и обществени прослойки. На моменти ти се завива свят от напълно противоположните крайности, съжителстващи една до друга. Убедил съм се, че атмосферата и хората са това, което най-силно впечатлява пътешественика. Надявам се от писанията, поне отчасти, да се усеща духа на местата и людете. При всички случаи, мога категорично да кажа, че хората там наистина са страхотни! P.S. Жалко за Ахмед! Не знаех за трагичната му участ.


2008-09-11 12:08:04
От: Рени
Email, ICQ или Skype: zlatanova_1983@abv.bg
Здравей, Смехурко! Приветствам идеята да споделяте впечатленията си от вашите пътешествия и то по такъв оригинален начин. Пътеписът е не само интересен и завладяващ, но и обогатяващ! Наистина се чете на един дъх и не ти се иска да свършва. Накара ме да се почувствам като че ли и аз съм там. Любувах се и се възхищавах на всичките тези прелести. Благодаря, че макар и виртуално, ме направихте част от вашето преживяване. Пожелавам на цялата компания още много вълнуващи и красиви пътешествия! А аз, повярвайте ми, ще следя с нестихващ интерес вашите пътешествия и тайничко ще ви заблазявам и подкрепям. Браво! Дерзайте!


2008-09-15 16:19:07
От: crazy
Супер! На връщане минахме през Анкара 2001 година, 8 месеца след голямото земетресение. Навсякъде кипеше от строителство и изглеждаше пак доста прашна. На места имаше страшно големи празни пространства. Срутените сгради бяха направо изринати с булдозери.


2008-10-07 11:01:20
От: Ади
Email, ICQ или Skype: andreana.bashova@gmail.com
Здравей! Всички пътеписи, публикувани тук са написани безкрайно увлекателно за четящите ги и освен това лично мен ме подготвят за всяко следващо пътуване...по една или друга случайност, миналото лято посетихме Гърция по подобен маршрут, който разнообразихме това лято. За края на годината се очертава пътуване и до Истанбул, а благодарение на написаното и показаното тук, ще се знае къде какво да се гледа... Само за Триград ми се струва, че снимките не се подредени хронологично... точно при тунела преди пещерата... позволявам си да направя тази забележка, тъй като имам доста роднини там и често съм прекарвала ваканции на това божествено място. С пожелания за хубав ден и още вълнуващи описания на приключения с мотори. АДИ


2008-10-17 20:40:05
От: Slona
Email, ICQ или Skype: aso78@abv.bg
Благородно зажиждам! С Пламен се познажаме от дълбока дрежност ,а с другите се надяжам да се срещнем скоро по пътищата.Пътеписите са стахотни ,дори и за критикар като мен.Това е начин много хора ,който не могат по някаква причина да пътуват, да се запознаят с огромното разнообразие и красота на света , пречупен през очите(пълни с прах и буболечки) на мототуриста.Пожелавам ви нови пътешествия и благодаря за споделените хубави мигове.


2008-10-20 10:23:27
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Хахахаха... Сигурно заради това навсякъде и всичко ни се вижда прекрасно... заради прахът и буболечките в очите. Вече години се чудя къде било разковничето, а то какво се оказа ;-) Ще избираме прашни маршрути и занапред за да е пак така хубаво. Обещавам!


2008-10-23 02:09:30
От: bat' Slavi
Email, ICQ или Skype: 30925667
Айде дружина спочваме плановете за другата мотообиколка-"Балканският полуостров", или да изчакаме Илариончо да довърши първо този пътепис :)


2008-10-24 16:04:01
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: ICQ 109811561
Абе пиша отново, ама много бавно става. Пък като се замисля, че ми се ще и да го преведа на Английски... А и миналогодишния още не е преведен до края... Мъка! Както и да е. Днес ще има попълнение от морето. Очаквайте скоро още. Дерзайте другари!


2008-10-27 12:34:10
От: Danka Kalpazanka
Email, ICQ или Skype: dany.ivanova /skype/
Бат Илариончо, справил си се пак блестящо:))) Докато четях новата страница си мислех да ти пиша веднага след това на кю-то, но ти си помислил за всичко. Евала! Аферим! - или там каквото се казва на турски:))) Чудесни коментари си написал пак, на места се смях с глас. Мисля, че няма да пропусна "турнето" следващата година, каквото и тежко изпитание да е. Мисля, че всяка секунда е оправдана и подплътена с много емоция, впечатления и приключения. И разказана и споделена прекрасно в този сайт:))) Поздрави на моите герои!;))


2008-10-30 17:21:51
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: Skype: m.toteva76
Браво,банда! Страхотно приключение! Браво и на пътеписеца - бат Илариончо! Чудно си се справил с нелеката задача да предадеш с нужната доза въздействие емоциите от това изживяване, както и особения дух на тези неземни места. Успях без особена трудност да усетя какво предизвикателство за сетивата на всички вас е било това невероятно пътешествие. На мен лично пътеписа ти/ви/ ми дава голяма и изключително необходима глъдка свежест в есенната скука на ежедневието и гъделичка /направо предизвиква гърч/ :)) ентусиазма ми на пътешествик да откривам непознатия свят голям... зедно с всички вас естествено! ...чакам с нетърпение следващото лято и следващото "турне", което се надявам да споделя "в ефир"! Гордея се с вас!


2008-11-01 08:50:49
От: Bogich
Email, ICQ или Skype: ICQ 206969430
Здрасти бат Lary, ето ме и мен рано в събота. За сайта не знам какво да кажа освен, че остава да направиш "До Чикаго и назад". Относно обиколките - мисля че стават все по-мащабни и интересни, така че дерзай! Скоро очаквам да разбера посоката на следващия пътепис.


2008-11-03 13:17:07
От: Илиан
Email, ICQ или Skype: ICQ 176258234
Здравей Смехурко, Идеята за пътеписите е страхотна! След прочита им се чувствам въодушевен и зареден с желание за пътуване и приключения. Все по-често се замислям за изкарване на категория А и включване в бъдещите Ви мото-обиколки.


2008-11-13 15:41:21
От: Галинда
Email, ICQ или Skype: skype: pupenze;  ICQ 105093706
Еееее, Илич, страхотни сте!!! Завидях ви благородно! Вече 2 дни ви чета и ту се чупя от смях на коментарите ти, ту гледам с "жадни" очи красиви гледки:))))) Много, много тенкс за труда и за позирането на Голдън:))))


2008-11-27 11:54:53
От: djonka
Email, ICQ или Skype: DJONKA1956@ABV.BG
Благодаря за красотата и емоцията, която изживях! Адмирации за всичко и на всички! Била съм в Кападокия - велико творение на природата! Място сътворено от много богове! Възхита от всичко! Преживях наново чрез колоритния език на майстор пътеписеца и погледа на цялата чаровна група изживяните от мен неща по различен начин! "АЛТИНЕ САЛЛЪК!" Желая нови пътища на всички!СУПЕР СТЕ!


2008-11-28 12:29:52
От: s.kokalinska
Email, ICQ или Skype: s.kokalinska-sneji@dir.bg
Благодаря ти за преживяното удоволствие от видяното!Била съм в Турция-в Кушадасъ и имам впечатления,но този маршрут е супер.Продължавайте със същият хъс!


2009-01-27 15:37:39
От: LIIQ
Email, ICQ или Skype: LIIQ75
ОООО, Наистина всичко е прекрасно! БАТ ЛАРИ не съм го виждала поне 2 години по сбирките. Къде се изгуби това съкровище? УСПЕХ ПРИ СЛЕДВАЩАТА ОБИКОЛКА!


2009-02-02 06:38:18
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Благодаря на всички за страхотните отзиви!!! Вашите думи дават сили, увереност и енергия да действаме по организацията на новото/те пътуване/ия, през тази година. Ще се радвам ако всичко отново мине толкова добре. Разбира се, с удоволствие ще споделя преживяванията с вас. DJONKA, направо ме разчувства с това "АЛТИНЕ САЛЛЪК!". Лия, права си. Отдавна не съм се появявал по сбирките, но това лесно може да се промени, нали. Чудесни сте!


2009-03-20 12:11:08
От: Svoy10
Email, ICQ или Skype: Svoy10@abv.bg
Съвсем случайно попаднах на сайта, пътеписите страшно ми харесаха. Преживяванията са били страхотни, и сигурно няма да се забряват за дълго. Сигурно следват и други страхотни преживявания по нови маршрути. Абе готините хора правят и готини пътеписи и други готини неща! Аферим, машшала, евалла, так держать :)


2009-03-22 16:43:25
От: Ниляй
Турция е прекрасна държава! Ходила съм в Одрин,но аз не срещнах хора които да говорят български тъй като знам перфектно турски,защото съм ходила в Истанбул 11 пъти,в Бурса,в Анкара и Чорлу,а сега се готвя за Текирда (Tekirdag).Туркиня съм да!но съм родена в България и това ме прави щастлива!Имах шанса да отида в Македония,Румъния и Турция.Отидох и видях много неща и места,запознах се с различни хора,но по сърдечни и гостоприемни хора от нашите турци не познавам.В Истанбул е страхотно,но когато отида виждам границата на богатия и бедния живот!Не прочетох пътеписите,но предполагам,че са хубави.Разгледах само снимките и доста ми хареса сайта!В Истанбул наистина има какво да се види,но има бедни и богати квартали!Естествено,че във всяка държава има бедни и богати хора,но там е някакси различно.И не само това!Има някакви забрадени,някои с шалвари и т.н.Аз исемейството ми сме против такива хора,които се опитват да превърнат Турция в някаква строго ислямска държава!Разбира се,че всеки има правото да се облича както желае и да изповядва,която религия иска,но някои хора пречат на Турция да напредва в това отношение!Струва си човек да види Босфора,Синята джамия-Sultan Ahmed,Св.София,Долмабахче,Топкапъ,Капалъ чаршъ-там просто е голяма гъчканица,но е пълно с магазини!Особено Босфора!Kiz kulesi е впечатляваща постройка,там вече е ресторант пила съм чай там.Колко много имам да разказвам за този прекрасен мега полис!Дано пътеписите продължат!Един съвет от мен за тези,които желаят да отидат в Истанбул: Не се връщайте без да посетите Долмабахче, където се намира най-големия кристален полилей на света(4,5 тона 750 лампички във формата на свещ)и Топкапъ сарай,където е един от най-ценните елмази на света).Струва си да ги видите! Ще останете възхитени от гостоприемството и забележителностите на Турция!


2009-03-22 17:08:16
От: Ниляй
Ходили сте в Ortakoy, ако не сте яли от онези големи картофи, дето ги пълнят с каквото искаш (kumpir)... било е на празно! Скъпи са картофите да,но пък са много вкусни!Надявам се да сте видяли елмаза в Топкапъ.Вие просто сте уникални!!! В Eminonu е ад знам,но пък си е хубаво. В кухнята на Топкапъ има чинии-малки иголеми, с които са се хранели султаните от китайски порцелан и много ми харесват! Дано никога не спреш да пишеш такива уникални като вас пътешествениците-пътеписи!


2009-03-23 13:51:33
От: viliqn
Email, ICQ или Skype: skaip . viliqn3
Здравейте, разгледах вашето пътешествие и много ми хареса. Аз не съм ходил на толкова дълго, като вашето. Мисля тази година да ида, но не знам къде. Така че ще използвам вашият маршрут. Поне сте описали подробно всичко от екскурзията си. Купих си ХОНДА ЦБР 600, така че мисля да отида надалеч тази година . Надявам се да има начин да се свържа с вас или някои от вас, че не съм наясно с някои неща. Щ ви бъда безкрайно благодарен. Пишете ми. Скайпа ми е viliqn3.


2009-03-31 03:36:30
От: Николай
Email, ICQ или Skype: n_niko_nikolov67@abv.bg
Възхитен съм,нямам думи ....поздравления хора!!!!


2009-03-31 13:21:58
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Благодаря на всички!!! Безкрайно се радвам, че ви харесват пътеписите. Ще има още, обещавам!... Само да се стопли малко. Viliqn-e, можеш разбира се да се свържеш с нас и ще ти помогнем с удоволствие доколкот можем. ICQ-то ми е над това мнение, а мейл-а най-отдолу на страницата - кликни върху "webmaster" Пътуванията на дълго разстояние са изключително удоволствие и невероятно преживяване. Имай предвид обаче, че за да е успешно и приятно то се нуждае от добра организация и планиране. Предвиди достатъчно време за това и не оставяй нещата на съдбата или на последният момент.


2009-04-10 04:40:42
От: emi
Email, ICQ или Skype: snezanka@msn.com
Хей, хора, страхотни сте! Не знам как ви открих. Стана случайно и часове наред четох и гледах снимки, и ви се радвах. Запаметила съм си сайта и когато ми домъчнее за БГ сядам пред компа и гледам вашите снимки. Да сте живи и здрави и да направите още много пъешствия. Поздрави от Флорида.


2009-04-11 10:40:13
От: Симеон, Бургас
Email, ICQ или Skype: pronto@openbg.com
Смехурко, благодаря! През май месец тръгвам, а по време на твоето пътешествие аз бях тук: http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=34115


2009-05-20 14:52:16
От: Мария
Email, ICQ или Skype: maria_swim@abv.bg
Здравейте! :) Пещерата след град Финике (Finike). Под снимката пише ( Имаше крайбрежни пещери). Как се стига до там? Може ли да се стигне до самата пещера? Често сънувам нещо подобно, но никога не съм била...


2009-04-20 22:10:55
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей Мария, Пещерата се намира на пътя между Finike и Kas, малко след самото Finike. За да го намериш, просто пиши в мапс.гоогле... "Finike". То е единственото съвпадение. Градчето, както вече писах е малко, но много красиво. Самата пещера не изглеждаше много дълбока, но знае ли човек. Може да не се е виждало добре от пътя. Със сигурност може да се стигне до нея. Все ще намерите начин. Пожелавам ти да реализираш красивите си сънища! и ... Продължавай да сънуваш!


2009-04-20 22:31:46
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Ех, Симеоне, или по-право инж. Тодоров, на къде тръгваш през Май? Към Турция ли? Ако е по нашия маршрут ще те помоля да носиш благ хабер на няколко места. Става ли?


2009-04-22 15:13:43
От: Кремена  , Петър   и  Мариян
Email, ICQ или Skype: kremena_lambova@abv.bg
Толкова ни подпалихте, че през Юни също ще си спретнем екскурзия. Снимките ги разгледахме с отворени уста, а коментара е направо върха. Благодарим за възможнаста да се насладим на най- интересните снимки досега.


2009-05-20 14:58:02
От: valentina nikolova
Email, ICQ или Skype: ssttoo222
Здравейте, и аз съм ходила там с родителите си. Много е яко! Тези места са съвършени, просто нямам думи! Много са яки също и снимките ви. Абе просто и вие сте супер много яки хора! Всичко ви е яко!!!!


2009-05-08 10:16:29
От: valentina nikolova
Email, ICQ или Skype: ssttoo222
Ей, хора, вие имате доста пътешествия заедно. Роднини ли сте или просто приятелски семейства? Вашите пътешествия са хубави!!! Имате ли skype? Aз имам - ssttoo222, това е. Жалко, че съм малка! На 12 години съм. Имам рожден ден на 28 Април. Имам и малък брат. Той е на 4 години. Има рожден ден на 19 Април. Много ме изкефи това за дървото и за неговия дух!!! Вие сте големи и може също да не ми повярвате но знайте, понякога когато сам сама, няма значение къде ще съм, виждам странни неща но майка ми не ми вярва защото е по голяма и си мисли, че това са детски фантазии, но не!!! И само аз си го знам!! Който иска да вярва това не са измислици!!! Може да сам малка, но не си измислям!!! Понякога мисля, че майка ми също вярва в такива неща, но просто се прави!! Ще ви разкажа една история, която е истина. Тя се е случила с баба ми, когато е била млада. Една вечер баба ми сложила в леглата майка ми и вуйчо ми да спят. Затворила всички врати и си легнала. Сторило и се, че чула нещо и станала. Всички врати били отворени дори и прозорците. Абсолютно всичко. Това се повтаряло вечери наред, докато накрая нейната сестра и се обадила от Русия и и казала, че преди няколко дни майка им е починала. Баба ми каза, че сигурно тези отваряния на врати и прочие са били някакъв знак за това, че майка им е починала. Баба ми е рускиня. Още не знае добре Български, но аз я разбирам. Много сте яки!!! Надявам се да ви е харесала моята история, макар и да не вярвате.


2009-06-02 14:07:26
От: Виолета Стефанова
Email, ICQ или Skype: vilistefanova.abv.bg
През 2008 г пътувахме с група от България до Текирда. Останах с чудесни впечатления от града, хората, пътищата, полето. За жалост при нас не всичко е така добре подредено и подържано. Родолюбец съм и ми е мъчно да правя такива заключения, но това е истината.


2009-05-20 15:52:04
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Вярваме, вярваме Валентина, как да не вярваме. Че нали ние лично го видяхме духа на дървото и си говорихме с него, че и се разбрахме, като приятели най-накрая даже. :-) А задето си малка, не се притеснявай. Това не е повод за оплакване, а за радост! Наслаждавай се на тази си възраст. Тя е прекрасна!!! Така, както е прекрасна всяка друга възраст. Човек винаги може да е щастлив и това зависи само и единствено от него самия, не от другите. Прави нещата, които ти харесват, по начин, който не пречи на останалите и всичко ще е наред, ще видиш. Неусетно ще дойде времето, когато ще започнеш да пътуваш сама, а сега се наслаждавай на пътешествията с родителите си. Ако ти се пътува, искай от тях да се организират и да ви водят, заедно с брат ти, на интересни места. Хем те ще са по-щастливи, хем ти самата.


2009-06-05 12:16:49
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
Мили ми Смехурко, здравей! Днес се шляех из необятните дебри на Нета и изведнъж....... страхотни снимки на Долен, Лешен. Решила съм да се запозная с цялото ти творчество.


2009-06-15 13:47:10
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
Привет, Смехурко:)!!! Възхищавам се на това, чe ти и твоите приятели сте ценители, а не "масови потребители". За съжаление не всички с приключенски дух можем да живеем приключенски, но пък такива като вас, споделяйки преживявания си ни правят съпричастни на своите емоции и ни доставят неописуемо удоволствие. Дано да не звучи префърцунено - (високопарно-б.а.:). Когато видях една от снимките ти от обиколката "Солун, Тасос и обратно 2007" - един бял кръст на планината, разбрах, че сте минали близко до едно много, много красиво място, но тъй като не прочетох нищо за него, явно не сте го посетили. Това е пещерата Маара. Пещерата е с подземната река под планината Фалакро, дълга 12 км и с богатата украса от сталактити и сталагмити. Наистина там е приказно. Имам няколко снимки, но тук немога да ти ги пратя. Интересното е, че и в България има едно също толкова приказно място със почти същото име Маарата-Крушунските водопади. Те са близо до гр. Летница, Ловешко. Не съм си представяла, че в България може да има нещо толкова красиво на едно толкова неочаквано място! Това място предполагам го знаеш, но все пак, ако не ще се радвам, ако го посетиш и му се насладиш. Дори и през зимата, когато аз бях там бе невероятно, а си представям през пролетта и лятото как ще изглежда.


2009-06-16 23:23:27
От: Бат' Слави
Email, ICQ или Skype: 30925667
Ариана, благодаря за интересната информация - този кръст го снимахме в движение и не знаехме нищо за него, до сега. :) Относно аналога му в България, мисля че със сигурност ще организираме някой уикенд разходка до там! Благодаря още веднъж и поздрави:)


2012-02-04 18:58:06
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
Бат`Слави, здравей! Вчера една моя приятелка ми разказа за едно момче, дало й пример, колко неможем да обяснаваме ние жените. Майка му поискала той да й подаде нещо "Мама, дай ми ей онова", "Кое?" - попитало момчето, "Ами онова, дето е до това, не го ли виждаш?" :) Моето обяснение за случая, е че или разчитаме прекалено на интуиция или че сме наблюдателни за дребните неща и предполагаме, че и другите са като нас - какво добро оправдание за липсата на добър изказ :) Та след такъв пример (моите прекрасни преподаватели цял живот са ме учили, че да се разбере нещо, да се запомни, трябва да дадеш запомнящ се пример за него:), на думата: Кръста се намира на една планина, близко като район с подземна пещера с река - район на около 25 км. от Дедеагач. Тази пещера се казва Маара. С Маарата в България си приличат по име. В България това са Крушунските водопади. Скоро разбрах, че маара означава пещера - колко общо имаме ние балканците! (а какви случки имам с преодоляване на езиковата бариера, но да не прекалявам :) Ще се радвам да виждам и чета още много за Вас - "Приключенията на .........."


2009-06-21 16:19:42
От: Бат' Слави
Email, ICQ или Skype: slavizlatev@abv.bg
Ариана, има и теория за това как жените казвайки едно всъщност искат да кажат точно обратното.. ;) което за нас от другият пол става прекалено сложно за разбиране хихих:) но да не се отплесвам - поразрових се и с помоща на чичко Гугъл намерих доста интересна и подробна информация за Крушунските водопади-(Маарата), то хората и сайт са им посветили даже (http://www.maarata.com ). Та идеята за разходка до там е на дневен ред вече :) Благодаря за идеята , ако имаш други не се колебай и споделяй:)


2009-06-22 14:19:24
От: Ариана
Email, ICQ или Skype: ariana_f @abv.bg
ОБЕЩАВАМ, БАТ`СЛАВИ! P.S. Имам предположение, че и на теб, като си бил ученик, "любимия" въпрос в час по литература е бил "Какво е искал да каже автора?" :)


2009-07-14 13:31:17
От: Дорина
Email, ICQ или Skype: pepdor
Благодаря за емоциите, които изпитах. Благодаря за красотата, която видях. Благодаря за пълноценното вреве отделено за четене. Все едно че бях там. Върнах си спомените от пътуването с кола до Атина и Пирея. Благодаря за начина на коментиране на пътешествията ви, начина на снимане, впечатленията от дребните неща: цветята, чистотата, културата на народа и интересните кътчета на държавата. Определено трябва да се замислиш за нещо повече... Убедена съм, че ще спечелиш достатъчно читатели и няма да съжаляваш. В очакване на следващия пътепис


2009-10-23 00:58:43
От: go6o
Email, ICQ или Skype: geofkg
В общии линии обикаляме сходни места да не кажа еднакви :) . В тая обиколка вие водехте със една седмица. "... и тръгнахме през прекрасния парк към Синята Джамия или "Султан Ахмет". ...И аз така, минах от там, но с мотора , между двете джамии , след камара обиколки да намеря хотела и с ГПС ... добре че не ме фиксира някой от многобройните жандарми , или просто бях бърз.


2009-11-24 23:01:52
От: Мариана
Email, ICQ или Skype: m.toteva76
Ех, Илич...чета пътеписа за пореден път и за сетен път се отнасох... направо се пренесох там... даже за момент почуствах как ме щипят онези кристали по краката/хихихии дано само това да е е признак за някакъв по-сериозен проблем при мен и не е само въображение/... улавям се, че го правя предимно като настъпи сезона на скучно ежедневие и есенно-предзимни депресивни съсстояния... направо ми е като мехлем и поне за няколко часа или поне до следващата сутрин/хихихих и нямам предвид само докато спя/ ми се оправя направо ремонтира отношението към света... чета и новия пътепис... МНОООГО СИ ЗАДОБРЯЛ!


2010-01-13 19:50:27
От: Наско Лазов
Email, ICQ или Skype: lazov@mail.bg
Благодаря Ви за прекрасните мигове с,които ни дарихте с този пътепис!!! Късно го прочитам но е супер.Ще посетя Кападокия още тази година.И ще се постарая и аз да ви напиша за видяното през моите очи. Благодаря Ви!


2010-04-27 17:08:50
От: мимс
Много хубаво, но не разбрах кой от снимките пишеше?


2010-04-27 21:12:18
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Мииии, как кой, аз ;-D


2010-07-09 12:53:01
От: Ния
Email, ICQ или Skype: niakircheva@yahoo. com
Прекарсно пътешествие с прекрасно описание! Искам само да направя една корекция - Св. София е построена от император Юстиниан, а не от Константин Велики. Пожелавам ви нови и още по-интересни пътешествия!


2010-07-09 15:16:49
От: Ния
Email, ICQ или Skype: niakircheva@yahoo. com
Деца, чета и не мога да си тръгна за вкъщи.


2010-07-26 01:16:58
От: pilatus2000
Email, ICQ или Skype: pilatus2000@gmail.com
Поздравления и пак поздравления! Пътеписът Ви е завладяващ. Позволявам си да отговоря на някои неясни места от разказа Ви в Истанбул. Сградата вдясно от входа на Двореца Топкапъ е чешма построена през 1728 г. в чест на Султан Ахмед 3-ти. http://en.wikipedia.org/wiki/Fountain_of_Ahmed_III Стадионът, който е до двореца "Долма Бахче" се казва "Исмет Иньоню". В момента е нает от футболния клуб Бешикташ. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%91%D0%BD%D1%8E_(%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BD) Поздрави и чакам увлекателните Ви разкази.


2012-02-04 19:13:26
От: Георги
Email, ICQ или Skype: l234@abv.bg
Хареса ми!:)) Само че, Мавзолея не се е намирал на мястото на крепостта, а вътре в града. Ходил съм на останките му. А крепостта е известна като "Подрум кале". Там са заточвали бунтовниците от Македония - Даме Груев, Христо Татарчев, Матов и т.н.


2010-10-28 20:15:30
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Георги, благодаря за уточнението! Георги има предвид Бодрум и Бодрумската крепост (Подрум кале). Там са заточвани някои български революционери и църковни дейци.


2013-11-29 09:10:04
От: mesud bahriev
Email, ICQ или Skype: mesud_bahriev@email.bg
Страхотно пътешествие сте направили! И аз искам един ден да тръгна с мотора ми нанякъде далеч от Търговище, но машината ми дали ще издържи не знам, защото е MZ ETZ 250.


2014-08-01 09:52:42
От: Пенка
Email, ICQ или Skype: pen46@abv.bg
Възхитена съм от това което видях!Всичко много добре е описано и несъзнателно станах участник в това ваше пътуване. Поздравление млади хора! За ентусиазма и желанието да споделите с нас вашите преживявания.Понеже се записах за екскурзия по този маршрут, пожелах нещо да прочета, за да имам инфо. Попаднах на вашия фото-пътепис. Благодаря ви за споделеното!Бъдете здрави и ви желая още подобни маршрути да осъществите! (Y)

 

Въведение  Истанбул  Анкара  Анадола  Средиземно море  Егейско море  Завръщане

 

< Предишна                     Горе ^                     Следва >


Вижте също::
 

 
     

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!! 

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561