МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

Moto Turkey 2009

"Из дебрите на Диарбекир"  5'800 км.

 

 

 

Черно море  Кюрдистан  Диарбекир

 

 

 

Черно море

 

Черно море  Кюрдистан  Диарбекир

 

 

Стегнах бохчите, навлякох катовете, напълних резервоара и реших, че е крайно време да стартирам "Мото Турция 2009". Смятах да се изнеса тихомълком, и да не разлайвам кучетата, но Ба'т Слави не спеше. Той си контузи крака преси месец, на футболен мач и служебно отпадна от групата, по медицински причини. За сметка на това съдбата го беше изпратила до бензиностанцията, точно когато аз излизах от нея. Настигна ме и ме спря. Сбогувахме се официално и се снимахме. И това ако не е положителен знак.

 

На Shell Пазарджик, ухилен до ушите, ме чакаше ВладиЧ. Markovivo щеше да пристигне направо в Раднево.

 

Групата е събрана, отпочинала и готова за подвизи. СТАРТ!!!

 

За граничният пункт Лесово вече съм писал миналата година (Мото Турция 2008). Новото беше само една декларация, на турската граница, че не сме болни от Свински грип. Хахаха да не сме си правили микробиологични изследвания вчера вечерта.

 

Истанбул = лудница.

 

Кратко спиране на моста Ortakoy. Бърза снимка и газ, преди полицията да ни подгони.

 

Най-накрая излязохме от 16 милионната центрофуга. Преминаването през този град винаги е изпитание.

 

След касите на магистралата отбихме по табелите към Агва (Agva). Настроихме GPS-a да ни води и след малко асфалта свърши.

 

Подкарахме и се кефихме. След толкова километри по скучните магистрали това трасе беше глътка свежест.

 

Моторите въртяха гъзовете по чакъла, а ние дишахме прахоляка. В интерес на истината видяхме на картата, че има друг, по-добър път, но останахме на този.

 

Въпреки лошото състояние на настилката имаше указателни табели.

 

След Шиле (Sile) имаше нов асфалт с полегати завои. Покарахме с удоволствие. Спряхме за кратка почивка до атрактивният залив на село Karadga Koy, броени километри преди крайната цел за днес - Агва.

 

Порадвахме се на природната красота и хладния бриз. Канехме се вече да потегляме, когато ВладиЧ извика и ни спря. Беше забелязал, че задната гума на Transalp-а е мека. Пуснахме компресора и зачакахме да се напомпа. Да, ама не. Ха сега де!

 

Наведох се да погледна и веднага съзрях пакостника, причинил нашите несгоди. Е, работата поне е ясна:  Пътуването за днес приключи.

 

За късмет на 50 м. от нас се намираше едно място за пикник - Пикник алан (Piknik Alani). Тук можеше да опънем палатките и да пренощуваме, а също на спокойствие да сменим спуканата гума. Имаше само малко неудобство. Смяната на гума без крик не е от най-приятните преживявания. За щастие... нали знаете - Съдбата, пак подаде ръка. Още не бяхме се установили когато покрай нас се завъртя един симпатяга - Севдалин, изселник от Шуменският край. Видял ни номерата и дойде да се разговорим, да попита имаме ли нужда от някаква помощ.

 

Ебре братеее.... Ами разбира се че имаме. "-Крик имаш ли в колата?" "-Имам разбира се." Хайде, работата е уредена!

 

Запретна ръкави markovivo и за нула време видя сметката на натрапника. Аз къде снимах, къде му пречех по малко в желанието си да помогна :-)

 

Решен е проблема. Сменихме гумата.  Искахме да изразим благодарността си към нашия благодетел. Сетих се, че нося интересен сувенир, миниатюрна кукла с малко парфюмче. Подарих го на дъщеричката му - Милике. Малката засия от радост. Щастливи сме всички, щастлив е и Севдалин. Благодарим ти още веднъж, добри човече!

 

Преспахме спокойно. На сутринта опънахме платнищата на палатките да съхнат,...

 

...а ние се отправихме към плажа да пробваме топла ли е водата.

 

Мястото всъщност беше красиво. Забравихме го покрай проблемите снощи.

 

Наквасихме душичките, натоварихме мотоциклетите и поехме, водени от GPS-а, който естествено пак ни подкара по макадамите и черните пътища.

 

Е, макадам, макадам, но и той си има предимства. Гледките от тук са страхотни.

 

Не знам markovivo какво му беше задал на това дяволско устройство, ама още от вчера почти не излизахме на асфалт. Нещата започнаха да загрубяват. Накрая се натресохме в една дълбока оран, която според неговата карта трябваше да бъде път към морския бряг.

 

Път аз лично не видях, морски бряг още по-малко, хихихи! Не че не ми се искаше да се поотъркаме в трънките, но с тежко натоварен мотоциклет удоволствието свършва скоро, желанието за подобни игрички още по-бързо. На първото подходящо място спряхме и решихме да приберем GPS-а дълбооооко, дълбоко в багажа и от тук нататък да се водим от перфектната, пътна сигнализация и хартиените карти.

 

Ситуацията коренно се промени. Излязохме на добри пътища и хванахме правилната посока. Ако до обяд бяхме минали едва 30 км., сега километража започна убедително да се развърта. Добър знак, като се има предвид колко още път ни чака.

 

Готино се пътува с мотоциклет. Оле!

 

Ландшафта в тази част на Турция представлява множество, нагъсто разположени хълмове. Пътищата следват директно релефа. През всеки 100м. изкачваш стръмно, а след това спускаш, пак изкачваш, пак спускаш, нагоре, надолу до безкрай. Не виждаш надалеч. Най-много билата на съседните няколко хълма и то като си горе. Имаш чувство, че всичко се повтаря и изкачваш едни и същи баири постоянно. Само километричните знаци се променят.

 

Позволихме си само още един, кратък поглед към GPS-a и отново загазихме. Тръгнахме към Кефкен (Kefken). Градчето е хубаво, курортно селище и посещението му си струваше, но пътя за Синоп (Sinop) не минава от тук. Окончателно си научихме урока. Върнахме се обратно до Кандира (Kandira), поехме по правия път и вече гледахме само хартиената карта.

 

Изкачихме се високо и вече не слизахме в низините между хълмовете. В далечината се появиха планини,...

 

...а скоро се показа и Черно море.

 

Пресякохме река, чието устие много приличаше на Ропотамо.

 

Естествено спряхме да се насладим.

 

Карахме покрай божествено синьото море. Черно море, да не се чуди някой... или по-скоро да се чуди как може тук да е толкова чисто.

 

Ибреее курортеее...

 

Пътуването заприлича на ваканция. Китните, подредени, курортни градчета се редуваха със селца в които миришеше на крави и оборска тор, къщите бяха откровено мизерни, а за туризъм дори не бяха чували. Брутален контраст.

 

Спряхме на отбивка над Ама'сра (Amasra).

 

Гледката от тук е очарователна.

 

Няколко умопомрачителни завоя по-надолу е монумента "Птичата скала" (tr: Kuşkayası, en: Bird's Rock).

 

До него се стига след стръмно изкачване.  Усилията, обаче, определено си струват.

 

Монумента е римски. Създаден е в периода 41 - 54 година от новата ера, непосредствено до древния път. Основно място в него е отредено на неизменният символ на римското, имперско величие - Орела. Човека наредил построяването на монумента е Гай Юлий Агила (Gaius Julius Aguila). Разликата между изписването на това име и името на човека, построил библиотеката в Ефес - (Gaius Julius Aquila) е само една буква. Изказах предположение, че може да е един и същ. За съжаление не успях да намеря информация, която да потвърди или отрече това.

 

Гледката от тази тераса е страхотна. От тук се спуснахме към градчето. По път като този не съм пътувал преди и си струва да го отбележа. Тесен, с нов асфалт, но толкова стръмен и с толкова остри завои, че докато ги взимаш имаш чувството че караш по главата на човека пред теб, или по-скоро ПОД теб. Да се чудиш как по тоя път минават автобуси.

 

Така изглежда околността. Амасра се намира в подножието на стръмни планини. По подобие на Несебър има полуостров, свързан със сушата чрез мост. Старото пристанище е това отгоре, а отдолу е новото, построено преди няколко години. Острова в дясно е обявен за резерват и на него, необезпокоявани, гнездят само птици.

 

След по-малко от 10 минути мотане из града, намерихме отлична квартира. Имаше вътрешен двор, в който паркирахме моторите. Хазайката говореше абсолютно, ама абсолютно правилен Английски. Така виртуозно извиваше произношението, че направо започнахме да се червим с нашата балканска дикция. Не издържах и я попитах дали е живяла на Албиона. Оказа се, че не там, а в Австралия е прекарала последните няколко години. Е, личеше си.

 

Инструктирахме охраната да бди зорко над движимото ни имущество, но на тях май не им дремеше особено... или по-скоро им се дремеше повече от колкото им дремеше за нас.

 

Квартирата беше супер. Разполагахме с цял етаж: две бани, хол, кухня и спалня. Цената 25TL на човек. Естествено не можахме да се възползваме от всички екстри, но от банята... Ухаааа...

 

Кокетна дървена къща.

 

Суетата на централната улица. Като цяло беше оживено, но нямаше чужди туристи. Само местни. Нямаше и бира.

 

Метална къща. "Е такова животно нема". Няма ама има... Как ли са решили въпроса със заземяването? :-) Как ли борят корозията? Абе, като гледам последната май не я борят много...

 

Ама че странен паметник! Чудихме се какъв му е случая на колегата. Дали пък не е разпитвал неблагоразумно местните къде продават бира, а те да са го подредили подобаващо. Надявахме се човечеца от скулптурата да е жив и здрав, че с тия хахави завои наоколо... Все пак си сложихме едно на ум за утре, че да не изтипосат и нашите моторетки в някой аквариум на центъра.

 

Градчето беше много приятно. Като седнеш спокоен, оставиш се в ръцете на прохладната тишина и тихият ромон на морето, съзерцавайки тази гледка, главата ти се пълни с мисли и чувства, които можеш да си представиш, но не и да опишеш... Усетихте го, нали.

 

Залива на старото пристанище.

 

Птичият остров.

 

Вкусен Balik ekmek - Сандвич с риба.

 

Залез над Черно море (от нашия бряг се виждат само изгреви, нали знаете).

 

Красиво и приказно е в Амасра. Съчетава духа на Созопол, Кавала и Несебър(преди бетонната епидемия, SPA-безумието и бизнеса с "паяците" вдигащи за кинти). Имаш чувството че чуваш шепота на легенди от древни времена докато се разхождаш по стръмните калдъръми на това запазило уюта си кътче от Земята.

 

Дочухме, че в крайбрежните ресторанти сервирали бира. Решихме да проверим. Вярно беше. Глътка свеж Efes Pilsen и вкусна, черноморска риба бяха единственото от което се нуждаехме за да бъде идилията пълна.

 

Естествено очите ни не скучаеха. Гледка - празник за душата.

 

Прекалилите с количествата гости имаха шанса да се възползват от среднощна разходка с лодка в кристалния залив. Обърнете внимание колко е чиста водата. Дъното (зад масата) се вижда като на длан, дори нощем.

 

Удобно и приятно си прекарахме в това чудно градче. Сега е време да продължим нататък. Качихме се отново на височините и поехме на Изток, като не пропуснахме да се сбогуваме от този хълм.

 

Последвалото пътуване бих определили като "Рая на моториста". Пътят е тесен, но ненатоварен. Няма прав участък по-дълъг от 100 м. в продължение на всичките следващи 300 км. Завой след завой и всички от типа в който завиваш, завиваш и завиваш, докато предната гума на мотора започне да застига задната. При това след всеки завой гледката, която се открива е още по-пленителна от всички, които си видял до сега, а се виждат много.

 

Още не си се изправил от единият завой и вече трябва да лягаш в следващия... кеф!!! Подобно беше удоволствието миналата година в участъка от Силифке (Silifke) до Алания (Alanya).

 

Спирахме при всяка възможност да се насладим на чудесата сътворени от природата.

 

След това отново се пуснахме смело по асфалтовата, брюкселска дантела и си пълнихме душите с чист адреналин.

 

До този момент не вярвах, че Черно море може да е толкова чисто и красиво.

 

Селцето Кастамону (Kastamonu), без да блести с нещо, успя да ми направи специално впечатление. Ще намеря начин да го посетя отново и да остана малко повече тук. Интересно, че в името му е запазено Гръцкото звучене, защото след голямата размяна на население от 20-те години на миналия век и изселването на гърците, живеещи по тия места от древността, имената на повечето селища са променени.

 

Пленителен залив.

 

Направо си иска една яхта по средата.

 

И още едно място на което можеш само да стоиш безмълвно вторачен до безкрай.

 

Гледките към необятното море се редуваха с потресаващи пейзажи от планините.

 

Съчетанието на тези две различни, но толкова изразителни красоти нямаше как да не накара сърцата ни да бият учестено, а ние да крещим и подскачаме от кеф. Ако написаното тук се струва странно и неразбираемо за някого, мога само да го съжаля! Ти, човече, явно не си прозрял никогаш едно от най прекрасните чувства на света. Незабавно заминавай към някоя близка планина, изкатери някой връх, огледай се наоколо, събери сили, па изкрещи как се чувстваш. Ха тогаз ще ме разбереш.

 

Въртяхме си с огромна наслада по завоите...

 

... и продължавахме да спираме където ни се прииска.

 

А ни се искаше на много места. МНОГО!!! Във форума, някой се пошегува, че се движим със скоростта на костенурка - 300 км. на ден. Трудно е да обясня, на човек, който предпочита да пътува с висока скорост, нощем, по големите магистрали, защо аз съм тук? Тази снимка е моят отговор. Ясно е, нали!

 

Маслено зелена река се влива кротко в наситено синьото море. Раят вероятно е някъде наоколо.

 

Гледките поразително приличат на прекрасното Егейско крайбрежие.

 

Свърнахме в малко, градче и заседнахме в ресторанта на пристанището. Тук след кратък разговор с персонала и  краен резултат нулево разбиране, Иво заключи: - "Не знаем Турски не можахме да се разберем с тях." А аз обобщих: - "И к'во от т'ва? Те като знаеха Турски разбраха ли се с нас...!?!" Тая простотия стана нещо като мото на пътуването. В интерес на истината никъде не останахме неразбрани и гладни. Щом разговора се въртеше около пътуването, посоката и храната всичко си беше на мястото. Ха някой обаче се опиташе да разбере колко дълбоко сме вникнали в богатата душевност на турската поезия... хм, Causa Perduta!

 

Още откакто излязохме от Истанбул ми правеше впечатление особената религиозна строгост на битието. Всички жени бяха забулени и си гледаха съсредоточено върховете на обувките, в повечето села, дори най-забутаните, имаше поне две джамии, песните на ходжите се разнасяха силно и надалеч всички необходими пъти на ден и стряскаха бедните, чуждоземни мотористи, бира не се продаваше в ни един магазин, а в късният следобед мъжете се тълпяха по кафенетата и шмъркаха "само и единствено" чай. Тук ситуацията беше абсолютно същата. Погледа ми обаче се спря на ей този склад, претъпкан до тавана с каси Efes Pilsen. Щом има каси в промишлени количества, значи има и бира, щом има бира... Интересно кой ли им пие всичката тази бира на "хрисимите правоверни", като ние сме единствените туристи по тия места за последните 3 месеца... Интересно! Интереснооо... ;-D

 

Страхотното преживяване е този Маршрут. Неповторима емоция.

 

Капка в морето.

 

Разбира се не може всичко да е идеално. На доста места пътят беше в ремонт. На всеки 50 км. имаше по 2-4 км. такъв участък. Неприятното е, че ремонтите не са сигнализирани и с висока скорост, след поредния завой, влиташ на пясъка. За щастие нямаше инциденти.

 

Хубаво е турското Черноморие. Уникално хубаво! Не може да не направи впечатление липсата на батални строителни изстъпления. Никъде нямаше нещо, което дори да наподобява мегаломанските, хотелски комплекси от Слънчев Бряг-ски или Анталия-нски тип. Прекрасна природа в чистият и вид.

 

Пей сърце... I believe I can fly...

 

На петдесетина километра преди Синоп спряхме да починем в малко градче. На центъра имаше умален макет на къща от 19 век.

 

Както повеляват отколешните традиции паркирахме на сами площада.

 

Хапнахме вкусна баклава. Сладкарката и дъщеря и ни гледаха с интерес и ни се усмихваха. Явно се радваха на щурите ни глави. Осъзнах, че това са първите жени, които си позволяват да ни загледат, камо ли да ни се засмеят, откак сме минали границата. Усещаше се, че тук нравите се отпускат. Странен факт е, че колкото повече се отдалечаваме от уж най-европеизираните райони, толкова по разкрепостени ставаха хората. Явно на фундаменталистките емисари им идва далечко и не могат да шетат толкова строго насам.

 

След малкото градче с вкусна баклава пътят се отдалечи от морето и навлезе навътре в сушата.

 

За щастие природата и тук се грижеше да не скучаем.

 

Още от миналата годна се впечатлявам от изящните мозайки, украсяващи фасадите на много от сградите. Това е една от не много пищните, но само с тази снимка разполагам. Има истински произведения на изкуството. Колко ли време отнема на майстора да я украси цялата?

 

Добре дошли в Синоп (Sinop), родното място на великия философ Диоген. Той е роден тук 412 години преди новата ера. Известен е като основоположник на екзистенциализма - начин на живот тотално дистанциран от материалното и отдаден на най-основните, но и най-силни радости: да дишаш, да се храниш, да съзерцаваш, да се препичаш на слънце. Аскетизма на Диоген бил толкова силен, че той нямал абсолютно никакво имущество и прекарал живота си в бъчва. Разказват се няколко истории за него. Например как посред бял ден, със запален фенер, обикалял пазара и на въпросите какво прави отговарял: "- Търся честен човек”. Той е първият, обявил се за гражданин на света.

 

Кривнахме от главният път с идеята да намерим място на морския бряг, където да разпънем палатките

 

Подкарахме към морето.

 

Повъртяхме по черните пътища...

 

... и още щом видях пясък, побързах да се метна. Хахаха, последните два пъти, когато ми се е случвало да стъпя на плаж, не съм пропускал да го направя, не по собствено желание, разбира се. Просто все така се получава. Да се чуди човек защо съм си купил мотор от тип Париж-Дакар.

 

Нямаше последствия. Успях да стигна до мястото на лагера - широк плаж до устието на река.

 

Наоколо имаше много боклуци, показващи че мястото по принцип е оживено, но днес нямаше живо пиле. Посрещна ни само една водна змия.

 

Подредихме се добре, обляхме се обилно с репилент против комари и се наслаждавахме на залеза.

 

Събрахме дърва, запалихме огън и изпекохме пилешки пържоли. Гарнирахме емоционалният разговор, за днешният прекрасен ден, с биричка. Какво повече да желаеш от съдбата.

 

На следващият ден си организирахме разходка в центъра на Синоп.

 

Района около пристанището е много приятен.

 

Седнахме да пийнем сутрешно чайче на един от крайбрежните ресторанти. Натоварен KTM с унгарска регистрация се зададе по пешеходната алея. Помахахме му, но той от къде да знае, че тия мустакати и брадати абита са мотористи и има смисъл да спре при тях. Прелетя без дори да ни погледне.

 

За първи път виждам на живо тежководолазен костюм.

 

Близо до кея е този уникален магазин за корабни макети. Има повече от 200 екземпляра и е разположен на два етажа.

 

Основна забележителност на Синоп са крепостните стени.

 

Разбира се не можехме да пропуснем да ги разгледаме, но първо да се запознаем с историята.

 

Стените са високи 30 метра, дебели 3 метра и на повече от 4000 години. Впечатляващо!

 

Да видим!

 

Даааа, наистина впечатляващо.

 

Гледката на запад, към кацналия на хълма град.

 

И пристанището, което вече разгледахме, на изток.

 

На последният етаж е обособено заведение.

 

С български тонколони - Dinakord.

 

Разходихме се до всички възможни ъгълчета и се насладихме на всички гледки.

 

Накрая, разбира се, отново се нагласихме да пием чай. Вече бяхме започнали да се пристрастяваме. Всъщност не самият чай е токова страхотен, а ориенталското спокойствие и безметежие, което те обзема докато се отдаваш на този ритуал. Точно заради него се възползвахме от абсолютно всяка възможност.

 

Сърбаш си питието, отпускаш душата, забравяш всички "спешни" планове и зяпаш разсеяно в нематериалното. Relax  baby!!!

   За да добиете представа за какво говоря ще ви разкажа следната случка от преди няколко дни. В едно от малките крайбрежни пристанища се заговорих с младеж, който се излежаваше на пейка пред чакалнята и пиеше чай. Оказа се, че пътува за някакъв близък град. Попитах го:

   - С какъв превоз?

   - Как с какъв? С denizli taxi (морско такси).

   - Ааа, ясно, а от кога чакаш?

   - От вчера.

   -  А таксито кога ще дойде?

   - Знам ли... днес... утре... вдруги ден... 

Тоя разговор направо ме разби! Огледах младежа. Беше облечен с ризка, дънки и сандали. Нямаше никакъв багаж, никаква връхна дреха, тоалетни принадлежности или каквото и да било друго. Вече цяло денонощие чакаше тук, без дори да има представа колко още има да виси и въпреки това изглеждаше изключително спокоен, и безкрайно щастлив. Пиеше си чайчето с физиономия, като че в момента това е най-важното събитие на целия континент, планета, галактика... Доволен от живота започна да ми обяснява колко приятно се пътува по море, колко плавно клати лодката и колко е прохладно. Не като на сушата. Не и като при мен на мотора, да ме друса и да ми е жега. Хахаха! Ситуацията започна да ми прилича на онази, когато Том Сойер зарибява децата какво върховно удоволствие е да боядисаш оградата. Забавно, но все пак изключително нестандартно. Нямам думи. Още не мога да се начудя на ситуацията. Обяснявам си я донякъде с прословутото гостоприемство на турците. Никъде няма да те оставят гладен и жаден. Един чай ще те почерпи някой, друг ще ти даде храна, трети ще те приюти на топло. Уж си малко в страни  от цивилизацията(поне според представите на повечето хора, които познавам), а нямаш нужда от всички тия подготовки без които не можеш да оцелееш в самата цивилизация. Хм! Възникнаха ли вече у вас въпроси на които отговор липсва?

 

Сутрешната картинка нямаше да е пълна без преглед на печата.

 

Пътя между Синоп и Самсун (Samsun) е широк, прав и минава непосредствено покрай морето.

 

Имаше няколко участъка със завои, но като цяло нищо общо с вчера.

 

За щастие хубави гледки не липсват,...

 

... а морето е пак така прекрасно синьо.

 

Защо толкова ми харесва да пътувам в Турция, ме питат почти всички. Причините са много, но една от тях е, че никъде, ама никъде не виждаш нацупени хора. Всъщност точно обратното. Няма начин да не усетиш положителният заряд. Радват ти се, насочват те да спреш винаги на централното място и още преди да си свалиш каската, мохабета започва. Не можеш да останеш настрани. Все някой ще те подхване и хайде, от къде, за къде, колко гори моторетката, колко дни сме тук, хубава ли е Турция и т.н. И понеже почивките на бензиностанциите бяха добра възможност да заредя батерията на фотоапарата, навсякъде съдействаха с желание. Много гостоприемен народ!

 

Бяхме решили да се снимаме пред табелата на Самсун. Карахме бързичко, но се оглеждахме. Започнаха да се появяват селца, малки градчета, които да стават все по-големи, да се сливат и накрая се озовахме в добре подреден, чист и модерен град, с отлична инфраструктура и много, много паркове - Самсун. Е, нямаше табела, но за сметка на това имаше всичко необходимо да предизвика нашето възхищение.

 

След Самсун започна особено добър, по всички стандарти път. Изкачихме се в планината и преминахме серия тунели. Един от тях заслужава особено внимание. Не погледнах табелата с дължината, монтирана  на входа му и бях много изненадан когато карах, и карах, и карах през него, а той не свършваше. По предварителна информация най-дългият тунел в Турция трябваше да е 1,5 км., а тук вече 3км. не достигахме изхода. Оказа се, е цялата дължина е 3,7 км. Абе преминавал съм по-дълъг тунел, но този беше интригуващо преживяване, може би защото не го очаквахме.

 

В тази част на страната няма къмпинги. Питахме на една бензиностанция къде може да разпънем палатки и разгорещено ни заобясняваха за този плаж. Беше на няколко километра след Орду (Ordu). Тук имаше палатки, но безлюдни. Или хората идваха насам само за уикенда, или сезона още не беше започнал.

 

Чудехме се дали да се устроим тук или да продължим още малко, когато абитата от близкия ресторант ни наобиколиха. Разпитахме какво, що. За нощувка на плажа нямаше такса. Договорихме се да ползваме тоалетните и водата на ресторанта, а в замяна да вечеряме при тях. Чудесно! За по-добра "сделка" от тази не сме и мечтали. Така или иначе някъде трябваше да вечеряме.

 

Природата е сътворила нещо чудесно на това място.

 

Гъста, наситено зелена растителност покриваше стръмните, почти отвесни, хълмове, непосредствено зад плажа.

 

Уж решихме да се разпъваме, а не започвахме. Дълго стояхме, чешехме езиците и се наслаждавахме на природната хармония, съчетала планина и море в едно.

 

Накрая се установихме. Изтегнах се на надуваемият дюшек, пред палатката, пуснах си музика от телефона, извадих останалата от вчера бира и се изтегнах събирайки енергия от космоса... Лежах така повече от два часа... Нирвана!

 

Вече отпочинали можахме да обърнем внимание на звездата на местността - малко, пухкаво зайче.

 

Малко зайче, добре, пухкаво, добре, но такъв разбойник отдавна не бяхме виждали. Този ЗВЯР искрено се забавляваше да прави на маймуни всички хора наоколо. Вреше се непрекъснато в краката ни но в момента в който се опитахме да го помилваме, бягаше като ракета. Подиграва се с нас, по този начин, доста време. Момчетата от ресторанта решиха да ни покажат колко са сръчни. Заклещиха го в дворчето пред този фургон и аха да го хванат... Аха ама не! Разбойника се измъкна през оградата.

 

Пробвахме всякакви тактики. Дори да го изненадаме с мрежата за багаж. ТЦ! Не става. А оня хулиган нарочно започна да се вре все под моя мотор. Ех, гиди дявол.

 

Накрая му намерихме цаката. Започнах да се правя, че въобще не го виждам. Тази липса на внимание направо го влуди. Взе да се вре все по нахално в краката ми. Продължавах да се правя на ударен. Това зайците са по-големи нарциси и от котките ще знаете. С поведението си толкова накърних самолюбието му, че забрави всякаква предпазливост. И тогава...  Хоп! Гепих за ушите. Натрихме му заешкият нос на пакостника. За радост на markovivo, който също достатъчно му беше набрал. Ей, много се смяхме с този малък хубавец.

 

Прекрасен залез на прекрасно място.

 

Изкъпахме се в топлото море, с души щастливи от живота и заседнахме да ощастливим и телата. Весел и дружелюбен персонал, прохладен ветрец и ромон на морски вълни... Хубаво е да си Цар!!!

 

Сутринта беше облачна и мътна. Това обаче не беше проблем, а напротив. Успяхме да поспим до късно. Направихме още един плаж, отпочинахме и постегнахме каквото имаше по моторите.

 

Пътят до Трабзон (Trabzon) е хубав, но скучен. Все пак да пътуваш покрай морето винаги е някак по-така.  Увековечихме присъствието си тук. Вече сме изминали 85% от турското черноморие. Утре предстои да навлезем в сушата.

 

В Трабзон има църква със същото име като в Истанбул - Света София.

 

За сметка на това джамии са накацали по всяко възможно място на околните хълмове. Така е по цялото крайбрежие, чак до границата. Едва ли на някой са му притрябвали толкова много храмове и всичките горе на баира, та да катери всеки път по козите пътеки. За сметка на това очевидна е идеологическата страна на въпроса. Трабзон е основан от гърците, след това е бил владение на Русия, Грузия и дори независимо Трабзонско царство с прогрозински афинитет, като през цялото време е бил религиозен център на православието. Дори сега града е "неприятно" близо до границата с православна Грузия. Целта на всички тия сгради очевидно е да заявят категорично, че сега друг Господ и най-вече господар се разпореждат по тия земи. За пореден път ще кажа: Залъгалките за масите са едни и същи, само идеологиите се различават.

 

В момента в който подминахме Трабзон, цивилизацията свърши. Къщите станаха малки и прашни, магазините схлупени, жените надлежно забулени отново си гледаха върховете на обувките. За туризъм дори не бяха чували. Навсякъде ни гледаха опулено и странно. Пътя пък беше пълна противоположност - прекрасен.

 

Лошото на всичко това е, че няма къде да се пренощуваме. Питахме няколко пъти безрезултатно за къмпинг. Хората, с които говорихме, неразбиращо клатеха глави. Дори не можаха да проумеят идеята за спане на палатки. За щастие ВладиЧа мярна ей тази шатра, малко след Аракли (Arakli). Отбихме да проверим какъв е случая.

 

Оказа се симпатичен, чист и подреден ресторант на открито. Приложихме тактиката от вчера и "спазарихме" нощувка на поляната, срещу вечеря в ресторанта. Паркирахме на сянка.

 

Мястото беше много хубаво, чисто и прохладно.

 

Морето беше на 20 метра. Имаше малък пясъчен плаж. Въобще близо до идеално.

 

Имаше само едно нещо, което ме притесняваше. Младежа нарисуван на тоалетните изглеждаше прекалено, хм... "со лице маж, со дупе жена" хихихи Наблюденията ми бързо преминаха в опасения, когато един от домакините, отличаващ се с меки китки и благ поглед, започна да любезничи с нас повече от необходимото. Предложи ни чай и седна да си поговорим. До тук добре, ама нещо взе много да разпитва женени ли сме, защо пътуваме трима мъже и т.н. Споглеждахме се и се подсмихвахме под мустак. Опитвахме се да отклоним темата, но човека не се отказваше. Започна да хвали Ивчо какъв е хубавец... Абе то хубавец, хубавец нашето момче, ама по анадолски русалки не си пада. Обяснихме му категорично, че си имаме работа само с жени, ама онова магаре не ще да се усети. Като реши че сме си станали достатъчно близки започна направо с директните оферти. Бре и кофти ситуация!!! Хем ти идва да му плеснеш един, хем вече сме разпънали лагера, а не се и знае как ще се оправяме с Джандармата(Jandarma - Жандармерия). Решихме да се разкараме спешно от периметъра на неговата компания. Теглихме му няколко сърдити майни на български и се изнесохме намръщени, да стане ясно, че ако се пробва пак ще яде дървото. Ивчо и ВладиЧ отидоха на плаж, а аз да измия мотора на автомивка.

 

На мивката ме чакаше компания ухилени абита. Естествено пиеха чай. Нямаше как да си развалят рахата заради един клиент, па бил той и моторист. Много по-лесно беше да ме нагласят на масата... аз пък няма да им кърша хатъра... та като се почнаха едни разговорки... Чудо! Оправихме цялата световна политика, народопсихология, че и футбол на това отгоре. Дълбоки познавачи се оказаха тия мивкаджии. А на себе си още се чудя откъде извадих  умения да водя подобни, дълбоки разговори на Турски. Хубави хора!

 

Дядото някога карал BMW. Изхързулил се с него с около 200 км. Потрошил моторетката и себе си доста. Имаше белези по лицето от тогава. Не бил карал мотор 20 години, а все към него гледаше. Предложих му да се качи да го снимам. Уж не искаше, ама очите му светеха. Усетих че го правеше от гордост и за "да не се изложим пред чужденците". Желанието не му даваше мира. Накрая не издържа на изкушението. Метна се отгоре като младо яре. Направо засия от кеф. Моторджийската кръв вода не става!

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

ТУК за много подробна карта без очертан маршрут >

 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2009-08-02 14:59:28
От: go6o
Email, ICQ или Skype: geofkg
The next destination, най-вероятно ... Турция е достатъчно голяма, за да може човек да се връща пак и пак. Браво за пътуването и пътеписа!


2009-08-02 17:28:47
От: Пламен
Пирфектно, само подземните градове не трябваше да пропускате. И "G"-тата в турския не се четат: Доу- или Дохубаязит, Dag e Даа... И когато няма точка на "i"-то е "ъ": Тавшанлъ. Шапка ви свалям за пътеписите, ние сме мърда милет :)


2009-08-02 18:07:00
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Аааааа, подземните градове не сме ги пропуснали. Посетихме ги миналата година. Виж горе в дясно линка към "Мото Турция 2008". Сега престоя в Кападокия беше просто почивка. Е, то не може да не мръднеш тук, там на такова място. За лингвистичните съвети Благодаря! Усещах аз, че нещо не е точно така, ама като няма кой да ти светне лампичката... Ще идем пак за да се поправим :-)


2009-08-02 18:41:05
От: viki terzieva
Email, ICQ или Skype: viki_pet@mail.bg
Не знам какво да кажа... остави ме без думи!!! И аз обичам Турция, ама на теб душата ти е писала този пътепис и той просто излъчва любов... Радвам се за твоето Пътешествие из многоликата Турция и през сърцето ти. Седнах да прочета уж само първата част и не мръднах до края. Пожелавам ти още много, много пътешествия в Турция, разбира се, егоистично, за да мога после да ги чета : ). Ама занапред да ги правиш с Дилянка : )


2009-08-02 19:06:09
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Мерси Вики, да ви се връща тъпкано с пътешествията, а с пътеписите и ти се справяш отлично! Точно чета какви ств ги дробили из Албания и Черна Гора. Браво!


2009-08-03 12:26:20
От: Тишо
Евала, ашколсун, аферим, машалла! :) Друго не знам какво да кажа... Понеже съм на работа и реших, че няма да чета сега пътеписа, а само ще го прехвърля на бързо, но... изобщо не усетих как се зачетох... Още от пътеписа за обиколката на Гърция ти станах върл фен. С всяко следващо пътешествие все повече ме караш да се замисля за категория А... ;) Само едно не мога да разбера - защо всяка година сменяш компанията?


2009-08-03 18:01:50
От: nextvasko
Възхитен съм, благодаря за хубавия пътепис. Поздрави!


2009-08-11 10:04:10
От: Илиан
Email, ICQ или Skype: 176258234
Здравей, нямах представа, че е толкова красиво турското черноморие! Прочетох разказа на един дъх! Много интересно е разказан и даже имам любим израз "Най-накрая излязохме от 16 милионната центрофуга." Хвала и Чао с пожелания за още много интересни пътешествия!


2009-08-11 16:10:28
От: Avito
Email, ICQ или Skype: avito77@mail.bg
Здравей Смехурко, Преди време случайно попаднах на твоето пътешествие из България и оттогава с нетърпение очаквам всеки твой разказ. Невероятно удоволствие е да те чете човек. Успех! Благодаря от сърце!


2009-08-12 01:47:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Благодаря на всички! Радвам се, че ви харесва. Остава само и вие да стягате бохчите и да поемате на път. Нито е толкова далеч, нито е толкова страшно. Даже напротив. Чакат ви страхотни гледки.


2012-02-04 16:47:36
От: Слона
Email, ICQ или Skype: lary1974
Господа, свалям ви каска!Май повечето от нас само кроят планове,докато живота си изтича през пъстите ни.


2009-08-25 13:02:05
От: Снежана
Email, ICQ или Skype: s.kokalinska-sneji@dir.bg
Била съм само в Кушадасъ и наоколо/не заради друго, а от финансова скромност/. Благодарение на теб и Дидка вече две поредни години и аз, макар и виртуално, пропътувах Турция. Благодаря ти ИЛАРИОНЧО ! Наистина си страхотен.


2009-08-26 01:03:34
От: niki zh9r
Евалла ти давам!


2009-08-28 17:23:34
От: Иво Марков
Email, ICQ или Skype: markovivo@markovivo.com
Хайде да се изложим тука. Всичко са снимки на фототапети, в Турция не си стъпвал, освен в сънищата си. Онова с оня похотливия тип също е конпсирация. Това че в момента най-вероятно отново си на път също е инсинуация! :D :D :D За по-чувствителните - шегувам се! :) Сега по същество. Предполагам е хубав разказа, но аз не го чета за да не си повлиая на моя, но иначе съдейки по предишните пътеписи трябва да е хубав. Т.е. браво, за предполагамо хубавият разказ и дано издържа да не го прочета, преди да стане моя. :) Поздрави, Иво П.С. Планирам моя да стане зимата, когато пътешествениците са изтерзани от стоене на място и тогава ще бъда, като "топъл слънчев лъч, в сивото зимно небе". ;)


2009-09-18 16:54:00
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Ейййй, markovivo, разкри ме :-) Ако знаеш колко зора преживях докато изръшкм цял Кюрдистан в "гугъл ърт" за да набавя материала за фототапетите... в къщи всички стени са облепени в пейзажи от далечни страни, пода е отрупан с изрезки от апликационни блокчета... три дена мазах мотора с кал за да прилича, като да съм ходил там... две седмици се крих от комшиите в тоалетната и не смеех да пусна ни ламБата ни водата, та да ме не усети някой.... не стига това, ами и теб, че и ВладиЧ си играх да изтипосам, за по-реалистично... и след всичките тия терзания к'во? Издаде ме тук пред хората. Изложи ме пред чужденците... Срам!!! В огледалото не мога да се погледна вече... хахаха :-Р Е, все пак благодаря за адмирациите. Разбира се разрешавам, като го прочетеш пътеписа зимъска и като не ти хареса да го оплюеш също така подобаващо :-) А, че пътувах докато си ме коладил тук е вярно. Пообиколихме насам-натам по Адриатиката... и не само. Струваше си! Скоро ще има нов пътепис... Е, скоро, скоро, колко да е скоро... когато стане. До тогава гледайте тия красоти, че са големи! Аферим на майката природа!!!


2009-10-02 15:41:18
От: минаващ
Email, ICQ или Skype: alper.myumyun@gmail.com
Всичко е прекрасно, но едно немога да разбера. Защо наричаш юго-източна турция Кюрдистан? Това, че там живеят кюрди, кюрдистан ли я прави? Тогава юго-източна българия трябва да е Турция. След такива подготовки и обиколки из Турция (2 пъти) някак си не ми се струва, че го правиш без да искаш. Моля те да се коригираш.


2009-10-04 20:41:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей, минаващ. Радвам се, че пътеписа ти харесва. На въпроса: Използвам името "Кюрдистан" по смисъла на значението му, обяснено в най-голямата енциклопедия в света - Уикипедия. "Кюрдистан е страната (земите), исторически населявана от кюрдите. Намира се в Югозпадна Азия. Названието Кюрдистан няма държавно-политически, а само етно-географски смисъл." Повече по темата - в самата статия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Кюрдистан. При всички случаи целта на този сайт е да сподели прекрасните чувства и вълнения съпътстващи чудесното приключение - мотопътешествие и НИКАКВИ ДРУГИ! Поздрави!


2009-12-14 22:24:58
От: Violina
Email, ICQ или Skype: violinalang
BISMILLAHIRAHMANIRAHIM Bismillah al rahman al rahim ( arabic ) http://wahiduddin.net/words/bismillah.htm Blagodaria za hubavite putepisi !


2010-06-04 10:13:11
От: Боби
Email, ICQ или Skype: kicker@abv.bg
Без думи !!!


2010-06-20 20:09:05
От: Анадолка
Email, ICQ или Skype: hrist1234
Такъв прекрасен пътепис! А за снимките нямам думи! Много, много хубави! Имах чувство, че съм с вас на пътуването. Преди време ходих на най-стандартна екскурзия в Истанбул и бях безкрайно очарована. Още си я спомням. А когато мръднеш встрани от стндартните маршрути е безкрайно по-готино. Благодаря ви за хубавото пътуване с Вас! До следващата ви разходка!


2010-06-28 22:27:10
От: diana
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Чета и препрочитам за кой ли път, страхотни снимки и преживявания, пожелавам ви още интересни дестинации. Успех


2010-07-09 01:19:22
От: pilatus2000
Email, ICQ или Skype: Pilatus2000@abv.bg
Поздрави за хубавия пътепис. Искам да направя само малки разяснения, като например: "Изненадващо, но дори на тази височина живееха хора. Къщите бяха особено мизерни. Няколко каменни стени, няколко ламаринени и покриви от найлон. Колите бяха стари. Хората видимо живееха на ръба на оцеляването." Тези хора живеят там само лятото, по простата причина, че са животновъди. В тези краища има традиция, всяка пролет да се изкарват животните на паша високо горе в планината, и така до настъпването на зимата. След това слизат долу в селата и изкарват зимата в напълно нормални селски къщи. На това в ТР му викат "Yaylaya cikmak" (Яйляйа чъкмак), т.е. извеждане на животните на паша горе в планината. "Повтарям: 30 милиона души!!! Живеят в област наричана Кюрдистан, но това име не е желано да се споменава тук, както и самата дума "кюрд". Кюрдистан се простира на територии на държавите Иран, Ирак, Сирия и Турция. Кюрдите нямат паспорти. Нямат право да пътуват. Нямат право да гласуват. Нямат право да говорят на кюрдски език. Между Турция и Ирак има договор, позволяващ армията на всяка от страните да навлиза в чуждата територия за да противодейства на потенциални "въоръжени разбойници". В момента за реда в Кюрдистан се грижат 50 000 турски военнослужещи." Неудачен пример от интернет, който абсолютно не отговаря на истината. Всичките си гласуват, говорят си кюрдски, без да им се месят, имат си свои медии, ТВ предвания на езика по държавната ТВ, богати бизнесмени, депутати, министри и т.н. Именно в тази област е големия проект ГАП на стойност 32 милиарда Американски Долара (по мащабност може да се сравни само с БАМ) http://en.wikipedia.org/wiki/Southeastern_Anatolia_Project. Просто там нещата стават бавно, причините се знаят. - Не е "Ишак Паша Сарай", а Исхак Паша Сарай (също като Исхак Финци Паша:). Невероятно добре сте описали местността и двореца. Чакам с нетърпение продължението на пътеписите и Ви желая още дълги и увлекателни пътувания по нашата прекрасна планета Земя!


2010-07-12 19:56:33
От: Seva
Email, ICQ или Skype: ken16@abv.bg
Изключително достоверен и увлекателен разказ, благодаря! Имах забележка само за местата, по които Пилатус 2000 вече е писал и което е много точно! А за оная статуя в черноморския град, дето се чудите на кого е и дали е жив човекът: това е млад певец, изгряваща и обещаваща звезда, загинал преди няколко години в злополучна автомобилна катастрофа и градът е неговият роден град. До нови приключения, чийто разкази с удоволствие ще очаквам! Ако обичате, бихте ли дали link за разказа на приятеля ви markovivo?


2010-08-11 21:57:26
От: нико
Email, ICQ или Skype: zlobarcho@mail.bg
Браво на вас, момчета, шапка ви свалям. Особено на човека саздал пътеписа. Чак ви завидях и се зачудих дали да не сменям и аз моята моторетка, та да има с какво да бръмча на далече. С нетарпение ще очаквам нещо ново от вас. Поздрави от Кипър.


2012-02-04 17:17:11
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Багодаря на всички за чудесните отзиви! Особено се радвам на уточненията, свързани с местата които посетихме. Съвсем естествено написаното в пътеписа се базира на видяното и почувстваното от нас, по време на пътешествието. Радвам се, че споделяте допълнителни факти, които да обогатят и дадат пълната картина. Никога, никой не може да знае всичко, но в това е силата и чара на общуването. Хубаво е, че можем да го правим тук. И не забравяйте че е нужен повод, а за да имаме повод най-важно е да се пътува! Адреса на сайта на третият участник e www.markovivo.com За огромно съжаление неговият разказ още не е готов. Добрата новина е, че той не се е отказал, просто изчаква подходящия момент и нужното вдъхновение. Убеден съм, че трабва да го направи. Тогава изключително интересният, социален експеримент ще е пълен. Три пътеписа на трима души преживели заедно едно и също пътешествие, но звучащи толкова различно все едно са три различни пътувания.


2012-05-17 16:00:45
От: паун
Email, ICQ или Skype: paun10@abv.bg
Момчета,почти изживях приключението с вас.Страхотни снимки,невероятни пеизажи.Завиждам ви за пътуването.


2012-08-13 11:12:41
От: Grayfox
Email, ICQ или Skype: grayfox@abv.bg
Страхотен пътепис. Благодаря че сподели това изжижяване. Определено се чувствам все едно са ми подарили нещо ценно. Много би ми се искало на Moto Turkay 2013 с вас да има и един зелен Трансалп стига групата да е съгласна и съдбата да го пожелае.


2012-10-06 13:24:15
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Хахахахах, тя групата е винаги съгласна (също като Марийка от вицовете) :-D Само мераклии да има.


2013-03-11 00:13:20
От: Лидия Монова
Email, ICQ или Skype: lifiamonova@abv.bg
Здравейте момчета! Благодаря ви, че давате шанс на мен да вдишам чист въздух и да се потопя в насладата на хубавото приключение. Много ви се радвам, много зареждащ пътепис и хиляди целувки. Бъдете здрави и не угасяйте огъня във вас.


2014-08-01 09:53:41
От: Милена Дякова
Email, ICQ или Skype: Мilena.Dykova@abv.bg
Искам искрено да Ви благодаря за снимките, които сте направили, за начина, по който сте описали Вашите приключения. Щастлива съм, че станах съпричастна на пътешествието Ви и искрено Ви завиждам, че сте успели ! Успех!


2015-02-08 17:30:15
От: ORHAN
Email, ICQ или Skype: ackurt76@abv.bg
Браво! Номер-1- сте!

 

 

Черно море  Кюрдистан  Диарбекир


Moto

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >

 
 


 
   

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561