МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

Moto Turkey 2009

"Из дебрите на Диарбекир"  5'800 км.

 

 

 

Кюрдистан

 

Черно море  Кюрдистан  Диарбекир

 

Нямахме повече проблеми с домакина-ухажор. Беше схванал ситуацията. Преспахме спокойно и рано на другата сутрин поехме на път. Днес, след повече от 1300 км., щяхме да напуснем прекрасното, турско Черноморие и да навлезем навътре в страната.

 

ВладиЧ пое по "царския път" през Трабзон и манастира Сумела (Sumela), а ние с markovivo се лишихме от удоволствието да посетим това прекрасно място за сметка на разбитият, но екзотичен, виещ се високо в планините път през Оф(Of).

 

Влагата тук е безподобна. Едва се диша. В Черно море преобладават Северни и Североизточни ветрове. Те изтласкват водните пари от морето крайбрежието, където пък я посрещат планини високи до 4000 м. В резултат по стръмните им, северни склонове вода има обилно във всичките и състояния - влага, мъгла, дъжд, а по високото и лед.

 

Буйни реки търкалят огромни камъни.

 

Бита е меко казано скромен.

 

Но пък за сметка на това всичко наоколо е зелено, та зелено. Бяхме чели други пътешественици да оприличават тези планини на Алпите. Определено има прилика.

 

Катерихме бързо.

 

След 1000 м. захладня осезателно.

 

Започнахме да навлизаме в облаците.

 

Ландшафта се промени.

 

Появи се сняг, а мъглата ни погълна плътно. Настана истинска драма. Едва се виждаше на три метра пред мотора, беше особено студено, пътя виеше в остри серпентини, на места беше кален макадам, пропастите започваха току от ръба на тясната ивица асфалт, на всичко отгоре имаше насрещно движение. Очаквахме промяна в поведението на мотоциклетите, заради преобогатената, от разредения въздуха, горивна смес, но тъй както пълзяхме съвсем бавно и се взирахме нечовешки за да не излетим някъде, не усетихме нищо.

 

На метри от предела започна да се прояснява.

 

Алелуя! Намираме се, заедно с мотоциклетите, на близо 2 километра и 700 метра над морето (2 684 м). За сравнение връх Мусала е 2 925 м.

 

Браво markovivo!

 

Браво и на мен. Доста се поозорих в тази непрогледна мътилка.

 

 

Минахме най-високата точка на прохода и мъглата осезаемо започна да се отдръпва.

 

По околните била имаше сняг.

 

Пейзажа беше много красив, но някак извънземен.

 

Изненадващо, но дори на тази височина живееха хора. Къщите бяха особено мизерни. Няколко каменни стени, няколко ламаринени и покриви от найлон. Колите бяха стари. Хората видимо живееха на ръба на оцеляването.

 

Поминъка явно са стадата.

 

Напред и нагоре! Да покорим върха!

 

Всичко наоколо беше по-различно от това, с което са свикнали очите ни. Ландшафта беше особен, небето по-близо, тучна трева растеше покрай големите камъни, цветовете бяха по-ярки. С две думи друг свят.

 

Пътят се виеше между хълмовете все надолу и надолу.

 

Спускахме с изгасени двигатели в продължение на цели 40 минути.

 

Околовръст се откриваха спиращи дъха гледки...

 

... тучни ливади... 

 

...зелени пасища...

 

... речни долини...

 

... и още планински вериги.

 

Разбира се, на всяко заслужаващо си място, дълго съзерцавахме величието на природата.

 

Спуснахме първата и най-висока планинска верига. Точно си мислихме, че това е всичко, когато започнахме да катерим нова.

 

Изкачихме общо три планини и съответно преминахме три високопланински прохода с височини близки до 3000 м.

 

В момента в който стъпихме на Кюрдското плато черни облаци се струпаха на пътя ни и не вещаеха нищо добро.

 

Последната снимка преди да ни подхване сериозният дъжд, наш верен спътник през следващите четири дни.

 

Кюрдистан - дива страна, населена с диви хора. Необятна и безкрайно красива!

 

Входа на град Ерзорум - последната крепост на цивилизацията. Преминеш ли го, навлязъл си в истинският Кюрдистан. Този град е границата между цивилизованата и "дивата" Турция. Около него има повече от 15 поделения. Толкова войска на едно място не бях виждал преди.

 

Градът е чист, но не прави впечатление с нещо специално.

 

Паркирахме моторите на голям и много хубав комплекс с бензиностанция и  ресторант. Тук трябваше да изчакаме ВладиЧ, който пътуваше по официалният път, през Трабзон.

 

С огромно удоволствие се нахвърлихме върху благата предложени ни от любезните домакини. За огромният ни апетит силно спомогна студа, който набрахме в планините. Странно беше, че дори тук, в Ерзорум не беше никак по-топло. Леден вятър брулеше безмилостно, а въздуха беше изключително влажен и студен.

 

Случайно погледнахме GPS-a и изумени открихме обяснението. Намирахме се на 2000 м надморска височина, толкова на колкото е високопланинската база Белмекен. Е, ако тук не е нормално да е студено, къде.

 

ВладиЧ пристигна поживо поздраво. Разказа ни и ни показа на снимки невижданата красота на манастира Сумела.

 

Мястото определено заслужава внимание и трябва да бъде посетено.

 

Събрана отново, групата продължи към Агръ (Agri). Градът носещ името на едноименната планина Арарат (на турски Агръ Дагъ - Agri Dagi).

 

Продължаваше да вали... но пък каква красота!!!

 

Не! Не може да е толкова хубаво!

 

Облят със светлина старият мост изглежда чудно.

 

Десетина километра преди Агръ (Agri) ни пресрещнаха много, ама много гъсти облаци. Ако до сега ни валеше солидно, то това пред нас беше истински Армагедон. Земята и небето се бяха слели в непрогледна тъмнина, светкавици плющяха на всеки 5 секунди. Нямаше смисъл да дърпаме дявола за опашката, още повече, че в това равно поле ние бяхме най-високото нещо - магнит за мълнии. Отбихме в една бензиностанция и решихме да изчакаме халите да отминат.

 

Разбира се и тук абитата не ни пропуснаха. Конушмака се развихри с пълна сила. И без това друга работа нямахме. Жалко, че нямаше чай. Толкова е забито, че рядко спират хора, т.е. нямало смисъл да държат чайника пълен.

 

Добре дошли в Агръ.

 

Кварталите на градчето бяха наводнени. Хората избутваха водата, разнасяйки скромната си покъщнина насам натам. Всичко беше плувнало във вода. Халите наистина бяха повилнели добре. За щастие пътят е насипан доста високо. 

 

Картинката в центъра не беше много по-добра. Канализация беше започнала да връща и по пътя плуваха какви ли не "хубости". Мокри до кости господа тичаха хаотично и крещяха. Коли и камиони се опитваха да заобиколят дълбоките гьолове, дори с цената да ни прегазят. Лудница! (Снимката, разбира се, са от следващата сутрин, когато ситуацията се беше поуталожила)

 

Абитата бяха дружелюбни, но всичко изглеждаше странно и различно. Самите погледи на хората бяха такива, че нямаше начин да не възкликна: "Ако до сега навсякъде гледаха нас като извънземни, сега ние гледаме всички като извънземни."

 

Намерихме хотел. Любезните домакини приютиха на сухо не само нас, а и моторите.

 

Стаята не блестеше с лукс, банята, обща на етажа, но беше приятно топло, сухо и имаше достатъчно гореща вода. Какво повече може да мечтае мократа моторджийска душа. Дори при тези екзестенциални условия бяхме безкрайно щастливи.

 

Към 10 часа на следващият ден дъждът спря. Въпреки, че всеки момент щеше да започне отново, трябваше да продължим към планината Арарат (Agri Dagi). Изкарахме машините от импровизираният гараж под погледите и повикванията на тълпа зяпачи.

 

Пътят беше широк, но целият в ремонти. Започна да ни писва от толкова ремонти! За щастие природата  наоколо е отново повод за радост.

 

Карахме смело. Навсякъде беше подгизнало. Преваляваше и сега.

 

Гъстите облаци представляваха интригуваща картинка и интересна цел за нашите фотоапарати, но се притеснявахме, че в тях ще се скрие планината Арарат и няма да можем да я видим.

 

Град Догубаязид (Dogubayazit) най-източният град в Турция. Границите с Армения и Иран са само на няколко километра от нас. Чувствахме се като на край света. За съжаление опасенията ни се сбъднаха. Зад табелата е прословутата планина, която е една от основните цели на нашето пътуване.

 

Разочарованието разбира се е голямо, но пък защо да не се насладим на успешното достигане на  това отдалеченото на хиляди километри от България място.

 

Решихме да не се предаваме с лека ръка и да чакаме каменният гигант да надникне от облаците за да ни види. Ами така де, били сме толкова път заради него.

 

Заседнахме на бензиностанция с гледка към забулената планината. Пийвахме чай и чакахме. Първоначалният план беше да свърнем по черните пътища и да се покачим с моторите по планината, до там, до където ни стигнат силите. Момента с черните пътища се налагаше, тъй като армията охранява асфалтовите и не пуска никого. В тази кал обаче, след цяло денонощие дъжд,  идеята беше нереализуема и абсурдна. Дори не отворихме дума за това.

 

Малко по малко планината започна да изплува от облачния океан, по същия начин, по който се е показала от водните бездни на потопа, за да приюти Ноевия ковчег. Ето го него - Връх Арарат - 5 137 м.

 

Урррааааа! Щастието ни се усмихна. Върха се показа за по-малко от 5 минути, но на нас ни бе напълно достатъчно. Със сигурност любопитството, на планината да види тия, що са били всичкия път заради нея, беше поне толкова силно, колкото и нашето. Какви късметлии сме все пак!

 

Точно развълнувани споделяхме впечатленията си, когато покрай бензиностанцията прелетя натоварено BMW с двама пасажери. Скокнахме на крака и подвикнахме, но подминаха без да ни видят. Ех, язък! Не можахме да си поговорим с колегите. За радост не беше така. Нас не видели, но в последния момент забелязали моторите ни. Върнаха се с огромни усмивки.

 

Оказаха се симпатяги, англичани, запътили се за Индия, през Турция, Иран и Пакистан. Поговорихме си на дълго и широко. Момата пропътувала същият маршрут, в обратна посока, с индийски мотоциклет Royal Enfield, пред няколко години. Чудих им се на екипировката. тръгнали за другия край на света, а карат по дънчици и къси якета. Не бяха облекли дори дъждобрани. Да живее ентусиазма!

 

Пожелахме им на добър път и ги изпратихме с овации.

 

Точно тръгнаха англичаните и покрай нас мина велосипедист. Помахахме и на него, но той само ни изгледа и продължи. Няколко пъти срещахме колоездачи - пътешественици. Никой от тях не отвърна на поздрава ни. След толкова еднотипни модели поведение не може да не се замисля защо таят неприязън към мотористите. Странно! Нямам обяснение. Все пак сме колеги на пътя, имаме сходни гледни точки за света и ни брули един и същи дъжд. Въпреки горното, лично аз никога няма да се поколебая, да спра и да помогна на закъсал колоездач(дано никога не им се налага!). За тяхната гледна точка имат думата те.

 

Догубаязит, типичен град от изтока. Типична лудница. Всички улици са претрупано пазарище. Стоки, с всевъзможен произход се веят и висят над главите на минувачите. Хора бутат колички, бусове,  автомобили и пешеходци налитат по пътя в неистов хаос и всички крещят и свирят с клаксоните, кой колкото може по-силно. Физиономиите са тъмни, с огромни мустаци, а в погледите светят искри. Преминаването през този уж малък град си беше истинско приключение.

 

А трябваше да преминем, за да се насладим на нещо прекрасно. Наблизо се намира Ишак Паша Сарай (Ishak Pasa Saray) - една от най-красивите забележителности в Турция. Още подстъпите към него даваха заявка за нещо изключително. Всъщност дори самото име е интригуващо: Ишак Паша Сарай - звучи като изплющяване на камшик.

 

Кацнал е на орлова скала, високо над долината.

 

Стръмен път ни доведе до крепостта от червен гранит.

 

Паркирахме на фона на прекрасна гледка.

 

Долината. Красота!

 

Близо до двореца има малка джамия...

 

... и още една сграда.

 

Самият дворец представлява съвкупност от жилищни, религиозни и административни сгради, както и доволно голям харем. Укрепен е с високи стени и има голям вътрешен двор. Той е бил вторият административен комплекс на империята след Топ Капъ Сарай в Истанбул.

 

 Ишак Паша Сарай е строен цели 100 години. Започнат е в средата на 17 век и е завършен през 18 век. 

 

Централната порта е пищно украсена с орнаменти.

 

 Гробницата на Ишак Паша.

 

Детайлите са важни и оригинални. Съчетават няколко различни стила.

 

Според официалната информация двореца е уникален с това, че е първият в света оборудван с централна отоплителна инсталация. Според мен най-страхотното нещо тук е гледката.

 

В харема има тераса...

 

Която съвсем спокойно може да бъде наречена вратата към небитието.

 

Няма как да се наситиш на гледка като тази. Право срещу нас е Планината Арарат.

 

Сега дъхът ни спря... а какво ли щеше да е ако Арарат се извисяваше в пълният си блясък... !

 

Изключително впечатление ми направиха дървените гаргойли. Интрересен елемент, може би взимстван от катедралата Notre Dame de Paris (Парижката Света  Богородица).

 

Приказка за чудесата!

 

Неземно!

 

Markovivo имаше желание да полети.

 

И сега... понеже много "неземно" взе да става... и за да не изневерявам на стила си... какво ще е всичката тази красота без малко натурализъм. Бая голям отвор бяха предвидили за естествените необходимости на пашата... бая едИнЬе и пиенЬе ще да е падало... Машаллах!

 

Силно впечатлени от видяното, продължихме пътя си през Кюрдското плато. Преобладаваха тучните пасища.

 

На места обаче имаше огромни каменни пустини.

 

Образувани от вулканична лава, застиналата в причудливи форми.

 

Реки бяха изваяли миниатюрни каньони.

 

Неусетно достигнахме езерото Ван (Van Gölü).

 

Спряхме да се снимаме пред огромната, водна площ.

 

Езерото Ван се простира на 16 000 км2. и е най-голямото езеро в Мала Азия. За сравнение ще кажа, че по площ е колкото половината Мраморно море или 7 пъти по-голямо от Женевското езеро. Солено е, също като истинско море, но се намира на 1 650 метра над морското равнище. Впечатлих се и от дълбочината му. Правени са опити да бъде измерена до 400 метра, но дъно не е достигнато. Страховито!

 

Карахме по брега и се впечатлявахме от цвета на водата и вълните. Имаше и острови. Това си е истинско море. Няма значение какво казват учените.

 

Видяхме кафява табела и решихме да прослушаме старините.

 

След няколко километра попаднахме в дива мизерия. В голяма част от Турция е така. Караш по главните пътища и покрай теб е цивилизация. Модерни бензиностанции, комплекси, нови коли, добри пътища, градинки... свърнеш 2-3 километра в страни и се телепортираш 100 години назад. Тук в Кюрдистан нищетата е особено силна. Средната класа, ако мога така да се изразя, живее в подобни, кирпичени къщи. Това е добрият стандарт.

 

Бедните се подвизават в палатки, вероятно подарени от армията. Имайте предвид, че средната височина на платото е около 2 000 м.!!! Нас лично ни валя на почивки 3 дни, т.е. през цялото време докато бяхме там. Дали е така по принцип не знам. Температурите бяха около 8 градуса през деня... през лятото... А тези хора  живеят в палатките целогодишно....

 

Къщите на богатите се отличават с ламаринени покриви.  Керемиди тук не може да оцелеят, защото ураганни ветрове духат постоянно. Къщите с ламаринените покриви са супер лукс! Наистина, като наближиш богато село, на фона на всичко наоколо, ламарините светят като кубетата на "Александър Невски". За стандарта на живот ще спомена само още няколко факта (от Интернет), без да коментирам. Не мога да коментирам такива неща! Кюрдите са около 30 милиона души. Повтарям: 30 милиона души!!! Живеят в област наричана Кюрдистан, но това име не е желано да се споменава тук, както и самата дума "кюрд". Кюрдистан се простира на територии на държавите Иран, Ирак, Сирия и Турция. Кюрдите нямат паспорти. Нямат право да пътуват. Нямат право да гласуват. Нямат право да говорят на кюрдски език. Между Турция и Ирак има договор, позволяващ армията на всяка от страните да навлиза в чуждата територия за да противодейства на потенциални "въоръжени разбойници". В момента за реда в Кюрдистан се грижат 50 000 турски военнослужещи. В иракската част на Кюрдистан още близо толкова американци(доскоро имаше и българи!?!). В "миротворческите" операции в Кюрдистан, до момента, са загинали над 35 000 души, 15 000 от тях цивилни.

 

Фактите са си факти... Лошото е, че хората живеят зле... и то в толкова красива страна :-(

 

Красива, красива, ама ние някъде трябва да спим :-)

 

След град Ван (Van) намерихме къмпинг. Табелата изглеждаше направо плачевно.

 

За сметка на това мястото беше изключително.

 

Спря да вали за кратко, точно толкова, колкото да разпънем палатките и да хапнем. И после хайде пак. Цяла нощ плющя по брезента. Важното е, че палатките се държаха.

 

На сутринта се проясни.  Тръгнахме с ентусиазъм.

 

Езерото отново ни омая.

 

За нещастие проясняването беше кратко. Започна да вали като из ведро, точно когато асфалта изчезна.

 

За нула време се закопахме в рядка и хлъзгава кал. Моторите взеха да пързалят задниците, а ние стискайки зъби и кормила се опитвахме да жонглираме по тежкия терен. Нямаше възможност да се спре дори за дъждобран.

 

Имаше наоколо разни неща за отбелязване, но как да се снимаш? Ха си се загледал, ха си се пльоснал по очи в пътната тиня. На места се виждах кален до ушите да се опитвам безуспешно да вдигна тежкото добиче, а гумите да се пързалят по калта и да не успявам. Призляваше ми от тази "весела" картинка и се мобилизирах двойно. За щастие всички преминахме успешно.

 

Верни членове на Мото клуб "Веселите Малачки", но пък нали мина без инциденти.

 

 

Горе ^                     Следва >

 

Карта на маршрутa

 

ТУК за много подробна карта без очертан маршрут >

 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2009-08-02 14:59:28
От: go6o
Email, ICQ или Skype: geofkg
The next destination, най-вероятно ... Турция е достатъчно голяма, за да може човек да се връща пак и пак. Браво за пътуването и пътеписа!


2009-08-02 17:28:47
От: Пламен
Пирфектно, само подземните градове не трябваше да пропускате. И "G"-тата в турския не се четат: Доу- или Дохубаязит, Dag e Даа... И когато няма точка на "i"-то е "ъ": Тавшанлъ. Шапка ви свалям за пътеписите, ние сме мърда милет :)


2009-08-02 18:07:00
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Аааааа, подземните градове не сме ги пропуснали. Посетихме ги миналата година. Виж горе в дясно линка към "Мото Турция 2008". Сега престоя в Кападокия беше просто почивка. Е, то не може да не мръднеш тук, там на такова място. За лингвистичните съвети Благодаря! Усещах аз, че нещо не е точно така, ама като няма кой да ти светне лампичката... Ще идем пак за да се поправим :-)


2009-08-02 18:41:05
От: viki terzieva
Email, ICQ или Skype: viki_pet@mail.bg
Не знам какво да кажа... остави ме без думи!!! И аз обичам Турция, ама на теб душата ти е писала този пътепис и той просто излъчва любов... Радвам се за твоето Пътешествие из многоликата Турция и през сърцето ти. Седнах да прочета уж само първата част и не мръднах до края. Пожелавам ти още много, много пътешествия в Турция, разбира се, егоистично, за да мога после да ги чета : ). Ама занапред да ги правиш с Дилянка : )


2009-08-02 19:06:09
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Мерси Вики, да ви се връща тъпкано с пътешествията, а с пътеписите и ти се справяш отлично! Точно чета какви ств ги дробили из Албания и Черна Гора. Браво!


2009-08-03 12:26:20
От: Тишо
Евала, ашколсун, аферим, машалла! :) Друго не знам какво да кажа... Понеже съм на работа и реших, че няма да чета сега пътеписа, а само ще го прехвърля на бързо, но... изобщо не усетих как се зачетох... Още от пътеписа за обиколката на Гърция ти станах върл фен. С всяко следващо пътешествие все повече ме караш да се замисля за категория А... ;) Само едно не мога да разбера - защо всяка година сменяш компанията?


2009-08-03 18:01:50
От: nextvasko
Възхитен съм, благодаря за хубавия пътепис. Поздрави!


2009-08-11 10:04:10
От: Илиан
Email, ICQ или Skype: 176258234
Здравей, нямах представа, че е толкова красиво турското черноморие! Прочетох разказа на един дъх! Много интересно е разказан и даже имам любим израз "Най-накрая излязохме от 16 милионната центрофуга." Хвала и Чао с пожелания за още много интересни пътешествия!


2009-08-11 16:10:28
От: Avito
Email, ICQ или Skype: avito77@mail.bg
Здравей Смехурко, Преди време случайно попаднах на твоето пътешествие из България и оттогава с нетърпение очаквам всеки твой разказ. Невероятно удоволствие е да те чете човек. Успех! Благодаря от сърце!


2009-08-12 01:47:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Благодаря на всички! Радвам се, че ви харесва. Остава само и вие да стягате бохчите и да поемате на път. Нито е толкова далеч, нито е толкова страшно. Даже напротив. Чакат ви страхотни гледки.


2012-02-04 16:47:36
От: Слона
Email, ICQ или Skype: lary1974
Господа, свалям ви каска!Май повечето от нас само кроят планове,докато живота си изтича през пъстите ни.


2009-08-25 13:02:05
От: Снежана
Email, ICQ или Skype: s.kokalinska-sneji@dir.bg
Била съм само в Кушадасъ и наоколо/не заради друго, а от финансова скромност/. Благодарение на теб и Дидка вече две поредни години и аз, макар и виртуално, пропътувах Турция. Благодаря ти ИЛАРИОНЧО ! Наистина си страхотен.


2009-08-26 01:03:34
От: niki zh9r
Евалла ти давам!


2009-08-28 17:23:34
От: Иво Марков
Email, ICQ или Skype: markovivo@markovivo.com
Хайде да се изложим тука. Всичко са снимки на фототапети, в Турция не си стъпвал, освен в сънищата си. Онова с оня похотливия тип също е конпсирация. Това че в момента най-вероятно отново си на път също е инсинуация! :D :D :D За по-чувствителните - шегувам се! :) Сега по същество. Предполагам е хубав разказа, но аз не го чета за да не си повлиая на моя, но иначе съдейки по предишните пътеписи трябва да е хубав. Т.е. браво, за предполагамо хубавият разказ и дано издържа да не го прочета, преди да стане моя. :) Поздрави, Иво П.С. Планирам моя да стане зимата, когато пътешествениците са изтерзани от стоене на място и тогава ще бъда, като "топъл слънчев лъч, в сивото зимно небе". ;)


2009-09-18 16:54:00
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Ейййй, markovivo, разкри ме :-) Ако знаеш колко зора преживях докато изръшкм цял Кюрдистан в "гугъл ърт" за да набавя материала за фототапетите... в къщи всички стени са облепени в пейзажи от далечни страни, пода е отрупан с изрезки от апликационни блокчета... три дена мазах мотора с кал за да прилича, като да съм ходил там... две седмици се крих от комшиите в тоалетната и не смеех да пусна ни ламБата ни водата, та да ме не усети някой.... не стига това, ами и теб, че и ВладиЧ си играх да изтипосам, за по-реалистично... и след всичките тия терзания к'во? Издаде ме тук пред хората. Изложи ме пред чужденците... Срам!!! В огледалото не мога да се погледна вече... хахаха :-Р Е, все пак благодаря за адмирациите. Разбира се разрешавам, като го прочетеш пътеписа зимъска и като не ти хареса да го оплюеш също така подобаващо :-) А, че пътувах докато си ме коладил тук е вярно. Пообиколихме насам-натам по Адриатиката... и не само. Струваше си! Скоро ще има нов пътепис... Е, скоро, скоро, колко да е скоро... когато стане. До тогава гледайте тия красоти, че са големи! Аферим на майката природа!!!


2009-10-02 15:41:18
От: минаващ
Email, ICQ или Skype: alper.myumyun@gmail.com
Всичко е прекрасно, но едно немога да разбера. Защо наричаш юго-източна турция Кюрдистан? Това, че там живеят кюрди, кюрдистан ли я прави? Тогава юго-източна българия трябва да е Турция. След такива подготовки и обиколки из Турция (2 пъти) някак си не ми се струва, че го правиш без да искаш. Моля те да се коригираш.


2009-10-04 20:41:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей, минаващ. Радвам се, че пътеписа ти харесва. На въпроса: Използвам името "Кюрдистан" по смисъла на значението му, обяснено в най-голямата енциклопедия в света - Уикипедия. "Кюрдистан е страната (земите), исторически населявана от кюрдите. Намира се в Югозпадна Азия. Названието Кюрдистан няма държавно-политически, а само етно-географски смисъл." Повече по темата - в самата статия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Кюрдистан. При всички случаи целта на този сайт е да сподели прекрасните чувства и вълнения съпътстващи чудесното приключение - мотопътешествие и НИКАКВИ ДРУГИ! Поздрави!


2009-12-14 22:24:58
От: Violina
Email, ICQ или Skype: violinalang
BISMILLAHIRAHMANIRAHIM Bismillah al rahman al rahim ( arabic ) http://wahiduddin.net/words/bismillah.htm Blagodaria za hubavite putepisi !


2010-06-04 10:13:11
От: Боби
Email, ICQ или Skype: kicker@abv.bg
Без думи !!!


2010-06-20 20:09:05
От: Анадолка
Email, ICQ или Skype: hrist1234
Такъв прекрасен пътепис! А за снимките нямам думи! Много, много хубави! Имах чувство, че съм с вас на пътуването. Преди време ходих на най-стандартна екскурзия в Истанбул и бях безкрайно очарована. Още си я спомням. А когато мръднеш встрани от стндартните маршрути е безкрайно по-готино. Благодаря ви за хубавото пътуване с Вас! До следващата ви разходка!


2010-06-28 22:27:10
От: diana
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Чета и препрочитам за кой ли път, страхотни снимки и преживявания, пожелавам ви още интересни дестинации. Успех


2010-07-09 01:19:22
От: pilatus2000
Email, ICQ или Skype: Pilatus2000@abv.bg
Поздрави за хубавия пътепис. Искам да направя само малки разяснения, като например: "Изненадващо, но дори на тази височина живееха хора. Къщите бяха особено мизерни. Няколко каменни стени, няколко ламаринени и покриви от найлон. Колите бяха стари. Хората видимо живееха на ръба на оцеляването." Тези хора живеят там само лятото, по простата причина, че са животновъди. В тези краища има традиция, всяка пролет да се изкарват животните на паша високо горе в планината, и така до настъпването на зимата. След това слизат долу в селата и изкарват зимата в напълно нормални селски къщи. На това в ТР му викат "Yaylaya cikmak" (Яйляйа чъкмак), т.е. извеждане на животните на паша горе в планината. "Повтарям: 30 милиона души!!! Живеят в област наричана Кюрдистан, но това име не е желано да се споменава тук, както и самата дума "кюрд". Кюрдистан се простира на територии на държавите Иран, Ирак, Сирия и Турция. Кюрдите нямат паспорти. Нямат право да пътуват. Нямат право да гласуват. Нямат право да говорят на кюрдски език. Между Турция и Ирак има договор, позволяващ армията на всяка от страните да навлиза в чуждата територия за да противодейства на потенциални "въоръжени разбойници". В момента за реда в Кюрдистан се грижат 50 000 турски военнослужещи." Неудачен пример от интернет, който абсолютно не отговаря на истината. Всичките си гласуват, говорят си кюрдски, без да им се месят, имат си свои медии, ТВ предвания на езика по държавната ТВ, богати бизнесмени, депутати, министри и т.н. Именно в тази област е големия проект ГАП на стойност 32 милиарда Американски Долара (по мащабност може да се сравни само с БАМ) http://en.wikipedia.org/wiki/Southeastern_Anatolia_Project. Просто там нещата стават бавно, причините се знаят. - Не е "Ишак Паша Сарай", а Исхак Паша Сарай (също като Исхак Финци Паша:). Невероятно добре сте описали местността и двореца. Чакам с нетърпение продължението на пътеписите и Ви желая още дълги и увлекателни пътувания по нашата прекрасна планета Земя!


2010-07-12 19:56:33
От: Seva
Email, ICQ или Skype: ken16@abv.bg
Изключително достоверен и увлекателен разказ, благодаря! Имах забележка само за местата, по които Пилатус 2000 вече е писал и което е много точно! А за оная статуя в черноморския град, дето се чудите на кого е и дали е жив човекът: това е млад певец, изгряваща и обещаваща звезда, загинал преди няколко години в злополучна автомобилна катастрофа и градът е неговият роден град. До нови приключения, чийто разкази с удоволствие ще очаквам! Ако обичате, бихте ли дали link за разказа на приятеля ви markovivo?


2010-08-11 21:57:26
От: нико
Email, ICQ или Skype: zlobarcho@mail.bg
Браво на вас, момчета, шапка ви свалям. Особено на човека саздал пътеписа. Чак ви завидях и се зачудих дали да не сменям и аз моята моторетка, та да има с какво да бръмча на далече. С нетарпение ще очаквам нещо ново от вас. Поздрави от Кипър.


2012-02-04 17:17:11
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Багодаря на всички за чудесните отзиви! Особено се радвам на уточненията, свързани с местата които посетихме. Съвсем естествено написаното в пътеписа се базира на видяното и почувстваното от нас, по време на пътешествието. Радвам се, че споделяте допълнителни факти, които да обогатят и дадат пълната картина. Никога, никой не може да знае всичко, но в това е силата и чара на общуването. Хубаво е, че можем да го правим тук. И не забравяйте че е нужен повод, а за да имаме повод най-важно е да се пътува! Адреса на сайта на третият участник e www.markovivo.com За огромно съжаление неговият разказ още не е готов. Добрата новина е, че той не се е отказал, просто изчаква подходящия момент и нужното вдъхновение. Убеден съм, че трабва да го направи. Тогава изключително интересният, социален експеримент ще е пълен. Три пътеписа на трима души преживели заедно едно и също пътешествие, но звучащи толкова различно все едно са три различни пътувания.


2012-05-17 16:00:45
От: паун
Email, ICQ или Skype: paun10@abv.bg
Момчета,почти изживях приключението с вас.Страхотни снимки,невероятни пеизажи.Завиждам ви за пътуването.


2012-08-13 11:12:41
От: Grayfox
Email, ICQ или Skype: grayfox@abv.bg
Страхотен пътепис. Благодаря че сподели това изжижяване. Определено се чувствам все едно са ми подарили нещо ценно. Много би ми се искало на Moto Turkay 2013 с вас да има и един зелен Трансалп стига групата да е съгласна и съдбата да го пожелае.


2012-10-06 13:24:15
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Хахахахах, тя групата е винаги съгласна (също като Марийка от вицовете) :-D Само мераклии да има.


2013-03-11 00:13:20
От: Лидия Монова
Email, ICQ или Skype: lifiamonova@abv.bg
Здравейте момчета! Благодаря ви, че давате шанс на мен да вдишам чист въздух и да се потопя в насладата на хубавото приключение. Много ви се радвам, много зареждащ пътепис и хиляди целувки. Бъдете здрави и не угасяйте огъня във вас.


2014-08-01 09:53:41
От: Милена Дякова
Email, ICQ или Skype: Мilena.Dykova@abv.bg
Искам искрено да Ви благодаря за снимките, които сте направили, за начина, по който сте описали Вашите приключения. Щастлива съм, че станах съпричастна на пътешествието Ви и искрено Ви завиждам, че сте успели ! Успех!


2015-02-08 17:30:15
От: ORHAN
Email, ICQ или Skype: ackurt76@abv.bg
Браво! Номер-1- сте!

 

 

Черно море  Кюрдистан  Диарбекир


  Moto

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >

 
 


 
   

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561