МОТО-СМЕХУРКО

 

 

 

 

Moto Turkey 2009

"Из дебрите на Диарбекир"  5'800 км.

 

 

 

Диарбекир

 

Черно море  Кюрдистан  Диарбекир

 

Стигнахме град Татван (Tatvan). Видя ми се модерен и подреден. Хареса ми. Няма снимки от там пак заради дъжда. Малко след него започва спускането към Диарбекирското плато. Там е това интересно, природно творение.

 

Трагедията обаче е пълна! Вече повече от 60 километра караме или в рядка кал или в прашен и пързалящ макадам. Наоколо се строи магистрала, но в момента, това, мили мои, е официалният път от Диарбекир към Татван, Ван и въобще източна Турция. От тук минава целия трафик от леки автомобили, камиони, автобуси. Брутално е да виждаш чисто нови и лъскави возила да се блъскат по каменяка и бабуните. Що за отношение от страна на пътните служби, да принуждават пътуващите да си трошат колите по тия горски пътеки. Всъщност има нещо още по страшно. За малко да ме опандизят за тази снимка. Едвам се отървах! Никой не може да снима такива неща! В Турция няма мизерия!!! В Турция всичко е цветя и рози...

 

Така изглеждаха обувките ми след като преминах няколко участъка "цветя и рози". При това, преди малко ги мих в един поток.

 

Разгеле появи се асфалт. За половин час спуснахме стръмно. Температурата от 5 градуса стана 35, въздуха сух, а зеленината почти изчезна. Задуха ураганен, огнено горещ вятър.

 

Древното и модерното съжителстват ръка за ръка.

 

Типична гледка от Диарбекирското плато. В средата на Юни изглежда като Горнотракийската низина в края на Август. Какво ще е през Август тук не ми се мисли. Нямаше ни едно зелено разстение.

 

Ехей, стигнахме Диарбекир! Ура!

 

Представите ми за това място бяха коренно различни от това което видях. "Дебрите" на Диарбекир се оказаха средно модерен, 800 хиляден град с широки булеварди, отлична инфраструктура, нови сгради, МОЛ-ове и този интересен паметник на динята. А какви легенди се разказват у нас, а. Още един мит рухна.

 

Препускаме през сухите поля на Диарбекирското плато. Духаше силен вятър, а небесата се чудеха дали пак да не ни полеят.

 

Спрях пред табелата на градчето Сиверек (Siverek) да изчакам колегите. Наоколо беше пусто поле.

 

Изведнъж, сякаш изпод земята, се появиха две абита. Естествено дойдоха да си говорим. Не мога да си обясня как всички, включително моя милост, се кефят толкова много на обикновения разговор. Вижте само колко са щастливи физиономиите ни. Големите чудеса са в малките неща, нали така.

 

В Сиверек купихме вкусен, току що излязъл от пещта хляб.

 

И се насочихме към язовира Ататюрк. Особено хубаво място.

 

Плана беше да разпънем палатки покрай язовира. Иво се запъти по стръмен, черен път за да разузнае. Изгубих го от поглед. След минута се появи запъхтян: "- Мотора падна! Идвай бързо! Тече бензин...." Хукнах през глава по баира, през тръните. Точно стигнах до него, дойде и ВладиЧ. Вдигнахме го. Посмяхме се на факта, че няма само аз да се червя като се върнем в България и тръгнах надолу, да докарам моята моторетка. Току що бях спуснал стръмнината, когато чух моите спътници да крещят отново. Мотора на ВладиЧ бавно се свличаше по склона, въпреки усилията и на двамата  да го задържат. Хукнах пак нагоре. Вдигнахме и него. Умрях да се хиля. Сега беше мой ред. Казах им да се стягат в кръста, че ида. За щастие ми се размина. Щетите бяха минимални. Ръчката на спирачката на Трансалпа се беше огънала. При изправянето се счупи, но можеше да се кара.

 

Устроихме лагер сред дивите тръни. Всичко наоколо беше изгоряло. Растенията бодящи и дращещи. По никакъв начин не се усещаше присъствието на огромната, водна площ. Духаше силен вятър, но толкова сух, че гърлото ти пресъхва само като поемеш дъх. Направи ми впечатление рязката разлика в климата между Кюрдското и Диарбекирското плата. За някакви 30километра, студеният и влажен климат диктуван от черноморската влага се замени с огнен полъх от сирийските пустини.

 

Събудихме се от сирената на първия ферибот. Отваряш очите и първото, което виждаш е божествено синьото водно огледало. Прекрасна сутрин!

 

Докато чакахме следващото корабче седнахме да пием чай. Повечето хора покрай нас бяха облечени с арабски тоги и кърпи, плетени шапки или калпаци. Естествено не можахме да устоим на изкушението да се издокараме и ние.

 

Седнахме по моторите и за миг покрай нас се струпа пъстроцветна тълпа. Започнаха да ни разпитват накъде отиваме и сами си отговаряха: "На поклонение при великият ходжа, нали!". Очите им грейваха, започваха да целуват в екстаз всякакъв вид миниатюрни изображения на възрастен човек с бяла брада. Оказа се че всички са поклонници, отиващи именно при него. Първо се зачудихме, но не отрекохме. Знае ли човек как щяха да реагират, ако ги бяхме разочаровали... а и като погледнете така, отново, горната снимка, можете ли да си представите, че пътуваме за някъде другаде, освен за поклонение при великия ходжа. Хахаха

 

На ферибота беше истинско стълпотворение. Едва намерихме място да вкараме моторите. В буса до който стоя имаше двама старци. Видимо бяха на поне 100 години. С бели бради до земята и без нито един зъб в устите. Чукаха по стъклото и ми махаха. Обърнах се към тях. С жестове ме попитаха: "На къде?" Помахах им с ръка посоката. Те направиха въпросителен жест, като целуваха ръцете си и сочеха напред, явно: "Да целунеш ръка на ходжата ли?" Ухилен до ушите кимнах утвърдително. Нямаше как да им скърша хатъра. Ония мити дедита заподскачаха ,направо като на пружинки, от кеф. Започнаха да ми правят уважителни метани. Чак ми стана неудобно. Усмихваха ми се с беззъбите си усти и кимаха одобрително през прозореца. Дори помолиха шофьора да попита как се казвам. Голяма забава. Замислих се какво ли минава през главите им: "Гледай ги тия милите. Нямат пари кола да си купят. Нямат пари дори за автобусни билети. Тръгнали са горките с моторетки да пътуват в тая жега, само и само да се поклонят на великия ходжа. Как да ни ги уважаваш..."

 

В тази част на страната определено се усеща арабското влияние. На вратата на буса беше написано името на водача. Голяма дума. Няма прочитане.

 

Пробвах няколко пъти, а онзи хем кимаше, хем се хилеше, хем ми даваше уроци. Това което схванах е че с другото и да не се справям, не е страшно, но със завършека трябва много да внимавам: ".Ала...бала... рахЪм!", като Ъ-то да е отривисто и силно. Смеете се вие, ама я пробвайте до го прочетете на един дъх :-)

 

Разделихме се с поклонниците и те отлетяха напред. Ние завихме към планината Немрут (Nemrut Dagi), където е прословутият туристически комплекс.

 

Планината беше гола и суха. Изглеждаше страшна и негостоприемна. А по време на събитията за които ще ви разкажа по-долу тук е имало китни градини. Хората са били богати и са живеели охолно.

 

Пътя се виеше между чукарите.

 

На входа към комплекса настигнахме местен колега. Той се радваше на нашите мотори,  ние на неговия. Хубаво е да се позабавляваш с леката играчка, след седмици на тежката машина.

 

Катерим по екзотичният и много стръмен път.

 

Ухааа! Изкачихме и планината Немрут.

 

Всички сме щастливи.

 

I am the King of the World!!!

 

Всъщност предстоеше още доста пешеходно изкачване до самия връх.

 

Вървяхме по стръмната пътека, а слънцето ръсеше жупел върху ни.

 

Новият властелин.

 

Планината Немрут е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. През 80 год. пр.н.е. персийският управител на областта се възползва от съперничеството между Римската и Персийската империи и обявява независимост. Основава свое собствено Комогенско царство. Към името си Митридат  добавя Калиникос (Велик победител). Обявява себе си за полубог. За да демонстрира величието си пред могъщите си съседи и за да обедини различните етноси и религии, населяващи областта, издига грандиозен паметник на най-високия връх.

 

От едната страна на хълма поставя статуи на себе си и своите най-близки, охранявани от огромни Орлови и лъвски глави.

 

На аудиенция при самият Цар Митридат Първи Калиникос. Известен сред местните като Цар Немрут. За късмет ме удостои с внимание и дори позволи да се снимам с него. Каква чест!

 

Тронният комплекс и парка с главите. Възниква странна асоциация с Великденския остров, само дето сме високо в планината.

 

Е, високо, високо, колко да е високо... На някои никога не им стига...

 

Каменни плочи удостоверяващи как новоизлюпеният Цар сключва таен договор за закрила с боговете. Това е било част от новата догма. Владетелят- полубог заимства сюжети и персонажи от персийската и древногръцката митологии. Създава нови церемонии и налага общата религия на поданиците си.

 

От другата страна на хълма се издигат 10 метрови статуи на самите богове. Нещо като нов Олимп. Само имената са различни:  Зевс става Оромасдес, Херакъл - Артагнес, Хера - Телейа, Аполон - Митрас, Хермес - Хелиос. Тези 5 божества са изобразени горе. Митридат е бил изключително креативен. Похватите му са били революционни. Истински Маркс на древният свят. Синът му Антиохий Първи не пада по-долу. Продължава започнатото от баща си. Освен че е наследник на полубог, той "доказва", че е пряк роднина на Аполон, потомък на Александър Македонски и братовчед на персийския император. Какви хора само са управлявали по онова време... А?!? А сега какво, син на партиен секретар, внук на партизанин... Скука! И въпреки това Комогенското царство не е просъществувало повече от Социализма. Митридат управлявал 16 години, а синът му Антиохий 26. Или общо 42 години. Е, да де ама това е било преди 2000 години, а склуптурите още стоят. Да се чуди човек как паметника на Бузлуджа е готов да рухне за няма и 20.

А сега да видим колко сте наблюдателни. Забелязахте ли, че на снимката има 6 статуи на богове, а споменах само 5? Е, ясно е, шестата статуя е на самия Антиохий. Че как инак, нали е богоравен!?!

 

Каменни лъвове бдят и до днес над спокойствието на боговете.

 

Тази "скромна" камара чакъл е изкуствена. Насипана на самият връх за да стане той по-висок от "еди кой си" в Персия... С други думи: "Съветаският микрочип е най-големият микрочип в света!" Сещате се. Markovivo не можа да устои и закатери нагоре. Насърчавахме го с подвиквания. Едва стигна средата и се появи един чичо, който също започна да подвиква. Е подвиква човека, ама не културно и нахъсващо като нас, ами крещи та се дере и ръкомаха като обезумял на нашия човек да слиза. Очевидна липса на добро възпитание. :-) Е, щем не щем, прекратихме експедицията.

 

То си имало табела, че е забранено, ама кой да чете.

 

По официални данни връх Немрут е висок 2 150 м. Нашият GPS засече 2 171 м., при това не на самия връх.

 

Дълго се пазарихме с домакина за цената на чая. Опитваха се да ни извиват ръцете. Две лири за чай. Бре, толкова скъп нямаше никъде. Ама така е по посещаваните забележителности. За чая консенсус не постигнахме, ама след весел пазарлък, дадоха добра отстъпка за сувенирите. Беше много забавно. В замяна обещах да направя реклама, колко са услужливи абитата на връх Немрут и какви добри търговци са. Ето я рекламата: "Ходете на връх Немрут, купете си сувенир. Много е приятно."

А сега моето искрено впечатление, без реклама :-) Идете на връх Немрут! Може да не си купите сувенир, но мястото много си струва! Няма да съжалявате.

 

Пейзажа наоколо е достоен за Марс. В тези чукари никой не е подозирал за съществуването на комплекса до 1881 година, когато го открива немският железопътен инженер Карл Сестер. Историята е интересна. Той сключил сделка със Султана за построяване на железница. В дългият пазарлък между анадолската хитрост и немската практичност Султана се опитал да изработи партньора си като плаща на метър. За сметка на това пък Сестер прекарал проекта през най затънтените краища и разстоянията между две точки станали  двойни и тройни. В резултат на тия махленски тарикатлъци Турция и до ден днешен не разполага с нормално функционираща железница, поредно доказателство, че евтиното излиза скъпо.

 

тръгнахме на запад. Настилката на "първокласните" пътища отново заприлича на Лунна повърхност. Десетки километри се риехме в прахоляка.

 

Карахме с около 100 - 110 км/ч, когато ни настигнаха двама апапи, мотористи. За разлика от стандарта в цялата страна, носеха каски. Знам ли? Може пък закона да им забранява :-) Дадоха сигнал да спрем. Това са Ат Аслан, (с якето) и неговия приятел Мустафа. Ат Аслан е истински мото-маняк. Разпозна моделите и годините на нашите мотоциклети, което е нещо изключително, при положение, че такива мотори тук няма. Поговорихме си на разни моторджииски теми и той ни покани в своя дюкян в близкия град Гьолбаши (Gölbaşı).

 

Ат Аслан има сервиз за мотоциклети. С официален договор поддържа возилата на няколко корейски марки. Гаража беше пълен с резервни части. Имаше за ремонт и три истински мотора: CB750, Vulcan 500 и още един, който не разпознах. Поговорихме отново, почерпиха ни сладолед и накрая се сбогувахме, като не пропуснахме да съберем цялата махала да гледа сеир.

 

Няколко километра преди град Караманмараш (Kahramanmaraş) намерихме място за нощуване. Установихме се на лагер в комплекс за забавления предлагащ картинг, ATV и кросови мотори под наем. Първоначално помислихме, че е къмпинг и това създаде известна конфузия, но успяхме да се разберем. За щастие абитата от охраната нямаха нищо против да останем. Мястото беше хубаво. Откакто минахме Гьолбаши климата започна да се променя. Въздуха стана малко по-влажен и приятен. Температурите спаднаха. Зеленината отново се завърна около нас. Усещаше се полъха на Средиземно море.

 

На сутринта посетихме самия град.

 

Отново хубав и подреден. Абе как го правят това комшиите?  90% от градовете са отлично подредени и поддържани, дори когато заобикалящата природа е сурова. Има какво да се поучим от тях... има!

 

Караманмараш е световната столица на ИЖ-етата с кош. Навсякъде са. Карат с тях какво ли не. Включително 8 души върху една единствена такава машина.

 

На път за Кайзери и централна Турция.

 

Много екзотичен път.Препоръчвам на всеки да пропътува маршрута Караманмараш - Кайзери. Природата е уникална.

 

Вулканът Ерджиес (Erciyes Dagi), избълвал лавата и вулканичния прах, създали прекрасната Кападокия (Capadocia). Висок е 3 916 метра. Миналата година (на Мото Турция 2008) видяхме точно този вулкан, като снежна планина извисяваща се далеч на изток. Сега идвах от обратната му страна, от въпросният изток.

 

Композиция от природни стихии и техника.

 

Кайзери! Вече сме в цивилизацията. Официално.

 

Подминахме милионният град и навлязохме в Кападокия.

 

За пореден път ще кажа и винаги ще го твърдя: Това място е приказно!!! Човек не е живял ако не го е посетил.

 

Добре дошли в Ургюп (Ürgüp).

 

Почувствах се като у дома си, макар и на хиляди километри от там.

 

 Миналата година посетихме града и останах очарован.

 

Не ме разочарова и сега.

 

Отново в къмпинг Кая (Kaya). Най-хубавият къмпинг в Турция и не само. Твърдя го отговорно. Посетил съм доста.

 

Разпънахме на ръба на света.

 

Кристален басейн - радост за душата.

 

Прекрасно!

 

Добри новини. Котараната от миналата година е жива, въпреки умопомрачителното угощение, което и спретнахме.

 

Едни франсета пътуваха в ултимативен лукс. Свръхмодерният им кемпър е цял автобус. В товарното помещение си имаха пералня и съвсем истински мотор.

 

Тук ни завари добрата новина, че ВладиЧ е станал дядо. При това внука носи неговото име. Нагласихме се да празнуваме щастливото събитие. От кеф започнахме да правим странни неща.

 

Много странни!...  Хаххаха! Това е последната ми снимка с мустака. Рано сутринта, му видях сметката.

 

Щастие в сърцата, красота в душата, прекрасна гледка наоколо... и на всичко отгоре утре е ден за почивка...

 

С изгрева на слънцето се появиха и балоните.

 

Цялото небе беше обсипано с тях.

 

Един за малко не кацна в къмпинга.

 

С триста зора го отклониха току до оградата.

 

Насладихме се на ритуала по приземяването и на последващата почерпка.  Все едно бяхме в коша.

 

Стръмното спускане към Музея на открито.

 

Зад мен е крепостта Ючхисар (Uchisar).

 

Колоритното, вкопано в скалите селце Гьорме (Görme).

 

Типични скални образования.

 

Долината на любовта.

 

Скалният град Зелве (Zelve). Миналата година не ми стигнаха силите да го посетя и сега наваксах.

 

Тоя човек няма умора. Не е трябвало да става моторист, а алпинист.

 

Скална църква.

 

И в Зелве има какво да се види. Много е красиво, но е доста по-диво от другите места.

 

Всяко хубаво нещо има край.

 

Нямаше как да пропуснем скалните гъби - основният символ на Кападокия.

 

Дори моторите надзъртаха да ги видят. Че нали този не съм го водил тук. Миналата година бях с друг.

 

А ние си мислихме, че имаме много багаж.

 

Преди залез ни заваля красив дъжд. Изненада и истинска рядкост тук.

 

Починахме добре в изключителната Кападокия. Днес е време за много път. Минахме Аксарай (Aksaray). Разделихме се с markovivo. той се насочи към Анталия, а ние с ВладиЧ поехме към дома.

 

Пътя тук е изключителна скука! караш в продължение на 50-60 километра по права линия. Следва лек завой и още 50 километра направо. Пейзажа наоколо е равен и скучен.

 

Горната застинала лава е единствената забележителност в продължения на стотици километри. Драма! Успахме от скука. Добре, че пътната полиция на Коня (Konya) отбеляза в деветдесетата минута, и ни награди с по -100 лири, задето караме с 20 километра над ограничението и върна интригата в играта. Ако не бяха се проявили със сигурност щяхме окончателно да заспим и да се метнем някъде. Ужасен маршрут!

 

Коня (Konya) ме изненада приятно. Миналата година четох, че това е най-религиозния град в Турция и тем подобни глупости. Представях си вмирисано градче със схлупени къщи и тесни сокаци. Ха познайте какво видях. Във всеки случай нищо от това, което очаквах. Градини, паркове, нови трамваи, стъклени спирки на градския транспорт, лъскави квартали.... абе какво да ви обяснявам.... а ние си мислим, че сме в Европа :-(

 

Пием чай и си бъбрим с абитата на бензиностанция.

 

Днес изминахме 640 километра. Ужасно скучни километри! Решихме да потърсим хотел в едно изключително невзрачно градче - Тавшанли (Tavşanlı). Не вярвахме, че тук има хотел, но все пак... Е, намерихме... и то какъв!

 

Градчето изглеждаше невзрачно, но само откъм прашният път. Щом влязохме в него се изумихме. Такова малко населено място, а толкова добре подредено, чисто, с нови тротоари, улици, сгради. Навсякъде усмихнати хора.

 

Имаха си организирано разделно събиране на отпадъците.... алооо софийските "европейци", чухте ли?

 

Прекрасен парк построен през 2003 година. Подчертавам през 2003!!!  Държавата прави огромни, ама наистина ОГРОМНИ инвестиции в инфраструктура. Навсякъде нови пътища, квартали, паркове, площади, градски транспорт, паметници, училища, болници, водо и електропроводи... колосалено развитие кипи в тази страна. Не мога да го сравня с нищо. Питам се къде сме ние и с нежелание си отговарям... Колко паркове примерно построихме ние от 2003 до сега... ?

 

Ето го парка. Езеро, водопад!, зелена ливада, свежи кафенета околовръст. Кефи ли ви?

 

Разходихме се из градчето, разгледахме. Нощта беше топла, но спахме много добре. На сутринта поехме на север. Около 100 км. карахме по тесен, планински път с много завои.

 

Един чичо ловеше риба в реката.

 

Готови за излитане.

 

Какви интересни имена имали тия прибори. Солница и Пиперник.

 

На хоризонта се показа Мраморно море. Замириса на Европа.

 

Карахме покрай морето. Пред нас започнаха да се събират облаци.

 

Развръзката не закъсня. Изплющя ни най-якият дъжд за цялото пътуване. Въпреки, че спрях и облякох дъждобрана още преди да завали, пак ме намокри. Беше истински потоп. Колите отбиваха и спираха заради непрогледната, водна преграда.

 

Изгубихме се с Владо. Той хванал ферибота на Чардак (Cardak). Аз продължих до Лапсеки (Lapseki), каквато беше първоначалната уговорка. Преминахме Дарданелите. Дъждът отслабна и спря.

 

В Гелиболу (Gelibolu) слънцето се опитваше да изгрее отново. Цветовете бяха уникални. ВладиЧ беше преминал през водния ад без дъждобран. Беше вир вода. В това състояние нямаше как да пътува. Реши да остане на хотел в Гелиболу, а аз продължих към гръцката граница. Валя ме още два пъти.

 

Няколко километра преди границата отбих по тесен, страничен път. Възнамерявах, да се насладя за последно на вкусна чорба и кюфте. Пътят ме отведе в малко, погранично село. Уж столицата е само на няколкостотин километра, а обстановката и погледите бяха, като тези след Трабзон. Седнах в ресторант и започнах да събличам мокрите яке, ръкавици, колан, каска, яка, полар и т.н. На абитата направо щяха да им се счупят вратовете от надничане какво правя. Гледаха ме като И-Ти  (извънземното). На изпроводяк по телевизията започна прогнозата за времето. Изброиха петдесетте най-големи града в Турция. От тях имената само на 3 не ми говориха нищо. Само на 3!!! При това повечето ги бях посетил съвсем скоро... Стана ми приятно и забавно. Със сигурност мога да кажа, че вече съм обиколил цялата тази, огромна страна... Яко, а! Довиждане, Турция, прекарахме си чудесно!

 

На гишето от Гръцка страна само ми махнаха да минавам. Хубаво е да си европеец! Почувствах се на седмото небе, като си представих какво ме чакаше, ако се бях пробвал да премина на Капитан Андреево. Освен безкрайна колона западноевропейски турци, трябваше да се преборя с най-откачената гранична процедура в Европа, че и далеч отвъд нея. Прословутото гранично упражнение "Дай ми това USB чипче, на ти онова USB чипче" е нещо от което пъпки ми излизат, само като наближа ГКПП-то. Абе, може ли да има толкова малоумни хора като тия, които го измислиха това???!!!???

Магистралата Игнатия - Одос буквално светеше. Развинтих газта и полетях по мазния, черен асфалт. Сцеплението беше уникално, вижте гумата.

 

Александрополис. Тук ще потърся къмпинг.

 

Ето го и него. Отлично подреден, с идеални сервизни помещения. Разпънах за нула време. Това го тренирах многократно през последните две седмици.

 

Морето беше изненадващо топло. Стоях в него повече от час...

 

... съзерцавайки остров Самотраки. Мръкна. Точно легнах и пак заваля. Продължи цяла нощ.

 

На сутринта чистиха плажа. Печеше слънце. Не беше писано да е за дълго.

 

Валя ме чак до Кавала. Някъде над китното селце Палио, което ни направи впечатление по време на Мото Гърция 2007, дъжда спря.

 

Стана нетърпимо горещо и спрях за да се насладя на слънчевите ласки и да се изсуша. 

 

Попаднах на див плаж, малко преди Халкидики. Нямаше наплив, а беше толкова красиво и чисто.

 

Една прекрасна снимка направена от Иво, на път към къщи.

 

Прибрах се успешно към полунощ. Изкачвах стълбите към къщи, а сякаш отивах на напълно непознато място. Забравил бях мебелите у дома. Забравил бях за какво служат предметите от ежедневието. Не исках и не можех да гледам телевизия. Трудно ми беше да свикна с тесните, затворени помещения. В очите ми блестяха диви пламъци. В този момент бях дълбоко убеден, че мога да живея без всичките материални блага, на които иначе отдаваме толкова голямо значение. Единственото, което ми липсваше, през цялото пътуване, беше моята прекрасна съпруга Дилянка. Тя беше нещото, заради което бях щастлив да се завърна. Моят мост към цивилизацията, след дълбокият емоционален ресет, който беше направил душата ми лека и безкрайно щастлива. Усещах се, усещам се и сега в пъти по-богат, много по-успял и много по-добре опознал себе си, благодарение на това прекрасно пътешествие, защото "Човека е ЧОВЕК, когато е на път"!!!

 

Равносметката: 14 дни, 5 800 километра, 900 TL за бензин, 100 TL глоба и 500 TL за всичко останало.

 

Дерзайте!
Ilarioncho
'2009

 

 

P.S. Мото събитията през 2009 не свършват с това Пътешествие. Готов е пътеписа "Красотите на Балканите и Адриатика" Мото Балкани 2009 >

 

 

 

 

Горе ^                        Следва >

 

 

P.S.S. Поглед към същите събития, но през очите на ВладиЧ може да видите в неговия пътепис.

 

Карта на маршрутa

 

ТУК за много подробна карта без очертан маршрут >

 

 

Коментари

 

 

Име:

Email, ICQ или Skype:

Вашето мнение:


Книга за гости - Визуализация


2009-08-02 14:59:28
От: go6o
Email, ICQ или Skype: geofkg
The next destination, най-вероятно ... Турция е достатъчно голяма, за да може човек да се връща пак и пак. Браво за пътуването и пътеписа!


2009-08-02 17:28:47
От: Пламен
Пирфектно, само подземните градове не трябваше да пропускате. И "G"-тата в турския не се четат: Доу- или Дохубаязит, Dag e Даа... И когато няма точка на "i"-то е "ъ": Тавшанлъ. Шапка ви свалям за пътеписите, ние сме мърда милет :)


2009-08-02 18:07:00
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Аааааа, подземните градове не сме ги пропуснали. Посетихме ги миналата година. Виж горе в дясно линка към "Мото Турция 2008". Сега престоя в Кападокия беше просто почивка. Е, то не може да не мръднеш тук, там на такова място. За лингвистичните съвети Благодаря! Усещах аз, че нещо не е точно така, ама като няма кой да ти светне лампичката... Ще идем пак за да се поправим :-)


2009-08-02 18:41:05
От: viki terzieva
Email, ICQ или Skype: viki_pet@mail.bg
Не знам какво да кажа... остави ме без думи!!! И аз обичам Турция, ама на теб душата ти е писала този пътепис и той просто излъчва любов... Радвам се за твоето Пътешествие из многоликата Турция и през сърцето ти. Седнах да прочета уж само първата част и не мръднах до края. Пожелавам ти още много, много пътешествия в Турция, разбира се, егоистично, за да мога после да ги чета : ). Ама занапред да ги правиш с Дилянка : )


2009-08-02 19:06:09
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Мерси Вики, да ви се връща тъпкано с пътешествията, а с пътеписите и ти се справяш отлично! Точно чета какви ств ги дробили из Албания и Черна Гора. Браво!


2009-08-03 12:26:20
От: Тишо
Евала, ашколсун, аферим, машалла! :) Друго не знам какво да кажа... Понеже съм на работа и реших, че няма да чета сега пътеписа, а само ще го прехвърля на бързо, но... изобщо не усетих как се зачетох... Още от пътеписа за обиколката на Гърция ти станах върл фен. С всяко следващо пътешествие все повече ме караш да се замисля за категория А... ;) Само едно не мога да разбера - защо всяка година сменяш компанията?


2009-08-03 18:01:50
От: nextvasko
Възхитен съм, благодаря за хубавия пътепис. Поздрави!


2009-08-11 10:04:10
От: Илиан
Email, ICQ или Skype: 176258234
Здравей, нямах представа, че е толкова красиво турското черноморие! Прочетох разказа на един дъх! Много интересно е разказан и даже имам любим израз "Най-накрая излязохме от 16 милионната центрофуга." Хвала и Чао с пожелания за още много интересни пътешествия!


2009-08-11 16:10:28
От: Avito
Email, ICQ или Skype: avito77@mail.bg
Здравей Смехурко, Преди време случайно попаднах на твоето пътешествие из България и оттогава с нетърпение очаквам всеки твой разказ. Невероятно удоволствие е да те чете човек. Успех! Благодаря от сърце!


2009-08-12 01:47:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Благодаря на всички! Радвам се, че ви харесва. Остава само и вие да стягате бохчите и да поемате на път. Нито е толкова далеч, нито е толкова страшно. Даже напротив. Чакат ви страхотни гледки.


2012-02-04 16:47:36
От: Слона
Email, ICQ или Skype: lary1974
Господа, свалям ви каска!Май повечето от нас само кроят планове,докато живота си изтича през пъстите ни.


2009-08-25 13:02:05
От: Снежана
Email, ICQ или Skype: s.kokalinska-sneji@dir.bg
Била съм само в Кушадасъ и наоколо/не заради друго, а от финансова скромност/. Благодарение на теб и Дидка вече две поредни години и аз, макар и виртуално, пропътувах Турция. Благодаря ти ИЛАРИОНЧО ! Наистина си страхотен.


2009-08-26 01:03:34
От: niki zh9r
Евалла ти давам!


2009-08-28 17:23:34
От: Иво Марков
Email, ICQ или Skype: markovivo@markovivo.com
Хайде да се изложим тука. Всичко са снимки на фототапети, в Турция не си стъпвал, освен в сънищата си. Онова с оня похотливия тип също е конпсирация. Това че в момента най-вероятно отново си на път също е инсинуация! :D :D :D За по-чувствителните - шегувам се! :) Сега по същество. Предполагам е хубав разказа, но аз не го чета за да не си повлиая на моя, но иначе съдейки по предишните пътеписи трябва да е хубав. Т.е. браво, за предполагамо хубавият разказ и дано издържа да не го прочета, преди да стане моя. :) Поздрави, Иво П.С. Планирам моя да стане зимата, когато пътешествениците са изтерзани от стоене на място и тогава ще бъда, като "топъл слънчев лъч, в сивото зимно небе". ;)


2009-09-18 16:54:00
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Ейййй, markovivo, разкри ме :-) Ако знаеш колко зора преживях докато изръшкм цял Кюрдистан в "гугъл ърт" за да набавя материала за фототапетите... в къщи всички стени са облепени в пейзажи от далечни страни, пода е отрупан с изрезки от апликационни блокчета... три дена мазах мотора с кал за да прилича, като да съм ходил там... две седмици се крих от комшиите в тоалетната и не смеех да пусна ни ламБата ни водата, та да ме не усети някой.... не стига това, ами и теб, че и ВладиЧ си играх да изтипосам, за по-реалистично... и след всичките тия терзания к'во? Издаде ме тук пред хората. Изложи ме пред чужденците... Срам!!! В огледалото не мога да се погледна вече... хахаха :-Р Е, все пак благодаря за адмирациите. Разбира се разрешавам, като го прочетеш пътеписа зимъска и като не ти хареса да го оплюеш също така подобаващо :-) А, че пътувах докато си ме коладил тук е вярно. Пообиколихме насам-натам по Адриатиката... и не само. Струваше си! Скоро ще има нов пътепис... Е, скоро, скоро, колко да е скоро... когато стане. До тогава гледайте тия красоти, че са големи! Аферим на майката природа!!!


2009-10-02 15:41:18
От: минаващ
Email, ICQ или Skype: alper.myumyun@gmail.com
Всичко е прекрасно, но едно немога да разбера. Защо наричаш юго-източна турция Кюрдистан? Това, че там живеят кюрди, кюрдистан ли я прави? Тогава юго-източна българия трябва да е Турция. След такива подготовки и обиколки из Турция (2 пъти) някак си не ми се струва, че го правиш без да искаш. Моля те да се коригираш.


2009-10-04 20:41:39
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Здравей, минаващ. Радвам се, че пътеписа ти харесва. На въпроса: Използвам името "Кюрдистан" по смисъла на значението му, обяснено в най-голямата енциклопедия в света - Уикипедия. "Кюрдистан е страната (земите), исторически населявана от кюрдите. Намира се в Югозпадна Азия. Названието Кюрдистан няма държавно-политически, а само етно-географски смисъл." Повече по темата - в самата статия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Кюрдистан. При всички случаи целта на този сайт е да сподели прекрасните чувства и вълнения съпътстващи чудесното приключение - мотопътешествие и НИКАКВИ ДРУГИ! Поздрави!


2009-12-14 22:24:58
От: Violina
Email, ICQ или Skype: violinalang
BISMILLAHIRAHMANIRAHIM Bismillah al rahman al rahim ( arabic ) http://wahiduddin.net/words/bismillah.htm Blagodaria za hubavite putepisi !


2010-06-04 10:13:11
От: Боби
Email, ICQ или Skype: kicker@abv.bg
Без думи !!!


2010-06-20 20:09:05
От: Анадолка
Email, ICQ или Skype: hrist1234
Такъв прекрасен пътепис! А за снимките нямам думи! Много, много хубави! Имах чувство, че съм с вас на пътуването. Преди време ходих на най-стандартна екскурзия в Истанбул и бях безкрайно очарована. Още си я спомням. А когато мръднеш встрани от стндартните маршрути е безкрайно по-готино. Благодаря ви за хубавото пътуване с Вас! До следващата ви разходка!


2010-06-28 22:27:10
От: diana
Email, ICQ или Skype: dianakim@abv.bg
Чета и препрочитам за кой ли път, страхотни снимки и преживявания, пожелавам ви още интересни дестинации. Успех


2010-07-09 01:19:22
От: pilatus2000
Email, ICQ или Skype: Pilatus2000@abv.bg
Поздрави за хубавия пътепис. Искам да направя само малки разяснения, като например: "Изненадващо, но дори на тази височина живееха хора. Къщите бяха особено мизерни. Няколко каменни стени, няколко ламаринени и покриви от найлон. Колите бяха стари. Хората видимо живееха на ръба на оцеляването." Тези хора живеят там само лятото, по простата причина, че са животновъди. В тези краища има традиция, всяка пролет да се изкарват животните на паша високо горе в планината, и така до настъпването на зимата. След това слизат долу в селата и изкарват зимата в напълно нормални селски къщи. На това в ТР му викат "Yaylaya cikmak" (Яйляйа чъкмак), т.е. извеждане на животните на паша горе в планината. "Повтарям: 30 милиона души!!! Живеят в област наричана Кюрдистан, но това име не е желано да се споменава тук, както и самата дума "кюрд". Кюрдистан се простира на територии на държавите Иран, Ирак, Сирия и Турция. Кюрдите нямат паспорти. Нямат право да пътуват. Нямат право да гласуват. Нямат право да говорят на кюрдски език. Между Турция и Ирак има договор, позволяващ армията на всяка от страните да навлиза в чуждата територия за да противодейства на потенциални "въоръжени разбойници". В момента за реда в Кюрдистан се грижат 50 000 турски военнослужещи." Неудачен пример от интернет, който абсолютно не отговаря на истината. Всичките си гласуват, говорят си кюрдски, без да им се месят, имат си свои медии, ТВ предвания на езика по държавната ТВ, богати бизнесмени, депутати, министри и т.н. Именно в тази област е големия проект ГАП на стойност 32 милиарда Американски Долара (по мащабност може да се сравни само с БАМ) http://en.wikipedia.org/wiki/Southeastern_Anatolia_Project. Просто там нещата стават бавно, причините се знаят. - Не е "Ишак Паша Сарай", а Исхак Паша Сарай (също като Исхак Финци Паша:). Невероятно добре сте описали местността и двореца. Чакам с нетърпение продължението на пътеписите и Ви желая още дълги и увлекателни пътувания по нашата прекрасна планета Земя!


2010-07-12 19:56:33
От: Seva
Email, ICQ или Skype: ken16@abv.bg
Изключително достоверен и увлекателен разказ, благодаря! Имах забележка само за местата, по които Пилатус 2000 вече е писал и което е много точно! А за оная статуя в черноморския град, дето се чудите на кого е и дали е жив човекът: това е млад певец, изгряваща и обещаваща звезда, загинал преди няколко години в злополучна автомобилна катастрофа и градът е неговият роден град. До нови приключения, чийто разкази с удоволствие ще очаквам! Ако обичате, бихте ли дали link за разказа на приятеля ви markovivo?


2010-08-11 21:57:26
От: нико
Email, ICQ или Skype: zlobarcho@mail.bg
Браво на вас, момчета, шапка ви свалям. Особено на човека саздал пътеписа. Чак ви завидях и се зачудих дали да не сменям и аз моята моторетка, та да има с какво да бръмча на далече. С нетарпение ще очаквам нещо ново от вас. Поздрави от Кипър.


2012-02-04 17:17:11
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: 109811561
Багодаря на всички за чудесните отзиви! Особено се радвам на уточненията, свързани с местата които посетихме. Съвсем естествено написаното в пътеписа се базира на видяното и почувстваното от нас, по време на пътешествието. Радвам се, че споделяте допълнителни факти, които да обогатят и дадат пълната картина. Никога, никой не може да знае всичко, но в това е силата и чара на общуването. Хубаво е, че можем да го правим тук. И не забравяйте че е нужен повод, а за да имаме повод най-важно е да се пътува! Адреса на сайта на третият участник e www.markovivo.com За огромно съжаление неговият разказ още не е готов. Добрата новина е, че той не се е отказал, просто изчаква подходящия момент и нужното вдъхновение. Убеден съм, че трабва да го направи. Тогава изключително интересният, социален експеримент ще е пълен. Три пътеписа на трима души преживели заедно едно и също пътешествие, но звучащи толкова различно все едно са три различни пътувания.


2012-05-17 16:00:45
От: паун
Email, ICQ или Skype: paun10@abv.bg
Момчета,почти изживях приключението с вас.Страхотни снимки,невероятни пеизажи.Завиждам ви за пътуването.


2012-08-13 11:12:41
От: Grayfox
Email, ICQ или Skype: grayfox@abv.bg
Страхотен пътепис. Благодаря че сподели това изжижяване. Определено се чувствам все едно са ми подарили нещо ценно. Много би ми се искало на Moto Turkay 2013 с вас да има и един зелен Трансалп стига групата да е съгласна и съдбата да го пожелае.


2012-10-06 13:24:15
От: Ilarioncho
Email, ICQ или Skype: smehurko.info@gmail.com
Хахахахах, тя групата е винаги съгласна (също като Марийка от вицовете) :-D Само мераклии да има.


2013-03-11 00:13:20
От: Лидия Монова
Email, ICQ или Skype: lifiamonova@abv.bg
Здравейте момчета! Благодаря ви, че давате шанс на мен да вдишам чист въздух и да се потопя в насладата на хубавото приключение. Много ви се радвам, много зареждащ пътепис и хиляди целувки. Бъдете здрави и не угасяйте огъня във вас.


2014-08-01 09:53:41
От: Милена Дякова
Email, ICQ или Skype: Мilena.Dykova@abv.bg
Искам искрено да Ви благодаря за снимките, които сте направили, за начина, по който сте описали Вашите приключения. Щастлива съм, че станах съпричастна на пътешествието Ви и искрено Ви завиждам, че сте успели ! Успех!


2015-02-08 17:30:15
От: ORHAN
Email, ICQ или Skype: ackurt76@abv.bg
Браво! Номер-1- сте!

 

 

Черно море  Кюрдистан  Диарбекир

 

 

Горе ^                        Следва >


  Moto

Вижте също:

image 1
Пътешествието през Родопите до морето

2006
Виж повече >>

image 1
Солун, Бяло море, Кавала и о.Тасос 2007
Виж повече >>

image 2
4'600 km по Tурското крайбрежие 2008
Виж повече >>

image 1
Диарбекир, Кюрдистан и Планината Арарат 2009

Виж повече >

image 1
Красотите на Балканите и Адриатика 2009

Виж повече >

image 1
Сирия, Йордания и Петра - Пустини, Морета и красота 2010

Виж повече >

image 1
Алпийска приказка през Австрия, Германия, Швейцария и Италия 2012

Виж повече >

 
 


 
   

 

Всички права запазени.

Всяко плагиатство разрешено, само и единствено със съгласието на автора .
Неизпълнението на гореописаното ще ви доведе до персонална, най-вече физическа отговорност пред автора и всичките му приятелчета рецидивисти, изнасилвачи на едър и дребен рогат добитък !!!

For problems or questions regarding this web contact [webmaster].
Webmaster ICQ: 109811561